Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   …..………./……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ШЕСТИ наказателен състав, в публично заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева и в присъствието на прокурора Стамен Стаматов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 2845 по описа на ВРС VІ-ти състав за 2019 година

 

Р  Е  Ш  И  :

 

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице А.Е.Х. ЕГН ********** на  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО  лечение в ДПБ с.Царев Брод за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

 

На основание чл.162, ал.3 от ЗЗ да се изпрати незабавно писмо до Общинска служба по здравеопазване към Община Шумен за определяне на лице, което да дава информирано съгласие за лечение на А.Е.Х..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от днес.

 

МОТИВИ: Производството е по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ. Образувано е по внесено в съда по реда на чл. 157 от ЗЗ искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали лицето А.Е.Х. ЕГН ********** страда от някое от заболяванията посочени в чл.146 от ЗЗ с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.

Във фазата по съществото на делото представителя на ВРП изразява становище, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства и заключението на назначената СПЕ са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително стационарно лечение и моли лицето да бъде настанено на принудително лечение в лечебното заведени е и за срока посочен от в.л. – психиатъра д-р К..

Защитникът на освидетелстваното лице в лицето на адв. Д., в пледоарията си по съществото на делото се солидаризира с представителя на държавното обвинение, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително лечение като изразява становище, че това е в интерес на подзащитния й.

Освидетелстваното лице, в хода на съдебното следствие се държи неадекватно, заявява, че е гъба и попива всичко, че целият му живот минал в отрови, че майка му му слага нафталин в яденето, че чувал някакви хора, които се опитвали да го убият защото бил силен, че от главата му излизала миризма на спирт и нафталин, че се събират космически явления в главата му, че чува гласове в главата си, че видял баща си в четири различни човека и др. подобни. Обяснява, че счупил огледалото у тях защото минавали сенки видял червени човечета.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

До момента осв. Х. не бил лекуван в ПБ за психични проблеми. От нова година поведението му обаче рязко се променило. Започнал да говори много, често несвързано, станал говорно агресивен, враждебен. Станал кожа и кости, говорил небивалици, отказвал да се храни при родителите си защото му слагали нафталин в храната, натрошил огледалото в дома си като казал на близките си, че от там през арматурата влизали. Спрял работа, започнал да заплашва родителите си че ще ги убие.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза извършена в амбулаторни условия от вещото лице доктор К. кредитирана изцяло от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена. От същата се установява, че освидетелстваният страда от шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром, че психотичните му изживявания са актуални и болестно мотивират поведението му. Според заключението на психиатъра освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. В съдебно заседание вещото лице е категорично, че към момента при освидетелстваният е налице активна психотична продукция която болестно определя поведението му и то й е опасен както за себе си така и да за околните.

Гореизложеното се установява от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична експертиза, показанията на в.л. д-р К., както и тези на свидетелите И.Х., Я.Л., Е.Х. и Д.М., обясненията на освидетелствания  и всички останали останалите приложени към делото книжа.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС прецени следното:

Разпоредбата на чл.155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваният А.Е.Х. страда от шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.

От друга страна видно от съдържанието на назначената СПЕ, която съгласно нормата на чл.3 от Наредбата за СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително настаняване на лечение, както и от показанията на в.л. д-р К. дадени непосредствено пред съда, към момента състоянието на Х. е психотично и изцяло болестно мотивира поведението му като същият е опасен както за себе си, така и за околните. Според показанията на психиатъра към момента при освидетелстваният се диагностицират абсолютно всички видове халюцинаторни изживявания – слухови, висцерални, мирисни, за преследване, като във всеки един момент това се явява застрашаващо за околните защото може да нападне преследвачите си. Според експерта отказа да се рани също е по психотични мотиви. От друга страна видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства при освидетелствания са налице прояви на словесна и физическа агресия и неконтролируемо унищожаване на имущество по болестни мотиви. Към момента освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваният А.Е.Х. на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение от една страна и от друга вземайки предвид становището на вещото лице прецени, че освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ Царев брод за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

С оглед заключението на вещото лице д-р К., че освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си съдът прецени, че следва да се уведоми незабавно общинската служба по здравеопазване  при Община Шумен, която да определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на А.Е.Х. доколкото последният макар и да има близки – родители, същите са в конкурентни отношения с него.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                   

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: