Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, 10.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ТАЧЕВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на
прокурор: Пламен
Иванов, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 2624 по описа на Софийски градски съд
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство
е образувано по протест на прокурор при Софийски районна прокуратура срещу
присъда от 14.03.2019 г., постановено по НОХД № 4498 по описа на Софийски
районен съд за 2015 г., Наказателно отделение, 2-ри състав.
С посочената присъда
подс. Ю.К.В., с ЕГН:
**********
е бил признат за невиновен в това,
че на 13.08.2011 г., около 04:30
ч. – 05:00
ч., в гр. София, на ул. "Георги Софийски" срещу входа на ВМА, в
съучастие като извършител с В.Ц.Б./починал/, последния също съизвършител, отнел
чужди движими вещи – сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, от владението на Н.К.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване – поставил го на колене на земята и му поставил белезници; стоял в непосредствена близост,
докато В.Ц.Б.заплашвал пострадалия, че ще "ще извика групата" и "ще
стане страшно", че ако иска може да го застреля и да каже, че е оказал
съпротива, че се е оправял с моного като него – престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на основание чл. 304 НПК е оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1
и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
В срок е подаден
протест като се акцентира, че постановената присъда е неправилна. Прокурорът
счита, че от събрания доказателствен материал се установява по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен.
Допълнение към протеста
не е подавано след изготвяне на мотивите към присъдата.
Отговор на така
подадения протест от подс. Ю.В., не е подаван.
Подадена е въззивна
жалба от адв. П. ***, повереник на частния обвинител Н.К.К.. Същата е върната
от районната инстанция с разпореждане от 27.05.2020 г., постановено по НОХД №
4498 по описа на СРС за 2015 г., Наказателно отделение, 2-ри състав, като
процесуално недопустима и подадена след преклузивния 15-дневен срок.
Разпореждането е обжалвано от повереника на ЧО, и с определение № 2456 от
16.07.2020 г., постановено по ВНЧД № 2358 по описа на СГС за 2020 г.,
Наказателно отделение, XIV-ти
състав е потвърдил разпореждане от 27.05.2020 г., постановено по НОХД № 4498 по
описа на СРС за 2015 г., Наказателно отделение, 2-ри състав.
В разпоредително
заседание на 30.07.2020 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен състав, подс. Ю.В. се явява лично и с адв. Л.Т..
Частният обвинител К.,
редовно уведомен, не се явява.
Представителят на
Софийска градска прокуратура, поддържа протеста и заявява, че са събрани
достатъчно доказателства, които обосновават авторът на извършеното
престъпление.
Процесуалният
представител на подс. Ю.В. считат, че протеста следва да бъде оставен без
уважение и първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна, да бъде потвърдена от настоящата инстанция. Развиват се подробни
аргументи от повереника на подсъдимия.
В последна дума пред
въззивната инстанция подс. Ю.В., заявява, че поддържа казаното от неговия
защитник.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното
в протеста и допълнението към него, както и доводите на страните в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в
срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.
320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, че разгледан по същество, протеста е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло
е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на
събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната
логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в
съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата
на човека. Извършен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществени доказателства
събрани в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие пред
районния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена
от районния съд, като са изложени едни задълбочени мотиви от районния съд на
цели 30 страници, за извършеното деяние от дееца. Тази обстановка се възприема
изцяло и от настоящата инстанция. Протестът не съдържа никакви съществени
оплаквания и такива не бяха и заявени пред въззивната инстанция от
представителя на Софийски градска прокуратура. Въззивната инстанция, като
извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат
различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически
обстоятелства:
Обосновано е прието, че
подс. Ю.К.В. е родена на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, неженен, живущ ***, с ЕГН: **********.
С обвинителен акт,
внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила Ю.К.В.,
в това, че:
на 13.08.2011 г., около
04:30
ч. – 05:00
ч., в гр. София, на ул. "Георги Софийски" срещу входа на ВМА, в
съучастие като извършител с В.Ц.Б./починал/, последния също съизвършител, отнел
чужди движими вещи – сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, от владението на Н.К.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване – поставил го на колене на земята и му поставил белезници; стоял в непосредствена близост,
докато В.Ц.Б.заплашвал пострадалия, че ще "ще извика групата" и "ще
стане страшно", че ако иска може да го застреля и да каже, че е оказал
съпротива, че се е оправял с много като него – престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Районният съд е
оправдал подс. Ю.В. във връзка с така повдигнатото му обвинение, на основание
чл. 304 НПК.
Въззивната инстанция намира,
че авторството на деянието описано в ОА, от страна на подс. Ю.В. не е
установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Липсват каквито и да било
съществени доводи или мотиви в протеста, които да обосноват отмяната на
присъдата.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото,
а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в
подадения до въззивната инстанция протест липсват наведени съществени от правна
страна аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и
аргументи, които вече да не са получили задълбочен
отговор от първоинстанционния съд в неговите обстойни и задълбочени мотиви.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, вкл. и прокурора от Софийска
градска прокуратура не е изразил аргументи, които да оспорват мотивите на
районната инстанция, а единствено е поддържал вече подадения протест.
Съобразно правната теория и съдебната практика на ВКС
осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига по
безспорен начин да е установена тяхната неразривна фактическа и логическа
връзка, при която да не е възможен друг извод, освен единствения – за
извършеното деяние и неговото авторство.
Тази връзка, обаче, в конкретиката на случая не е налице. В мотивите към присъдата е
отделено особено внимание и на подробен анализ са подложени косвените
доказателства по делото, в подкрепа на обвинителната теза, за които между
другото не се акцентира в протеста. Косвените доказателства са съпоставени поотделно
и в съвкупност с всички свързани с тях доказателствени източници, за да се
направят изводите, че не са достатъчни да изградят единна непрекъсната
доказателствена верига, така че да водят до единствено възможен извод за
участие на подсъдимия В. в извършеното престъпление. Поради това, не е оборена
неговата и на защитника му последователна позиция при разглеждане на делото, че
същият не е извършил деянието в което е обвинен.
При това положение крайните изводи за недоказаност на
авторството на престъплението не са направени в нарушение на посочените в
протеста процесуални правила /чл. 13 и чл. 14, чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК/. В
случая, наличните косвени доказателства не могат да послужат като единствена
основа за постановяване на осъдителна присъда. Отсъствието на хармонична верига
от факти, свързани помежду си и с основния факт, не водят до единствено
възможен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия В..
Като взе предвид всичко
гореизложено, въззивният състав споделя изводите на Софийски районен съд, че по
делото не са събрани доказателства, които да подкрепят обвинителната теза за
извършено престъпление от подс. Ю.В. по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл.
20, ал. 2 НК. Не са налице законови основание въззивният състав да упражни
правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка по делото районният съд е направил
съответстващ на закона извод, че подс. Ю.В. не е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Тъй като при цялостната
служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да
налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че
същият следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Присъда от 14.03.2019 година, постановена по НОХД № 4498 по описа на Софийски районен съд за
2015 година, Наказателно отделение, 2-ри състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.