№ 388
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506962 по описа за 2022 година
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 6962/2022г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 08.11.2021г., постановено по гр.д. № 40515/2019г. по описа на
СРС, I ГО, 42 състав , съдът е оставил без уважение искането на А. П. Г. за допълване на
решението,постановено по гражд.дело № 40515/2019 г. по описа на Софийския районен съд.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът А. П. Г., който в
законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба с искане същото да бъде
отменено и вместо това съдът да се произнесе по иска за обявяване на нищожност на
решенията на ОС на ЕС проведено на 12.06.2019г. Изложил е подробно становище в
подкрепа на твърденията си.
В законоустановения срок въззиваемият – общото събрание на етажните собственици
не е представил отговор на подадената въззивна жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен при преценката на приложимите за спора
императивни правни норми.
Исковете за отмяна на решение на ОС на ЕС са конститутивни и имат за свой предмет
субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на
ОС на ЕС. Решенията на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел.
След влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни
собственици, включително и за тези, гласували "против" на общото събрание, както и за
неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само
приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно
засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният
собственик е гласувал за или против атакуваното от него решение. Основание на исковете
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването
и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са заявени в преклузивния
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Основание за допълване на съдебното решение е налице,когато съдът не се е
произнесъл по цялото искане или тогава, когато липсва произнасяне по част от предмета на
делото и по неразрешената част по молба на страната съдът следва да допълни решението. В
конкретния случай съдът правилно е приел, че липсва основание за допълване на съдебното
решение. С постановеното от съда решение са отменени решенията на общото събрание по
предявен иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС, с което съдът е приел, че се е произнесъл
по искането, с което е сезиран. Правилно не са споделени доводите на ищецът и въззивник в
настоящото производство А. Г., че са налице два иска – за обявяване нищожност на
решенията и за отмяната им като незаконосъобразни, в която насока следва да бъде
отчетено, че всички доводи срещу решенията на проведеното общо събрание следва да
бъдат релевирани в рамките на предвидения преклузивен срок и всички доводи, които
обосновават наличието на порок на решенията, съдът е длъжен да обсъди в рамките на
производство по иск по чл.40 от ЗУЕС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е
неоснователен доводът на ищеца А. Г., че с определението, постановено от СГС са дадени
указания за разглеждане на иск за прогласяване нищожност на решения на общото събрание,
а напротив, от мотивите на съдебния акт на СГС се установява, че въззивният съд е приел,
че единствено е предявен иск по чл.40 от ЗУЕС, в рамките на който следва да бъдат
обсъдени доводите за нищожност и за незаконосъобразност. Съдът е достигнал до правилно
заключение, че при това положение и като бъде взето предвид, че искът по чл.40 от ЗУЕС е
уважен, налице е произнасяне по целия предмет на производството и липсва основание за
допълване на съдебното решение.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
2
решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но предвид
липсата на доказателства за сторени разноски, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20208546 от 08.11.2021 ., постановено по гр. д. №
40515/2019г. на Софийски районен съд, I ГО 42 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3