Р
Е Ш Е Н И Е
№760/17.10.2022г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, осми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
септември, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при
секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 398
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София и Я.Г.М.,
ЕГН ********** *** против Заповед № 462/21.03.2021 г. на Кмета
на Община Пазарджик,
с която е наредено премахването на
дървен навес над вътрешен двор на площ от 33 кв. в частен терен недвижима
културна ценност в имот с идентификатор 55155.501.105.704, съставляващ УПИ IV-704
по плана за Пазарджик.
Жалбоподателите излагат
твърдения, че заповедта противоречи на
материалния закон, че е издадена при съществени нарушения на административно –
производствените правила, при неспазване
на установената в закона форма, в нарушение на принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК, в несъответствие с целта на закона.
В
съдебно заседание жалбоподателите не се представляват. Постъпили са писмени становища, в които са ангажирани
доказателствени искания. В крайна сметка се иска отмЯ.на атакуваната заповед
и присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата - Кметът на община Пазарджик, се представлява от юрк. В.,
която оспорва жалбата. Подробни съображения
се излагат в писмена защита. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждание.
Административен
съд - Пазарджик, след като се запозна доказателствата, събрани и приложени по
делото, становищата на страните и извърши проверка на оспорвания
административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок- заповедта е връчена само на „Май Бар енд Ивентс
Мениджър“ ЕООД, но е получена лично от Я.М., която е законен представител на
дружеството и втори жалбоподател /следователно следва да се приеме, че на
същата дата й е станала известна/, от лица, адресати на
оспорения административен акт
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
От фактическа страна се установява следното:
Във
връзка с писмо Вх. № 04-08-2/09.02.2022 г. на
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към
Министерството на културата, служители на Община Пазарджик извършили проверка
на място и документи, при която бил съставен констативен акт № 2/17.02.2022 г.
на основание чл. 57а ал.2 от ЗУТ за извършено нарушение по чл. 56 от ЗУТ за
изпълнен дървен навес над вътрешен двор върху частен терен- недвижима културна
ценност в ПИ с идентификатор 55155.501.704 по ККР, съставляващ УПИ IV-704 за собствено обслужване в кв. 211 по плана за гр.
Пазарджик с административен адрес ул. „****“ № *.
Изпълненият обек представлява Дървен навес над вътрешен
двор с размери в план 11,0 м/3,0 м. и височина 5,0 м. със заемана площ 33 кв.
м. Навесът е изпълнен от дървена конструкция, съставена от 12 бр. дървени
колони 15 см/15см, захванати с метални обувки и фиксиращи анкери към терена.
Покрив: двускатен с покритие от OSB плоскости.
Констативният акт е съставен в отсъствие на нарушителя и
е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на входа на ресторанта и
на талбото за съобщения и обяви в
сгратата на Община Пазарджик на 02.03.2022 г.
В законоустановения срок, по електронната поща на Община
Пазарджик с вх. № 18-00-398/17.03.2022 г. от „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД
е постъпило възражение, което е оставено без уважение от административния
орган.
По делото е представен договор за наем от 26.10.2020 г.,
видно от който търговски обект
„Ресторант- градина Конака“ е отдаден временно и везмездно ползване на
„Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД и на Я.Г.М..
Представен е констативен протокол от 02.02.2022 г. на
арх. Слави Славов- ръководител на РИОКН в ЦРП Пловдив при Главна дирекция ИОКН“
в Министерство на културата, видно от който е указано на „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД да
възстанови недвижимата културна ценност в оригиналните й обемно- пространствени
параметри и архитектурни и художествени характеристики. Към протокола е
представен и снимков материал.
При
така установените по делото факти и обстоятелства от правна страна съдът приема следното:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 57а ал.3 от ЗУТ орган –
Кмета на община Пазарджик, предвид,
че се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56 ал.1 т.2 от ЗУТ.
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически
и правни основания за издаването й. При постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е формата на издаване на
акта. При постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен
констативен акт, в който общинската администрация е установила незаконно
строителство. В акта е посочено, че проверката е извършена
на место и документи в присъствието на майката наединия от наемателите- Таня М.,
но самия КА е изготвен в отсъствието на нарушителя, след извършване и на
документална проверка, което е надлежно удостоверено с подписите на свидетели.
Факт е, че в КА за собственик на обекта е посочен само
„Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, а в заповедта са посочени двама адресати-
„Май Бар енд Ивентс“ЕООД и Я.Г.М., които са наематели на търговския обект видно
от договора за наем от 26.10.2020 г., но посоченото нарушение съдът намира за
несъществено. Проверяващите органи не са разполагали с точни данни за
собствеността на обекта при съставяне на КП, тъй като към датата на извършване
на проверката не им е бил представен договора за наем. Освен това,
собствеността върху навеса не се оспорва и от самите жалбоподатели, които в
жалбата си нееднократно посочват, че поставеното от тях съоръжение не променя
външния облик на паметника на културата. В допълнение, следва да се посочи, че
основната роля на КА е да постави началото на административното производство,
което приключва с издаването на заповед по чл. 57а ал.3 от ЗУТ- целта на КА е
да докаже съществуването на строежа/преместваемия обект, неговите парамтри и
местоположение. Съгласно трайната практика на ВАС, евентуалните процесуални
нарушения, допуснати при съставянето и съобщаването на акта не опорочават административното
производство, тъй като жалбоподателят разполага с възможност да реализира в
пълен обем защитата си чрез участие в съдебното производство, където да
противопостави всички свои възражения, каквото жалбоподателите са сторили, като
са ангажирали и съответните доказателствени искания.
Няма как да бъде споделен доводът за преюдициалност на
административното производство по оспорване на констативен протокол от
02.02.2022 г. на арх. Слави Славов- ръководител на РИОКН в ЦРП Пловдив при
Главна дирекция ИОКН“ в Министерство на културата и Становище на Министъра на
Културата СТ-84-480/22.10.2021 г., тъй като тези документи не са част от
административното производство и изходът от съдебното им оспорване няма да
окаже влияние върху изхода от настоящото дело. Това е така, тъй като предмет на
оспорване е поставянето на преместваем обект без разрешение на главния архитект
на общината по чл. 56 ал.2 от ЗУТ, каквото
безспорно липсва.
Не се споделя от съда и възражението, че
административният орган не е посочил мотиви в КП и в заповедта защо приема, че
дървения навес представлява преместваем обект. Съгласно §5 т. 80 от ДР на ЗУТ, "Преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж. Фактическото
описание на дървения навес в КП №2/17.03.2022 г. го определя именно като такъв който може да бъде преместен на
друго място и да бъде ползван със същото
предназначение, както и че е временно
закрепен на терена. Безспорно, описанието на
навеса изключва той да притежава характеристиките на строеж по смисъла
на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. След като е поставен над вътрешния двор на ресторант,
навесът следва да се квлифицира като преместваем обект, обслужващ търговска
дейност по смисъла на чл. 56 ал.1 т.2 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на ВАС – напр.
решение № 6480 от 29.06.2022 г. на ВАС по адм. д. 1705/2022 г., КП има
доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, която по
делото не е оборена от жалбоподателите, чрез ангажиране на съответните
доказателства- например техническа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ал.4 от ЗУТ в недвижимите
имоти- културни ценности, разрешение за поставяне на преместваеми обекти се
издава от главния архитект, въз основана схема, която е съгласувана при
условията и по реда на ЗКН. Няма спор по делото, че обектът „Белия конак“, в
който е монтиран навеса, представлява единична недвижима архитектурно
строителна ценност- в този смисъл е и КП СТ-84-480/02.02.2022 г. За съгласуването на схема за поставяне на
преместваем обект, в сграда културна ценност приложимата процедура е посочена в
чл. 84 от ЗКН и тя не е е довършена от жалбоподателите.
След като навесът е монтиран от жалбоподателите без
разрешение за поставяне и без схема и проектна документация, одобрени от
главния архитект на общината, в разрез със изискванията на чл. 56 ал.2 от ЗУТ,
същият подлежи на премахване, съгласно разпоредбата на чл. 57а ал.1 т.1 от ЗУТ.
Неотносими
са релевираните в жалбата доводи, че с навеса се защитава конструкцията на
сградата, която е компроментирана от влагата, както и че с премахването му се
увеличава нивото на шума, съгласно дадени от РЗИ предписания и се затруднява
търговската дейност на заведението.
С
оглед на изложеното съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин,
че монтирания невес на
жалбоподателите е извършен без изискващото се разрешение за поставяне от главния архитект
на Община Пазарджик,
което го определя като незаконен. Като е разпоредил премахването му, Кметът на
Община Пазарджик е постановил административен акт, издаден в съответствие с
материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и жалбата срещу него
в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Община Пазарджик сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 24 от Наредбата за
правната помощ в размер на 100 лв.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и четвърто от АПК, Пазарджишкия административен съд:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София и Я.Г.М.,
ЕГН ********** *** против Заповед № 462/21.03.2021 г. на Кмета
на Община Пазарджик,
с която е наредено премахването на
дървен навес над вътрешен двор на площ от 33 кв. в частен терен недвижима
културна ценност в имот с идентификатор 55155.501.105.704, съставляващ УПИ IV-704
по плана за Пазарджик като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София и Яна Г.М.,
ЕГН ********** *** да заплатят на Община Пазарджик
сумата от 100,00 /сто/
лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/