Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и девети април 2021г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря
Оля Йорданова
и прокурора Тони Томов,
като разгледа докладваното от
с-я Желязкова КНАХД № 682/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.счл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
”Инспекция по труда” гр.Варна подадена от процесуален представител – Нач.отдел АИПО в Дирекция
„ИТ“-Варна Дарина Ошавкова,
против Решение № 260251/22.02.2021г. по АНД № 4470/2020г. на Районен съд–Варна,
ХV-ти състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-011575/17.07.2019г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което „Спирито” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бяла, общ.Бяла, обл.Варна, ул.”Димитър Янев”
№ 32, представлявано от управителя В. Х. Ч., за нарушение на чл.264, във вр. чл.128, т.2 от КТ, на осн. чл.416 ал.5,
вр. чл.415в ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
сочи, че отмененото
от въззивния съд НП е постановено от компетентен орган, в предвидените от
закона срокове, в съответствие с процесуалните норми и материалния закон. От представените от управителя на
дружеството пред административно-наказващия орган /АНО/ документи е видно, че работникът е полагал труд на
официален празник, който не е бил начислен и изплатен съгласно изискванията на
закона. Тези факти
не са оборени от дружеството и са послужили като основание за съставяне на АУАН. Оспорва изводите на въззивния съд за неправилно
определена от АНО дата на нарушението, като твърди, че в случая е съобразена трайната съдебна практика при изтичане срока за заплащане на възнаграждението
в почивен и работен ден. На изложените основания моли отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на
спора, с което да се потвърди НП. В съдебно заседание, чрез процесуален представител
– ст.ю.к.Б.Н., поддържа жалбата и моли нейното уважаване. Претендира присъждане
на ю.к.възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Спирито“
ООД, чрез пълномощник
- адв.Г. оспорва касационната
жалба. Счита, че оспореното решение е законосъобразно. Правилно е прието от ВРС, че в процесното НП липсва описание кога е следвало да бъде изплатено трудовото
възнаграждение на работника, който от своя страна е свидетелствал, че в края на месеца е получил възнаграждението си за
положения труд на официален празник. Споделя и мотивите за неправилно приложение на материалния закон, доколкото в НП като нарушена е посочена нормата на чл.128,
т.2 от КТ, а е описано нарушение по чл.128, т.1 от КТ. Моли за потвърждаване на
решението.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки
установените по делото факти, при постановяване на решението ВРС е приложил
правилно закона. Моли жалбата да се отхвърли.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на „Спирито“ ООД, против
горепосоченото НП. За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена проверка през месец
юли 2019г., по спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант
„Чинар“, находящ се в гр.Бяла, на ул.”Димитър Янев” №32, стопанисван от „Спирито“
ООД- гр.Бяла и изискани във връзка със същата, допълнително представени от дружеството
документи - ведомости
за заплати, фиш за заплати, график за работа през месец май 2019г. и
присъствена форма, проверяващите служители в Дирекция ”ИТ” - Варна установили, че К.Н., заемаща длъжността
„мияч” в горепосочения обект, е полагала труд на официален празник - 24.05.2019г., но за положения
труд не е било начислено допълнително възнаграждение. Резултатите от проверката
били отразени в протокол от 11.07.2019г., с който били дадени задължителни предписания,
включително да бъде изплатено допълнителното възнаграждение на Н.. На същата дата на „Спирито“
ООД бил съставен
и
АУАН, като установеното
било квалифицирано като нарушение на чл.264 от КТ, вр. чл.128 т.2 от КТ. АУАН бил надлежно връчен на
представляващия дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу същия било подадено писмено възражене, с твърдения за изплатено допълнително
възнаграждение. АНО като
приел за неоснователни депозираните възражения, а възприел установената
в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното
НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 200 лв. на
осн. чл.415в ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел горната фактическа
обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и
депозираните свидетелски показания, като изрично е посочил кои не кредитира и
по какви съображения. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в
предвидените от закона срокове.
За да отмени обжалваното пред него наказателно
постановление, ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, тъй като: липсват
каквито и да било факти, че именно в деня преди посочената дата – 26.06.2019г.
работодателят е бил длъжен да изплати трудово възнаграждение за положен труд на
официален празник, липсват факти какво възнаграждение реално е следвало да бъде
изплатено. В НП не е посочено какво точно е било договорено между страните по
ТПО и кога е следвало да се изплати трудово възнаграждение за месец май. 2019г.
Няма ясно посочена дата на извършване на нарушението. Прието е, че предвид
свидетелските показания за получена сума за работа на официален празник,
нарушението не е било безспорно доказано, поради което е приложен неправилно
закона.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно
е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен
състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените
от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е
необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни.
Необосновано касаторът твърди
спазване процесуалните норми при издаване на оспореното НП. В случая, както
правилно е приел и ВРС, липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено – не е посочен размера на договореното трудово възнаграждение на Н.,
към коя дата се дължи същото, съответно какъв е размера на дължимото по чл.264
от КТ допълнително такова и кога е следвало да се изплати; респ. как е
определена датата на приета в НП като такава на извършване на нарушението.
Споделя се становището на ВРС, че е недопустимо тези данни, макар и да се
съдържат в материалите по преписката, да се извличат служебно от съда. Липсата
им в НП води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и препятства съдебния контрол
относно законосъобразността на издадения акт. В т.ч. и възможността да се
извърши проверка на възражението на наказаното лице за неосъществен състав на
нарушението, поради заплащане на допълнително възнаграждение от 29 лв.
съобразно представената разчетно-платежна ведомост за м.май 2019г., в каквато
насока са и дадените от свид.Н. показания в хода на въззивното производство.
Само на това основание, като
издадено в нарушение разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН оспореното НП се
явява незаконосъобразно.
Допълнително следва да се посочи,
че се споделят изцяло и изводите на ВРС за постановяване на НП и в нарушение на
материалния закон, доколкото АНО неправилно е квалифицирал нарушението по чл.128, т.2 от КТ, вместо
по т.1 от с.з.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
намира, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението на ВРС като правилно
и законосъобразно, на основание чл.221 ал.2 от АПК, следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260251/22.02.2021г. по АНД № 4470/2020г.
на Районен съд–Варна, ХV-ти състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03-011575/17.07.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което „Спирито” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, ул.“Димитър Янев“ № 32, Общ.Бяла, обл.Варна, представлявано
от управителя В. Х. Ч., за нарушение на чл.264, във вр. чл.128, т.2 от КТ, на
осн. чл.416 ал.5, вр. чл.415в ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.