МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260034 от 23.03.2021 г.
по НОХД № 1406/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Р.Р.Д. *** за извършено на
неустановена дата през месец юни 2020 г. в гр.Кърджали престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Сочи, че от разпитаните по
делото свидетели се доказали отправените от подсъдимия заплахи към К.Д., а
именно, че ще заколи и убие нейната сестра. Д. бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и можел да ръководи поведението си.
Безспорно бил осъществен фактическия състав на престъплението по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК, а именно подсъдимият отправил описаните в обвинителния акт
закани за убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Нещо повече, заканите възбудили такъв страх, защото К.Д.,
пред която били отправени, незабавно позвънила притеснена на сестра си З., за
да я предупреди. Прокурорът моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, като за същото му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Предлага също на основание чл.68 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието по присъдата по НОХД № 865/2019 г.
по описа на РС-Кърджали, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. За
наказанието следвало да бъде постановено изтърпяване при „строг“ режим, тъй
като сборът от настоящото и предходното наказание надминавал предвидения в
закона срок от 2 години.
Подсъдимият Р.Р.Д. в съдебно заседание не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение, но дава обяснения за случилото се през
инкриминирания период. Отрича да е извършил престъплението, в което го
обвиняват и моли делото да приключи без наказание, защото не бил виновен за
нищо.
Защитникът на подсъдимия пледира и настоява за
наказание към минималния размер.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Р.Д. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Р.Д. бил наркозависим и употребявал
хероин. Той живеел в гр.Кърджали, в едно жилище с баща си св.Р.Д., съпругата на
последния, с брат си, баба си св.Н.Д. и сестрата на баща си – св.К.Д.. Подсъдимият
не работел и бил лекуван
в ДПБ-Кърджали и ДПБ-Раднево, с
диагноза „Вредна употреба на психоактивни вещества с неизвестен произход“. През
2018 г. и 2019 г. той бил настаняван на задължително лечение в двете здравни
заведения, но след всяко лечение продължавал да употребява наркотици.
Впоследствие през 2019 г. и 2020 г., по внесени
искания за задължително лечение съдът отказвал настаняване, с мотивите, че Р.Д.
не попадал в категорията на лицата по чл.155 от
Закона за здравето, не представлявал опасност за себе си и околните. По преписка Вх.№ 676/2020 г. по описа на РП-Кърджали, на 22.04.2020 г. било изготвено
Постановление за отказ да се внесе в РС-Кърджали предложение за задължително
лечение на Д.. Съображенията за това били, че на 14.03.2020 г. подсъдимият
постъпил доброволно на стационарно лечение в ДПБ-Раднево, като на 17.03.2020 г. бил изписан по собствено желание. В
интервю той посочил, че е извършил противоправно деяние. Р.Д. обикновено търсел
помощ и необходимост от настаняване на лечение след извършване на противоправно
деяние. В случая не се налагало настаняването му на задължително лечение, тъй
като бил критичен към поведението си и не представлявал опасност за себе си и
околните.
Подсъдимият Р.Д. почти ежедневно
имал нужда от наркотици, но не работел и нямал доходи. Когато искал да вземе нова
доза и изпаднел в абстинентна криза, ставал изключително
агресивен към близките си, искал пари от тях, за да може да си купи наркотик.
Единствена баба му – св.Н.Д., му давала пари от
пенсията си, а понякога и взимала заеми. Подсъдимият често заплашвал, че ще се
самоубие, с което успявал да накара баба си Н.Д. да му даде исканите пари. Тя обаче
нямала възможност да заделя средства всеки ден. Затова понякога излизала от
дома си и отивала при другата си дъщеря – св.З.Д., в кв.„Боровица“ (т.нар.
„махала“) в гр.Кърджали, а останалите близки я криели от подсъдимия и не му
казвали къде е.
На неустановена дата през
месец юни 2020 г. св.К.Д. и подсъдимия Р.Д. били сами в жилището им в
кв.„Възрожденци“ гр.Кърджали. Св.Н.Д. отново била отишла до „махалата“ при
другата си дъщеря. Р.Д. искал да вземе доза наркотик и за целта му трябвали
пари. Поради това, запитал леля си къде е баба му. Св.К.Д. му отговорила, че не
знае с точност. Подсъдимият силно се изнервил, станал изключително агресивен и
започнал да крещи, че тя и кака й З.Д. знаели къде е майка им, но не му
казвали. Вбесен, той казал още: „Кака ти З. знае къде е баба, но не ми казва!
Тя я крие от мен. Сега ще отида и ще убия кака ти З., сега ще взема брадвата и
ще отида, и ще заколя кака ти З., защото не ми казвате къде е баба!“, веднага
след което излязъл от жилището. Св.К.Д., виждайки състоянието на подсъдимия,
разбрала, че той е в абстинентна криза и има нужда от наркотик. Изплашила се от
агресията му и силно се притеснила, че той ще отиде до жилището на сестра й и
наистина ще я убие. При това веднага се обадила на св.З.Д. и я предупредила да
се заключи, тъй като племенникът им идва към дома й и се е заканил, че ще я
заколи. Св.З.Д. й казала, че ще се заключи и ще повика полиция, ако подсъдимият
дойде. В следващите 15 минути той не се появил в
жилището на леля си З.Д., при което тя позвънила на св.К.Д., за да я успокои с
тази информация.
При разследването е назначена
съдебно-психиатрична експертиза, видно от която първата хоспитализация на подсъдимия
Р.Д. е от 2017 г., като следват още 9 хоспитализации (вкл. и по
принудителен ред) с продължителност от 1 ден до 4
месеца, при някои от които той осъществявал успешни бягства от стационара.
Поставена му била диагноза „Вредна употреба на опиоиди“. Според вещото лице,
всички хоспитализации били след извършени от подсъдимия противоправни деяния,
кражби или по повод негово агресивно поведение. По време на извършване на процесното
деяние, Р.Д. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Годен е да участва в наказателно производство, способен
е правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения.
В хода на досъдебното
производство е установено, че подсъдимият Р.Д. притежавал газов пистолет – на 29.12.2014 г. той подал уведомление до
РУ-Кърджали към ОДМВР-Кърджали
относно това. Описаният факт говорел за
неговата висока обществена опасност, предвид изпадането в абстинентни кризи, в
които винаги проявявал агресия.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция
прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а
именно: показанията на свидетелката К.Д., дадени в хода на съдебното следствие
и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2
от НПК; показанията на свидетелите З.Д., Н.Д. и Р.Д., дадени пред съда в хода
на съдебното следствие; заключение на вещото лице Н.У. по изготвена съдебно-психиатрична експертиза; Постановление на РП-Кърджали от 22.04.2020 г.; препис от Присъда от
26.11.2019 г. по НОХД № 865/2019 г. по описа на РС-Кърджали; Справка от служба
„КОС“ при РУ-Кърджали от 21.07.2020 г.; Удостоверение за уведомление №
1184/30.12.2014 г.; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство. На базата на всички тях съдът намира
за безспорно, че подсъдимият Р.Д. на
неустановена дата през месец юни 2020 г. в гр.Кърджали се е заканил пред К.Р.Д. с убийство
спрямо нейна ближна – сестра й З.Р.Д.. Това се доказва преди всичко от
показанията на самата пострадала. Тя обстойно
описва събитията от инкриминираната дата през месец юни 2020 г., когато двамата
с подсъдимия били в дома им и той се ядосал, защото не можел да намери баба си Н.Д..
Р.Д. за пореден път имал нужда от средства, за да си купи наркотик, а пари му
давала основно св.Н.Д.. Затова, когато не я открил, той станал агресивен и се
развикал на св.К.Д., че криели баба му от него. Именно това бил и поводът
подсъдимият да отправи към К.Д. заплахи с убийство на нейната сестра З.Д.. Той
се обърнал към пострадалата с думите „Сега ще отида и ще убия
кака ти З., сега ще взема брадвата и ще отида, и ще заколя кака ти З.!“.
Пострадалата твърди, че се притеснила и изплашила от казаното от подсъдимия,
защото той бил много агресивен и можел да направи всичко в неговото състояние. Веднага
след като отправил думите, Р.Д. излязъл от къщи и затова свидетелката се
страхувала за сестра си. Тя се обадила по телефона на св.З.Д. и я предупредила
за случилото се, вкл. за заплахите на подсъдимия. Коментираните показания на св.К.Д., касаещи съществените
обстоятелства от предмета на доказване – отправените заплахи за убийство на
нейна ближна, времето и мястото, където това се е случило, съдът приема за
достоверни, защото са логични и последователни, а и се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Настоящият състав даде вяра и на показанията на св.З.Д.,
която установява, че през месец юни 2020 г. пострадалата действително й се
обадила по телефона, уплашена и притеснена. К.Д. я предупредила да се заключи,
защото подсъдимият заплашил, че ще я заколи. Заявеното от св.К.Д. намира опора
отчасти и в показанията на другите разпитани по делото свидетели – Н.Д. и Р.Д..
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в които отрича да е отправял
посочените в обвинителния акт закани за убийство, тъй като представляват негова защитна
теза и са в противоречие с приетия по делото и обсъден доказателствен материал.
Настоящата инстанция възприе като обоснована и компетентно изготвена
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, установяваща категорично вменяемостта на
подсъдимия и способността му да участва в наказателното производство.
При така приетото за установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимия e повдигнато обвинение за престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно за закана с престъпление против личността. Изпълнителното деяние на престъпното посегателство е отправянето на
закана с престъпление против личността или имота на другиго, или против
личността или имота на негови ближни, респ. закана с убийство по ал.3. То се
изразява в обективирането на подобна заплаха чрез думи или действия, насочени
към определено лице или лица. Особеност от обективна страна, характерна за
престъплението по чл.144 от НК, е така отправената закана с престъпление да би
могла да възбуди основателен страх у заплашеното лице за осъществяването му. Законът
не изисква лицето действително да се е изплашило, а е достатъчно само заканата
да би могла да възбуди основателен страх у него. Според съда Р.Р.Д. от обективна
и субективна страна е осъществил престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК,
тъй като на неустановена дата през месец юни 2020 г. в
гр.Кърджали се е заканил пред К.Р.Д. *** с убийство спрямо нейна ближна –
сестра й З.Р.Д. ***, с думите: „Сега ще отида и ще убия кака ти З., сега ще
взема брадвата и ще отида, и ще заколя кака ти З.!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му. Доказа се, че подсъдимият е
осъществил закана с престъпление против личността на ближна на пострадалата –
закана с убийство, обективирана в отправени думи към К.Д., а именно обърнал се към нея, казвайки й „Сега
ще отида и ще убия кака ти З., сега ще взема брадвата и ще отида, и ще заколя
кака ти З.!“. При престъплението
по чл.144 от НК е необходимо да е налице една по-висока обществена опасност на
деянието. Законодателят е обявил за престъпна не всяка отправена заплаха, а
само тази, която сочи на една по-висока вероятност от реалното й осъществяване,
именно каквато се очертава в случая, предвид обстановката и начина, по който е
отправена заканата, характера на употребените изрази, цялостното поведение на
подсъдимия, неговата характеристика като избухлив и агресивен към
инкриминирания период. В случая заплашителните думи на подсъдимия са били ясно
възприети от К.Д..
Отправените заплахи са от естеството да предизвикат у пострадалата основателен
страх за осъществяването им. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от
подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици. Деецът
напълно е съзнавал факта на отправените от него закани с престъпление против
личността на ближния на пострадалата (обективирани в думи) и възприемането им от последната.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Р.Р.Д. за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът взе
предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и
предвиденото от закона наказание за престъплението – „лишаване от свобода“ до шест
години. Освен
посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – средна, предвид наличието и на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства; смекчаващите отговорността обстоятелства
– здравословното състояние на подсъдимия, който е с доказана диагноза „Вредна употреба на опиоиди“; отегчаващите отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия и негативната му
характеристика.
Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи
отговорността обстоятелства и най-вече с оглед психичното състояние на
подсъдимия, настоящата инстанция реши, че следва му да бъде определено наказание
ориентирано към минималния размер, а
именно „лишаване
от свобода” за срок от 1 година. Така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като по отношение
на дееца е неприложим институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК –
той вече е осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. По
силата на чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на
наказанието следва да бъде „строг”. Това е така, защото процесното престъпление
е умишлено и е извършено в изпитателния срок на условното осъждане, за което следва
да бъде постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, а сборът от
двете наказания надвишава две години.
Така наложеното по вид и размер наказание се явява
справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови
подсъдимият Р.Р.Д. да изтърпи наложеното му наказание с Присъда № 103 от
26.11.2019 г. по НОХД № 865/2019 г. по описа на РС-Кърджали, влязла в сила на
12.12.2019 г., а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Изпълнението на това наказание е
било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години от
влизане на присъдата в сила на 12.12.2019 г. Престъплението предмет на
настоящата присъда е умишлено и е извършено на неустановена дата през месец юни
2020 г., т.е. в четиригодишния изпитателен срок, определен със съдебния акт по НОХД
№ 865/2019 г. по описа на РС-Кърджали. По силата на чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на наказанието също следва да бъде
„строг”.
Предвид изхода на делото, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Р.Р.Д. да заплати по
сметка на РС-Кърджали сумата от 40 лв., представляваща направени в съдебното
производство разноски. В тежест на подсъдимия бяха възложени и направените
разноски на досъдебното производство в размер на 184.80 лв., които следва да
заплати по сметка
на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: