№ 392
гр. Пещера, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. П.а
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240100273 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Д. С.
против „И ЕНД ДЖИ БГ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 215,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатени
командировъчни пари в размер на 1736 евро за месец май 2023 г., ведно с
мораторната лихва в размер на 260 евро, считано от 10.06.2023г. до датата на
подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху претендираната
главница до окончателното изплащане на сумата; иск с правно основание чл.
128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 146,07 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение,
за периода от 01.06.2023 г. до 10.06.2023 г., ведно с мораторната лихва в
размер на 300 лв., считано от 10.06.2023 г. до датата на подаване на ИМ в съда,
ведно със законната лихва върху претендираната главница до окончателното
изплащане на сумата; иск с правно основание чл. 224, ал. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца: обезщетение в размер на 482,04 лв. за 12
дни неползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно с мораторната лихва в
размер на 200 лв., считано от 01.12.2022 г. до датата на подаване на ИМ в съда,
ведно със законната лихва върху претендираната главница до окончателното
изплащане на сумата обезщетение в размер на 803,40 лв. за 20 дни неползван
платен годишен отпуск за 2022 г., ведно с мораторната лихва в размер на 200
лв., считано от 01.12.2023 г. до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със
законната лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане
на сумата; обезщетение в размер на 321,26 лв. за 8 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 100 лв.,
считано от 07.06.2023 г. - датата на прекратяване на трудовото
1
правоотношение до датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната
лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че за периода 27.09.2017 г. до 07.06.2023 г. е полагал
труд в ответното дружество, за което има сключен трудов договор № 029 от
27.09.2017 г. Сочи, че заемал длъжността „монтажник, производствен
контрол", като през месец януари на 2023 г. бил командирован да осъществява
монтаж и производствен контрол на модулно- дървени къщи във Франция, гр.
Сан дьо Лак. Твърди, че не му е връчвана заповед за командировка в чужбина,
нито е подписвал допълнително споразумение за промяна местоработата.
Поддържа, че за периода от м. януари на 2023 г. до 07.06.2023 г. е полагал труд
във Франция, за което освен брутно трудово възнаграждение, уговорено в
индивидуалния трудов договор, е получавал и командировъчни (дневни) в
размер на 56 евро на ден за месеците февруари, март и април.
Сочи, че със Заповед от 07.06.2023 г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено, поради което счита, че ответникът следва да му
заплати командировачни пари за м. май 2023 г. в размер на 1736 евро и БТВ за
периода от 01.06.2023 г. до 10.06.2023 г. в размер на 146,07 лв.
На следващо място твърди, че през периода, през който е полагал труд
при ответника, не е използвал платен годишен отпуск, поради което
претендира заплащането му от страна на ответника. Сочи, че не е получавал
суми на ръка и не е подписвал ведомости за работна заплата.
Твърди, че на 01.06.2023 г. ответното дружество не му заплатило
трудовото възнаграждение, въпреки че от френска страна били превели на
дружеството бонуси за отлично свършена работа, поради което подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира
доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпила молба от
ответника „И ЕНД ДЖИ БГ“ ЕООД, в която оспорва подадената искова молба
и моли съда да остави същата без уважение.
На първо място не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил
командирован на територията на Република Франция, но твърди, че това е
било за период от месец 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г. съгласно издадена
заповед за командироване, в която било посочено, че работникът ще получава
дневни пари в размер на 55 евро. Сочи, че ищецът по свое желание останал да
работи на обекта във Франция след изтичане на срока на командироване, като
причината за това не била в удължаване на срока за командироване, поради
което претенцията му за заплащане на командировачни пари за м. май 2023 г.
била неоснователна.
На следващо място намира за неоснователна и претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
на трудовото правоотношение, поради това, че за периода от 29.04.2023 г. до
07.06.2023 г. ищецът реално е ползвал отпуск, тъй като не е полагал труд при
ответника.
2
Ответното дружество ангажира писмени доказателства, прави
доказателствени искания и претендира заплащането на разноски.
Преди провеждане на първо по делото съдебно заседание и с оглед
изразеното становище в отговора на исковата молба ищецът е изложил
твърдения, че при полагане на труд по време на командироването, в мястото
където е полагал труд, климатичните условия са лоши и непозволяващи да се
работи, налице е било силно затруднение при монтирането на дървени къщи,
често е валял силен дъжд и сняг. Допълнил е, че е бил устно уведомен от
бившия му работодател и настоящ ответник, че докато не изпълни и монтира
всички, предвидени и поръчани модулни къщи от клиенти, не следва да се
прибира в Република България.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
представлява от пълномощника си – адв. Т. Ж., преупълномощена от адв. Ч.,
която моли за уважаване на предявените искове, като претендира разноски
съгласно представен списък. В депозирани по делото писмени бележки
намира за безспорно доказано от събраните доказателства по делото, че
ищецът е бил командирован във Франция за претендирания период, поради
което ответникът му дължи заплащане. За доказана намира и претенцията по
чл. 224 от КТ за заплащане на полагащия се на ищеца неизползван платен
годишен отпуск в размер на 40 дни, като в този смисъл оспорва заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от адв.
Моралийска, която оспорва предявенияте искове и моли за отхвърлянето им с
присъждане на сторените по делото разноски. В писмена защита по делото
развива съображения за недоказаност на ищцовите претенции, като акцентира
върху това, че след изтичане на 3-месечния срок на командироване ищецът
самоволно е останал във Франция. Сочи, че е било практика на дружеството
да изплаща дължимите обезщетения за неизползван отпуск „на ръка“, предвид
съществувалите между страните отношение на доверие и доброжелателност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от приложения по делото трудов договор №
029/27.09.2017 г., се установява, че между страните през процесния период е
съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на
посочения трудов договор, със сключването на който ищецът е приел да
изпълнява длъжността „Монтажник, производствен контрол" на пълен
работен ден с основно възнаграждение 580.00 лв. Трудовия договор е със срок
на изпитване 6 месеца. Установява се още, че съгласно сключеният между
страните трудов договор ищецът има право на платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни. Работникът е следвало да постъпи на работа на
27.09.2017 г.
Видно от приетата по делото като писмено доказателство Заповед за
прекратяване на трудов договор № 33/27.09.2023 г., трудовият договор между
страните е прекратен по взаимно съгласие, считано от 07.06.2023 г. Заповедта
3
е влязла в сила като необжалвана.
По делото е приложена Заповед № 148/10.02.2023 г., издадена от
ответното дружество, с която на основание Наредба за командировките в
чужбина ищецът Й. С. и още три лица – Михаил Илиев Шкортов, Димитър
Василев Райнов и Георги Грозданов Петров, са командировани за срок от
13.02.2023 г. до 28.04.2023 г. в рамките на 55 работни дни в гр. Ляк де Самес,
Франция, със задача – монтаж на модулно-дървени къщи. В заповедта е
посочено, че ответникът изплаща на командированите дневни в размер на по
55 euro за всеки работен ден.
От приетия по делото договор за изработка и монтаж от 07.02.2023 г.,
сключен между ответника в качеството му на изпълнител и френски търговец
в качеството му на клиент с управител Мишел Отакс, се установява, че същият
има за предмет производство и монтаж на дървени къщи със срок на
изпълнение 55 работни дни (от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г.), считано от
датата на изпълнение на договора след разтоварване на различни елементи
необходими аз изпълнение на френска територия. Уговорено е в договора, че в
случай на дъждовни дни срокът за монтаж ще бъде удължен и няма да бъде
отчетен като закъснение. Уговорено е също, че всички разходи за
командировки, направени от изпълнителя ще се договарят в момента на
договора от двете страни.
По делото е приложен приемо-предавателен протокол от 02.05.2023 г.
към договор от 07.02.2023 г. (л. 214 от делото), в който е посочено, че срокът
по договора е спазен и монтажът е извършен в периода от 13.02.2023 г. до
28.04.2023 г.
От приетата по делото заповед № 154/29.04.2023 г., издадена от
ответното дружество, се установява, че на основание чл. 173, ал. 4 от КТ
работодателят е наредил на ищеца ползване на платен годишен отпуск в
размер на 24 дни, считано от 29.04.2023 г., като в заповедта е вписано: „Не се
връща след края на командировката съгласно заповед № 148/10.02.2023 г.
От страна на ищеца и ответното дружество са представени разпечатки,
представляващи извадка от кореспонденция през „Вайбър“, водена между
телефонния номер, ползван от ищеца Й. С. и телефонния номер 0894 763245,
ползван от управителя на ответното дружество – И. Г. П.. (л. 178-185 и л. 289-
299 от делото). По реда на чл. 176 от ГПК управителят на ответното
дружество И. П. даде обяснения, в които посочи, че ползва телефонния номер
0894 763245, че е провеждал кореспонденция през приложението „Вайбър“ с
ищеца Й. С. през периода на командировката му във Франция, както и че
представената от ищеца кореспонденция представлява водени между тях
разговори, които са непълни. В тази връзка беше приложена по делото цялата
кореспонденция между страните, касаеща процесния период (л. 289-299 от
делото).
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан
Георги Грозданов Петров, бивш работник на ответното дружество. Същият
заявява, че в продължение на две години е полагал труд при ответника, като
през м. януари на 2023 г. пътувал до Франция с автобус, за да изпълни
4
възложена му устно от шефа И. П. работа. Сочи, че не му е била връчвана
заповед за командироване. Сочи, че във Франция бил посрещнат от ищеца С.,
който изпълнявал функцията на бригадир, като заедно с него пътували още
двама работника на ответника. Работата им се състояла в монтирането на две
модулни къщи, като заявява, че работата продължила и през м. май. Сочи, че в
България се върнали май месец, поради това, че работодателят им закъснял
със заплатите и не им изплатил сумите, които трябвало, като само Й. С.
останал във Франция. Свидетелят посочва, че комуникацията с шефа им се
осъществявала между бригадира С. и управителя П.. Сочи, че не е ползвал
отпуск, докато е бил във Франция и като цяло сочи, че в тази фирма не са
ползвали отпуск, а болнични. Сочи, че трябвало да им се изплатят и бонуси за
добре свършена работа, но не получили такива.
По делото като свидетел е разпитан и Михаил Илиев Шкортов, бивш
работник на ответника, който води дело срещу него. В разпита си свид.
Шкортов заявява, че докато е работил при ответника на няколко пъти е ходил
във Франция. Последният път заминал през м. януари 2023 г. в Сан Дьо Лак,
където ги очаквал ищецът, който по-рано бил изпратен там. Сочи, че работата
им се изразявала в монтиране на модулни къщи, които пристигали от
България. Тяхната работа била основно по външната част на къщите, но
понякога се налагало да работят и по вътрешната част. Свидетелят сочи, че е
имало дни, в които не са работили навън, поради лоши метеорологични
условия – дъжд, вятър, студ, а понякога и поради това, че не е имало
материали. Сочи, че ищецът им е разпределял работата и той е комуникирал с
французина, както и по вайбър с шефа на фирмата – И.. Свид. Шкортов заяви,
че последно е работил във Франция м. май, след което той и още двама
работници, сред които и свид. Георги Петров, се прибрали в България, а
ищецът Й. С. останал във Франция, тъй като там си живеел. Сочи, че
причината да се приберат е поради това, че не им се плащало и и имало
забавяне в заплатите. Сочи, че когато заминал за Франция през месец януари
не е знаел точно колко време ще стои там, тъй като някой път се е налагало да
стои по три месеца, друг път по шест месеца. Заявява, че никога не му е
връчвана заповед за командироване. Свидетелят заявява още, че нито той,
нито ищецът са ползвали отпуск за времето, когато са били заедно във
Франция. Сочи, че той никога не е ползвал отпуск, тъй като ответното
дружество не ги заплащало.
Разпитана е по делото в качеството на свидетел и Петрунка Василева П.а
– майка на управителя на ответното дружество и работеща при ответника „И
ЕНД ДЖИ БГ“ ЕООД. От показанията й се установява, че същата е назначена
на длъжност „чистач“, но се включва и в производствения процес на
модулните къщи. Свидетелката сочи, че от десет години работят с Франция,
като непрекъснато сменят групи – една група отива, друга се връща. Заявява,
че познава ищецът и сочи, че за периода 08.02.2023 г. до 28.04.2023 г. същият е
бил командирован във Франция, като след последната му командировка
останал да живее във Франция, където щял да продължи да работи с
французина. Сочи, че модулните къщи се превозват от България до Франция с
ТИР-ове, като къщите позволяват, ако времето е лошо, да се работи и вътре –
5
монтиране на паравани за баня и мебели, довършителни дейности по
кухненското обзавеждане. Свид. П.а, твърди, че докато ищецът е бил във
Франция не й е известно работата да е била спирана. Сочи, че когато след
изтичане на командировката С. останал във Франция, договорът му с
ответника не е бил прекратен. Твърди, че С. в един момент е решил сам да
работи с френския контрагент, с когото работят те. Сочи, че на 28 април в
България се върнали другите работници, които били изпратени да работят във
Франция, като на 07.06 бил прекратен договорът с ищеца.
В хода на съдебното производство по искане на ищеца е допуснато
събиране на доказателства по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г. относно сътрудничество
между съдилищата на държавите-членки при събиране на доказателства по
граждански и търговски дела чрез извършването на разпит на лицето Мишел
Отакс. От протокола от изслушване на свидетел се установява, че в разпита си
като свидетел Мишел Отакс заявява, че е наел И. П. да монтира къщи и
работят заедно от 20 години. Сочи, че ищецът С. работи при ответника от три
години, като е започнал през 2022 г. Подчертава, че това не са негови
работници и че те са декларирани в България. Заявява, че ищецът С. е
напуснал обекта преди почти две години, като работил на него само два
месеца. Сочи, че не помни да е удължаван срока на договора за производство и
монтаж от 02.07.2023 г., тъй като срокът зависи от големината на къщата.
Заявява, че никога не е работил с работниците отделно и никога не е наемал,
нито е плащал, нито е пускал трудов договор на ищеца С.. Сочи, че не го
познава лично, тъй като говорил френски много слабо и че е работил винаги с
г-н П..
По делото е прието заключение по съдебно-икономическа експертиза на
въпроси на ищеца, изготвена от вещото лице Б. Д.. От същото се установява,
че ответното дружество е издало заповед за командировка с № 148/10.02.2023
г., с която ищецът е командирован във Франция за периода от 13.02.2023 г. до
28.04.2023 г., като не са представени заповеди или други документи, от където
да се направи обоснован извод къде е полагал труд ищеца през месеците
януари, май и юни на 2023 г. Установява се, че за месеците февруари, март и
април на 2023 г. на ищеца са изплащани трудови възнаграждения с
„надбавки“, като вещото лице е отразило, че по данни на представители на
ответното дружество, командировъчните са начислявани като надбавка към
основаната заплата. Видно от заключението е, че за периодите на заетост във
Франция ищецът е получвал надбавка към основаната си заплата, като при
определени дневни пари в размер на 56,00 евро за командировка във Франция,
начислените надбавки са в по-голям размер.
На следващо място вещото лице е изчислило, че по представена
разчетно-платежна ведомост за месец май 2023 г. на ищеца е начислена
заплата за 1 отработен ден и възнаграждение за платен годишен отпуск за 19
работни дни в размер на 803,40 лв. брутно трудово възнаграждение, като
чистата сума за получаване е в размер на 623,43 лв. Вещото лице е посочило,
че не й е представено извлечение от банкова сметка за изплатено
възнаграждение за м. май 2023 г. За м. юни 2023 г. на ищеца е начислена
6
заплата за 4 отработени дни в размер на 146,07 лв. и надбавки в размер на
1606,80 лв. или чиста сума за получаване в размер на 1559,47 лв., за които не
са налице данни да са изплатени на ищеца. В съдебното заседание, в което
беше изслушано вещото лице, същото допълни заключението си, като посочи
че по данни на ответното дружество за м. януари 2023 г. на ищеца е начислена
основна заплата в размер на 790,00 лв., клас за прослужени години в размер на
104,10 лв. и надбавки в размер на 2690,00 лв. или чиста сума за получаване в
размер на 2755,02 лв.
По отношение на ползвания от ищеца годишен отпуск вещото лице е
дало заключение, че дните платен годишен отпуск за 2017 г., 2018 г., 2019 г.,
2020 г., 2021 г. и 2022 г. са отразени в разчетно-платежни ведомости на
дружеството за съответните периоди, като на вещото лице не са представени
молби за отпуск. Съобразно представената й документация вещото лице е
изчислила, че ищецът има неизползван отпуск в размер на 10 работни дни за
2020 г. и 10 работни дни за 2021 г. Посочила е, че за периода 01.01.2023 г. до
07.06.2023 г. ищецът има право на 9 работни дни годишен отпуск, като във
ведомоста за м. май 2023 г. е отразено, че на ищеца са начислени 19 дни платен
годишен отпуск, за които няма данни да са изплатени.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
По иска по чл. 215, ал. 1 КТ.
За да възникне субективното притезателно право на работника за
командировъчни е необходимо последният да е бил командирован от
надлежен орган за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на
постоянната му работа. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от МС с Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина.
Ищецът претендира сумата от 1736 евро, представляваща дължима сума
за неизплатени командировъчни за месец май 2023 г., като основният спор по
тази претенция е дължат ли се на ищеца командировъчни за посочения месец.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото,
анализирани поотделно и в съвкупност, безспорно се установи, че през месец
май 2023 г. ищецът е полагал труд в полза на ответното дружество на
територията на Република Франция. На първо място в този смисъл са
показанията на свидетелите Георги Петров и Михаил Шкортов, които заедно с
ищеца са били командировани във Франция, за да сглобяват модулни къщи в
7
изпълнение на договора за изработка и монтаж от 07.02.2023 г., сключен
между ответника в качеството му на изпълнител и френския търговец в
качеството му на клиент. От показанията и на двамата свидетели се
установява, че през м. януари на 2023 г. са заминали с автобус за Франция,
където ги посрещнал ищецът, който от по-рано се намирал там. Работата им
продължила и през целия месец май, но тъй като не получили обещаното им
възнаграждение, решили да се приберат в България, като ищецът останал във
Франция, понеже живеел там. И двамата свидетели бяха категорични, че не им
е връчвана Заповед № 148/10.02.2023 г. за командироването им, като са били
командировани устно от управителя на дружеството – И. П.. Сочат, че такава е
била практиката в дружеството, тъй като и друг път са ходили във Франция по
възлагане на управителя, без да им е връчвана заповед за командироване.
Съдът приема гласните доказателства, обективирани в свидетелските
показания на Георги Петров и Михаил Шкортов, тъй като същите са
последователни, взаимно допълващи се и не са налице противоречия помежду
им, като по отношение на свид. Михаил Шкортов съдът прецени показанията
му и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поради наличието на граждански
спор между него и ответника. За това, че ищецът се е намирал във Франция и
преди соченият от ответника период на командировка са и показанията на
свид. Петрунка П.а, която заяви пред съда, че при последният монтаж ищецът
си е бил във Франция и там си е останал, дори и след завръщане на другите
работници на дружеството. Индиция, че ищецът е бил командирован и през м.
януари във Франция е и допълнението, което вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза направи в съдебното заседание, проведено на
15.10.2024 г., че на ищеца за м. януари 2023 г. са начислени надбавки в размер
на 2690,00 лв. извън основната му заплата. В този смисъл изолирани останаха
показанията на свид. Мишел Отакс в частта, в която заяви, че ищецът е бил
само два месеца на обекта. Освен това съдът не кредитира с доверие
показанията на свид. П.а за това, че командироването на работниците е било за
периода от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г., след което са се прибрали, доколкото
е в противоречие с показанията на самите работници, които посочиха, че са
продължили да работят на обекта във Франция и през м. май 2023 г.
Показанията на свид. П.а съдът прецени в съответствие с чл. 172 от ГПК,
предвид роднинската й връзка с управителя на ответното дружество и
обстоятелството, че към настоящия момент работи за ответника.
8
Изводът на съда, че през м. май 2023 г. ищецът е полагал труд за
ответника на територията на Република Франция не се разколебава и от
представените заповед за командироване и договора за изработка и монтаж от
07.02.2023 г. Вярно е, че в заповедта за командироване е посочен период на
командировката – от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г., но както вече беше
посочено, се установи, че ищецът и другите трима работници и след този срок
фактически са продължили да осъществяват трудовата си дейност на
територията на другата държава. По отношение на срока, посочен в договора
(от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г.), изрично е договорено между страните, че в
случай на дъждовни дни срокът ще бъде удължен и няма да бъде отчетен като
закъснение, от което следва, че същият не е строго фиксиран, а зависи и от
атмосферните условия. В този смисъл бяха и показанията на свид. Петров и
Шкортов, които посочиха, че е имало дни, в които поради лошото време, не са
могли да извършват монтажни дейности по външната част на модулните
къщи. Освен това от показанията на разпитаните свидетели се установи, че
ответникът и френското дружество са в дълготрайни търговски отношения и
сочените срокове в сключваните между тях договори имат по-скоро формален
характер, още повече че и нарушаването им по никакъв начин не е скрепено
със санкция под формата на неустойка или др. в тежест на изпълнителя. Наред
с това от разпита на свидетелите П.а и Отакс се установи, че ответникът
периодично изпраща монтажни групи за по няколко месеца във Франция.
По отношение на представеното от ответника в четвърто поредно
открито съдебно заседание (проведено на 17.12.2024 г.) писмено
доказателство, а именно Приемо-предавателен протокол към договор от
07.02.2023 г., носещ дата 02.05.2023 г., в който е посочено, че срокът за монтаж
е спазен, както следва: от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г. и не се налага
удлъжаване, поради метеорологични условия, съдът намира същото за
преклудирано. Нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото
заседание ответникът е посочил, че съществува такъв приемо-предавателен
протокол, а съгласно чл. 131, ал. 3 от ГПК в отговора на исковата молба
ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага. Дори и да се приеме, че ответникът не е разполагал физически с
посочения приемо-предавателен протокол (доколкото от процесуалния
представител на същия се твърди, че протоколът е съхраняван във френския
9
офис), то безспорно ответникът е знаел за сщъествуването му, предвид че
същият е изготвен още на 02.05.2023 г. и носи подписа на управителя на
ответното дружество, поради което и съгласно задължението си по чл. 131, ал.
3 от ГПК е бил длъжен да го посочи като доказателство още с отговора на
исковата молба, като посочи, че ще бъде представен впоследствие. Освен това
посоченото разминаване – отговорът на исковата молба е депозиран в съда на
15.05.2024 г., първото по делото заседание е проведено на 18.07.2024 г., а
приемо-предавателният протокол от 02.05.2023 г. е представен за първи път на
17.12.2024 г., като през това време отвенитникът нито веднъж не е изложил
твърдения за съществуването на този протокол, навежда съда на извода, че е
възможно този протокол да е изготвен за целите на настоящия процес, поради
което намира, че следва да го изключи от доказателствения материал.
В подкрепа на извода на съда, че през м. май 2023 г. ищецът е полагал
труд за ответника на територията на Република Франция е и приложената
извадка от кореспонденция по Вайбър, водена между ищеца и управителя на
ответното дружество (л. 289-299 от делото). На л. 295 от разпечатката се
вижда електронно изявление на ищеца, изпратено до ответника на 17.05.2023
г. със следното съдържание: „Три комплекта панти за входна врата
двуетажна къща. Счупено е пластмасовата втулка. Мишел каза да ти ги
поръчам да пристигат с камиона“. На л. 296 от разпечатката се вижда
електронно изявление на управителя на ответното дружество – И. П. от
03.06.2023 г. със следното съдържание: „Данчо здравей! Можеш ли да ми
дадеш информация относно ангажимента ви към трудовите договори които
имате. Относно плащанията за месец май на ръка ли ще ви плати г-н Отакс?
Ще ви пуска ли договори и от кога? Опиши ситуацията и хората, които
остават.“, на което ищецът е отговорил със следното съдържание: „здравей
И., Не мога да се свържа с вас от няколко дни или дори седмици. Имах
потвърждение, че не идваш с други колеги. Вашето идване би направило
възможно да се уредят ситуации, които намирам за напълно ненормални.
Вземам решение да разтрогна договора с вашата компания. По следните
причини – неплатен отпуск от няколко години. Всеки месец намирам
проблеми със заплащането“. От така цитираните електронни изявления,
чиито авторство не е спорно по делото, недвусмислено се установява, че през
месец май на 2023 г. ищецът е продължил да извършва монтажът на модулните
къщи, за които е бил командирован на територията на Република Франция.
10
Очевидно е, че този разговор не отразява напълно ситуацията, възникнала
между страните, но безспорно е индиция за трудовата ангажираност на ищеца
към ответното дружество за процесния период. От електронните изявления на
управителя на ответното дружество е видно, че е имало вариант трудът на
ищеца за м. май да бъде заплатен от управителя на френското дружество –
Мишел Отакс. От друга страна в разпита си като свидетел Мишел Отакс
заявява, е никога не е работил с работниците на ответното дружество отделно,
като никога не е наемал ищецът, нито му е плащал, нито му е пускал трудов
договор. Ето защо съдът намира, че доколкото ищецът Й. С. към м. май 2023 г.
е бил във валидно трудово правоотношение с ответното дружество и е
престирал труд в полза на ответника на територията на Република Франция, то
ответникът длъжи да му заплати командировъчни за престоя му там.
По отношение на размера на дължимите командировъчни в заповедта за
командироване е посочена сума в размер на 55 евро дневно, като ищецът не е
изложил твърдения и не е ангажирал надлежни доказателства сумата за
командировъчни да е била различна от тази. От експертното заключение по
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответното
дружество е начислявало командировъчните като надбавки към основната
заплата, без да е изрично посочено по какъв начин се формулират надбавките.
Съгласно законовата делегация МС има право да определя само минимални
размери на командировъчните пари – арг. чл. 228, ал. 2 КТ, затова независимо
от буквалния прочит на определените дневни командировъчни пари в НСКСЧ,
посочените в наредбата ставки са само минималните размери – в този смисъл
е формирана последователна и богата съдебна практика решение №
1047/23.06.2006 г. по гр. д. № 2875/2003 г. на ВКС, II г. о., решение №
406/7.04.2008 г. по гр. д. № 1916/2005 г. на ВКС, III г. о., ГК, решение №
1088/23.06.2006 г. по гр. д. № 2922/2003 г. на ВКС, III гр. о. и др. Съгласно
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, и
приложение 2 Таблица за валутния размер на дневните и квартирните пари за
Франция, актуална до 25.07.2023 г. и в този смисъл обхващаща процесния
период, е предвиден минимален размер на командировъчни в размер на 35
евро за дневни и повече при квартирни /Приложение № 2 към чл. 15, ал. 1, чл.
17, чл. 22, чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и 4 и § 5 от преходните и
заключителните разпоредби. В случая се претендират дневни командировъчни
пари, тъй като не са изложени твърдения да са ползвани хотели, квартири или
11
други места за насТ.ване. Работодателят в процесния случай е предвидил по-
висок размер на дължимите командировъчни пари от минималния размер,
определен с Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, поради което длъжимата на ищеца сума за м. май 2023 г. следва да
бъде изчислена при 55 евро на ден или общо 1155 евро (или 2258,95 лв.) за 21
работни дни във Франция (след извършена служебна справка в уикипедия за
официалните почивни дни във Франция през м. май 2023 г.).
Предвид изложеното съдът намира исковата претенция на ищеца по чл.
215 от КТ за основателна и доказана до размера на 1155 евро, а за разликата
над тази сума до претендирания от ищеца размер от 1736 евро, искът подлежи
на отхвърляне.
Ищецът претендира и лихва за забава върху сумата за командировъчни за
периода от 10.06.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в
размер на 260 евро, която претенция съдът намира за неоснователна. В
процесния случай ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането
на главницата от момента на завеждане на исковата молба в съда, тъй като
това е и моментът на поканата към него да заплати на ищеца сумата за
командировъчни средства по аргумент от разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
която предвижда, че длъжникът изпада в забава след покана от страна на
кредитора да изпълни. Като законна последица от уважаване на осъдителния
иск по чл. 215 от КТ следва обаче да бъде присъдена законната лихва върху
процесната сума от 1155 евро или 2258,95 лв. лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.03.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ.
За основателността на иска за заплащане на трудово възнаграждение в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с
ответника и полагането на труд за твърдения период.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период са
били обвързани от трудово правоотношение. Установи се, че за този период
(01.06.2023 г. – 07.06.2023 г.) ищецът е престирал труд в полза на ответното
дружество. Доказателство, че през този период ищецът е престирал труд в
полза на ответника е и приетото по делото експертно заключение, видно от
което ответното дружество е начислило в разчетно-платежната ведомост за м.
12
юни 2023 г. заплата на ищеца за 4 отработени дни в размер 146,07 лв., за които
не са налице данни да са изплатени. Житейски нелогично е, ако ответникът е
считал, че ищецът вече не работи за него или че ползва платен годишен
отпуск, да му начислява заплата за работните дни до датата на прекратяване
на трудовото правоотношение. Ето защо съдът намира, че искът на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати БТВ за периода 01.06.2023 г. –
07.06.2023 г. в размер на 146,07 лв. е изцяло основателен.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за трудово
възнаграждение:
Според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Според чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая задължението на работодателя за заплащане на трудовото
възнаграждение е възникнало от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, а именно – 07.06.2023 г., респ. тогава
ответникът е изпаднал в забава и в негова тежест е възникнало задължението
за заплащане на законна лихва върху неизплатената главница за трудово
възнаграждение. Според експертното заключение лихвата за забава върху
дължимото възнаграждение за претендирания от ищеца период от 10.06.2023 г.
до 18.03.2023 г. в съда се равнява на сумата от 15,13 лв. До посочения размер и
период аксецорният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 300,00 лв.
Като законна последица от уважаване на осъдителния иск по чл. 128 от
КТ следва обаче да бъде присъдена законната лихва върху процесната сума от
146,07 лв. лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, каквото искане
изрично е направено в исковата молба.
По иска по чл. 224 от КТ.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
служителят има право на обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, чийто размер се определя въз основа на полученото брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването.
За дължимостта на обезщетението е без значение основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение.
По делото не е спорно между страните, а и от представената Заповед за
прекратяване на трудов договор № 033/27.09.2023 г. се установява, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
13
07.06.2023 г. При това положение в тежест на работодателя е да докаже
положителния факт на ползване на отпуска или заплащането на дължимото
обезщетение за неизползването му.
В трудовия договор е уговорено, че работникът има право на 20 работни
дни платен годишен отпуск.
От заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза се
установява, че ищецът има неползван платен годишен отпуск в размер на 10
работни дни за 2020 г. и 10 работни дни за 2021 г., а за периода 01.01.2023 г. –
07.06.2023 г. има право на 9 работни дни. Въпреки че заключението на
експертизата е оспорено от ищеца като непълно и неясно, настоящият съдебен
състав намира че същото следва да бъде кредитирано като обективно и
компетентно изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите знания в
изследваната област. За да достигне до заключението си вещото лице е
направило справка в счетоводството на ответното дружество и е ползвало
документите, представени му от ответника. Документите, които са послужили
на вещото лице, бяха изискани и представени от ответника по делото и е
видно от съдържанието им, че вещото лице е обосновало отговорите въз
основа на тях и правилно ги е анализирало. Оттук следва, че даденото
заключение е и обосновано. Вещото лице е установило, че макар в трудовото
досие на ищеца да липсват молби за ползване на платен годишен отпуск, то
такъв му е бил начисляван по ведомост. Вещото лице е констатирало, че дните
платен годишен отпуск за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са
отразени в разчетно-платежните ведомости на дружеството за съответните
периоди. По делото няма данни тези пари да не са изплатени на ищеца заедно
със заплатите му, нито същият е въвел твърдения, че не е получавал заплатата
си по договор извън периода на исковата му претенция. По делото е
представена Заповед № 154/29.04.2023 г., с която ответникът е наредил
ищецът да ползва платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни, считано
от 29.04.2023 г., поради това, че не се връща след края на командировката.
Следва да се отбележи, че поначало работникът или служителят не може да
бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен
годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от КТ предвижда три
изчерпателно изброени изключения от това принципно положение, като дава
право на работодателя да предостави платен отпуск на работника или
служителя и без негово съгласие: по време на престой повече от 5 работни дни
(престоят следва да бъде обявен от работодателя – чл. 37б, ал. 1 НРВПО); при
ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители; когато
работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска
си до края на календарната година, за която се полага. В процесния случай не е
била налице нито една от посочените хипотези, а работодателят по свое
усмотрение и без законово основание за това е наредил принудително ищецът
да ползва платения си годишен отпуск и то за период, в който се установи, че
ищецът реално е полагал труд в полза на ответника на територията на
Република Франция. Поради това, че по делото безспорно се установи, че през
м. май и част от м. юни 2023 г. ищецът е престирал труд в полза на ответника,
14
то няма как и едновременно с това да е бил в платен годишен отпуск, още
повече по принудителната воля на работодателя, изразена в
незаконосъобразно издадена от него заповед. Макар в експертното заключение
да е отразено, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск в размер на 19 дни,
то в тази си част същото не следва да бъде кредитирано от съда. Вещото лице
се е позовало на заповедта, представена му от ответника, която предвид
изложените по-горе доводи се явява без правно значение за настоящия
съдебен състав. От изложеното дотук съдът намира, че претенцията на ищеца
за изплащане на неизползван платен годишен отпуск е основателна за
следните суми: обезщетение в размер на 401,70 лв. за 10 дни неползван платен
годишен отпуск за 2021 г. и обезщетение в размер на 321,26 лв. за 8 дни
неползван платен годишен отпуск за 2023 г. или общо обезщетение в размер
на 722,96 лв.. Ищецът не претендира обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г., какъвто според експертното заключение му се
полага до размера на 10 работни дни. При това положение претенцията следва
да бъде отхвърлена за сумата над 401,70 лв. до пълния претендиран размер от
482,04 лв. за 12 дни неползван отпуск за 2021 г. и изцяло за сумата от 803,40
лв. за 20 дни неползван отпуск за 2022 г.
По отношение на законната лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1
от КТ, разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ постановява, че обезщетенията по
този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор не е
уговорен друг срок. Поради това, и обстоятелството, че съгласно Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение (л. 5) същото е прекратено,
считано от 07.06.2023 г., то ответникът е изпаднал в забава по отношение на
изплащането на тези обезщетения, считано от 01.08.2023 г. На основание чл.
162 ГПК, и при използване на електронен калкулатор за изчисляване на
законната лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), съдът
изчисли, че размерът на дължимата лихва за периода 01.08.2023 г. – 17.03.2024
г. върху сумата от 401,70 лева възлиза на 34,25 лв., а размерът на дължимата
лихва за същия период върху сумата от 321,26 лева възлиза на 27,39 лв.
Претенцията за лихва за забава следва да бъде отхвърлена за сумата над 34,25
лв. до пълния претендиран размер от 200,00 лв. и за периода от 01.12.2022 г.
до 31.07.2023 г., за сумата от 200 лв. – лихва за забава за периода от 01.12.2023
г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и за сумата над 27,39
лв. до пълния претендиран размер от 100,00 лв. и за периода от 07.06.2023 г.
до 31.07.2023 г.
Като законна последица от уважаване на осъдителния иск по чл. 224 от
КТ следва обаче да бъде присъдена законната лихва върху процесните суми от
401,70 лв. и 321,26 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, каквото искане
изрично е направено в исковата молба.
По разноските:
15
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете, в размер на
988,01 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете има и ответното дружество в размер на 758,99
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
В тежест на ответното дружество съобразно уважената част от исковете
следва да бъдат възложени и разходите за експертиза, държавна такса и
превод на документи в общ размер на 373,00 лв., които следва да бъдат
заплатени по сметка на Районен съд – Пещера.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от управителя
И. Г. П., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. С., с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул.
„******" №1, на основание чл. 215, ал. 1 от КТ, командировъчни пари в
размер на 1155 евро /с левова равностойност от 2258,95 лв./, за месец май на
2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
командировъчни пари за разликата над 1155 евро до претендирания от ищеца
размер от 1736 евро и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава в размер
на 260 евро за периода от 10.06.2023 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда.
ОСЪЖДА „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от управителя
И. Г. П., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. С., с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул.
„******" №1, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, брутно трудово възнаграждение
в размер на 146,07 лв., дължимо за периода 01.06.2023 г. – 07.06.2023 г., ведно
със законната лихва за забава в размер на 15,13 лв., дължима за периода от
10.06.2023 г. до 17.03.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за
заплащане на лихва за забава за разликата над 15,13 лв. до претендирания от
ищеца размер от 300,00 лв.
16
ОСЪЖДА „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от управителя
И. Г. П., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. С., с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул.
„******" №1, на основание чл. 224 от КТ, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, както следва: сума в размер на 401,70 лв. за 10 дни
неизполван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху тази сума в размер на 34,25 лв., дължима за периода от 01.08.2023
г. до 17.03.2023 г. вкл., и сума в размер на 321,26 лв. за 8 дни неизполван
платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
тази сума в размер на 27,39 лв., дължима за периода от 01.08.2023 г. до
17.03.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
401,70 лв. до пълния предявен размер от 482,04 лв. за 12 дни неизполван
платен годишен отпуск за 2021 г. и за сумата от 803,40 лв. за 20 дни
неизполван платен годишен отпуск за 2022 г., както и акцесорния иск за
заплащане на лихва за забава за сумата над 34,25 лв. до пълния претендиран
размер от 200,00 лв. и за периода от 01.12.2022 г. до 31.07.2023 г., за сумата от
200 лв. – лихва за забава за периода от 01.12.2023 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда и за сумата над 27,39 лв. до пълния претендиран размер
от 100,00 лв. и за периода от 07.06.2023 г. до 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част
от исковете, „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от управителя И. Г.
П., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. С., с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул. „******" №1,
сторените от него разноски по делото в размер на 988,01 лв. (деветстотин
осемдесет и осем лева и една стотинка) за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената
част от исковете, Й. Д. С., с ЕГН: **********, от с. Бяга, ул. „******" №1, ДА
ЗАПЛАТИ на „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от управителя
И. Г. П., сторените от него разноски по делото в размер на 758,99 лв.
(седемстотин петдесет и осем и деветдесет и девет стотинки) за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бяга. общ. Брацигово, представлявано от управителя
И. Г. П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пещера разноски в размер
на 373,00 лв. (триста седемдесет и три лева) за държавна такса, експертиза и
17
превод на документи съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
18