Р Е Ш Е Н И Е № 133
Гр. Кюстендил, 31.07.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на втори юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Милена Спасова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 240
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе , взе предвид
Постъпила е въззивна
жалба от С.В.П., действаща чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А.И.
***, със служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, насочена срещу решение № 178 от
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт КнРС е признал за установено по отношение на С.В.П., с адрес ***,
че вземането на „ЛЕСКОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул.“***“ № *** в размер на 602.53 лева - неизплатено
задължение по договори за извършване на технически услуги в областта на
горското стопанство, 299.13 лева.- лихва по чл.86 ЗЗД за периода
Осъдил е С.В.П. да заплати на „ЛЕСКОНСУЛТ“ ЕООД деловодни разноски в размер на 700 лева, от които 225 лева. по ч.гр.д. № 1501/2019г. и 475 лева. по гр.д.№ 1897/2019г. и двете по описа на КРС.
Първоинстанционният
съдебен акт се обжалва изцяло, релевирайки доводи за
неговата неправилност, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции. Сочи, че ищецът не е доказал основния факт, а именно , че е изпълнил в пълен обем
задълженията си по сключения между страните договор. Излагат се доводи и
затова, че от страна на ищеца не е конкретизирана датата, на която според него
е възникнало задължението. Оспорва
извода на районния съд, че началната дата е месец септември, доколкото
твърдения в тази насока липсвали по делото. Излага, че незаконосъобразно
първоинстанционният съд не е разгледал възражението за изтекла погасителна
давност. В тази връзка се позовава на ТР № 1/
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Лесконсулт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Босилеградска“ № 8А чрез адв. Р.А.. Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочи, че в процеса ищцовото дружество е доказало съществуването на неговото изискуемо вземане спрямо ответницата в размера и на основанието, посочено в исковата молба. Твърди, че това обстоятелство е потвърдено от изготвената и приета по делото експертиза. В тази насока се позовава
и на показанията на св. Д. М.. Уточнява, че процесните договори били за маркиране на дървесина, а не за изкупуване на такава. Оспорва довода за изтекла в полза на ответницата погасителна давност, както и за непреклудиране на възражението й в тази насока.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на КнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка по делото е установена правилно, въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства, като спорен въпрос между страните във връзка с нея е моментът, в който ответницата е уведомена, че следва да й бъде предадена изготвената от изпълнителя документация по процесните договори, тъй като съгласно съдържанието на договорите от момента на предаване на документацията, вземането на изпълнителя става изискуемо и започва да тече давностния срок. Спорни са и въпросите относно това в какъв обем и кои точно възложени дейности са изпълнени от изпълнителя и кога.
Между ответницата в качеството й на възложител и ищцовото ТД в качеството му на изпълнител на 13.05.2014 г. са сключени два договора за извършване на технически услуги в областта на горското стопанство. Предметът на първия от договорите и извършване на услуги по отношение на дървесина в поземлен имот № 103018, землището на с.Гюешево, а по втория - в имот № 208003, землището на с.Ръсово.Конкретните видове услуги, които изпълнителят следвало да извърши са посочени в раздел $$ т. от 2.1 до 2.7 и в двата договора, напълно идентични са и включват: изпълнителят да изготви/възложи изготвянето на ГС; представяне на ГСП за одобрение пред РИОСВ – Перник, БД Западнобеломорски район, гр. Благоевград и РДГ- Кюстендил; маркиране/възлагане на маркирането на подлежащи на сеч дървета и изготвяне на документация за издаване позволително за сеч; изготвяне на договор за покупко-продажба на маркирана дървесина от съответния, горепосочен имот; изготвяне на договор за отбиване с КГМ и издаване на превозни билети за добита на временен склад, предстояща за транспортиране дървесина; издаване на позволително за сеч на маркирана на корен дървесина; изготвяне на констативен протокол за освидетелстване на насаждението в съответни я поземлен имот.
За изпълнените от ищеца услуги са съставени съответните документи, приети като доказателства по делото, от които се установява за първия имот са маркирани 24.3995 кум.метра дървесина за сеч, на цена от 122 лева, а във втория имот - 96.1077 куб.метра дървесина за сеч на стойност 480.54 лева.
От приетото в първонстанционното производство заключение на в. л. Г. И., неоспорено от страните, се установява че за всеки от имотите е изработен аа Горскостопанска програма, предвидените мероприятия, залегнали в програмата са съгласувани от РИОСВ – Перник, със заповед № РД 05-244 от 30.07.2014 г. на РДГ – Кюстендил е утвърдена лесоустройствена промяна за горски имот с № 103018, землището на с.Гюешево, а със заповед № РД 05-242 от 30.07.2014 г на РДГ - Кюстендил за имот с № 208003, землището на с.Ръсово, извършено е маркиране на подлежащите на сеч дървета в посочената буква, извършено е сортиментиране на маркираната дървесина, което определя количеството и качеството на бъдещите добиви Според заключението на в. л. извършването на всички тези дейности са предпоставка за издаване на позволително за сеч в имотите горска територия, при условие, че е определен ползвател.Въз основа на материалите по делото, заключението на в. л. е, че ползвател в случая не е определен и това е пречка за издаване на позволително за сеч и извършване на добиви от гората. В поясненията в о.с.з., в. л. е уточнило, че ползвател се определя от собственика.
В показанията си св. М. , заемала длъжност „технически сътрудник“ в ищцовото ТД към момента на сключване и изпълнението на договорите, сочи, че са предоставяли на ответницата телефонни номера на фирми осъществяващи дърводобив, с които така и не се е договорила, поради исканата от нея нереална стойност на корен дървесина. При проведени в офиса на ищеца срещи между ответницата и представители на две фирми, потенциални купувачи на маркирана дървесина, договор не е сключен, поради непостигнато съгласие относно цената.
Не се спори, че ползвател не е определен, респективно дейности по издаване на позволително за сеч на е издаване.
Управителят на ищцовото ТД е уведомил ответницата, че за извършените до момента на разговора дейности е съставена документация и следва да и я предаде. На проведената среща, ищцата отказала да получи документите, защото все още не можела да намери купувач на маркираната дървесина.
Съгласно раздел втори, т. 2 от договорите, заплащането на възнаграждение от възложителя става в момента на предаване на изготвената документация
Възнаграждение от страна на ответницата не е заплащано.
С отказа да получи документацията, ответницата отказала да заплати дължимата сума.
По подадено от ищеца на 23.07.2019 г. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 1501/2019 г. на КнРС, по което е издадена заповед № 765/24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 602, 53 лева, представляваща незаплатено задължение по горепосочените договори и за сумата от 299, 13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на изтеклата мораторна лихва за периода от 01.09.2014 г. до 22.07.2014 г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 23.07.2019 г. до окончателното й заплащане. Против така издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от ответницата – длъжник в заповедното производство.
С обжалваното решение исковете предявени по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК са уважени изцяло. Решението е обжалвано от ответницата.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.Разглед0ана по същество
въззивната жалба се явява неоснователна. . При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо .Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Изложените във въззивната жалба и поддържани в хода на въззивното производство от процесуалния представител на въззивницата доводи за неправилност на постановеният от първоинстанционният съд съдебен акт, настоящият състав на въззивната инстанция приема за неоснователни.
Въззивницата счита решението за необосновано, тъй като фактическата обстановка била възприета неправилно, а и имало несъответствие между фактическите и правните изводи.Твърди, че е недоказан факта на изпълнени в пълен обем задължения по процесните договори от изпълнителя. Твърди се и, че не била конкретизирана датата, на която според ищеца е възникнало задължението, а и неизвестно на какво основание първоинстанционният съд е приел, че това е 01.09.2014 г. Позовавайки се на показанията на свидетели, въззивницата, счита, че това е станало доста по-рано – м. май- юни, 2014 г.
Изложените доводи не могат да бъдат споделени. Конкретизация относно началния момент, от който тече давностния пет годишен срок по чл. 110 от ЗЗД е направена в и. м., като твърдението е, че през месец август е осъществена среща между страните по договорите във връзка с предаване на изготвената документация от управителя на ТД на ответницата. Конкретни данни за момента, в който е предадена документацията не се съдържат в свидетелските показания. Невярно е твърдението на въззивницата за сочена от тях дата през м. май- юни, 2014 г.Това се опровергава и от датите на съставяне на приетите като доказателства документи през м. юли, 2014 г.
В хода на устните състезания в пледоарията на въззивницата се съдържа изявление, че господин С. / управител на ищцовото ТД/ й се е обадил в началото – първата седмица на месец август / 2014 г./
Признанието на неизгоден за страната факт следва да бъде зачетено и се приеме, че ответницата е уведомена за обстоятелството, че документацията по договорите е изготвена в началото на м. август, 2014 г.
Тези уточнения са направени от въззивната инстанция за пълнота на изложението, предвид поставените във въззивната жалба въпроси за необоснованост на решението.
Изложените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд с необсъждането на направеното от ответницата в първоинстанционното производство правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на правото на иска по двете претенции.
Изводът на първоинстанционния съд за настъпила преклузия към момента, в който от ответната страна е направено това възражение – в хода на устните състезания е правилен и се споделя от въззивната инстанция.
Видно от материалите по делото – в заповедното производство П. като длъжник е подала възражение по чл. 414 от ГПК, но в него не е направено възражение за изтекла погасителна давност. Такова възражение не е направено и в срока по чл. 131 от ГПК и в подадения от ответницата отговор на и. м. Възражението е направено за първи път в хода на устните състезания. Така направеното възражение е преклудирано и не подлежи на обсъждане от съда, решаващ правния спор между страните.
Правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл. 124 вр. чл. 415 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Преклузията по чл. 133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок, не настъпва само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК е приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл. 124 вр. чл. 415 ГПК. Както бе посочено възражението е направено в един по-късен момент и правилно не е разгледано от съда.
Независимо от изложеното за яснота, въззивната инстанция счита за необходимо да посочи, че с оглед изявлението на въззивницата, че е била потърсена за предаване на документация в началото на месец август, 2014 г., то давностния срок от 5 години за главничното задължение, на който същата се позовава започва да тече най-рано от този момент – началото на месец август. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 23.07.2019 г., т. е. преди да е изтекъл давностният срок и следователно правото на иск не е погасено към този момент.
Решението на КнРС, с което установителните искове са уважени е правилно и следва да бъде потвърдено. Между страните са сключени договори за извършване на технически услуги, представляващи договори за изработка. Безспорно установено е, че ищецът като изпълнител е изправна страна, изпълнила точно и в срок всички дейности възложени й с договорите, при липса на възраженния за некачествено изпълнение от насрещната страна. При това положение съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Дейността относно издаване на позволително за сеч не е осъществена, въпреки готовността на изпълнителя да изпълни и това свое задължение, тъй като възложителя и собственик на имота е следвало да посочи ползвател. Това аздължение не е изпълнено от ответницата.
По разноските
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски пред настоящата инстанция. На въззиваемото ТД се дължат разноски в размер на 200 лева- адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178 от
ОСЪЖДА С.В.П., с адрес *** да заплати на „ЛЕСКОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“ № *** сумата от 200 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: