№ 73
гр. Варна , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Владимир Чавдаров Станков (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600200 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Добричкият окръжен съд, с присъда № 260004 по НОХД № 307/2020г. по описа на
същия съд, постановена на 23.04.2021г. е признал за ВИНОВЕН подсъдимия В. Н. Г. в
извършване на деяние, наказуемо по чл.354а, ал.1 предл.4-то от НК за това, че на
17.06.2019г., в гр. Добрич, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение
високорисковото наркотично вещество хероин с нетно тегло 8,87 грама, с 29,3% на активно
действащия компонент – диацетилморфин, на стойност 576,55 лева и хероин с нетно тегло
0,73 грама, с 26,8 % на активно действащия компонент - диацетилморфин, на стойност
47,45 лева, всичко на обща стойност от 624,00 лева. На основание чл. 54 от НК е определено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, който размер по реда
на чл.58а, ал.1 от НК е редуциран с 1/3 и наложеното наказание възлиза на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, което следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в
размер на ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
Със същата присъда, подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото
разноски; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Г., чрез
защитника му - адвокат М.Т. /АК-Добрич/, с молба за отмяна на първоинст. съдебен акт
поради явна несправедливост на наложеното наказание и постановяване на друг, с който
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде редуцирано до 2 години. Навеждат се
доводи за наличие на многобройните смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55
от НК, основно се акцентира на сравнително младата възраст на подсъдимия, семейното
положение, наркотичната зависимост, самопризнанието му, съдействието за разкриване на
1
обективната истина, критичното отношение към извършеното и здравословното му
състояние.
В с.з. пред настоящата инстанция подс. Г., се явява лично и с упълномощения си
защитник - адвокат М. Т. /АК–Добрич/, която поддържа жалбата.
Представителят на Апелативната прокуратура-Варна изразява становище за
законосъобразност и правилност на първоинстанционната присъда, счита че при
индивидуализацията на наказанието са съобразени всички обстоятелства по делото, като
моли същата да бъде потвърдена.
Упражнявайки правото си на лична защита подс. Г. заявява, че съжалява за
извършеното деяние, моли да му бъде намалена присъдата за да може да полага грижи за
детето си.
В последната си дума, отправя искане до съда да му бъде намалена присъдата.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна
констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се
преценява като неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред ОС - Добрич е проведено по реда на глава XXVII от
НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови
такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две
предпоставки, правилно и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подс. се
подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд.
производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел
фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
Подсъдимият Г. е осъждан многократно, включително и за престъпление по чл.354а
ал.2 от НК. Същият се бил включил на програма за лечение с метадон от 05.07.2013г. към
ЦПЗ-Добрич, като обаче системно нарушавал правилата с положителни уринни тестове за
хероин, амфетамини, метамфетамини и оставал некритичен, поради което на 19.11.2019г.
бил изписан административно.
На 17.06.2019г. във връзка с получена информация, че подсъдимия В. Н. Г. държи с
цел разпространение в дома си в гр.Добрич, ул.Дунав №2Б наркотични вещества
/информация за продавани от подсъдимия наркотици в този смисъл се съдържа в
показанията на свидетелите Венцислав Иванов и Росен Гавраилов / адресът на подсъдимия
бил посетен от полицейските служители –свидетелите Михаил Николов и Искрен Тодоров.
Подсъдимият ги поканил на влязат в къщата, като след влизане вътре полицаите видели
върху парче стъкло, поставено върху масата в хола 10 линии /купчини/ от прахообразно
кафяво вещество, една ПВЦ спринцовка с черна течност и 2 броя електронни везни, едната с
надпис „ Digital Pocket Scale“ другата във форма на ключодържател. В същата стая, на
ъглово канапе в картонена кутия свидетелите Николов и Тодоров видели топче от зелен
полиетилен, в което имало бучка от кафяво вещество. Извършено било претърсване и
изземване, документирано в съответния протокол за следственото действие, одобрен от
съда, като бил изготвен и фотоалбум /л.87-99 от д.п./.
При извършения полеви тест на веществото от купчинките и това на бучката се
установило, че теста реагира на хероин. Наркотичните вещества, спринцовката , везните и
2
намерен мобилен телефон били иззети, като наркотичните вещества -10бр. линии на
купчини прахообразно кафяво вещество били събрани и поставени в прозрачен
самозалепващ се плик.
От заключението по назначената в хода на досъдебното производство физико-
химическа експертиза се установява, че кафявото на цвят твърдо вещество под формата на
бучка, съдържащо се в зелен на цвят полиетилен /иззето от дома на подсъдимия/ е хероин с
технологични примеси с нетно тегло 8,87гр. и съдържание на активен наркотично действащ
компонент диацетилморфин 29,3%, а кафявото на цвят, прахообразно вещество, съдържащо
се в 1 брой самозалепващо се полиетиленово пликче /иззето от дома на подсъдимия/ е
хероин с технологични примеси с нетно тегло 0,73 гр. и съдържание на активен наркотично
действащ компонент диацетилморфин 26,8 % /л.62-64 от д.п./
Хероинът /диацетилморфин/ е поставен под контрол /забрана/ съгласно Списък I на
Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 година за упойващите
/наркотични вещества/, ратифицирана от Р.България и Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник бр. 30/1999
година. Има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство. Съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите са включени в Списък № 1
към чл. 3, ал. 2 към ЗКНВП “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”. В ДР §1 от ЗКНВП “Наркотични вещества” са всички вещества,
естествени или синтетични, както и соли и препарати, произведени на базата на тези
вещества, включени в списъците на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961
год. и Конвенцията за психотропните вещества от 1971 год. Под наркотично вещество се
разбира и всяко друго вещество или препарат, което може да предизвика токсикомания. Т.е.
от изготвеното заключение и посочени норми следва, че изследваните обекти представляват
„наркотично вещество”, доколкото съгласно цитираните разпоредби такива са всички
упойващи и психотропни вещества – рискови и високорискови по смисъла на ЗКНВП.
От изготвения протокол за оценка на наркотични вещества се установява, че общата
стойност на наркотичните вещества е 624 лева.
Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани
всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на
доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез
съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ОС - Добрич е
приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до
фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и приети изцяло от
подс. Г.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички
процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и
изискванията на НПК.
Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят
извода за това, че с деянието си подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.354а, ал.1 предл.4-то от НК.
Правните изводи на първоинст. съд се споделят от настоящата инстанция.
По справедливостта на наложеното наказание:
Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, първоинст. съд е изследвал всички обстоятелства по
смисъла на чл. 54 от НК, приемайки, че деянието е с висока степен на обществена опасност.
3
Като висока следва да се отчете и обществената опасност на дееца – той е осъждан
многократно, включително и за престъпления по чл. 354а от НК. Като сравнително
смекчаващо обстоятелство може да се отчете изразеното от него разкаяние на ДП като се
отчите обаче, че тогава в качеството си на обвиняем, той не е дал обяснения. Направеното
самопризнание на фактите по чл. 371, т. 1 НПК не следва да се цени като смекчаващо
обстоятелство, т. к. при индивидуализация на наказателната отговорност в очертаните от
предписанията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 от НПК предели се вземат предвид
процесуалните прояви на обвиняемия /подсъдим/ в хода на производството, в обхвата на
които са депозираните от него обяснения. Последните обаче следва да се интерпретират с
оглед техния характер и съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита.
Ако са спомогнали реално и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и на
неговия извършител, а не са следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те
трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство, включително в санкционните рамки
по чл. 58а от НК, без да се пренебрегват обаче степента на обществена опасност на
деянието, социалният му резонанс и фактическите данни за личността на подсъдимия. В
настоящия случай липсват самопризнания на подс. Г., заявени още в досъдебната фаза на
производството.
Не следва да цени като смекчаващо обстоятелство претендираната от защитата млада
възраст на дееца, доколкото към процесната дата той е навършил 35 години. Здравословното
състояние на подсъдимия и неговата наркотична зависимост не са две отделни
обстоятелства – напротив, наркотичната зависимост вероятно обуславя лошото му
здравословно състояние, в което той сам се е подставил. Що се отнася до доводите за
семейното положение на В.Г. като смекчаващо обстоятелство, настоящият състав ги намира
за неоснователни, дори напротив – в противоположната плоскост трябва да бъде отчетен
фактът, че деянието е било извършено, очевидно не еднократно, пред невръстното му дете.
Съвсем правилно, проверяваният съд не е отчел всички тези обстоятелства като
смекчаващи.
Очертаните факти, релевантни при индивидуализация на санкционните последици,
формират категорично заключение за необходимост от налагане на подсъдимото на
наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства - ШЕСТ ГОДИНИ
лишаване от свобода, редуцирано по чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и
за липса на предпоставки за правоприлагане на нормата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК.
Проверявания съд правилно е определил и размера на кумулативно предвиденото
наказание – ГЛОБА в размер на 5000 лв. За да стори това е съобразил - имотното състояние,
доходите и семейните задължения на подсъдимия и липсата на имущество на същия,
отсъствието на постоянни доходи и отговорността за издръжка и грижи на малолетното му
дете.
Настоящата инстанция счита, че така определеното наказание, предвид преценката за
постижимост на целите на превенцията, ще реализира целите по смисъла на чл. 36 от НК. В
този смисъл оплакването за несправедливост на наказанието също се преценява като
неоснователно.
С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата
на Окръжен съд – Добрич не е постановена в нарушение на материалния и процесуален
закон и същата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди изцяло.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният
съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да
се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на
4
делото за ново разглеждане на съда поради което и на основание чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260004 , постановена на 23.04.2021г., по
НОХД № 307/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в
ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5