Р Е Ш Е Н И Е
... /9.7.2020 г.,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, 14-ти състав в открито
заседание на 09.06.2020 година, в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16578 по описа на ВРС за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
молба на И.Н.П. с ЕГН ********** *** срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ***,
седалище и адрес на упуравление град София, пл.Позитано № 5 с
правно основание на чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 100.00 лева,
представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в размер на 2256.33 лева за настъпили имуществени щети на лек
автомобил собственост на ищеца, марка „БМВ 318“ с рег. № В5420КН, получени при ПТП на 01.08.2019 г. по вина на
водача на лек автомобил марка „БМВ 316“ с рег. № В9488РР. Твърденията в молбата
са, че застрахователят на виновния водач е уведомен за настъпилото ПТП и е
подадено искане за заплащане на обезщетение. На ищеца е изплатено обезщетение в размер на 493.67 лева, но
същото не е достатъчно за отстраняване на щетите, като ответното
застрахователно дружество е отказало да преизчисли размера на дължимото обезщетение на ищеца.
Ответникът „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, оспорва предявеният иск по размер, като възразява, че същият е
завишен по размер и изплатеното обезщетение е правилно. Оспорва механизма на
ПТП, описан в двустранния протокол от 01.08.2019 г.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от водачите на двата
автомобила се установява, че лек
автомобил марка „БМВ 316“ с рег. № В9488РР е управляван от Димитра Стоянова и
същата има вина за настъпилото ПТП на 01.08.2019 г. в 9.18 часа като е декларирала това обстоятелство, както и че не
е употребила алкохол. На лек автомобил „БМВ
318“ с рег. № В5420КН са нанесени видими щети
по заден калник и броня. Двамата водачи са подписали протокола за ПТП.
Собственикът на увредения автомобил, посочен
по-горе е заявил претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение до ответното дружество в качеството му на застраховател
на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност”. По същото е била
образувана опис на претенция № 52-04000-00281/19/01.08.2019 г. в която са описани увредените части и
степента на увреждането. Определеното обезщетение в размер на 493.67 лева, което е
изплатено от ответното дружество на ищеца.
Ищецът е подал на молба с вх.№
16/19.08.2019 г. за преразглеждане размера на определеното обезщетение, но
същата е оставена без уважение. С отговор изх.№ 1163/УККЗПОЕ/23.08.2019 г.
застрахователят му е отговорил, че след
нов преглед на калкулацията е установено, че за подмяна на новите части са
използвани цени както от ценовата листа на официалния вносител на МПС в
България, но е приложен корекционен коефициент в
размер на 0.3, съгласно овехтяването на МПС, така и цени от алтернативен
доставчик, но без прилагане на коефициент на овехтяване, а трудът за
демонтаж-монтаж, ремонт и боядисване на останалите детайли е в размер на 8 лева
за сервизен час, което отговаря на правилата на методиката.
От
заключението на изготвената САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че стойността на необходимите
нови части и разходи за труд и консумативи по средни пазарни цени в
автосервизи, притежаващи сертификат ISO 9001:2008 по таблица 1 е
1776.87 лева. Новите части са подмяна на капачка теглич-задна броня – 3.80 лева
и ключалка заден капак – 35.16 лева – общо 38.96 лева. Разходите за труд –
демонтаж, монтаж, разоборудване – 12.00 лева, ремонт
– 19.10 лева, боядисване – 22.06 лева, боя и консумативи – 451.44 лева, автомонтьорски и бояджийски услуги 53.16 часа по 24.20 лева
– общо 1286.47 лева. Вещото лице дава заключение, че след запознаване с
приложените материали и снимки към преписката е възможно описаните увреждания
по задната част на автомобила на ищеца
да се получат по описания механизъм в протокола за ПТП. След извършено
проучване при независими сервизи без сертификат ISO 9001:2008 е посочена
стойността на необходимите разходи и части в таблица 2 - нови части за подмяна
на капачка теглич-задна броня – 3.80 лева и ключалка заден капак – 35.16 лева –
общо 38.96 лева. Разходите за труд – демонтаж, монтаж, разоборудване
– 12.00 лева, ремонт – 19.10 лева, боядисване – 22.06 лева, боя и консумативи –
451.44 лева, автомонтьорски и бояджийски услуги 53.16 часа
по 18.00 лева – общо 956.88 лева. Стойността на необходимите нови части и разходи за труд и
консумативи по средни пазарни цени в автосервизи, които не притежават
сертификат ISO 9001:2008 е 1447.28 лева. След сравнение
на стойностите в два независими сервиза по офертни
цени към м.март 2020 г. е включено завишение от 3 %, тъй като за времето от ПТП
до изготвяне на експертизата са изминали 7 месеца и стойността на всеки
автомобил се обезценява средно с 3% се получава сумата 1760.00 лева – таблица 5
/1710.00 лв.+51.00 лв. = 1760.00 лева след закръгляне/. Процентното съотношение
между средната стойност на нанесените щети и действителната стойност на процесното МПС е 77.2 %. Най-икономичният вариант за ремонт
на процесния автомобил е даден в таблица 4 при който
общата стойност на щетите възлиза на 1287.80 лева, като в този вариант
разходите за ремонт надвишават 70% действителната стойност на автомобила. И при
двата варианта вещото лице дава заключение, че е налице тотална щета. В случаите на чл.22, ал.2 от Наредба 24
сумата за обезщетение при тотална щета е както следва: вариант по таблица 1-
1776.87 х 75% = 1332.65 лева; вариант по таблица 2 – 1358.68 х 75% = 1019.01
лева; таблица 5 – 1760.00 х 75% = 1320.00 лева;
Между
страните няма спор, че на
ищеца И.П. е заплатено застрахователно обезщетение от ответното дружество
в размер на 493.67 лева.
От събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установени
твърденията в молбата, обуславящи наличието на основание за ангажиране отговорността
на застрахователя по пряк иск на увреденото
лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ.
В тази хипотеза увреденото
лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред
увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
По отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6.
По силата на чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ –чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма,
съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този
смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени
начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от
08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в
производство по чл.290 ГПК.
Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния
въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
Предвид горното
съдът намира, че следва да се възприеме пазарна стойност, посочена от вещото
лице като средна такава за автомобил с еднакви или сходни технически
характеристики с процесния автомобил по таблица 5
към заключението по критерии „пазарни
аналози при средна пазарна цена 1760.00 лева /1710 лв
+ 51.00 лв/.
От
изложеното, съдът намира, че предявеният
частичен иск срещу застрахователя е основателен и доказан по
размер за 100.00 лева, която сума е част
от дължимо обезщетение в размер на 1760.00 лева и същият следва да се
уважи.
Поради изпадане в забава, на осн.чл.86 ЗЗД, ответникът дължи на ищцата обезщетение в
размер на законната лихва от подаване на исковата молба.
По въпроса за
разноските:
При този
изход на спора ответникът следва да
заплати на ищцата разноски за производството в размер на 520 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 05.05.2020 г. и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
град София, пл.Позитано № 5 да заплати на И.Н.П. с
ЕГН ********** ***0.00 /сто/ лева, представляваща част от дължимо
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в размер на 1760.00 лева имуществени
щети на лек автомобил марка „БМВ 318“ с
рег. № ***,
получени при ПТП на 01.08.2019 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „БМВ 316“ с рег. № ***, който към датата на ПТП е имал задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", сключена с ответника
по застрахователна полица със срок на действие 29/04/2019г.-28/04/2020г., ведно със законната лихва считано от подаване на молбата – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление
град София, пл.Позитано № 5 да заплати на И.Н.П. с
ЕГН ********** *** разноски за производството в размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: