МОТИВИ по НОХД №6209/2016г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр.Бургас, с който против подсъдимия К.В.В.
с ЕГН: ********** e повдигнатo обвинениe за това че:
На 17.04.2016год.
в град Бургас, около 19.55 часа по ул.Захари Стоянов, управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка *** с Рег.№ *** след употреба на наркотични
вещества - метамфетамин, представляващо високорисково наркотично вещество,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000" /Dreger Drug Test 5000/, с
фабричен № ARAM- 0005 – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Делото се гледа по общия ред, задочно без
участието на подсъдимия.
В хода на съдебните прения, представителят на
Районна прокуратура гр. Бургас поддържа обвинението от фактическа и правна
страна така, както е формулирано с обвинителния акт. Относно определяне вида и
размера на наказаниeто, прокурорът пледира на подсъдимия да бъде определено
наказание при условията на чл. 54 НК, а именно – лишаване от свобода за срок от
една година, което да се търпи при строг режим, както и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 1500 лева.
Защитникът на подсъдимия, оспорва
фактическата обстановка по обвинението. Моли за прилагане на разпоредбата на
чл.78а НК.
Подсъдимият не се яви в с.з. и не
взе становище по същество.
В хода на разследването е установена следната фактическа
обстановка:
Подс.В. се води в масивите на МВР на отчет
като правоспособен водач на МПС, кат."В*А*М*В1" и притежава
свидетелство за управление на МПС №*********, валидно до 16.10.2023г. Видно от
приложената справка от сектор „ПП"-ОДМВР-Бургас, спрямо него има
многократно налагани наказания по различни текстове от ЗДвП. Съобразно ЗПАМ
№14-0769-001434/14.09.2014г., връчена на В. на 20.01.2016г., на осн. чл.171,
т.1, б."Д" от ЗДВП му е отнето временно свидетелството за управление
на МПС до заплащане на дължима глоба. Към датата на деянието В. е управлявал
МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, а притежаваните от него
контролни точки са само четири.
На
17.04.2016г., около 9,55ч., по време на нощната си смяна, свидетелите Д., Д. и
Б. - полицаи
при 04 РУ на МВР-Бургас, в близост до бл.246 в
ж.к"М.Рудник"-гр.Бургас, спрели за проверка движещия се по
ул."Захари Стоянов" л.а.
*** с ДК№***.
Служителите на реда се представили на водача - подс.В. и му поискали
документите, при което последният заявил, че в момента е лишен от право да
управлява МПС, а документите му се намират в сектор"ПП" при ОД на
МВР-Бургас. Чрез оперативния дежурен св.Д. извършил справка и се уверил, че
обв.В. е с отнето свидетелство за управление, а освен това се установило, че
управляваният от него автомобил е спрян от движение. Тъй като на полицаите
направило впечатление, че В. има
видимо неадекватно поведение, те
предположили, че същият е употребил упойващо вещество, поради което го отвели
до сградата на „ПП"-ОДМВР-Бургас, където св.П. - мл.автоконтрольор към
сектора го тествал за алкохол с алкотест „Дрегер", скалата, на който
отчела 0,00 на хиляда. След това, в 20:37ч. подс.В. бил тестван от св.П. с Drager Drug Test 5000 с
фабричен номер: ARAM 0005, за
употреба на наркотични вещества, който отчел положителен резултат за употребен
метамфетамин. Пробата от теста била записана под №205. На обвиняемия бил
издаден талон за медицинско изследване, но пред дежурен лекар в МБАЛ-Бургас,
където бил отведен от служителите на реда, той направил изявление, че отказва
да даде кръвна проба за анализ и саморъчно записал това обстоятелство в
протокола.
На подсъдимия бил съставен АУАН
серия „Г" №463072 от 17.04.201бг., в който била отразена направените от
полицейските служители констатации, вкл. и за това, че управлява МПС след
употреба на наркотично вещество метамфетамин, а в тази връзка е започнато и
настоящото досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво
от показанията на св. Д., Д. и Б., а така също и
от справка за нарушител-водач, талон за медицинско изследване; протокол за сервизна проверка, справка за
съдимост, както и от приложеното веществено доказателство – проба от техническо
средство „Дрегер DRUG 5000”.
От правна страна:
С оглед така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението против подс.В.
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, се явява доказано по безспорен начин.
Това е така тъй като на посочените по-горе дата и място е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, след употреба на наркотично вещество по см.
на чл.3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък 1 -"Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" към чл. 3 т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно: метамфетамин, установено по
надлежния ред с техническо средство - Дрегер - "Drager" "Drag Test 5000",
с фабр. № ARAM 0005
Това
вещество има
наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство, като е
поставено под забрана, съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция за
упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Р България, и Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.), като е
включено в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
За изпълване състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК е необходимо установеният вид вещество да попада сред
тези, които се квалифицират като наркотични. Следователно в случая самият факт
на употребата на наркотично вещество следва да е установен по несъмнен начин и
то само с предвидените от закона средства. Без съмнение е, че надлежният ред за
установяване употребата на наркотично вещество е този по Наредба № 30/2001 г. и
в случая тези специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият е дал положителна проба при извършването на
полевия тест. Факт, който се потвърждава недвусмислено от събраните в хода на
ДП доказателства – показанията на разпитаните полицейски служители, а така също
и от приложения като ВД тест.
За да бъде осъществено от обективна страна деянието в
разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК, е необходимо деецът освен да е употребил
наркотично вещество, още да е управлявал моторно превозно средство, което е и
следващата кумулативно предвидена предпоставка за съставомерността на неговото
поведение.
По делото бе безспорно установено
от показанията на разпитаните в с.з. свидетели, че именно В. е лицето
управлявало процесния лек автомобил.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла - пряк умисъл.
Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като последното се квалифицира като такова,
само когато по степен на обществена опасност и укоримост
е по - леко от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По - ниската обществена опасност се
определя от цялостната характеристика на деянието и дееца. От значение са и
други обстоятелства като дали е налице продължавано престъпление или повторност, способа и начина, по които е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при
извършване на престъплението и др. В настоящия случай, съдът, прие, че случаят
не може да се квалифицира като маловажен.
По наказанието:
За
извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една до три години и с глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева. Същевременно подсъдимият е осъждан и не са налице
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, така както предлага защитника.
На първо място съдът отчита, че не
са налице многобройни или изключително смекчаващи обстоятелства, поради което и
най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Поради
което В. следва да бъде санкциониран за поведението си при приложение на чл. 54, ал.1
от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
вземе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия. Видно от справката му
за съдимост, същият е осъждан неколкократно. Наложените в тази връзка наказания
очевидно не са постигнали предвидените в закона цели за поправяне и
превъзпитание на дееца и не са оказали възпиращо действие по отношение на него,
щом като той отново извършва друго престъпление. На
следващо място от справката, издадена от сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас се
установява,
че подс.В.
е наказван 14
пъти за различни нарушения по ЗДвП, основно за нарушение по чл.150 ал.1 от ЗДвП.
От това се налага несъмнения извод, че същият поначало има изцяло
нихилистично отношение към въведените нормативни правила за движение по
пътищата и тоталното им пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил на
поведение.
С оглед изложеното и вземайки предвид баланса между смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, настоящият състав намира, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 лева. Не може да бъде приложен институтът на условното осъждане,
тъй като предвид предходните осъждания на подсъдимия не са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1
от НК. На основание чл. 57, ал.2,
вр. с ал.1 т.3 ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно в затвор при първоначален "строг" режим. Това е
така, тъй като по време на съдебното производство подсъдимият е променил
местонахождението си без да уведоми съответния орган, поради което съдът
приема, че се е укривал.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е правоспособен водач, съдът
прие, че следва да приложи разпоредбата на чл.343г от НК,
като го лиши от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Съдът счита, че се касае за лице с утвърдени престъпни навици и явно
демонстрирано нежелание да се поправи, въпреки изтърпените до момента
наказания, поради което само така наложеното наказание може да постигне целите
предвидени в чл. 36 от НК.
Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен
на обществената опасност на деянието и на дееца.
По веществените доказателства:
Съдът постанови вещественото доказателство - 1 брой проба
от „Дрегер Тест 5000” да остане по делото.
По разноските:
В
тежест на обвиняемия бяха възложени сторените в хода на ДП разноски в размер на
185.48 лева, както и 40 лв. сторени в хода на съдебното следствие.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи
писмено на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.