Р Е Ш Е Н И Е № 196
Гр. Сливен, 20.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 127 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба от И.И.Б. *** срещу
Решение от 23.08.2018 г. на Заместник административния ръководител – Заместник
председател на Административен съд – Стара Загора, с което е отказано изтриване на наименованието (актуално и
предходно), ЕИК, адресът на управление и адрес на дейност на юридическото лице
„М. Ц. Н.“ ЕООД в публикуваните на електронния адрес на Административен съд –
Стара Загора: http://adms-sz.com Решение № 167/21.05.2019 г. и Решение № 272/01.07.2019 г., постановени
по адм.д. № 102 по описа за 2019 г. на Административен съд – Стара Загора,
както и в протоколите от проведените по делото открити съдебни заседания, като
е уведомена подателката на жалбата, че Административен съд – Стара Загора не
разполага с механизми да ограничи резултатите от търсене в GOOGLE на постановените от Административен съд – Стара Загора съдебни актове,
обявени на web-страницата на съда.
В жалбата се твърди, че решението не съдържа необходимите реквизити и
противоречи на императивни разпоредби. Подателят на жалбата Б. твърди, че с
молба вх. № 4327/19.08.2019 г. е сезирала Административен съд – Стара Загора,
като посочила, че данните на „М. д. ц. Н.“ ЕООД представляват лични данни за
нея в Решение № 167 и Решение № 272 на същия съд. Позовава се на разпоредбата
на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 4/16.03.2017 г. за воденето, съхраняването и
достъпа до регистъра на актовете на съдилищата, като в конкретния случай било
постановено обжалваното решение на заместник председателя на Административен
съд – Стара Загора. Последното решение било недопустимо, ведно с вписания в
него ред за обжалване (чл. 39 ал. 1 от АПК) предвид това, че има влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни – Решение от 02.03.2018 г. на председателя на
Административен съд – Стара Загора. Решение № 167/21.05.2019 г. и Решение №
272/01.07.2019 г. били постановени по адм.д. № 102/2019 г. по описа на АдмС –
Стара Загора, образувано по жалба от „М. д. ц. Н.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „М. с.“ № …, пр. от Б. като у. срещу заповед за налагане
на санкция на Директора на РЗОК – Стара Загора, след като първоначалното
решение е отменено и върнато за ново разглеждане с решение на ВАС. Относно
данните на цитираното дружество, след подадено от нея заявление по чл. 28 от
ЗЗЛД било постановено Решение от 02.03.2018 г. на административния ръководител
на АдмС – Стара Загора, с което било решено: 1. да се извърши обезличаване на
наименованието, БУЛСТАТ и адрес на дружеството в текста на Решение №
303/24.11.2017 г. по адм.д. № 398/2017 г. и 2. да се предприемат действия по
индексиране на съдържанието на интернет страницата, съдържаща Решение №
303/24.11.2017 г. по адм.д. № 398/2017 г. по описа на АдмС – Стара Загора.
Цитираното решение било влязло в сила, за същото искане, между същите страни и
на същото основание. Счита, че това решение има обвързваща съда сила, а
повдигнатия спор не може да бъде пререшаван.
В с. з. жалбоподателят И.Б., редовно и своевременно призована, се явява
лично и поддържа жалбата. Моли съда да прогласи нищожност на атакуваното
решение, алтернативно – да постанови решение за анонимизиране на данните на
юридическото лице. В писмена защита по делото заявява нищожност на решението,
поради липса на подпис на неговия издател. Актът бил постановен без изясняване
на фактическата обстановка по случая, като нормата на чл. 14 ал. 2 от Наредба №
4/16.03.2016 г. не само не била съобразена, но и възприетото от издателя на
акта било в противоречие със същата. Посоченото правно основание било цитирано
като мотив в Решение на председателя на Административен съд – Стара Загора от
02.03.2018 г. Заместник председателят на съда не обсъдил значението в
конкретния случай на чл. 2 ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 3 и чл. 13 ал. 2 от Наредба №
4/16.03.2016 г. Счита, че да се приеме като относимо към направеното искане
еднозначно само чл. 14 ал. 7 от Наредба № 4 означава, че е допустимо неправилно
прилагане на закона. Несъобразяването с посочените разпоредби довело до
неправилния извод, че извън приложното поле на закона остава обработването на
данни, които засягат юридическите лица, включително наименованието, адреса,
правната форма и ЕИК на юридическото лице. Позовава се на съдебна практика на
ВАС, като сочи и други административни съдилища, в чиито съдебни актове данните
на юридическите лица са анонимизирани и актовете на ВАС, в които на сайта на
съда не са анонимизирани, но не се индексират в интернет. Същият правен спор
бил решен и с акт на Председателя на АдмС- Стара Загора в Решение от 16.01.2018
г., с който акт процесното решение не било съобразено. Моли съда да прогласи
нищожност или отмени като незаконосъобразно обжалваното решение.
В с.з. ответникът Административен съд - Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не се представлява и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На интернет – сайта на Административен съд – Стара Загора са
публикувани Решение № 167/21.05.2019 г., постановено по адм.д. № 102/2019 г. по
описа на съда и постановеното по същото дело Решение № 272/01.07.2019 г., с
което е допълнен предходно цитираният съдебен акт. И в двата съдебни акта
оспорващ и съответно – молител е „М. д. ц. Н.“ ЕООД, с посочени седалище и
адрес на управление, с анонимизирани данни на представляващия. Видно от
съдържанието на Решение № 167/21.05.2019 г., по това оспорване е било
образувано адм.д. № 398/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора,
по което постановеното Решение № 303/24.11.2017 г., с което жалбата е
отхвърлена, е отменено с Решение на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане
със задължителни указания.
Видно от Решение от 02.03.2018 г. на Председателя на Административен
съд – Стара Загора, постановено по преписка № 1/2018 г., с Решение на същия
орган от 16.01.2018 г. по постъпило заявление е разпоредено да се извърши
обезличаване на данни в Решение № 303/24.11.2017 г. по адм.д. № 398/2017 г. за
лицата д. И.И.Б., В. Д. Л., Т. Д. В. и д. Д. П. и е отказано обезличаване на наименованието,
БУЛСТАТ и адрес на пр. от д. Б. търговско дружество „М. Ц. Н.“ ЕООД. С молба
вх. № 914/27.02.2018 г. Б. поискала преразглеждане на това решение в частта за
отказа да се извърши обезличаване на данните на дружеството.
По горното заявление с Решение от 02.03.2018 г., постановено по
преписка № 1/2019 г. Председателят на Административен съд Стара Загора разпоредил да се извърши
обезличаване на наименованието, БУЛСТАТ и адрес на пр. от д. И.Б. търговско
дружество „М. Ц. Н.“ ЕООД в текста на Решение № 303/24.11.2017 г. по адм.д. №
398/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, както и да се
предприемат действия по индексиране съдържанието на интернет страницата,
съдържаща Решение № 303/24.11.2017 г. по адм.д. № 398/2017 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
На 19.08.2019 г. И.И.Б. сезирала Председателя на Административен съд –
Стара Загора с искане за анонимизиране на данни в текста на съдебни решения № №
167 и 272, постановени по адм.д. № 102/2019 г. и протоколите по делото, както и
преустановяване на достъпа до текста на решенията и протоколите при въвеждане
на личните й данни в интернет. Заявена била молба в две точки: 1. в текста на
обявените на електронен адрес http://adms-sz.com решения № № 167 и 272 от 2019 г. по адм.д. № 102/2019 г. на
Административен съд – Стара Загора, както и протоколите от съдебните заседания
да бъдат анонимизирани, чрез замяна със символи следните, лични за молителката Б.
данни: „М. Ц. Н.“ ЕООД, ст. му наименование „М. ц. С. Д. С.“ ЕООД, адреса на у.
гр. П., ул. „М. с.“ № … и адреса на д. гр. С. З., бул. „Ц. С. В.“ № ….., ЕИК на
„М. Ц. Н.“ ЕООД; 2. Да бъде преустановен достъпа до текста на решенията и
протоколите при въвеждане на личните й данни в интернет.
По горната молба била образувана преписка № 1/2019 г. на
Административен съд – Стара Загора, като с Решение от 23.08.2018 г. (вероятно е
допусната техническа грешка и годината е 2019) Заместник председателят на съда
квалифицирал молбата като заявление по смисъла на чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД, във
вр. с чл. 17 пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Със своя акт ответникът постановил
отказ за изтриване на наименованието (актуално и предходно), ЕИК, адресът на у.
и адрес на д. на юридическото лице „М. Ц. Н.“ ЕООД в публикуваните на
електронния адрес на Административен съд – Стара Загора: http://adms-sz.com
Решение № 167/21.05.2019 г. и Решение № 272/01.07.2019 г., постановени по
адм.д. № 102 по описа за 2019 г. на Административен съд – Стара Загора, както и
в протоколите от проведените по делото открити съдебни заседания, както и уведомил
подателката И.Б., че Административен съд – Стара Загора не разполага с
механизми да ограничи резултатите от търсене в GOOGLE на постановените от
Административен съд – Стара Загора съдебни актове, обявени на web-страницата на
съда.
Решението било връчено на заявителя И.Б. на 26.08.2019 г., като жалбата
срещу същото е подадена на 05.09.2019 г.
По преписка № 1/2019 г. е приложена Заповед № РД-88/21.12.2018 г. на
Председателя на Административен съд – Стара Загора, с която е разпоредено във
всички случаи на отсъствие на административния ръководител на съда за периода
02.01.2019 г. – 31.12.2019 г. функциите на такъв да се изпълняват от з. пр. на
съда Г. Д.. Със Заповед № 198/18.07.2019 г. Председателят на ВАС разрешил на
Председателя на Административен съд – Стара Загора п. на п. г. о. от общо 20
работни дни, считано от 29.07.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.
Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по
делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът следва да прецени законосъобразността на оспореното решение на
всички основания, посочени в чл. 168 ал. 1 във връзка чл. 146 от АПК, а именно:
дали е издадено от компетентен административен орган и в установената форма, спазени
ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби
по издаването му, съобразено ли е то с целта на закона.
Съдът намира обжалваният акт - Решение от 23.08.2018 г. по преписка № 1/2019
г. за издадено от компетентен орган – Заместник председателя на Административен
съд – Стара Загора, действащ в пределите на предоставената му от закона и по
силата на Заповед № РД-88/21.12.2018 г. на Председателя на АдмС- Стара Загора
материална компетентност. На второ място, съдът намира, че поради липсата на
изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и съдържанието на решението,
приложение следва да намери чл. 59 ал. 2 от АПК. Актът съдържа задължителните
по чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити, както и е подписан от неговия издател,
противно на твърдяното в жалбата. Предвид това актът е валиден. Макар валиден,
същият се преценява от настоящата съдебна инстанция като материално
незаконосъобразен, при следните съображения:
Съгласно § 1 от ДР на Закона за
защита на личните данни, "Лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679.
По делото не се спори, че ответникът Административен съд Стара Загора е
администратор на лични данни. Спорният въпрос е дали постановеният с процесното
решение отказ е издаден в съответствие с относимите материалноправни норми. За
да формулира своето искане за заличаване на данни на свързано юридическо лице,
жалбоподателят се аргументира с предлагане на редки и специфични д. д., които
легитимно се извършват в ограничен брой л. з. на територията на страната, а
лицата, които търсят такива услуги свързват л. като физическо лице с данните за
л. з. като наименование и адрес, т.е. л. добивал известност както с и. си, така
и с данните за л. з., от и. на което работи. Според заявеното от оспорващата Б.,
извършваната от нея дейност се рекламирала от трите имена, квалификация,
автобиография и наименование на л. з. с новото и старо и. на същото, като
достъпът до двете съдебни решения и протоколи от съдебни заседания уврежда
нейния л. и пр. престиж. Заявено е още, че л. з., от чието и. р. и пр. е
функционирало нормално до публикуване на двете съдебни решения, а след това
през м. юни 2019 г. няма извършвана дейност, а през месеците юли и август 2019
г. е посетено само от по е. п.. В тази насока пред настоящата съдебна инстанция
твърди, че с публикуването на трите съдебни решения (№ 303 по адм.д. № 398/2017
г. и № 167 и 272 по адм.д. № 102/2019 г.), на сайта на Административен съд –
Стара Загора, при въвеждане на и. й или н. на МДЦ Н. в „Гугъл“ електронните
страници и на трите решения се индексирали и ставали достъпни за неограничен
брой лица, което счита като основна причина за спадане търсенето на
предлаганите от Б. д. у.. Към момента при търсенето й в интернет като л.,
предлагащ специфична д. д. п. попадали на текста на двете процесни съдебни
решения, касаещи дейността по договор с НЗОК, които се индексирали във времето
винаги на първа страница. Както се отбеляза по – горе, в случая ответникът
Административен съд – Стара Загора действа в качеството на администратор на
лични данни. Въпросите, касаещи личните данни на участниците в съдебен процес са
нормативно урегулирани в Наредба № 4 от 16.03.2017 г. за воденето,
съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата. Съобразно
чл. 14 ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, при създаване и поддържане на
регистъра на съдебните актове следва да се предприемат мерки за гарантиране
невъзможността за идентифициране на физическите лица чрез замяна на имената на
физическите лица с инициали, заличаване на единните граждански номера и
адресите. Нормата указва императивно задължението на съдебните служители, при
обявяване на съответния акт да извършат замяна на имената с инициали, както и да
заличат другите идентификационни данни (ЕГН и адрес) на страните в процеса.
Съгласно следващата разпоредба на чл. 14 ал. 2 обаче, освен данните по ал. 1
следва да бъдат заличени и признаците, свързани с физическа, физиологична,
генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или
друга идентичност на лицето, които въпреки замяната на имената на лицата с
инициали и заличаването на останалите лични данни биха могли да способстват
идентифицирането на конкретни физически лица. От съдържанието на тази норма
може да се формира извод, че същата вменява задължение за извършване на
преценка – индивидуална и конкретна за всеки акт, съдържащ идентификационни
признаци, свързани с лицето и попадащи в категорията на изброените по – горе. Измежду
посочените признаци е посочена и икономическа идентичност, каквато, съдът
намира, че в настоящия случай е налице, доколкото нейното наличие способства за
идентифицирането на жалбоподателя Б.. Видно от приложените доказателства,
същата е сп. по д. м. и осъществява икономическата си дейност си посредством
надлежно регистрирано по изискуемия от чл. 3 от Закона за л. з. ред юридическо
лице, което също притежава своите идентификационни данни. Последните са пряко
свързани както с икономическата дейност на представляващия дружеството, така и
с личността му, като в случая професионалната м. д. на жалбоподателя се припокрива
с икономическата такава по смисъла на чл. 14 ал. 2 от Наредба № 4/16.03.2017 г.
В изложения смисъл досежно приложимостта на тази разпоредба е и постановеното,
приобщено към доказателствата Решение от 02.03.2018 г. на Председателя на
Административен съд – Стара Загора, с което е постановено обезличаване на
наименованието, БУЛСТАТ и адрес на пр. от И.Б. търговско дружество в текста на
Решение № 303/24.11.2017 г. по адм.д. № 398/2017 г. по описа на съда и
последващи действия по индексиране съдържанието на интернет страницата. В
подкрепа на горното е и легалната дефиниция за понятието „лични данни“, дадена
в чл. 4 т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г.,
такива са: всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече
признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. Това мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че в случая
в двете процесни съдебни решения са налице лични данни, попадащи в хипотезата
на чл. 14 ал. 2 от Наредба № 4/16.03.2017 г. за воденето, съхраняването и
достъпа до регистъра на актовете на съдилищата – лицето може да бъде непряко
идентифицирано според своята икономическа идентичност, предвид което и
постановеният отказ в атакуваното Решение от 23.08.2018 г. по преписка № 1/2019
г. на Заместник председателя на Административен съд – Стара Загора се явява
незаконосъобразен.
Решението следва да бъде отменено, а преписката – върната за ново
произнасяне, при което се извърши обезличаване на наименованието (фирма) и
адреси на управление на д. др., пр. от д. И.Б., както и се предприемат действия
по индексиране съдържанието на интернет страницата, съдържаща Решение №
167/21.05.2019 г. и Решение № 272/01.07.2019 г., постановени по адм.д. №
102/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, във вр. с чл. 173 ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 23.08.2018 г., постановено от Заместник председателя
на Административен съд – Стара Загора по преписка № 1/2019 г.
ВРЪЩА преписката на Административен съд – Стара Загора за ново
произнасяне по молбата на И.И.Б., постъпила с вх. № 4327/19.08.2019 г. при
съобразяване с мотивите в настоящото решение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на
РБългария в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: