№ 363
гр. Благоевград , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500037 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Г.С., действащ като пълномощник на Г.
Б. ИЛ. –ответник по гр.д. № 1158/2019 година по описа на Районен съд-гр.Сандански срещу
решение № 902139/28.10.2020 година, с което е осъден да заплати на „Г. –ПХ“ ООД, ЕИК
****, представлявано от управителя М.П., сумата от 2 852.65 лева, от която : 479.18 лева,
представляваща пропуснато възнаграждение по договор за транспорт, сумата от 480.38 лева,
представляваща заплатени пътни такси заради удължен маршрут на превозното средство на
ищеца, сумата от 1 151.26 лева за разходи за заплатено гориво и амортизация на превозното
средство, сумата от 254.69 лева за платени разходи за възнаграждение за нов шофьор, сумата
от 96.00 лева за разходи за почистване на превозното средство, сумата от 391.17 лева за
пропуснато договорно възнаграждение по договор за транспорт, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 1 186.10 лева
съдебни разноски. С решението е отхвърлен като неоснователен иска на „Г. –ПХ“ ООД,
ЕИК ****, представлявано от управителя М.П. срещу Г.И. за разликата над уважения размер
до претендирания от 2 926.98 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
решение. Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите и изводите на съда, като счита, че
същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Прави искане за отмяна на
обжалваното решение. Не прави доказателствени искания. Претенция за присъждане на
разноски не е заявена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор, с който
заявява позиция за немотивираност и неоснователност на жалбата. С подробни съображения
оспорва жалбата и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно
и законосъобразно. Не прави доказателствени искания. Заявява претенция за присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
1
В открито с.з. въззивникът – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба. Представя
писмена защита.
За въззиваемата страна – редовно призована, в открито с.з., представител не се явява.
Депозира писмено становище, с което заявява, че съображенията, изложени в писмения
отговор на въззивната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището
на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
В случая, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която
е уважен предявения срещу Г. Б. ИЛ. осъдителен иск. В останалата част, с която районният
съд е отхвърлил осъдителната претенция, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от
надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1158/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Сандански е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Г. - ПХ“ ООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр...., община ..., ул.“...“ № 20, представлявано от управителя М.Г.П.,
действащ чрез пълномощник адв.В.У. срещу Г. Б. ИЛ., ЕГН **********, от с.С., община К.,
област Благоевград, обективираща осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в
общ размер 2 926.98 лева, от които : сумата от 479.18 лева представляваща по-малко
заплатена на дружеството договорена сума за транспорт; сумата от 480.38 лева
представляваща заплатени пътни такси; сумата от 1 225.56 лева разходи за гориво и
амортизация на превозното средство; сумата от 254.69 лева представляваща разходи за
заплащане на възнаграждение и командировъчни на шофьор, който да довърши транспорта,
96.00 лева за платени разходи за почистване на превозното средство и сумата от 391.17 лева
представляваща неполучена сума за договорено възнаграждение за превоз, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Искът е обоснован с твърдения за съществувало между
страните трудово правоотношение, на основание трудов договор № 013/24.10.2018 г., по
силата на който ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12
и повече тона“, с НКПД 83322005, за срок от 6 месеца, след изтичането на който трудовото
правоотношение се трансформирало в безсрочно такова. Трудовият договор бил прекратен
със заповед № 3/23.05.2019 г. Твърди, че работникът е бил запознат и съгласен със
задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика за възложената и приета за
изпълнение длъжност. На 15.05.2019 г. в разрез с трудовия договор и длъжностна
характеристика, ответникът като шофьор на камион „ МАН TGS“ рег. № Е ... МА,
собственост на дружеството-ищец, умишлено тръгнал по-късно на работа – въпреки
предварителното предупреждение, че има фиксиран час за разтоварване – 08.00 часа, и
трябва да тръгне по-рано, като така закъснял за разтоварване на товара по заявка 8471-905-
0041, което не се осъществило на 15.05.2019 г., а ден по-късно – на 16.05.2019 г. Поради
закъснението на доставката, дружеството-работодател понесло глоба от товародателя в
размер на 245.00 EU /евро/, равняващи се на 479.18 лева по фиксинга на БНБ /1.9558/ за
деня. На 21.05.2019 г. след предварителна резервация за ферибот по маршрут Бриндизи
/Италия/ -Патра /Гърция/, И. своеволно слязъл на Игуменица /Гърция/, с което удължил
2
маршрута, който трябвало да измине до крайния адрес за разтоварване с 248 км. Поради това
поведение на И. дружеството-работодател заплатил допълнителни пътни такси в размер на
94.20 евро с левова равностойност 184.24 лева, както и разходи за гориво и амортизация на
МПС в размер на 485.05 лева. На 22.05.2019 г. около 03.00 часа западно европейско време
ответникът тръгнал в посока Р България като заявил, че няма да разтовари камиона на
разтоварния адрес и не желае повече да има трудови отношения с ищеца. Спрял камиона на
произволно място на около 150 км от предварително уговореното място за разтоварване и
завил, че няма да продължи да упражнява трудова дейност за ищеца. Последният оставил
камиона, на пътя, което принудило последният да придвижи друг шофьор до мястото, за
завършване на транспорта. С последните си действия ответникът причинил на работодателя
имуществени вреди, състоящи се в удължаване на транспорта с 293 км, с което натоварило
работодателя с допълнителни разходи за гориво и амортизация на МПС на стойност 573.06
лева, съпроводени с пътни такси в размер на 100.20 евро с левова равностойност 195.97 лева
по фиксинга на курса за деня на БНБ. Дружеството –ищец сторил допълнителни разходи за
гориво на стойност 167.48 лева и пътни такси в размер на 100.14 лева за придвижване на
шофьор до камиона, както и възнаграждение на последния в размер на 43.46 лева и
командировъчни пари в размер на 211.23 лева. При предаване на ключовете и документите
на МПС, същото било в лошо хигиенно състоянието, породи което работодателят направил
разходи в размер на 96.00 лева за почистване на МПС. Сочи се в молбата, че при пристигане
на първия адрес за разтоварване съгласно заявката, спедиторската фирма заявила, че желае
целия товар от камиона да бъде разтоварен на този адрес, поради закъснението. В резултат
на това на работодателя е заплатена сума с 200 евро с левова равностойност 391.17 лева по-
малко от договорената сума. С посоченото ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на иска за обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника чрез
неправомерно изпълнение на трудовите функции. Претендира съдебни разноски. Прави
доказателствени искания.
В законоустановения срок ответникът чрез надлежно упълномощен адвокат е депозирал
писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на
трудово правоотношение с ищеца, със съдържание, описано в исковата молба. Твърди, че не
познава г-н М.Г.П.. Твърди, че на 15.05.2019 г. в 04.56 часа е започнал курса с цел достигане
на дадения му адрес. На същата дата в 12.16 часа достигнал адреса, където му било
съобщено, че следва да изчака поради почивка и липса на възможност да бъде разтоварен.
Работодателят през цялото време бил във връзка с ответника и бил наясно кога и как ще
пристигне на адреса. Твърди, че шофьорът не носи отговорност за форсмажорни
обстоятелства, попречили му да пристигне на адрес, с минути закъснение, които били
достатъчни за забавяне на разтоварването. Твърди, че се движел максимално дълго и
спазвайки ограниченията по пътя, като по този начин спестил на работодателя
допълнителни глоби за превишена скорост. Ответникът твърди, че работодателят
целенасочено търсел нарушение, с цел прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. Твърди, че това предполагаемо нарушение на И. е първо. Оспорва изцяло
вмененото своеволно нарушаване на предварително зададен маршрут на 21.05.2019 г.
Твърди, че при пристигането в Бриндизи /Италия/ се отправил към ферибота, където го
очаквал предварително закупен от фирмата-работодателя билет. На 21.05.2019 г. в 17.00
часа ответникът пристигнал на зададения му от работодателя адрес за разтоварване. След
разговор с портиера и охраната разбрал, че няма кой да разтовари стоката и следва да изчака
на паркинга в близост. За посоченото уведо. работодателя. След полунощ, около 02.30-3.00
часа, И. чул лай на паркинга, раздвижване около камиона. Събудил се, притеснен за товара,
за който носил отговорност. Свалил прозореца и видял човек около камиона, както и че
една от вратите на ремаркето била отворена. В този момент И. започнал да вика, да говори
на висок глас, но не слязъл от камиона и не се саморазправил с лицето, което нарушило
целостта на камиона. Тръгвайки си, човекът, когото И. забелязал около камиона, казал ясно:
„Като се прибереш в ... във фирмата ще видиш какво ще стане.“ Уплашен, И., който след
като до този момент въпреки опитите да се свърже с г-н В.Х. /който възприемал до този
момент като негов пряк началник/ не успял да говори по телефона, изпратил текстово
3
съобщение, че камионът е отворен и не смее да разтовари стоката на сутринта, тъй като не
бил наясно какви повреди са нанесени. Скоро след това г-н Х. изпратил на И. координати
на намираща се наблизо бензиностанция „SHELL“, на която да изчака шофьор, който ще го
смени. Твърди, че другият шофьор пристигнал сравнително бързо. На посочената
бензиностанция пристигнали лица, познати на И. с малки имена - М. и Е., на които предал
ключовете за автомобила и личните си вещи. Твърди, че нямал време да почисти товарния
автомобил. На 23.05.2019 г. преди обяд на мястото, където били товарният автомобил и
ответникът, пристигнал и В. Х., на когото били предадени документите за автомобила. С
него и управлявания от г-н Х. личен автомобил ответникът се прибрал в Р България, в гр.К..
При пристигането си ответникът следвало да подпише документи /ответникът не
конкретизира естеството на документите/, представени му от г-н Х.. И. се уплашил, бил
афектиран и притеснен и отказал. Поискал време да се свърже с адвоката си и да се
консултира. Г-н Х. отказал да чака и си тръгнал веднага. В отговора на исковата молба се
твърди, че за времето на действие на трудовия договор между страните ответникът няма
нито едно наказание за превишена скорост, злоупотреба с гориво или закъснение за курс,
който е следвало да извърши. В подкрепа на позицията си представя писмени доказателства
/разпечатка на електронна тахошайба на товарния автомобил/. Претендира съдебни
разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства. Изготвена е съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключението е
приобщено към доказателствената съвкупност. Разпитани са свидетелите Х. и Е..
По делото не се спори, а събраните писмени доказателства установяват по несъмнен
начин, че на основание трудов договор № 013/24.10.2018 г. въззиваемото дружество е
възложило, а въззивникът И. е приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен
автомобил над 12 и повече тона“, с НКПД 83322005, за срок на изпитване 6 месеца.
Страните договорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева и
допълнителни възнаграждения, както и срок на предизвестие за прекратяване на
правоотношението 30 дни /чл.6/. С допълнително споразумение от 03.02.2019 г. страните
договорили промяна в основното месечно трудово възнаграждение на работника чрез
неговото увеличение до размер от 1 010.00 лева.
Съгласно двустранно подписан протокол от 25.10.2018 г., неоспорен от страните и
необорен от останалите доказателства по делото, е че на същата дата на ответника е връчена
длъжностна характеристика за длъжността „шофьор“, съгласно която трудовите функции на
изпълняващия длъжността включват задължение за стриктно спазване часовете за товарене и
разтоварване на превозваните стоки, поддържане на чистота на превозното средство, ако не
- да заплати сторените от работодателя разходи за почистване на превозното средство,
недопускане разхищение на гориво и смазочни материали.
Страните не спорят, а събраните писмени и гласни доказателства установиха по несъмнен
начин, че през месец май 2019 г. в изпълнение на трудовите си функции ответникът е
извършвал като шофьор на камион „МАН“ с рег. № Е ... МА превозни курсове в чужбина.
Съгласно кредитираното от съда като компетентно, обективно, обосновано и необорено
от останалите доказателства по делото съдебно-счетоводно заключение, за периода от
13.05.2019 г. до 16.05.2019 г. ответникът е бил командирован със заповед / № 3/12.05.2019
г./ на управителя на дружеството-работодател да извърши превоз на стока от Италия до
Франция и обратно.
С писмо с подател лицето ... от „LKW Walter Internationale Transportorganisation“
дружеството –работодател било уведомено на имейл адрес, че тъй като управлявания от И.
камион няма да бъде разтоварен на 15.05.2019 г., глобата ще бъде 245 евро, които ще бъдат
удържани от договореното навло в размер на 1 300 евро за този товар, поради което
подателят щял да изпрати нова заявка за разликата от 1 055 евро.
4
Вещото лице по делото сочи, че във връзка с възложения от работодателя на И. превоз в
периода 13.05.2019 г.- 16.05.2019 г., била изготвена нова заявка с намаление от цената на
превоза със сумата от 245 евро с левова равностойност 479.18 лева от договорената в размер
на 1 300 евро, т.е. за сумата от 1 055 евро с левова равностойност 2 063.40 лева. За
извършената услуга била издадена фактура № .../16.05.2019 г. с получател „****“ и
доставчик „Г. ПХ“ ООД за сумата от 2 001.50 лева, равняваща се на 1 023.35 евро. Вещото
лице сочи, че сумата по фактурата е постъпила по сметка на доставчика /въззиваемия/.
Приобщените към доказателствената съвкупност квитанции за платени такси на гръцки
език, ведно с превод на български език, и становището на експерта установиха по несъмнен
начин факта за сторени от работодателя допълнителни разходи във връзка с удължаване на
маршрута по Заповед № 3/12.05.2019 г. със 248 км в Р Гърция, за пътни такси в размер на
94.20 евро с левова равностойност 184.24 лева. Съгласно експертното становище тези такси
са платени на ПОС и от банковата сметка на „Г. ПХ“ ООД в „Първа инвестиционна банка“.
В подкрепа на извода са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля В. Х.,
който сочи, че шофьорът И. е имал служебна дебитна карта, с която по време на
командировка е извършвал плащания на пътните такси. По делото не са събрани данни,
разколебаващи доказателствената сила на цитираните доказателствени средства, поради
което съдът счита горепосочените обстоятелства за несъмнено установени по делото.
Събраните писмени доказателства установяват по непротиворечив начин факта, че на
16.05.2019 г. между „П.С.“ ЕООД в качеството на възложител и „Г. ПХ“ ООД в качеството
на превозвач е сключен договор за извършване на превоз с един товарен автомобил – 13.60 м
с № Е ... МА, с дата на товарене 16.05.2019 г. от товарен пункт в Италия и разтоварен пункт
в Р Гърция, и срок на доставка до 21.05.2019 г. Страните по договора за превоз уговорили
/чл.9/ заплащането на навло от 2 050 евро без ДДС, както и заплащане на неустойка за
неспазване на срока за доставка и/или неявяване на товарен адрес: при неспазване на
посочените дата и час на доставка и/или неявяване на товарен адрес, включително за всеки
започнати 24 часа „П.С.“ ЕООД можело да използва правото си да прехвърли предявената от
клиента /изпращача получателя неустойка в пълния й размер, но минимум 150 евро за всеки
започнати 24 часа, заедно с претърпените загуби и пропуснати ползи, съпътстващи
неизпълнението на договора.
Във връзка с изпълнението на гореописания договор за превоз „Г. ПХ“ ООД издало заповед
№ 5/16.05.2019 г., с която ответникът И. бил командирован по маршрут Италия – Гърция и
обратно.
С писмо от 23.05.2019 г., подадено от Мария И.а, действаща от името на „П.С.“ ООД, по
електронната поща въззиваемият бил уведомен, че относно превоз с товарен автомобил рег.
№ Е 6060 МА ще бъде начислена неустойка в размер на 200 евро заради закъснение на
камиона с 4 дни. Съгласно експертното заключение, след това писмо „П.С.“ ЕООД е
изпратило нова заявка за транспорт до ищеца с коригирана цена на навлото от 1 850 евро без
ДДС или с 200 евро по-малко от договореното. Във връзка с тази заявка „Г. ПХ“ ООД е
издал нова фактура за извършен автомобилен транспорт по маршрут Италия- Гърция, за
сумата от 4 341.95 лева с ДДС, представляваща левовата равностойност на 1 850 евро с
начислен ДДС 20 %. Сумата по фактурата е преведена по сметка на въззиваемия. Съгласно
експертното становище левовата равностойност на 200 евро е 391.17 лева.
Съгласно експертното становище „Г. ПХ“ ООД е направило във връзка с извършения
транспорт по маршрут Италия – Гърция, по заявката от „П.С.“ ЕООД от 16.05.2019 г., пътни
разходи за удължаване на маршрута на процесното превозно средство с 293 км, а именно
платени пътни такси в Гърция в общ размер 100.20 евро с левова равностойност 195.97 лева,
платени от банковата сметка на дружеството.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Х. и Е. Е.,
които съдът изцяло кредитира с доверие като непротиворечиви, логични, последователни,
5
дадени под страх от наказателна отговорност и необорени от останалите доказателства по
делото се установи, че във връзка с възложен на въззивника превоз на товар по маршрут
Италия – Франция, последният като шофьор на товарния автомобил не е изпълнил
указанията на В. Х. като пълномощник на работодателя, подаващ по приложение „Вайбър“
дати и час на товарене и разтоварване на товарите, и не тръгнал в указания час след
натоварване на камиона в Италия. В резултат - закъснял за разтоварването във Франция и то
било извършено на следващия ден. Във връзка с последващо възложен на ответника превоз
по маршрут Италия – Гърция, за осъществяването на който пълномощникът на
работодателя, бил направил резервации за фериботни билети от Бриндизи /Италия/ до Патра
/Гърция/, данни за която резервация изпратил на ответника по „Вайбър“, свидетелските
показания сочат, че въпреки указанията и изпратените билети за ферибот, ответникът не
изчакал да стигне до пристанище Патра, а слязъл на пристанището в Игуменица като по
този начин удължил маршрута на превоза. Когато стигнал на разтоварния адрес ответникът
не паркирал камиона на паркинга на фирмата за разтоварване, а извън него, по причини,
които не посочил на пълномощника на дружеството-работодател, и останал там до
приключване на работното време, а камионът не бил разтоварен. Пълномощникът на
работодателя подал на ответника координати за охраняем паркинг, на който да премести
камиона, но ответникът отказал да изпълни указанията. На следващия ден, рано сутринта
около 3.30 - 4.00 часа ответникът се обадил на пълномощника на ищеца и заявил, че си
тръгва с натоварен камион за България, както и че „не нося грижи нито за камион, нито за
товар“. Последвали опити на свидетеля Х. да спре ответника и управлявания от него
камион, докато той /свидетелят Х./ пристигне на място/. Свидетелят Х. се обадил на
свидетеля Е., пътуващ в същия момент със собствен камион в района на гр.Атина, и се
уговорили последният да потърси въззивника И. по телефона като го помоли да се срещнат
на паркинг, близо до магистралата в посока Атина –България. След проведените разговори,
И. и свидетелят Е. се срещнали на уговореното място, където по-късно пристигнал и
свидетелят Х.. С последният имало друг шофьор на товарен автомобил, който се качил в
процесното /управлявано от ответника МПС/ и отпътувал за гр.Атина. И двамата свидетели
сочат, че в кабината на камиона, управляван от ответника, било много мръсно.С автомобил,
управляван от свидетеля Х., въззивникът се прибрал в България.
Установи се, че на 22.05.2019 г. на И. било връчено, при условията на отказ, удостоверен
с подписа на трима свидетели, писмо, с което управителят на дружеството-ищец изискал от
адресата обяснения във връзка с извършени от него нарушения на трудовата дисциплина в
периода 15.05-22.05.2019 г.
Със заповед № 3/23.05.2019 г. на управителя на „Г. -ПХ“ ООД на ответника е наложено
дисциплинарно наказание уволнение за нарушение на трудовата дисциплина, извършено в
периода 15.05.2019 г. -22.05.2019 г.
Установи се по делото, че „Г. -ПХ“ ООД е изпратило до ответника пратка №
5300103406576, чрез „Еконт Еспрес“ ООД, която куриреският служител се опитал да връчи
на адресата, но последният отказал да я приеме, поради което пратката била върната на
подателя с товарителница № 5300104072428.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, на 28.05.2019 г. ищецът е заплатил на „Иван
Новоселски 2018“ ЕООД, с.Бело поле сумата от 96.00 лева за автомивка, вътрешно
почистване и пране на кабина на камион рег. № Е ... МА, във връзка с което е издадена
фактура № **********/28.05.2019 г.
Съгласно експертното становище и извлечение от разчетно-платежна ведомост на „Г. -
ПХ“ ООД за месец май 2019 г., на лицето С.Б.В. е изплатена сума в размер на 43.46 лева,
представляваща чиста сума след направени удръжки за отработени два дни в дружеството.
„Г. -ПХ“ ООД е заплатило на лицето Светослав Василев и сумата от 211.23 лева
командировъчни /разходен касов ордер от 22.05.2019 г./ Доказателствата по делото
6
установиха непротиворечиво, че лицето Светослав Василев е било командировано със
заповед № 6/22.05.2019 г. на управителя на дружеството-въззиваем с цел придвижване на
процесния камион от Гърция до България. Във връзка с тази командировка дружеството е
направило разходи за пътни такси в размер на 51.20 евро с левова равностойност 100.14
лева.
Съгласно експертното заключение „Г. -ПХ“ ООД е заплатило общо сума в размер на
741.67 лева, представляващи стойността на разходите за гориво във връзка с удължаване на
маршрута на процесния камион на 21.05.2019 г. и на 22.05.2019 г. Вещото лице определя
сумата от 409.59 лева като стойност на амортизацията на моторното превозно средство,
управлявано от въззивника И. за изминатите километри извън предварително заявеното за
процесния период.
По делото не се ангажирани доказателства в подкрепа на изложените от И. твърдения в
писмения отговор /на исковата молба/, с които обосновава защитната си позиция по спора, а
именно, че на 15.05.2019 г. е започнал възложения от работодателя превозен курс в
уречения час; че до 12.16 часа на същата дата е нямал повече от 10 мин. Почивка; че е
пристигнал на посочения за разтоварване адрес навреме, но там му е съобщено, че следва да
изчака поради почивка и липса на възможност да бъде разтоварен; че на 21.05.2019 г. в
Гърция е пристигнал на посочения от ищеца адрес за разтоварване в 17.00 часа, но там е
нямало кой да разтовари камиона и трябва да изчака на близък паркинг, за което е уведо.
свидетеля Х., както и останалите факти, твърдяни като случили се през нощта на 21.05.2019
г.
Предвид горното неоснователни са и в противоречие със събраните по делото
доказателства възраженията във въззивната жалба, с които се оспорват фактическите и
правни изводи на районната инстанция.
С оглед на установеното от фактическа страна и предвид, че ответникът в
първоинстанционното производство не е доказал въведените с писмения отговор
изключващи отговорността му обстоятелства, за настоящия съд следва категоричен извод за
безспорно установеност по делото на всички предпоставки за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на въззивника в хипотезата на чл.203, ал.2 от КТ, а именно
наличие на трудово правоотношение между страните към момента на причиняване на
вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и че жалбоподателят е причинил умишлено сочените вреди до размера, за
който районната инстанция е уважила предявения иск. Изложените в тази връзка мотиви на
районната инстанция напълно се споделят от настоящия въззивен съдебен състав, поради
което и по реда на чл.272 ГПК препраща към тях. По делото са ангажирани категорични
доказателства за претърпени от въззиваемата страна имуществени вреди в общ размер
2 852.65 лева и основанието да ги търси от въззивника по реда на чл.203, ал.2 КТ, поради
което предявеният осъдителен иск за посочения размер е доказан и основателен и като такъв
правилно и законосъобразно е бил уважен от районната инстанция. В този смисъл
решението в атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
включително и в частта относно присъдените в полза на въззиваемата страна разноски.
Решението не страда от пороците, наведени във въззивната жалба, поради което последната
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора във въззивното производство, в тежест на жалбоподателя и в
полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от последния съдебно-
деловодни разноски, представляващи адвокатски хонорар за въззивното производство в
размер на 500.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие /лист 24 в делото/.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 902139/28.10.2020 година, постановено по гр.д. №
1158/2019 година по описа на Районен съд-гр.Сандански, в частта, с която Г. Б. ИЛ., ЕГН
**********, от с.С., община К. е осъден да заплати на „Г. –ПХ“ ООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя М.П. сумата от 2 852.65 лева, от която : 479.18 лева,
представляваща пропуснато възнаграждение по договор за транспорт, сумата от 480.38 лева,
представляваща заплатени пътни такси заради удължен маршрут на превозното средство на
ищеца, сумата от 1 151.26 лева за разходи за заплатено гориво и амортизация на превозното
средство, сумата от 254.69 лева за платени разходи за възнаграждение за нов шофьор, сумата
от 96.00 лева за разходи за почистване на превозното средство, сумата от 391.17 лева за
пропуснато договорно възнаграждение по договор за транспорт, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 1 186.10 лева
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Б. ИЛ., ЕГН **********, от с.С., община К. да заплати на „Г. –ПХ“ ООД,
ЕИК ****, представлявано от управителя М.П. сумата от 500.00 /петстотин/ лева,
представляващи сторени във въззивното производство съдебни разноски.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8