Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 84
10.02.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 1235
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Н.С.К., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез адв.К.
С., срещу Решение № 102/25.10.2021 г., постановено по АНД № 20215610200453/2021
г., по описа на Районен съд – Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Събраните в хода на
процеса доказателства не разкривали обективната истина и не давали възможност
по категоричен начин да бъде установено както осъществяването на изпълнителното
деяние, така и авторството му. От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не се установила по категоричен начин от обективна и субективна
страна вината на Н.С.К.. Освен това при постановяване на решението не били
взети предвид и нарушенията на ЗАНН. Предвид гореизложеното, се моли да бъде
отменено обжалваното решение и бъде постановено
ново, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 254р-453/13.03.2021
г. на Директор на ОДМВР - Хасково.
ОТВЕТНИКЪТ –
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково в
депозирано по делото чрез процесуален представител писмено становище предлага
да бъде потвърдено обжалваното решение на РС – Димитровград и заявява искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна и предлага
решението на Районен съд – Димитровград, като задълбочено, правно издържано и
поучително, да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 102/25.10.2021
г., постановено по АНД № 20215610200453/2021 г., Районен съд – Димитровград е
потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 254р-453/13.03.2021
г. на Директор на ОДМВР - Хасково, с което на Н.С.К., ЕГН : ********** ***, на основание
чл. 209а, ал. 1 от 33 е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв. за това,
че на 06.02.2021 г. около 10:20 часа в гр.Д., на „Неделен пазар“, сектор Ж-1 на
открито обществено място, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка
в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет,
във връзка с т. 16 от издадена Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г. на Министъра на здравеопазването,
лицето се е движило, без да е поставило защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата му, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1
във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с т. 16 от Заповед
№ РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г. на
Министъра на здравеопазването.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 06.02.2021 г. в гр.Димитровград, на „Неделен пазар“, сектор Ж-1 служители
на МВР възприели жалбоподателя, който не бил с поставена маска на лицето, за
което деяние същият бил санкциониран с процесното наказателно постановление за
нарушение на чл. 209а, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето,
във връзка с т. 16 от Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-52/2021 г. на Министъра на здравеопазването. В решението си
съдът е обсъдил въведените със Закона за здравето мерки, чието предназначение е
да предпазят обществото от опасността за живота и здравето на населението от
COVID-19 и въвеждането на специално законодателство в тази връзка, след което е
изложил доводи, свързани със законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Обсъдена е и релевантната заповед на Министъра на здравеопазването,
въвеждаща изискването за поставена защитна маска за лице на посочените в
заповедта места, чието неспазване е скрепено със съответната санкция.
Изложени
са доводи в насока, че е налице правилна квалификация на нарушението и правилно
словесно описание на същото. Конкретното нарушение е прието за безспорно
установено, като съдът е изложил доводи и за извършената преценка, че не се
касае за маловажен случай, съответно, че наказанието е определено в минимален
размер, поради което не се налага излагането на мотиви във връзка с неговото
определяне.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение касационната
инстанция намери,
че в същото
относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са
направени след надлежен
анализ и преценка на събраните по делото
доказателства.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие на
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на
наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения
при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание,
които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват
съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Такива в конкретния случай не са налице.
При
посочване на правната квалификация на нарушението, в наказателното постановление е
отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка с чл. 63, ал.
4 от Закона за здравето, във връзка с т. 16 от Заповед № РД-01-677/2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г. на Министъра на
здравеопазването". Релевантната т. 16
от цитираната
заповед регламентира изискването на
всички пазари, тържища и базари да
се създаде
организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5
м. между посетителите,
както и изискването работещите и посетителите да носят защитна маска за
лице. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в
съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е
отразено, че е нарушена противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето. В този смисъл, касационният състав намира, че е
налице правилна квалификация на нарушението и надлежно словесно описание на
административното нарушение.
Споделят се и правните изводи на въззивния съд относно
безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение. С разпоредбата на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето, в приложимата към процесния период редакция, е
предвидено административно наказание "глоба" от 300 до 1 000 лева за
нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление.
С нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период
редакция, в правомощие на министъра на здравеопазването, е вменено при
възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че както
нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон,
са бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила
на поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено
в правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай такава се
явява горецитираната
Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-52/2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването, с която се
въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България, считано
от 27.11.2020 г. до 30.04.2021
г. В т.
16 от
заповедта е посочено, че посетителите на
всички пазари, тържища и базари следва да носят
защитна маска за лице. Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е
квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката
на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с
липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не
може да се квалифицира като маловажен по чл. 28 от
ЗАНН.
В
този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният
съд е приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията
на същото по смисъла на чл.
348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на касационния
ответник пред административния съд за присъждане на разноски на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 80.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата
съдебна инстанция, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 102/25.10.2021 г., постановено по АНД № 20215610200453/2021
г., по описа на Районен съд –
Димитровград.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН
: **********, адрес: *** да заплати
на Областна дирекция на МВР – Хасково сумата от 80.00 лева (осемдесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.