Решение по дело №54/2024 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 56
Дата: 19 юли 2024 г.
Съдия: Владимир Йорданов Минчев
Дело: 20242220200054
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Нова Загора, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. М.
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. М. Административно
наказателно дело № 20242220200054 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Д. М. от с. Л., чрез адв. М., против НП №23-0306-
001523 от 16.01.2024 г. издадено от началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР
Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от
правото да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че издадените АУАН и НП не отговарят на законовите изисквания на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. М.. счита, че НП е незаконосъобразно
и моли съда за неговата отмяна.
Ответникът –началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен не се явява
и не изпраща процесуален представител. В писмени бележки по делото е изложил доводи за
законосъобразност на издаденото НП и е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.12.2023 г. в 16:50 часа в общ. Нова Загора, с. Л. по ул. „Георги Д.“ до дом номер
58 М. Д. М. е управлявал в посока север-юг товарен автомобил „Мицубиши Паджеро“ с
регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол кръвта измерена чрез издишаният
въздух. Проверката е извършена по надлежният ред на 24.12.2023 година в 16:55 часа с
техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер АРРМ-0798, като
цифровата индикация на техническото средство е отчела 0.81 промила на хиляда алкохол в
издишаният от водача въздух. Пробата е с пореден номер на техническото средство 3232.
Издаден е талон за изследване с номер 117739.
1
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 1121826 от
24.12.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите М. и Б.,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
По делото е приет и писмо с вх. № 2127 от 16.05.2024 г. от Българския институт по
метрология с характеристичните данни на анализатор за алкохол в кръвта тип Алкотест
7510, което посочва допустимите грешки на анализаторите на алкохол в дъха.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, законодателят е предвидил
като задължителни реквизити на АУАН и НП посочването на мястото и датата на
извършване на нарушението. Действително, законодателят не е посочил да се указва и точен
час, но предвид конкретният случай, това обстоятелство следва да се вземе предвид с оглед
правилното изясняване на фактическата обстановка. Конкретното и правилно посочване на
датата/часа на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се
описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което
неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното
постановление. Следва да се отбележи, че посочването на точната дата/час на извършване на
нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено
като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на
контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Поради санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е било да проведе
законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове. Независимо от
възможността точната дата/час на извършването на нарушението да бъде установена чрез
тълкуване, то неправилното посочване на часа в НП, като дата/час на извършване на
нарушението, от своя страна препятства правото на наказаното лице да разбере ясно и
недвусмислено кога е извършил нарушението.
В НП е АУАН е посочено, че нарушението е извършено в 16:50 ч., но в
обстоятелствената част е посочено, че е извършена проверка в 16:55 ч. От така изложеното
се установява, че на наказаното лице му е повдигната административнонаказателна
отговорност за нарушение преди да му е извършена проверка. По този начин конкретното
административно нарушение е било индивидуализирано неправилно, а неточното описване
на значими съставни части на нарушението по принцип е съществено нарушение и
представлява самостоятелно основание наказателното постановление да бъде отменено.
Датата и в конкретния случай часа на извършване на нарушението е съществен
реквизит както на АУАН, така и на НП. Това е така, тъй като с АУАН се повдига
обвинението и въз основа на него привлеченият към отговорност организира защитата си.
2
Да се посочи друг час на нарушението, различно от представените доказателства и да се
наложи санкция за извършено в този час нарушение означава да се измени обвинението от
гледна точка на момента на извършването му, без да се даде възможност на привлечения към
отговорност да се защити. Затова и несъответствието на този реквизит се възприема като
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционирания.
Административно-наказателния процес е строго формален и не е прерогатив нито на съда,
нито на страната да тълкува съдържанието на акта. В наказателно постановление и в АУАН
са посочени различни часове на извършено нарушение, което не отговаря на действителната
обстановка. Посоченият различен час на извършване на нарушението оставят съмнения за
неяснота в обвинителната теза на административно - наказващия орган. Грешката в часа на
административното нарушение е грешка в административнонаказателното обвинение и тя
винаги води до незаконосъобразност на НП, доколкото и не съществува правен механизъм за
отстраняването й.
Изложеното обосновава извод, че процесното НП е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила което обуславя неговата незаконосъобразност, което
води до неговата отмяна.
На следващо място, в АУАН като нарушена норма е записана чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от
ЗДвП, а в НП е посочено единствено чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. При това положение липсва
единство между квалификациите на нарушението в АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП е с няколко предложения, както правилно е посочено в АУАН, но непосочването
в НП е довело до ограничаване на правото на санкционираното лице да разбере за какво
точно нарушение е санкциониран. С оглед на това, съдът намира, че наличното разминаване
в обжалваното НП и АУАН, представлява нарушение на процесуалните правила довело до
неяснота в рамките на административното обвинение и представлява основание за отмяна
на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен. Липсата на яснота относно
параметрите на обвинението от своя страна прави невъзможно извършването на съдебен
контрол за правилното приложение на материалния закон, поради което не следва да се
обсъжда правният спор между страните по същество.
Неоснователи са доводите на жалбоподателя, че следва въз основа на чл. 781 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол да се
приспадне с процент на максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в
дъха.
Ако жалбоподателят е имал възражения то е следвало да не приема показанията на
техническото средство, а е трябвало да ги оспори като избере, съгласно чл. 6, ал. 4 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., друг способ за установяване на тази концентрация -
посредством изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване на кръвна проба. Като не е сторил това, а е приел показанията на
техническото средство, М. сам се е лишил от възможността да оспори показанията му.
Същевременно е пропусната и възможността концентрацията на алкохол да бъде
своевременно установена по някой от другите два способа. По тази причина е недопустимо в
настоящото производство приетите и неоспорени показания на техническото средство да се
преразглеждат въз основа на оспорване на неговата годност да измерва с необходимата
точност или по съображения за приспадане на допустимите отклонения (в този смисъл
решение № 130 от 12.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 424/2018 г., I н. о., НК, решение № 373 от
3.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1215/2014 г., III н. о., НК и др.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП №23-0306-001523 от 16.01.2024 г. издадено от началник сектор на РУ –
Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от правото
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4