Решение по дело №772/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260007
Дата: 1 октомври 2024 г.
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20191450100772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

01.10.2024 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

 

 

Година

 

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

772

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

П.Й.Г. ***, с ЕГН ********** е предявил иск против В.Н.М.,***, ЕГН **********, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв. дължими по запис на заповед,  издаден от ответника в полза на ищеца, ведно със законната лихва считано от  датата на издаване на записа на заповед - 06.06.2018 г., до окончателното му изплащане.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника, и в срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска. Твърди, че записа на записа на заповед е подписан като обезпечаване на плащането за извършена работа по устен договор между страните, както е описано в отговора на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл.   79 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 535 ТЗ.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че по молба на ответника, ищеца му е предоставил сумата от 5000 лв., за което ответника му издал запис на заповед, с падеж 28.02.20219 г. След настъпване на падежа ответника не платил сумата по записа на заповед, и ищеца предявява настоящия иск.

В писмения си отговор ответника твърди, че не е вземал и не е получавал пари от ищеца. През месец юни 2018 г. с ищеца се уговорили той да извърши определена работа – косене, събиране и балиране на люцерна, от общо 120 декара площ, за два откоса.   Ищеца окосил първо около 60 дка. които събрал и балирал, след това още 60 дка., но не я балирал. На втория откос откосил отново 60 дка, но не я балирал  и след като валял дъжд няколко дни същата трябвало да бъде събрана и изхвърлена. Когато отишъл да балира ответника му казал да не я балира, тъй като не е годна и ще я изхвърли. С цел да получи сума за работата си, ищеца накарал ответника да му подпише запис на заповед за цялата уговорена сума, но по-късно когато работата не била извършена М. отказал да плати цялата сума и му предложил да му заплати само за изработеното, но ищецът отказал и си поискал цялата сум.

По делото са разпитани четирима свидетели.

Свидетеля Маринов твърди, че е помагал на ответника във връзка със селскостопански работи и по време на работа някой му се обадил по телефона, че трябва да подпишат нещо. Не познава П., не знае какво е подписвано. Не е присъствал на подписване на нещо.

Свидетеля Ангелов твърди, че по време на работа някой се е обадил и В. му казал да идат до каменни кариери до П. да подпишат някакъв документ за косене и балиран. Подписали такъв. Твърди че половината от окосеното сено било изгнило, наложило се друг да го прибере. Твърди, че лично не е присъствал на подписването, бил е в колата. В. му казал че подписват някакъв документ за косене и балиране. Свидетеля Г. твърди, че през 2018 г. В. го извикал да му балира люцерна. Пратил друг тракторист да му балира. Не е ходил на място. След извършване на работата П. е платил.

Свидетеля Петров твърди, че е работил на В., на голям блок П. е балирал. В. му е казал, че П. е счупил машината за балиране и е отишъл свидетеля. Платено му е било за работата. Знае, че П. е започнал да балира, но му се е счупила балирачката. В. му е платил за работата.

Други доказателства не са представени.

По основателността на иска.

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.

При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника–издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

В случая обаче ответникът-издател въведе в процеса твърдения за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, като обезпечаваща неговото изпълнение сделка, а именно устен договор за поръчка.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Въпреки това, предмет на делото е установяване на валиден запис на заповед, с настъпил падеж за плащане.

За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това, съдът следва да съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на запис на заповед.

В конкретния случай представеният по делото документ притежава всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ, позволяващи да бъде квалифициран като запис на заповед. Записът на заповед е действителен и удостоверява валидното възникване на парично вземане за сумата от 5000 лв. Горното обосновава извод за неопровергана формална доказателствена сила на ценната книга с издател В.М.. Записът на заповед е издаден с падеж, определен според правилото на чл. 486 ал. 1 т. 4 от ТЗ – на 28.02.2019 г., при който не съществува като правно задължение изискването за предявяване на записа на заповед за плащане. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД определеният срок кани длъжника, а същият обективно е изтекъл. От тази дата се дължи законна лихва до окончателното изплащане.

От представените по делото гласни доказателства не се установи връзката между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение, за което се твърди, че е издадена ценната книга. Същото подлежи на изследване от съда доколкото изпълнението на задължението на доверителя-ответник да изплати уговореното възнаграждение на довереника, респ. неизпълнението на задължението на довереника-ищеца да изпълни възложената поръчка биха довели до недължимост и на вземането по обезпечителната сделка.

На първо място следва да се отбележи, че от гласните доказателства по делото не може да се направи категоричен извод за наличие на договор за поръчка между страните, условията по договора, на неговите параметри, срокове, и т. н.

При това положение не могат да се направят и изводи за изпълнение или не на договор от страна на ответника. Нещо повече - липсват и доказателства, че процесния запис на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението на договор между страните.

При това положение, при направения по-горе извод за неопровергана формална доказателствена сила на ценната книга с издател В.М., иска следва да бъде уважен.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 200 лв. за внесена държавна такса, и 580 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА В.Н.М.,***, ЕГН **********, да заплати на П.Й.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 5000 лв. дължими по запис на заповед,  издаден на 06.06.2018 г. от ответника в полза на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата на падежа на записа на заповед - 28.02.2019 г., до окончателното му изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 780 лв.

  Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                            Районен съдия: