РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Ихтиман, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Р. Ст. Д.а
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200283 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по подадена жалба от Ц. И. Д., ЕГН **********,
като законен представител на „А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище/адрес на
управление: **********, против Електронен фиш за налагане на глоба
(ЕФНГ), Серия К № **** на ОДМВР – ***, с който на Ц. И. Д. – представител
на „А.“ ООД, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена
„глоба“ в размер на 100 лв.
Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната
му. Сочи, че е изтекла абсолютната давност за налагане на административно
наказание, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Моли да бъде отменен
обжалвания електронен фиш, тъй като е изтекла абсолютната давност за
наказателно преследване.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. От същата е постъпила писмена защита, с която се
изразява становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният
ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени
конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е
видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства,
удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат
и в административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че
жалбата е депозирана в срок. Само за пълнота трябва да се отбележи, че в
разпечатка от АИС – АНД /лист ** от делото/ е посочено, че фишът е съставен
на **.**.*** г. и е връчен на **.**.**** г. В същото време жалбата е била
подадена в Районен съд - Ихтиман на **.**.**** г. /според пощенското
клеймо/, което означава, че ако действително датата на връчване е **.**.**** г.
/за което обстоятелство няма представени доказателства в административната
преписка/, то жалбата се явява също депозирана в срок.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗДвП. В него е отразено, че на **.**.**** г., в **:** часа, в О. С., О. К.,
АМ „*** " **** км с посока към гр. С., при въведено ограничение на
скоростта от 80 км/ч с пътен знак В-26 лек автомобил , е извършил нарушение
на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
(АТСС) *****, насочено към гр. П. Отразено е, че разрешената скорост е била
80 км/ч, а установената такава от 107 км/ч, с което превишената скорост е от
27 км/ч. Установено е, че собственик на автомобила е „А.“ ООД, а
жалбоподателят Ц. И. Д. е негов законен представител, поради което с
обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 100 лева.
По делото не е спорно, а се установява и от приложена справка (л. ** от
делото), че въпросното превозно средство, е собственост на „А.“ ООД, ЕИК
*****.
За доказване на извършеното нарушение е приложено извлечение от
клип № **** от **.**.**** г., заснет в **:**:** часа. На снимките от клипа се
вижда регистрационния номер на автомобила. Отразено е, че измерената
скорост на движение на автомобила била 110 км/ч, при ограничение на
скоростта на движение 80 км/ч. Отразени са и географски координати.
По делото са представени писмени доказателства, обосноваващи
изправността на техническото средство, с което е била засечена скоростта на
движение на превозното средство. Представено е Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № ****** от **.**.**** г., издадено от Български
институт по метрология, със срок на валидност до **.**.**** г. за мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ****,
2
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № ****. Представен е също и протокол №****/**.**.**** г.,
който удостоверява, че на **.**.**** г. е извършена последваща проверка на
мобилната система тип **** с фабр. № ****. Изложеното сочи, че
техническото средство, с което е било установено нарушението е било
одобрено и изправно.
От изисканата от А. „П. и.“ схема на процесния пътен участък се
установява, че на км **** на платното за движение в посока от гр. П. към гр.
С. със знак В-26 е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч, като на км
**** ограничението е отпаднало с края на лявата тунелна тръба на тунел „Т.
в.“.
От приложена справка от автоматизирана информационна система КАТ
за датата на съставяне на ЕФНГ и датата на връчването му, се установява, че
процесния ЕФНГ е съставен на **.**.**** г. и е връчен на **.**.**** г.
Приложен е Протокол от **.**.**** г. за използване на АТСС на същата дата.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Приложен е снимков материал, на който ясно се вижда изображение на
лекия автомобил описан в процесния ЕФНГ и регистрационния му номер.
Мястото на извършване на нарушението се установява от приложения
Протокол за използване на АТСС от **.**.**** г. В същия е посочено, че
посоката на движение на контролираните МПС е от гр. П. към гр. С..
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от
измерената скорост от 110 км/ч е приспадната допустимата грешка при
измерването от 3 % и за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на
движение на автомобила от 107 км/ч.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. В случая, обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми
от чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, включително дата и място на нарушението.
Налице е яснота относно елементите от неговия състав. Описанието на
нарушението е достатъчно ясно и от него се установява, че административната
3
санкция е наложена за управление на описания в ЕФНГ лек автомобил при
въведено ограничение на скоростта на движение до 80 км/ч със скорост от 107
км/ч.
В чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба,
извлечените снимки от клип № **** от **.**.**** г. /л. ** от делото/ се явява
годно доказателствено средство в процеса. От същите се установява мястото,
времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на
движение.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – за
превишение на разрешената максимална скорост на движение извън населено
място с между 21 и 30 км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изрично
сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС
е забранено да превишават в населено, извън населено място, по скоростен път
и автомагистрала, а в ал. 2 на същия член е посочено, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В случая за жалбоподателя е ясно, че е
наказан за управление на МПС с превишена с между 21 и 30 км/ч скорост
извън населено място, което следва и от приложената санкционна норма на чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Скоростта му на движение от 107 км/ч е над
визираните ограничения и не може да се приеме, че във връзка с
квалифицирането на деянието му е допуснато нарушение, което е съществено
и което е ограничило правото му на защита.
По направеното възражение от жалбоподателя за изтекъл давностен срок
за налагане на административно наказание, съдът намира следното:
За извършеното нарушение е предвидено административно наказание
„глоба“. Този вид административно наказание, налага при преценката за
изтичане на срока на давността да се приложи съответната
в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията
на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за
наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По
силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което
е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
4
В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала
да тече от момента на извършване на нарушението – **.**.**** г. Именно от
таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на
**.**.**** г., като през този период не се събраха доказателства да са били
извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на **.**.**** г. Следователно изтеклият срок
е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК, вр. с чл. 11 от
ЗАНН, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е
налице основание за отмяна на оспорения електронен фиш само на това
основание.
Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години
и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са
извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не
бяха установени по делото макар съдът да изиска от ОДМВР – **** да
представи всички налични писмени доказателства относно извършените
действия от АНО във връзка с връчването на обжалвания електронен фиш на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К №
**** на ОДМВР – ****, с който на Ц. И. Д., ЕГН **********, като законен
представител на „А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. С., ж.к. Х. Д., ул. „Б. В.“ № **, за нарушение по чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. /сто лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5