№ 1348
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:И.ка Д. Дрингова
мл. с. Лазар Василев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 295413/30.07.2021г. , депозирана от
„Факторът“ ЕООД /старо наименование „Фактор 86"/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ж.к. Левски, ******, представлявано от управителя си И.Д.Х., чрез
процесуалния му защитник адв. Л. П. от АК – Варна, срещу решение № 262191/07.07.2021г.,
постановено по гр. дело № 16371/2018г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което е
отхвърлен предявения от въззивника против „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1 офис 1,
представлявано от управителя му Р.И.Х., иск за заплащане на сумата от 24429,79 лв.,
представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод на сумата от ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783, по
и.д. № 636/2013г. по описа на същия, на основание чл. 59 от ЗЗД.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение, като постановено при нарушаване на процесуалните правила, при
неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че преводите от 23-ти и 25-ти октомври 2013г. са основателно
направени, като плащания по договор за цесия от 14.02.2011г. Намира възражението на
ответника за погасяване от страна на „Аква Виа“ ЕООД на ликвидно и изискуемо вземане
към „Консорциум Реми Груп“ АД, чрез преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. за
несвоевременно въведено и неподлежащо на разглеждане, а освен това сочи, че такова
1
вземане не съществува и плащане не се следва. Оспорва извода на съда, че вземането на
„Аква Виа“ ЕООД към „Консорциум Реми Груп“ АД е погасено и цесията от 20.02.2015г.
между „Аква Виа“ ЕООД и „Факторът" ЕООД се явява без предмет, както и че е налице
ликвидно и изискуемо вземане на „Консорциум Реми Груп“ АД по договор за цесия от
14.02.2011г. и преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. погасяват това вземане. Твърдят се
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила при
провеждането на ССЕ. Намира за неправилно приетото от първоинстанционният съд, че
длъжник по вземането, прехвърлено с договор за цесията от 20.02.2015г., е „Орхид София
Хилс" ЕООД. Намира, че ответникът не е имал качеството на взискател по изп. дело №
636/2013г. по описа на ЧСИ И. Ч. и за превода няма валидно и годно основание и адв.
Миков не е имал представителна власт да го представлява. Оспорва, че е налице
потвърждаване на плащането в полза на трето лице, но дори и това да се приеме, то е налице
погасителен ефект за задължението на длъжника „Орхид София Хилс“ ЕООД по изп. дело. С
превеждане на сумата от съдебния изпълнител единствено „Орхид София Хилс" ЕООД, като
длъжник, е освободен. Счита, че с договора за цесия взискателят е могъл да прехвърли само
сурогат на вземане за връщане на полученото без основание към „Консорциум Реми Груп“
АД и вземане за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, но не и вземане срещу длъжника по изпълнителния лист. Моли да се отмени
обжалваното решение и да постановите друго решение, с което да се уважи исковата
претенция. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Факторът“ ЕООД /старо
наименование „Фактор 86“/ против „Консорциум Реми Груп“ АД, иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24429,79 лв., с която
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, вследствие на
незаконосъобразен превод на сумата от частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., с рег. № 783, по
и.д. № 636/2013г. по описа на същия.
В исковата молбата се твърди, че по силата на договор за цесия от 20.02.15г.
първоначалният взискател „Аква Виа“ ЕООД по изпълнително дело 636/2013 г. по описа на
ЧСИ И. Ч. с район на действие СГС, с peг. № 783, което изп. дело е присъединено към
изпълнително дело 315/2012 г. по описа отново на ЧСИ И. Ч., е прехвърлило на „Факторът“
ЕООД вземането си по изпълнителен лист, издаден по г.д. № 17495 по описа на Софийски
районен съд за 2013г., представляващо главница в размер на 21 000 лв. с вкл. ДДС, ведно с
присъдена лихва от 3429,79 лв., или общо задължение в размер на 24429,79 лв. Ищецът
счита, че след сключване на договора за цесия всички суми, събрани в полза на взискателя
„Аква Виа“ ЕООД по изпълнителното дело е следвало да бъдат изплатени по посочена от
2
„Факторът“ ЕООД Б.а сметка. Въпреки многократните искания в тази насока ЧСИ И. Ч. не е
превел сумата. Вместо това сумата от 24 429, 79 лв., събрана по изп. дело № 636/13г., била
преведена неоснователно от съдебния изпълнител на „Консорциум Реми Груп“ АД, поради,
което ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наведеното
твърдение, че на ответника е преведена исковата сума от 24 429,79 лв. по изп.д. №636/2013
г. на ЧСИ И. Ч., в евентуалност, оспорва тя да е получена без основание. Твърди, че изп.д.
№315/2012г. е образувано по молба на „Консорциум Реми груп“ АД, в качеството му на
кредитор на „Оркид София Хилс“ ЕООД, а „Аква виа“ ООД, частният праводател на ищеца
- качеството на присъединен взискател по по-късно образуваното изп.д. №636/2013г., което
е присъединено към изп.д. №315/2012г. срещу същия длъжни„Оркид София Хилс“ ЕООД. В
качеството си на взискател ответното дружество е участвало в разпределението на сумите
по постъпленията по изпълнението, на осн. чл.455 ал.2 ГПК. След като ищецът не е
ангажирал доказателства, праводателят му да е оспорил по исков ред съществуването на
вземането на първоначалния взискател „Консорциум Реми Груп" АД по чл.464 ал. 1 ГПК, то
сумата се предава на взискателя по реда и при условията на посочената процесуална
разпоредба. Гореизложеното обосновава извода, че за ответника е съществувало законово
основание да получава суми по изп.д. №315/2012г. /изп.д. №636/2013г./ на ЧСИ И. Ч..
Следователно, ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца - цесионер,
частен правоприемник, поради което не му дължи връщане на исковата сума.
Твърди също, че цедираното от „Аква виа" ООД на ищеца вземане от 21 000 лв. по
силата на сключения между тях договор за цесия, е придобито от цедента „Аква виа“ ООД
също по силата на договор за продажба на вземане /цесия/ от 14.02.2011г., сключен между
„Консорциум Реми Груп" АД в качеството му на цедент и „Аква виа“ ООД, като цесионер.
Съобразно уговореното в чл.4 от договора от 14.02.2011г., прехвърлянето е възмездно за
сумата от 21 000 лв., но „Аква виа“ ООД не е заплатило на „Консорциум Реми Груп“ АД
цената по цесионната сделка, поради което ответникът има вземане за тази сума от цедента
„Аква виа" ООД, респективно от частния му правоприемник - Факторът" ЕООД. В
условията на евентуалност, ответникът предявява възражение за прихващане със сумата от
21 000 лв. - главница и сумата от 6 400 лв. - изтекли мораторни лихви върху главницата за
периода от 31.12.2015г. до 31.12.2018г., или общо сумата от 27 400 лв.
Първоинстанционният съд не е приел възражението за прихващане за съвместно
разглеждане с предявения иск.
В първото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад на делото,
процесуалният представител на ответното дружество навежда твърдения, че преведената от
ЧСИ Ч. на „Консорциум Реми Груп" АД сума по нареждане на „Аква виа" ООД,
представлява заплащане на цената, дължима от цесионера към цедента по договора за цесия
от 2011г.
По делото е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника ЧСИ И.
3
Т. Ч., с peг. № 783, който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Сочи, че ищецът не е конституиран като взискател по изп.д. № 636/2013г., а
такъв се явява друго юридическо лице, а именно „Аква Виа“ ООД. В случай, че е била
налице валидна цесия на процесното вземане, пред ЧСИ е следвало да бъдат представени
надлежни доказателства за сключения договор за цесия, за да бъде конституиран ищецът
като взискател. Сочи, че взискател по изп.д. № 636/2013г. е бил „Аква Виа“ ООД, който след
извършеното разпределение на сумите, получени в изп.производство, е подало молба от
23.10.2013г., с която моли припадащата му се от разпределението сума в размер на
26859,58лв. да бъде преведена по сметка на „Консорциум Реми Груп“ АД, което е било
изпълнено от ЧСИ още на 23.10.2013г. Делото било приключено още през 2014г., а
договорът за прехвърляне на вземания от „Аква Виа“ ООД на „Факторът“ ЕООД е от
20.02.2015г. – почти две години след окончателното плащане по изп. производство. Сочи
още, че едва на 12.02.2018г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ищеца с
приложен договор за цесия, но не е било представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до
длъжника за прехвърлянето на вземането.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 14.02.2011г. е видно, че
„Консорциум Реми Груп“ АД е прехвърлил на „Аква Виа“ ЕООД част от вземането си от
„Оркид София Хилс“ ЕООД, представляващо част от главницата, което вземане произтича
от договор за строителство от 13.08.2005г., договор за довършителни работи от 14.12.2005г.
и допълнително споразумение от 09.08.2006г. в размер на 21000лв. като главница, ведно с
всички съпровождащи го права, привилегии и акцесорни вземания, срещу заплащане на
сумата от 21000лв. в срок от 5 дни от сключването на договора.
На 22.05.2012г. страните по гореописания договор за цесия са сключили
споразумение, по силата на което „Консорциум Реми Груп“ АД се е задължило да погаси
задължение на „Аква Виа“ ЕООД подогов за цесия от 14.02.2011г. в размер на 3000 лв.
С молба от 07.10.2013г., подадена от „Аква Виа" ООД до ЧСИ И. Ч. е поискано
образуването на изп. дело срещу „Оркид София Хилс“ ЕООД въз основа на изпълнителен
лист от 30.07.2013г., издаден по гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, по което „Оркид
София Хилс" ЕООД е осъдено да заплати на „Аква Виа“ ООД, сумата от 21000 лв.,
4
представляваща част от дължимо възнаграждение, задържано като гаранция за
изпълнението по договор за строителство от 13.08.2005г., договор за довършителни работи
от 12.12.2005г. и допълнително споразумение от 09.08.2006г., ведно със законната лихва,
както и лихва в размер на 3429.79лв. за периода 14.08.2011г. до 14.03.2013г. Образувано е
изп. дело № 20137830400636, което е присъединено към изп.д. №315/2012г. на ЧСИ И. Ч..
С молба от 23.10.2013г., „Аква Виа“ ООД, чрез процесуалния си представител адв.
Симеон Рачев Миков, упълномощен с пълномощно от 01.10.2013г., моли припадащата й се
от разпределението сума в размер на 26859,58лв. да бъде преведена по сметка на
„Консорциум Реми Груп" АД, а адвокатското възнаграждение в размер на 5000лв. да бъде
платено на посочен друг адвокат.
С преводни нареждания на ЧСИ И. Ч. от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. в полза на
„Консорциум Реми Груп" АД са наредени за плащане сумите от 11000лв. и 16859,58лв.
Съгласно изготвената ССЕ, тези плащания от ЧСИ в полза на „Консорциум Реми Груп" АД
са осчетоводени като плащания от „Аква Виа“ ООД по договора за цесия от 14.02.2011г.,
който е възмезден.
На 12.02.2018г. по изп.дело № 636/2013г., присъединено към изп.дело № 315/2012г.
на ЧСИ И. Ч., е постъпила молба вх. № 909/12.02.2018г. от „Факторът“ ЕООД, с която сочи,
че ищецът е цесионер по договор за цесия от 20.02.2015г. и желае всички, събрани в полза
на цедента „Аква Виа“ ООД суми по изп. дело да бъдат приведени на „Факторът“ ЕООД по
посочена Б.а сметка.
Налице е резолюция на ЧСИ И. Ч., че делото е приключено и архивирано още през
2014г., за което да се уведоми молителя.
Съгласно приложения към молбата договор за цесия от 20.02.2015г., „Аква Виа“
ЕООД прехвърля на „Факторът“ ЕООД /старо наименование „Фактор 86“/, вземането си от
„Консорциум Реми Груп“ АД, представляващо главница по изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 17495 по описа на СГС за 2013г., представляващо главница в размер на 21 000 лева с
начислен ДДС, ведно с присъдена лихва от 3429,79 лева, или общо задължение в размер на
24429,79 лева, ведно с дължимите лихви от момента на падежирането на главницата в
размер на 3338,27 лв. В договора е посочено, че сумата е събрана по изп. дело № 636/2013г.
по описа на ЧСИ И. Ч. и е неоснователно преведена на „Консорциум Реми Груп" АД.
Прехвърлянето е възмездно за сумата от 27768,06лв.
По делото е представено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Аква Виа“
ЕООД и „Факторът“ ЕООД до ЧСИ И. Ч., без данни същото да е достигнало до адреса или
да е входирано по изпълнителното дело.
От заключението на вещото лице Елеонора Трифонова по проведената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитора като компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че в счетоводната документация на „Аква виа“ ООД през 2011г. е
отразено задължение на дружеството към „Консорциум Реми Груп“ АД по договор за цесия
със сумата от 21000 лв. и тъй като няма извършено плащане по този договор, липсват други
5
счетоводни записвания. Съответно в кредит сметка 4141 „Клиенти за задържани суми за
качество“ за 2011г. на „Консорциум Реми Груп“ АД е отразено вземане на дружеството от
„Аква виа“ ООД по договор за цесия за сумата от 21000 лв. главница, а в кредит сметка 792,
„Приходи от глоби и неустойки“ - лихви в размер на 5362,34 лв. Осчетоводено е намаляване
на вземанията от „Аква виа“ ООД по договор за цесия, съгласно споразумение от
22.02.2012г., със сумата от 3000лв., както и плащания от ЧСИ И. Ч. през 2013г. в общ
размер от 27859,58 лв. Експертът посочва, че след плащането от ЧСИ Ч. в счетоводството на
„Консорциум Реми Груп“ АД вземанията и задълженията по този договор за цесия са
приключени и не фигурират в следващите ГФО на дружеството.
По делото е изслушано и заключението на вещото лице Г.Г., съгласно което
цената по договор за цесия от 20.02.2015г. в размер на 27786,06 лв. е платена с 15 броя
преводни нареждания в периода от 10.08.2015г. до 09.10.2015г., което плащане е отразено в
счетоводствата на цедента „Аква виа“ ООД и цесионера „Факторът“ ЕООД.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключението на вещото лице Б. Б.,
съгласно което размерът на задължението на „Консорциум Реми Груп“ АД към „Аква виа“
ООД към 23.10.2013г., към 25.10.2013г. и към 31.12.2013г. е в размер на 114713,89 лв.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК ищецът следва да изложи в исковата молба
обстоятелствата, на които се основа искът и в какво се състои искането му, въз основа на
които съдът определя правната квалификация на предявения иск. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът разрешава материалноправния спор между страните по
същество, така както е заявен от ищеца.
В конкретния казус ищецът „Факторът“ ЕООД основава претенцията с твърдения, че
по силата на договор на цесия от 20.02.2015г. първоначалният взискател „Аква Виа“ ЕООД
по изпълнително дело 636/2013г. по описа на ЧСИ И. Ч., което изп. дело е присъединено
към изп. дело № 315/2012г. по описа на същия съдебен изпълнител, е прехвърлило на
„Факторът“ ЕООД вземането си по изпълнителен лист, издаден по г.д. № 17495 по описа на
Софийски районен съд за 2013г., представляващо главница в размер на 21 000 лв. с вкл.
ДДС, ведно с присъдена лихва от 3429,79 лв., или общо задължение в размер на 24429,79
лв., както и че „Консорциум Реми Груп“ АД не е било страна по посоченото изпълнително
дело и процесната сума му е преведена от съдебния изпълнител без валидно правно
основание, като по този начин ответното дружеството се е обогатило неоснователно.
Така изложените твърдения в исковата и уточняващата молби са в несъответствие с
представения от ищеца договор за цесия от 20.02.2015г. От същия се установява, че
цедентът „Аква виа“ ООД е прехвърлил на цесионера „Факторът“ ЕООД възмездно
паричното си вземане от „Консорциум Реми Груп“ АД, представляващо получената без
основание по изп. дело № 636/2013г. на ЧСИ И. Ч. сума в общ размер от 24429,79 лева,
представляваща главница и присъдена лихва по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
17495 по описа на СГС за 2013г. Тоест, предмет на договора за цесия от 2015г. е вземането
на цедента, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, а не от договорните
6
отношения между длъжника „Оркид София Хилс“ ЕООД и „Аква виа“ ООД.
При договора за цесия се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез
промяна на активната страна в нея или това е договор за прехвърляне на едно вземане от
досегашния му носител на трето лице, чуждо на тази връзка. Предмет на договор за цесия
може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и
от извъндоговорен източник, което следва да съществува, към момента на сключване на
договора, и да е прехвърлимо. В случая, с договора за цесия от 2015г. е прехвърлено
вземането на „Аква виа“ ООД, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване,
доколкото процесната сума е преведена на „Консорциум Реми Груп“ АД, а не на цедента.
Въпросите относно действителността на този договор и съществуването на вземането биха
били относими в хипотезата, ако ищецът бе твърдял да му е прехвърлено такова вземане.
При положение, че ищецът твърди, че прехвърленото му вземане произтича от
изпълнителен лист, издаден по реда на 410 от ГПК и основан на договорните отношения
между длъжника „Оркид София Хилс“ ЕООД и „Аква виа“ ООД, и не е възразил срещу
окончателния доклад по делото, който е изцяло съобразен с определения от него предмет на
спора, то искът се явява изначално неоснователен.
Като е достигнал до същия краен правен извод, макар и по други съображения,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна своевременно е поискала присъждане на съдебни разноски, но
не е представила доказателства за действително извършени, поради което съдът не
присъжда такива.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262191/07.07.2021г., постановено по гр. дело №
16371/2018г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което е отхвърлен предявения от
„Факторът“ ЕООД /старо наименование „Фактор 86"/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ж.к. Левски, ******, представлявано от управителя си И.Д.Х.,
против „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1 офис 1, представлявано от управителя му Р.И.Х.,
иск за заплащане на сумата от 24429,79 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод на
сумата от ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783, по и.д. № 636/2013г. по описа на същия, на основание
чл. 59 от ЗЗД.
Не присъжда разноски на въззиваемата страна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
7
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8