Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 777
гр.
Хасково, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 926 по описа на Административен
съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Н.Б.М., ЕГН : **********, адрес: ***,
подадена чрез адв.В.Ч., против Решение № 1012-26-358-1/30.08.2022 г. на
Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане
№ **********-2140-26-793/11.08.2022 г. на Ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково, постановено по Заявление вх. №
2113-26-474/ 13.04.2022 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било
приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж за времето
от 15.01.1973 г. до 20.05.1974 г. – 01 г., 04 м. и 01 ден - период на отбиване
на редовна военна служба, като действителен стаж. Нормата на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало
да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.
Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан трудов
стаж на жалбоподателя е 13 г., 10 м и 11 дни (без включване на незачетения стаж
от редовна военна служба) и това удостоверявало наличието на повече от 15
години общ трудов стаж.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли за постановяване
на съдебен акт, с който обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
да бъдат отменени, а преписката – върната на ТП на НОИ - Хасково, с указание за
правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя.
Моли за присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли да бъде постановено
решение, с което подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не отговаря на условията на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно няма 15 години действителен осигурителен стаж. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът прецени жалбата
за основателна, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като делото не е с правна или фактическа сложност.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-26-474/13.04.2022
г., подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателят Н.Б.М. е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В
заявлението същият е декларирал, че не получава друга пенсия, че няма придобит
осигурителен стаж в друга държава, както и че имената Н. Б. М. са негови. Към
заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.
С Разпореждане № **********-2140-26-793/11.08.2022
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл. 68, ал. 1 – 3, чл. 69б, ал. 2 и ал. 5 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ – Хасково e отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Н.Б.М.. В разпореждането е
посочено, че към датата на подаване на заявление за пенсия - 13.04.2022 г.
жалбоподателят има навършена възраст от 68 г. 10 м. и 12 дни и осигурителен
стаж, положен за периода от 01.07.1969 г. до 15.08.1989 г. с прекъсване, както
следва: 09 г., 01 м. и 00 дни от първа категория труд; 01 г. 04 м. и 12 дни от
втора категория труд; 04 г. 09 м. и 05 дни от трета категория труд; общ
осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд -
21 г. 07 м. и 10 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст - 90. Действителен
осигурителен стаж - 13 г., 10 м. и 11 дни. В мотивите на постановения отказ е направена
преценка на правото на пенсия по чл. 696, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Цитирана е
разпоредбата на чл. 69, ал. 5 от КСО. Посочено е, че на М. не се следва пенсия
за осигурителен стаж по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като има навършена
възраст от 68 г., 10 м. и 12 дни, но няма 10 години при условията на първа
категория труд, а има 09 г., 01 м. и 00 дни и няма 15 години при условията на
втора категория труд, а има 10 г., 05 м и 12 дни, и няма сбор от осигурителен
стаж и възраст 100, а има 90.
Разгледани са разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 КСО,
според които, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
през 2022 г. лицето следва да има навършена възраст 64 години и 05 месеца и
придобит осигурителен стаж 39 години и 02 месеца. Посочено е, че жалбоподателят
няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал.
1 - 2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 68 г., 10 м. и 12 дни, но няма
осигурителен стаж от 39 години и 02 месеца, а има 21 г., 07 м. и 10 дни.
Разгледана е и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО,
според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през
2022 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66 години и 10
месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирана е
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж относно
преценяването на правото по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и определяне размера
на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Цитиран е и текстът на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО относно понятието „Действителен стаж“. Посочено е, че
зачетеният стаж за времето на редовна военна служба за периода от 15.01.1973 г.
до 20.05.1974 г., с продължителност 01 г., 04 м. и 06 дни, не е действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съответно пенсионният орган е преценил, че жалбоподателят
няма право на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има
навършена възраст от 68 г., 10 м. и 12 дни, но няма действителен осигурителен
стаж от 15 години, а има 13 г., 10 м. и 11 дни.
Така постановеното разпореждане е
получено от упълномощено лице на 15.08.2022 г.
На 19.08.2022 г. от страна на Н.Б.М. е подадена Жалба с вх. №
1012-26-358/19.08.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково до Директора на ТП на
НОИ – Хасково против Разпореждане № **********-2140-26-244/02.03.2022 г.
С Решение № 1012-26-358-1/30.08.2022 г. О. Д. Д. - Директор на ТП
на НОИ - Хасково, е отхвърлил така подадената жалба срещу Разпореждане № **********/2140-26-793/11.08.2022
г., като в решението си е посочил, че пенсионният орган правилно е зачел
осигурителен стаж, положен за периода от 01.07.1969 г. до 15.08.1989 г. с
прекъсване, както следва: 09 г., 01 м. и 00 дни от първа категория труд; 01 г.,
04м. и 12 дни от втора категория труд; 04 г., 09 м. и 05 дни от трета категория
труд; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета
категория труд - 21 г., 07 м. и 10 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст -
90. Действителен осигурителен стаж - 13 г., 10 м. и 11 дни. Заявено е, че жалбоподателят
към датата на подаване на заявлението за лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст 13.04.2022 г. не отговаря на условията за придобиване на право на
пенсия по чл. 696, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2022 г., нито право на пенсия по чл.
68, ал. 1 - 2 от КСО. Във връзка с нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО е обсъдено понятието
„действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и е прието, че
за действителен осигурителен стаж се зачита само и единствено времето, през
което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение -
основание за осигуряване, съответно, че законодателят е имал предвид наличието
на осигурително правоотношение, което произтича от реалното упражняване на
трудова дейност. Предвид цитираните разпоредби е прието, че зачетеният стаж за
времето на редовна военна служба за периода от 15.01.1973 г. до 20.05.1974 г. с
продължителност - 01 г., 04 м. и 06 дни не е действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следователно жалбоподателят няма
право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на
подаване на заявлението има навършена изискуемата възраст, но няма 15 години
действителен осигурителен стаж, а има 13 г. 10 м. и 11 дни действителен
осигурителен стаж. С оглед на така изложеното, жалбата е приета за
неоснователна, а процесното разпореждане на ръководителя на “Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково - за правилно и законосъобразно
постановено.
Решението е връчено на адв.В.Ч. с известие за доставяне на
07.09.2022 г. Недоволен от така постановеното решение, Н.Б.М. е обжалвал същото
с подадена на 21.09.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково жалба до Административен
съд - Хасково.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.
118, ал. 1 от КСО, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ
на обжалване административен акт, след изчерпан задължителен административен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Обжалваното Решение № 1012-26-358-1/30.08.2022 г. на Директор на
ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане № **********-2140-26-793/11.08.2022 г. на
Ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, са
издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална
компетентност – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", респективно чл. 98, ал.
1 от КСО. Спазени са изискванията за форма на посочените административни
актове, съгласно чл. 59 от АПК. Не се установяват пороци във формата или реда
за издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето при условията на чл. 696, ал. 1 - 2 и чл. 68, ал. 1 -
3 от КСО. Липсват съществени пороци, които да обосновават нищожност на
издадения административен акт.
По отношение на съответствието на административния акт с
материалните правила, съдът прие следното: Страните по делото не спорят по
отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл. 696, ал. 1 и ал.
2 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен
се явява въпросът относно наличието на тези предпоставки за придобиване на
ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпоредбата на посочения текст
съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава
възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31
декември 2016 г., да придобият право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Тоест към
датата на подаване на заявлението от страна на жалбоподателя през 2022 г.
необходимата възраст е 66 години и 10 месеца.
Наличието на първата изискуема предпоставка относно необходимата
към датата на заявлението възраст се признава от ответника и това обстоятелство
също не е спорно между страните. Като спорен между страните между страните се
очертава въпросът, дали времето от 15.01.1973 г. до 20.05.1974 г., с продължителност 01 година,
04 месеца и 01 ден, за отбиване на наборна (редовна) военна служба, следва да бъде
зачетено като "действителен осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по
чл. 68, ал. 3 от КСО. За да откаже отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО, административният орган е приел, че жалбоподателят няма право на
пенсия и в тази хипотеза, тъй като към датата на подаване на заявлението, макар
и да има навършена изискуемата възраст от 66 г. и 10 м., няма 15 години
действителен осигурителен стаж, а има 13 г. 10 м. и 11 дни, като е прието, че
зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 15.01.1973 г. до 20.05.1974 г., с
продължителност 01 година, 04 месеца и 01 ден не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, а според чл. 44 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Според чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към
периода на полагане на военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория.
В процесния период 1973 г. – 1975 г. наборната военна служба в
България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 3 от Закона
за всеобщата военна служба в Народна република България (обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г.,
отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), тоест същата е представлявала
обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство. Предвид изложеното, положеният от Н.Б.М. трудов стаж от ІІІ-та
категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е
работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за
действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ПЗР на
КСО. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният
орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
Неправилното прилагане на материалния закон от страна на ответника
обосновава извода на съда, че решението му се явява незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Налице е
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на обжалваното решение, което
налага същото след отмяната му, ведно с потвърденото с него незаконосъобразно
разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково
и преписката по заявлението на Н.Б.М. да се върне на административния орган за
ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на
оспорващия за присъждане на разноски по делото, които съдът определя в общ
размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева - държавна такса за водене на
делото, и 500.00 лева - възнаграждение за адвокат. Последното е редуцирано до
този размер от уговорения и заплатен такъв в размер на 550 лева, съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед своевременно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и при съобразяване на ниската фактическа и правна сложност на
делото, приключило в едно съдебно заседание.
Предвид горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Б.М., ЕГН : **********, адрес: ***,
Решение № 1012-26-358-1/30.08.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване при Териториално поделение на НОИ – Хасково за
ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-26-474/13.04.2022 г. на Н.Б.М., за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при съобразяване на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Хасково да
заплати на Н.Б.М.,
ЕГН : **********, адрес: ***, разноски по делото в
размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: