Определение по дело №300/2019 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

№ 358

 

 гр. Пловдив, 06.06.2019 г.

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                 РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

    

секретар АННА СТОЯНОВА,

прокурор СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия РАНГЕЛОВА

ВЧНД № 300 по описа за 2019 година.

 

         На именното повикване в 11:40 часа в залата се явиха:

 

         Производството е по реда на чл. 64 ал. 6, 7 и 8 от НПК.

Образувано е по жалби на всеки от двамата обвиняеми, депозирани чрез техните защитници срещу първоинстанционното определение по ЧНД 1039/2019 по описа на ПОС, с което спрямо всеки от тях е взета най- тежката мярка за неотклонение.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ОБВИНЯЕМИЯТ И.А.А. се явява лично и със служебния си защитник адвокат Н. К..

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ОБВИНЯЕМИЯТ М.К.А.  се явява лично и със служебния си защитник адвокат П. К..

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

Адв. К.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв. К.: Нямам искания за отводи и доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

 

С оглед липсата на искания по този ред съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да бъде уважена подадената от мен жалба, тъй като считам, че не са налице  всички предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че по делото не са налице доказателства, които да сочат, че обв. А. ще се укрие и ще извърши друго престъпление. По делото е установен неговият адрес, на който живее като непълнолетен, ученик, заедно с майка си, поради което считам, че няма опасност да се укрие. На този адрес органите на разследването биха могли да го призовават.

Не са налице никакви доказателства, че след извършване на деянията същият е предприел някакви активни действия да се укрие от органите на разследването. Също така обвиняемият е с чисто съдебно минало, като в тази връзка оспорвам мотивите на първоинстанционния съд, който прие, че спрямо него се водят други ДП. Видно от приложената справка от обвинението, спрямо обвиняемия не се водят ДП, тъй като не е бил привлечен като обвиняем по нито едно от тях, поради което считам, че е недопустимо да се кредитира мнението на инспектора на Детска педагогическа стая. Това сочи, че обвиняемият е личност, която не разкрива висока степен на обществена опасност, поради което считам, че не е налице изключителност на случая, което е изискване на НПК, за да се вземе мярка „Задържане под стража“ спрямо непълнолетен.

Считам, че целта на мерките за неотклонение може да се  постигне и с по-лека такава спрямо обвиняемия, а именно да бъде поставен на надзор от инспектор  към Детска педагогическа стая, който е специализиран орган и може да осъществява контрол, поради което считам, че тази мярка ще е достатъчна и ще способства за правилното развитие на делото. Моля да вземете такава мярка спрямо моя подзащитен.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ И.А.А.:

ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Нищо не желая от съда. Искам да ме пуснете. Убитият падна на един камък и си удари главата. Аз не исках той да умира, но не мога да го върна. Два пъти съм го ударил, той падна и умря.

 

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата. Моля да измените постановената от окръжния съд мярка за неотклонение   „Задържане под стража“.

Считам, че неправилно окръжният съд е възприел, че подзащитният ми може да се укрие и да извърши ново престъпление. На този етап  подзащитният ми работи, макар и като непълнолетен, макар и без трудов договор по строежите с определена надница. Обичайна практика е в техните среди да се работи без трудов договор. Не се взема предвид, че сега е частен ученик, с цел придобиване на диплома за средно образование. Единствената предпоставка, на която стъпва окръжният съд, е обвинението за грабеж. Достатъчно събрани доказателства има по делото, макар и на този ранен етап, от които е видно, че обвиняемият има незначителна степен на участие в цялото деяние. Предвид и непълнолетието му, вероятно процесът в най-лошия случай ще завърши с условна присъда за него и считам, че една такава мярка е изключително тежка на този етап. Не са налице условията изключителност, които изисква закона спрямо непълнолетните. Една по - лека мярка би изиграла своята цел на досъдебното производство  и моля да  определите мярка „Под надзор на инспектор към Детска педагогическа стая“.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ М.К.А..

ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Аз съм ученик, в „Св. П. Е.“ в гр. А.,  чакам изпитите, по всичко имам изпити. Аз си направих самостоятелна форма на обучение, за да мога да работя на строежите. Ако може по-лека мярка, аз няма къде да бягам, живея с майка ми и баща ми. Аз бях много пиян, аз не крада и не правя лоши неща. Бях много пиян и взех телефона на пострадалия, ако може да ме пуснете, защото не бива да съм задържан. Имам бая работа, искам да уча, да изкарам диплома, сега съм 10-ти клас.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз искам само да направя едно уточнение. Окръжният съд казва, че спрямо тях има заведени и други преписки, не досъдебни производства, разликата е твърде съществена.

От последните думи на обвиняемия М.А. ще започна. Той казва бях много пиян и затова взех телефона. Касае се за обвинението грабеж. Но в крайна сметка, когато А. нанася ударите, М.А. е присъствал там и по никакъв начин  не е  възпрепятствал действията му, не е понечил да осуети действията му. Вярно е, че спрямо него няма повдигнато обвинение по чл. 116 НК, както спрямо другия обвиняем. Няма какво да го обсъждам, грабежът е извършен в съучастие също. До този етап са разпитани 7 свидетели, извършено е разпознаване, предстои подробната съдебномедицинска експертиза, но има експертна справка за причината за смъртта на пострадалия - тежка черепно-мозъчна травма, която е в причинна връзка с нанесените удари от обвиняемия А..

Трите изискуеми от закона предпоставки са налице. Обоснованото предположение категорично е налице. Опасност от укриване и извършване на друго престъпление също категорично е налице, защото тези преписки неслучайно са заведени и се извършват проверки. Това са едни престъпни навици, въпреки малката им възраст. И опасността да се укрият също съществува, с оглед тежестта на наказанието, има практика на ВКС в този смисъл. Тоест, кумулативно предпоставките са налице. Тук разковничето е, че законодателят неслучайно е предвидил една по-специална наказателна  политика спрямо непълнолетни лица, извършили престъпления. Това се отнася и за редукция на наказанието „лишаване от свобода“ и за изискване за по-леки мерки за неотклонение. Именно затова законодателят е предвидил, че спрямо непълнолетни лица мерки за неотклонение „Задържане под стража“ се взимат само в изключителни случаи. Аз считам обаче, че първоинстанционният съд брилянтно се е обосновал в определението си защо счита, че е налице изключителен случай, а именно присъствието на обвиняемия А. през цялото време на извършения побой и никакъв опит да предотврати действията на обвиняемия А., купуването на алкохол и т.н. По делото не се намират обективни данни, че двамата учат, най-вече за обвиняемия М.А.. А приложените характеристични данни и другите обстоятелства доказват трайно формиране на съзнание, насочено към нарушаване на установения в страната правов ред и норми на законосъобразно поведение. В този аспект абсолютно брилянтно първоинстанционният съд се е мотивирал защо взима тази мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

  Ето защо, моля двете въззивни жалби срещу определението на първоинстанционния съд бъдат оставени без уважение, като потвърдите  определението, касаещо и двамата обвиняеми по отношение най-тежката мярка „Задържане под стража“, взета в изключителен случай, с оглед на това, че са непълнолетни.

 

          ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.

         ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Уча в у-ще „Н.В.“ в А.. Нямам какво да кажа в последната си дума.

         ОБВИНЯЕМИЯТ А.: След девети клас ми се понижиха оценките, защото работя. Ако може да ме пуснете. Трябва да си завърша 10-и клас. На делото ще дойда доброволно, няма да се укрия. Имам мерак да уча.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че исканията на обвиняемите А. и А. за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мерки за неотклонение, различни от задържане под стража, не са основателни.

Споделят се съображенията на ПОС, че наличната доказателствена маса, състояща се от надлежно изброени в определението гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и експертните справки, обосновава според изискванията на закона предположение за причастност на всеки от обвиняемите към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода дейност. Аргументите на защитата за липса на сигурни доказателства за субективната страна на инкриминираните престъпления не държат сметка, че обоснованото предположение се изследва в производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, т.е. не е редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал.2 НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда.

Все пак ПАС намира за нужно да отбележи, че включително ако се сподели възгледът на защитниците на А. и А. за квалифициране на имущественото престъпление като кражба (а не като грабеж), т.е. ако се приеме, че отнемането на инкриминирането вещи с намерение за своене е сторено от тях едва след омаломощаването на жертвата, ще се касае за престъпление с особена конкретна тежест, която би отговорила на поставеното с оглед възрастта на съучастниците изискване по чл. 386, ал. 2  НПК за „изключителност на случая“. Тази тежест е обусловена от осъзнаването от тяхна страна, че отнемането е сторено след безжалостен и ожесточен побой, след който пострадалият е започнал да не дава признаци на живот, а А. е заел позиция на пълно дезинтересиране от неговата съдба. Така че и степента на обществена опасност, и степента на морално укоримост на имущественото посегателство могат да се приемат за крайно завишени, респ. да бъдат положени в основата на констатация за достатъчна за вземането на най-тежките мерки за неотклонение опасност от извършване на престъпление. В този смисъл отдавна се е ориентирала практиката на ЕСПЧ – вж. делото Летелие срещу Франция от 91 г., делото Томази срещу Франция от 92 г. и делото Клут срещу Белгия от 91 г., в които е изведен изводът, че първоначалното кратковременно задържане би постигнало баланса между правото на свобода, тежестта на престъплението и нуждите на разследването^[1]. 

Мнението на адв. К., че степента на обществена опасност на подзащитния му обв. А. е ниска, защото той полагал общественополезен труд и е съдействал на разследването, не е споделимо, доколкото споменатата много съществена степен на обществена опасност на деянието влияе правопропорционално на степента на обществена опасност на дееца, в случая – като я завишава значително. 

         Що се отнася до опасността от извършване на престъпление, ако обв. И.А. не бъде задържан под стража, тя е особено отчетлива; всъщност е максимално висока. Вярно е, че непълнолетният А. не е осъждан, има постоянно местопребиваване и е отглеждан в семейна обстановка, но тези данни бледнеят в аспекта на колосално завишената степен на обществена опасност на убийството, реализиращо три от квалифициращите състави,  извършено без ясен конкретен повод и при очевидно удоволствие от самия процес на последователното телесно увреждане на жертвата. Тази степен неминуемо е довела до изостряне и на личната степен на обществена опасност на дееца, доколкото демонстрира негативните преобразования на личността му.  

         Допълнителна подкрепа на извода за значителна опасност от извършване на престъпление представлява фактът, че всеки от двамата е регистриран в ДПС (за престъпления против собствеността).

Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната теза за извършване на инкриминираните деяния от страна на всеки от жалбоподателите има нужната доказателствена защитеност, а опасността всеки от тях да извърши престъпление, ако е на свобода, е съвсем реална, което означава, че са изпълнени всички предпоставки за определяне на атакуваните мерки за неотклонение.

Отчетена е и наличната информация по чл. 56, ал. 3 НПК и правилно е преценено, че няма потенциал да изключи споменатата релевантна опасност. 

В заключение – обжалваните мерки за неотклонение са взети при подходящо мотивиране на изискуемите предпоставки за това, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно те биха била годни да обслужат целите по чл.57 НПК.

         Ето защо съдът в настоящия състав

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 586 от 29.05.2019 г., постановено по ЧНД № 1039/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е взета спрямо всеки един от обвиняемите И.А.А., ЕГН ********** и М.К.А., ЕГН **********,  по досъдебно производство № 155/2019 г.,  по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура  – Пловдив, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

Определението е не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                      Протоколът изготвен в с.з.

                                      Заседанието се закри в 12,15 часа.

 

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.  

 

 

                                                                              2.

 

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: