№ 29802
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110122771 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Р.И.М.-Т. управител,
със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез пълномощника адв. П.В., със
съдебен адрес гр. ***, против Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
район Сточна гара, ул. „*“ ***.
Ищецът твърди, че на дата 07.08.2018 г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и Т. В.
Д., по силата бил отпуснат паричен заем от кредитора на длъжника в общ
размер на 46 460 лева, като сумата е разсрочена на 120 месечни вноски, всяка
от които в размер на 519,19 лева или общо в размер на 62 302,53 лева, при
договорен ГЛП в размер на 5,49 %, а кредитополучателят се задължава да
погасява задължението си, считано от 07.09.2018 г. с крайна дата на
погасяване – 07.08.2028 г. Посочва, че на дата 22.03.2021 г. бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е
придобил вземането спрямо длъжника. Поддържа, че длъжникът бил
уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо – уведомление от
дата 04.08.2021 г., връчено на 20.08.2021 г., като със съобщаването на цесията,
на длъжника е предоставен 7 – дневен срок за доброволно изпълнение. Сочи,
че договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и
цесионера, така и по отношение на длъжника. Намира процесните вземания за
изцяло изискуеми, като задължението било обявено за предсрочно изискуемо
на дата 20.08.2021 г.
Заявява, че срещу длъжника било образувано ч.гр.д. № 60122/2021 г. по
описа на СРС, 59 състав, и е бил издаден ИЛ № 13035 от 15.07.2022 г. на СРС,
вследствие на което е било образувано ИД № 1975/2022 г. по описа на ЧСИ
С.П., рег. № 921. Посочва, че претендираното вземане по ИЛ било погасено и
ИД прекратено. Поддържа, че претендираните с това заявление суми,
представляват част от остатък от непогасеното задължение.
Счита, че не е налице погасителна давност за нито една от вноските по
договора за кредит, като видно от погасителния план, общият размер на
1
дължимата главница се явява непогасен остатък към дата 07.09.2021 г.
Изтъква, че Заявлението било изпратено по пощата на дата 21.11.2024 г.,
съответно, счита, че петгодишният период за нито една вноска не е изтекъл.
Посочва, че за вземанията срещу ответника било образувано ч.гр.д. №
71161/2014 г. на СРС, 66 състав, по което има издадена Заповед за парично
изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило възражение от
длъжника. С оглед на гореизложеното, счита, че за ищеца е налице правен
интерес да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т. В. Д. депозира писмен отговор.
Счита, че е налице липса на предсрочна изискуемост. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Заявява, че не става ясно дали ищецът е
предявил иск по чл. 422 ГПК в срок от 1 месец от евентуалното възражение
срещу издадената заповед. Счита, че ако такъв не е бил предявен, то
настоящият иск се явява недопустим, поради пропускане на срока за защита.
Твърди се, че част от дълга е събиран принудително от ЧСИ – С.П., като по
разпределение от 04.11.2022 г. и последвали плащания през 2024 г. е било
извършено частично погасяване на задължението, включително сумата от
1203,50 лева към „ЕОС Матрикс“ и допълнителен превод от 1479,78 лева на
дата 27.09.2024 г., за което е потвърдено от кантората на ЧСИ. Посочва, че
настоящият иск не отчита реално извършените плащания, с оглед на което
счита, че е неоснователен. Също така счита, че липсата на конкретика относно
размерите и падежите на вноските, за които се твърди неизпълнение, води до
неоснователност на претенциите. Твърди, че при липса на претендирани
лихви и липса на представена справка за реално платеното и дължимото към
момента на иска, всички доказани до момента плащания следва да се приемат
като погасяване на главницата. Сочи, че процесният Договор за потребителски
кредит съдържа нищожни клаузи, поради което изрично уговорената в него
възможност за прехвърляне на вземането, не поражда действия. Посочва, че
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Намира Договорът за
недействителен и с оглед изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване
на ГПР не само като фиксиран размер, но и като се вземат предвид
допусканията, използвани при изчисляването му по определения в
приложение № 1 начин. Счита, че е налице несъответствие с изискванията към
съдържанието на договор за кредит. Поддържа, че липсва основание за
включване на застрахователната премия в ГПР. Твърди, че в договора следва
да се посочат всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Намира и сумата в размер на 460 лева,
представляваща такса за разглеждане на кредит за нищожна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че събирането на
такса за разглеждане на кредит противоречи на императивната разпоредба на
чл. 16 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като в настоящия случай предвидената такса, счита, че
2
е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в колизия с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2. Поддържа, че щом тази такса не се изисква от
всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, то същата се
явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не такава, за
отделна допълнителна услуга. С оглед на гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да обяви процесния Договор за потребителски
кредит за недействителен поради нарушение на съществени законови
разпоредби, които обуславят неговата неравноправност, както и да отхвърли
предявените от ищеца искове като неоснователни. Претендира и разноски.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е
извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да
пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по
предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и
да съобщи проекта за доклад по делото.
Исковата молба е редовна, доколкото е депозирана в законоустановения
едномесечен срок - 17.04.2025г., (уведомлението за предявяване на иск по чл.
422 ГПК е получено от заявителя на 18.03.2025г.)
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: при условията
на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което
праводателят му е предоставил на ответника посочената сума, а последният се
е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава, валидно извършване на цесия и съобщаването на
ответника.
В тежест на ответника е да установи всички положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
По доказателствата и доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими
и относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде уважено, като вещото лице следва да отговори на поставените
въпроси. Не допуска зададения от ответника въпрос към вещото лице касаещ
настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, доколкото същият
представлява правен въпрос и подлежи на установяване от съда с оглед
установените по делото фактически положения.
Представените от ищцата доказателства, съдът намира за относими и
необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото
3
следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото,
представените с исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 71161/2024 г. по описа на СРС, 66 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след
като се запознае с документацията в счетоводството на ищеца и материалите
по делото (включително и приложените от ответника платежни нареждания)
отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, без
поставения от ответника въпрос, касаещ обявяването на предсрочната
изискуемост по договора за кредит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим от ответника, в
двуседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., гр.София.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната остане
задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им
събиране.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025 г. от 11,05 часа,
за когато да се призоват страните и вещото лице /след внасяне на депозита/.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, като съдът им
указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е
найвзаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4