Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр. Д., 13.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното
от районния съдия гр. дело №3020 по
описа за 2019 година на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “БНП П.П.Ф.С.
А., Ф.”, рег. №** чрез БНП П.П.Ф.С. А., клон Б., ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к.”М. – **”,
***
С., бл.**, представлявано от **
Д.Д. срещу Д.П.Д., ЕГН
**********,***. С исковата молба са предяени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 ГПК, чл.240 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
има следните вземания срещу Д. П. по Договор за потребителски паричен кредит **/16.03.2018г.,
а именно: 2015.41 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.04.2019г. до окончателното и изплащане задължението,
193.43 лв. – възнаградителна лихва за забава върху главницата за периода от
20.04.2018г. до 20.03.2019г., 183.24 лв. –мораторна лихва за периода от
20.05.2018г. до 11.04.2019г., за
които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед №794/30.04.2019г. по ч. гр. д.
№1474/2019г. по описа на ДРС.
В ИМ ищецът твърди, че Д.П., в качеството
на кредитополучател е сключил с кредитора БНП П.П.Ф.ЕАД, договор за
потребителски паричен кредит **/16.03.2018г.
в размер на 2015.41 лв., от която 1849.00лв. за закупуване на стока /смартфон/
и 166.41 лв. - премия по застраховка „Сигурност на плащанията”. Сумата от
1849.00 лв. реално е била преведена от кредитора по банковата сметка на
търговския партньор /„Т. Б.“ ЕАД/ на ищеца при подписване на горепосочения
договор. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски
/вкл. главница и договорна лихва/, всяка в размер на 184.07 лв. От 20.04.2018г.
Д. преустановява плащането на вноските, като не е платил нито една вноска по
кредита. Падежът на задължението е настъпил на 20.05.2018г., с което е станал
изискуем заема в целия му размер –
главница и лихви, общо в размер на 2208.84 лв.
Ищецът подал заявление до ДРС на 23.04.2019г. /като към тази дата е
падежирала и последната вноска по кредита - 20.03.2019г./ по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №1474/2019г. и била издадена
заповед за парично изпълнение срещу ответника за сумата от 2015.41 лв. –
главница, дължима по договор за
потребителски паричен кредит **/16.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2019г. до
окончателното и изплащане задължението, 193.43 лв. – възнаградителна лихва за
забава върху главницата за периода от 20.04.2018г. до 20.03.2019г., 183.24 лв.
–мораторна лихва за периода от 20.05.2018г. до 11.04.2019г., 47.84 лв. –
платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е
получил заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд на осн.
чл.415 от ГПК указал на заявителя да предяви искове срещу Д. П.Д. за установяване
на вземането си. Кредиторът в дадения му 1-мес. срок подал настоящата искова
молба срещу ответника.
Ищецът претендира съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че длъжникът Д. П. му дължи сумите,
предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №1474/2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019г. до окончателното и
изплащане задължението. Претендира съдебни разноски.
С разпореждане от 28.08.2019г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея, което е било получено от назначения особен представител на Д. П. – адв. Н.
А. от ДАК на 10.12.2019г.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е
изпратил отговор на исковата молба, в който твърди, че исковете са недопустими,
тъй-като П. не е сключвал процесния договор с ищеца и следователно не е
надлежна ответна страна в производството, респ. оспорва исковете по основание и
размер. В съдебно заседание, проведено на 11.06.2020г., особеният представител
на ответника е заявил, че не поддържа оспорването по размер и поради това моли
да не бъде назначавана съдебно-икономическа експертиза, а отделно и за да се не
утежнява производството с допълнителни разноски.
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение. Материалноправното основание на вземането е по договор за кредит във
връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От фактическа страна, съдът намира за
установено следното:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. №1474/2019г. на ДРС, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на Д. П.
по реда на чл.47 ГПК, като установителните искове са предявени от заявителя в
срока по чл.415 ГПК.
Приет по делото
е писмен Договор за потребителски паричен кредит **/16.03.2018г., по
силата на който ищецът предоставя на ответника сумата от 2015.41 лв., за
финансиране закупуването на стока – смартфон *** Годишният
процент на разходите е 18.28%, при 16.90% лихвен процент. Договорът съдържа
погасителен план, съобразно който кредитът подлежи на връщане на 12 бр.
погасителни вноски, всяка в размер от 184.07лв., с падеж на първата вноска 20.04.2018г.
и падеж на последната вноска 20.03.2019г. Към договора са приложени двустранно
подписани на всяка страница Общи условия. Съобразно раздел „Удостоверявания“ от
ОУ, с подписа си като кредитополучател лицето удостоверява, че е получило
стоката и че същата му е била предадена. Съгласно т.3 ОУ, при забава на една,
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. Съобразно изр.2 на т.3 ОУ, при просрочие на две или повече погасителни
вноски, считано от падежната дата на втората вноска, вземането на кредитора
става изискуемо в целия му размер. Представен е и стандартен европейски
формуляр към договора, подписан от кредитополучателя.
Приет е
дубликат на служебен бон, издаден от „Т. Б.“ ЕАД на 16.03.2018г. /л.33/ за
сумата от 1849.00 лв., заплатена с кредитна карта към БНП П. П. Ф.. Като клиент
в този бон е посочен „Е. Д.Е.” ЕООД и е положен подпис в документа от тогавашния
управител и представляващ дружеството - ответника Д.П.Д., който една седмица
по-късно, на 23.03.2018г.е прехвърлил своите дялове на друго лице – Н. Я.К.,
който е станал едноличен собственик на капитала, видно от направената справка в
ТР по партидата на дружеството. В уведомително писмо от 16.03.2018г. /л.34/,
отправено от ищеца до „Т. Б.” ЕАД е посочено, че между кредитора „БНП П. Ф.”
ЕАД и физическото лице Д.П.Д. е сключен договор за финансиране ** за закупуване на стока, като в писмото е вписано ЕИК
на фирмата - *** „Е.Д.Е.” ЕООД, представлявана и управлявана от Д.П.Д., ЕГН **********,
който собственоръчно се е подписал и декларирал в писмото, че е съгласен
личните му данни да бъдат обработвани и обменяни от/между „Т. Б.” ЕАД и „БНП П.
Ф.” ЕАД. Дори и закупената с пари от кредита стока /смартфон **/ да е била за
ползване за нуждите на „Е. Д. Е.” ЕООД, а кредитът - сключен от физическото
лице Д.П.Д., то този факт не променя нищо, тъй-като в случая се касае за
„свързани лица” по смисъла на параграф 1, т.3, б. „д” от ДР на ДОПК /лицата, в чийто управителен или контролен орган
участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато
физическото лице представлява друго лице/, тъй-като едноличният управител и
представляващ „Е. Д.Е.” ЕООД, а именно – Д.П.Д. е сключил договора за кредит в
качеството му на физическо лице и той е закупил стока с парите от този кредит
за нуждите на дружеството му. В този аспект, възражението на ответника, че не
той е сключил договор за кредит с ищеца, /следователно не е пасивно легитимиран
да отговаря по предявените срещу него искове/, е неоснователно.
При така установените факти по въведените с жалбата
оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена
заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за потребителски
заем, включващ твърдяните клаузи за дължимост на договорно възнаграждение,
както и изискуемост, по силата на които сумата по заема е усвоена на ответника
и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в
претендираните размери.
Съдебният състав намира, че ангажирайки описаните
по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства, ищецът именно чрез
пълно и главно доказване е установил в установителното производство, че между
него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски заем, по силата на който на кредитополучателя е реално
предоставена сумата от 1849.00лв., с която е закупен индивидуализираният в
договора смартфон. Освен за стойността на мобилния телефон „БНП П. П. Ф.” ЕАД
кредитира и заплащането на премията по застраховка „Сигурност на плащанията в
размер на 166.41 лева, като така общият размер на предоставената в кредит сума
става 2015.41 лева. По делото е представен и сертификат № **, в който се сочи, че същият удостоверява, че „К. Ж.,
Клон Б.“ и „К. Общо застраховане, Клон Б.“ срещу заплащане на застрахователна
премия се съгласяват да застраховат ответника Д.П.Д. по застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ в качеството му на кредитополучател по договор за кредит № ** /л.12-30/. В сертификата са посочени покритите
рискове, начина на определяне на застрахователната премия, застрахователната
сума и срока на застраховката. Сертификатът е подписан от „застрахован“ и
„застраховащ“. Подписът за „застрахован“ е положен от ответника Д.П. /този факт
не се оспорва от същия/, а подписът за „застраховащ“ е положен от представляващия
застрахователя М. К..
До този извод съдът достига,
съобразявайки неоспорените гореизброени документи, вкл. и писмен договор за
потребителски кредит и служебен бон, които носейки подписа на кредитополучателя
Д.Д. /ирелевантно е обстоятелството, че е вписана в касовия бон като получател на
стоката регистрираната и управлявана към 16.03.2018г. от ответника фирма „Е. Д.
Е.” ЕООД/ удостоверяват изрично неизгодния за него факт на получаване на вещта,
която е заплатена, съобразно съдържанието на служебния бон с отпуснатите от БНП
П.П.Ф.парични средства.
Подписаното съглашение съдържа пълна,
изчерпателна и ясна информация за потребителя, досежно конкретния размер на
всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и
включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен
по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация по
смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна информация е представена на
кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент на задълженията,
включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия, подписани на
всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и стандартен европейски
формуляр. Видно е, че ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения
размер в нормата на чл.19, ал.5 ЗПК.
Неоснователни са възраженията на
особения представител на ответника за недействителност на договора, поради
това, че договорът е сключен с физическото лице Д. П. Д., а получател на
стоката е ЮЛ „Е. Д. Е.” ЕООД. Видно от ТР, управител и представляващ
дружеството към 16.03.2018г. е ответника, който е подписал всички документи,
касателно облигационното задължение. Както бе коментирано по-горе, налице е
хипотеза по смисъла на параграф 1, т.3, б. „д” от ДР на ДОПК за „свързани
лица”, с оглед на което задълженото лице по кредита е безспорно ответника - физическото
лице Д. П..
Ищецът в исковата молба се е позовал на настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора към 20.03.2018г. Видно обаче
от гореописаната фактическа обстановка, изявление на кредитора за предсрочна
изискуемост няма, не е направено и съответно, такова не е достигнало до
длъжника. С оглед дадените указания с т.18 от ТР 4/2013г. ОСГТК на ВКС, поради
ненадлежно упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем,
ищецът не би могъл да се ползва от последиците на предсрочната изискуемост. Към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение обаче /23.04.2019г./,
е настъпил крайният падеж на договора, съобразно погасителния план /20.03.2019г./,
поради което и по аргумент от указанията на т.1 от ТР 8/2017г. ОСГТК на ВКС,
тази настъпила изискуемост следва да бъде зачетена, въпреки позоваването в
исковата молба на предсрочна изискуемост /отделно от това, ищецът, алтернативно
е заявил, че счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и
падежирането на последната погасителна вноска, която е била на 20.03.2019г. и
към датата на депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК по кредита е
изтекла и последната падежна дата, въз основа на което ищецът счита вземането
за изискуемо и на посоченото алтернативно основание/.
Доколкото няма спор по делото, че кредитополучателят
не е погасил нито една вноска по заема, то от погасителния план се установява
общият размер на дължимите главница и договорна лихва за срока на договора.
Следователно, исковите претенции за
главница и възнаградителна лихва са доказани по основание и размер.
По иска за обезщетение за забава, съдът
намира следното:
Обезщетение за забава върху цялата главница се
претендира от момента, в който се твърди от ищеца да е настъпила предсрочна
изискуемост, или от падежа на втората непогасена вноска /20.05.2018г./,
съобразно чл.3 от Общите условия към договора за кредит. С оглед горния извод,
че предсрочна изискуемост не е настъпила и бива зачетено изтичането на крайния
срок на договора, съдът намира, че кредитополучателят е изпаднал в забава за
всяка вноска в деня, следващ падежа й по правилото на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД, но
доколкото всички искове не се оспорват от ответника по размер /изявление на
особения представител на Д. П. в открито съдено заседание, проведено на
11.06.2020г., отразено в съдебния протокол от същата дата – л.118/, съдът не е назначил
поисканата от ищеца СИЕ поради, горното искът за обезщетение за забава следва
да бъде уважен в този размер, в който е заявен от ищцовото дружество.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното производство е издадена заповед за
изпълнение за суми за съдебни разноски в размер на: 47.84 лв. – държавна такса и
50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид основателността на исковете,
направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1474/2019г. по
описа на ДРС в общ размер на 97.84 лева следва да се присъдят в полза на
заявителя-ищец.
Сторените от
ищеца разноски в настоящото производство /за които е представен списък по чл.80
от ГПК – л.38/ в размер на 232.78 лева, от които: 132.78 лв. – държавна такса
/л.37/ и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, следва да му се присъдят
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че съществува вземане на “БНП П.П.Ф.С. А., Ф.”, рег. №** чрез БНП П.П.Ф.С. А.,
клон Б., ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район “М.”, ж.к.”М. – **”, ** С., бл.**, представлявано от ** Д.Д. срещу Д.П.Д., ЕГН **********,***, за
заплащане на сумите от: 2015.41 лв. /две
хиляди и петнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ – главница, дължима
по договор за потребителски паричен кредит **/16.03.2018г., сключен между ищеца и ответника, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2019г. до окончателното и
изплащане задължението, 193.43 лв.
/сто деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ – възнаградителна
лихва за забава върху главницата за периода от 20.04.2018г. до 20.03.2019г. и 183.24 лв. /сто осемдесет и три лева и
двадесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за периода от 20.05.2018г. до
11.04.2019г., за които суми е издадена по реда на
чл.410 от ГПК Заповед №794/30.04.2019г. по ч. гр. д. №1474/2019г.
по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********,*** да заплати на БНП П.П.Ф.С. А., Ф.”, рег. №** чрез БНП П.П.Ф.С. А., клон Б., ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к.”М. –**”, **С.,
бл.**, представлявано от ** Д.Д.
съдебни разноски по ч. гр. д. №1474/2019г. на ДРС в размер на 97.84
лева /деветдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, от които:
47.84 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски по настоящото дело в размер на 232.78
лева /двеста тридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, от които:
132.78 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните с
въззивна жалба.
Районен съдия: