Решение по дело №768/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260867
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20212120200768
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                      номер  260867,   24.06.2021г. , град Бургас                                                           

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

           Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на втори юни, две хиляди двадесет и първа година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                       Председател :    Петя   Георгиева

Секретар : Гергана Стефанова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 768 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

       

      Производството по делото е образувано по повод жалбата на С.И.Ф. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № РД -05-75/23.12.2020г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – гр.Бургас, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, за извършено нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ във вр. с т. I.5, Приложение № 3- т.1 от заповед № РД-01-548/  от 30.09.2020г. на министъра на здравеопазването на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

   В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се иска неговата отмяна.

     Жалбата е депозирана в преклузивния срок от легитимирано да обжалва лице  и е допустима.

     Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

    При извършена проверка  на 19.10.2020г. в обект – хранителен магазин „Ф.“, представляващ закрито обществено място, находящ се в *** е установено, че жалбоподателката С.И.Ф. в качеството си на касиер не спазва противоепидемични мерки на територията на Република България, действащи от 01.10.2020г. до 30.11.2020г.. В момента на проверката е установено, че лицето при непосредствено обслужване на клиент на касата, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра не е поставило защитна маска по начин покриващ изцяло носа и устата, съгласно изискванията на приложение № 3, т.1 от заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г. на министъра на здравеопазването.

      На 19.10.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение. Актът е съставен от оправомощен орган по смисъла на чл.209а, ал.3 от ЗЗ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение.

Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган, след като е обсъдил възражението на жалбоподателката е счел установените фактически обстоятелства за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление

    Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При  издаването на наказателното постановление e допуснато процесуално нарушение, които по мнение на съда не е съществено и не обуславя отмяна на постановлението.

   Съгласно чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.

    Според чл.63, ал.4 от ЗЗ министърът на здравеопазването при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 /при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка/ да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

   Общоизвестен факт е, че на 11.03.2020г. COVID-19 е обявен от СЗО за "пандемия", като това положение е непроменено и към настоящия момент. Следователно към 19.10.2020г. е съществувала непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест - COVID-19.

    В изпълнение на решение № 673 на МС от 25.09.2020г. министърът на здравеопазването е издал заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г.. Описаните в постановлението фактически обстоятелства съответстват на предписаната в т. I. 3, Приложение № 3- т.1 от заповед № РД-01-548/  от 30.09.2020г. на министъра на здравеопазването забрана, а именно от която при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем. Цитираната заповед е общ административен акт, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, издаден на основание чл.73 от АПК. В конкретния случай се предвижда задължение за лицата, извършващи непосредствено обслужване на клиенти в търговски обекти.  В наказателното постановление  вместо т.I.3 e посочена т.I.5 от цитираната заповед. Последната регламентира, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./, които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.  Според съда, така допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, тъй като в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са описани идентични факти. Жалбоподателката се е защитавала именно срещу тях и по този начин правото и на защита не е било нарушено, което квалифицира това нарушение като несъществено.

   По делото се установява по безспорен начин бездействие от страна на жалбоподателката. Според показанията на свидетелката М.И. същата, в качеството си на касиер в търговски обект в гр.Бургас на 19.10.2020г., не е изпълнила посоченото предписание на министъра на здравеопазването и не е поставила на лицето си защитна маска или предпазен шлем, въпреки че към момента на проверката непосредствено е обслужвала клиенти в търговски обект – хранителен магазин, при което разстоянието между нея и клиентите било по-малко от 1,5 метра. Налице са всички елементи от обективната страна на вмененото на жалбоподателката нарушение. Заповедта на министъра на здравеопазването въвежда дължимо поведение, което жалбоподателката не е изпълнила.

    От субективна страна жалбоподателката е могла и е била длъжна да знае предписанията, следователно деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. 

     Правилно извършеното нарушение е подведено под санкционната норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Наказанието е определено в размер на предвидения минимум от 300 лева, поради което неговият размер не може да бъде намален от съда.

     При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл.93, т.9 от НК, съгласно който маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. COVID-19 представлява световна пандемия и неспазването на мерки, имащи за цел ограничаването му, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение. Не се установяват обстоятелства от изключителен характер, които да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН.

     Предвид гореизложените съображения Бургаския районен съд намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

                                                                     Р Е Ш И :

    ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД -05-75/23.12.2020г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – гр.Бургас, с което на основание  чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, за извършено нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ във вр. с т. I.5, Приложение № 3- т.1 от заповед № РД-01-548/ 30.09.2020г. на министъра на здравеопазването на С.И.Ф. ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                  Председател:

                   Вярно с оригинала: Г.Ст.