№ 3869
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Йорданка В. П.ва
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20251100504921 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20133031/29.11.2024г. по гр.д.№ 16546 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 73 – ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 2006989/30.04.2020г. по регистъра
на СРС изпратена по пощата на 27.04.2020г. на С. Б. А., ЕГН **********
срещу „КолПойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл.
344, ал.1 , т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
му, извършено със Заповед № 6524/30.01.2020г. за едностранно прекратяване
на трудовия договор от 07.03.2011г., изменен последно на 01.01.2020г. на
основание на чл. 328, ал. 2 от КТ, като на С. Б. А., ЕГН ********** е осъден
да заплати на „Колпойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК ********* на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2976лв. , представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25001309/30.01.2025г по регистъра на СРС от ищеца С. Б. А., ЕГН **********
в частта, в която иск е отхвърлен. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че работел при ответника на длъжността
„Директор Бизнес Развитие и Продажби“, правоотношението било прекратено
на основание на чл. 328, ал.2 от КТ но не съществувало това уволнително
основание. Неправилно районният съд не обсъдил всички доказателства и
неправилно не установил, че не съществува нито една от трите предпоставки ,
1
необходими за да е налице уволнителното основание. Заеманата от него
длъжност на била част от ръководството на предприятието и това се
установявало както от длъжностната характеристика, така и от останалите
събрани доказателства. Задълженията му били изцяло оперативни и
административни , винаги съобразени със задачи и цели, поставени от по-
горестоящи ръководители и ръководни звена На тази длъжност можело да
бъдат назначени няколко служители, ищецът отговарял само за
германоезичната част на Европа. Подчинеността му на Съвета на директорите
била опосредена от подчиненост на две междинни горестоящи звена, не
определял сам трудовите си дейности, цели и клиенти, задължен бил да
докладва месечния анализ на прекия си ръководител, да съдейства на друг
отдел за спечелване на клиент. Пряко подчинен бил на регионален мениджър
продажби за Европа и бил длъжен да изпълнява указанията му. Предвиденото
задължение за ръководи , наставлява и контролира дейността на подчинените
си било предвидено само в раздел „основни дейности“ и то не позволявало
извод, че длъжността му е от ръководството на предприятието. Йерархично
длъжността му била подчинена на няколко нива, служителите на ответника
били 3398 човека, ищецът отговарял за 1-2 души, което се установявало от
показанията на св. Д.. Свидетелските показания също установявали, че
длъжността не е била част от ръководството на ответника , свидетелят посочил
че ищецът имал пряк началник, че нямал правомощия да разписва документи
от името на предприятието, няма решаващ глас при вземане на решения за
назначаване, че има позиция „Старши директор Бизнес Продажби и Развитие“,
която била на по-високо ниво . С привличането на клиенти имало много звена
освен неговото, които били ангажирани с привличането на клиенти и
продажби, ищецът нямал финална преценка за това дали да се сключи договор
с определен клиент. Всички цели и задачи се опредяли от регионалния
мениджър Б.Г. и това се установявало от приетите електронни писма.
Ответникът не бил представил ясна организационна структура, която да
обоснове извод, че длъжността му е част от ръководството на предприятието.
Договорът за управление от 09.01.2020г. не сочел бизнес план, не било
установено този договор да е различен от действащия преди това такъв
договор. Бизнес план бил бланкетен, не сочел цели и разграничение с
предходни стопански програми и цели, които за обусловят правомерността на
уволнението. Представляващите ответника и Съвета на директорите му били
едни и същи, договор за управление бил сключен със същите лица, с които бил
сключен и предишния договор за управление, договорите за управление не
били различни. Д.П. и Р.Р. вече били изградили екипа си, защото били
назначени за изпълнителни директори съответно през 2012г. и през 2016г,
само трудовия договор на ищеца бил прекратен на основание на чл. 328, ал.2
от КТ. Така сключването на нов договор за управление било само с цел да се
създаде привидно уволнително основание по чл. 328, ал.2 от КТ. Липсата на
конкретна бизнес задача и бизнес програма в договора препятствал извода, че
това е договор за управление по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ. При
2
уволнението му бил нарушено изискването и за срока от 9 месеца, посочено в
чл. 328, ал.2 от КТ. Двете лица, с които бил сключен договора за управление
били същите, с които бил сключен и договора за управление от 2016г.
Работодателят следвало да установи докога тези две лица са действали в
изпълнение на предишния договор и кога са започнали изпълнението по новия
договор, но това не било установено от него. Да се приеме, че увеличавайки
клиентелата на ответника става част от ръководството на предприятието,
защото дейността му се отразява на финансовия резултат, би довело до извод
че всеки продавач в магазин, продаващ добре и така увеличава броя на
клиенти е част от ръководството на предприятието. Претендирал е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.
Въззиваемият-ответник по исковете „КолПойнт Ню Юръп“ЕАД,
ЕИК ********* е оспорило жалбата. Посочило е, че решението на СРС е
правилно, обсъдени или събраните доказателства. Правилно било прието от
районния съд, че независимо, че ищецът ръководел малък екип звеното му
имало важни икономически функции с ефект за цялото предприятие и за
възможността за постигане на бизнес-плана, без значение било общия брой
работещи за ответника. Дейността на ищеца била пряко свързана с
изпълнението на икономическите показатели, които следва да се постигнат за
периода на управление като производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и др. Основният предмет на дейност на ответника било
предоставяне на услуги в областта на аутсорсинг и комуникациите, в случай
че ищецът осъществи преддоговорни отношения с клиент , то при сключване
на договор с него ще се повишат печалба и оборот, ще се поддържа определен
брой работни места за обслужване на клиента. Именно ищецът представлявал
ответника в преддоговорните отношения с клиент и подписвал всички книжа,
които ангажират ответника, свидетелят Г. установила с показанията си, че
ищецът участвал и в предоговаряне на условия по търговски сделки. Така
установено било по делото че длъжността на ищеца била с ръководни
функции, защото били свързани с вземане на решения и отговорности, от
които зависи успех на управлението и постигането на заложените в договора
за управление резултати. Дружеството било собственост на Телъс
Интернешънъл ООД Великобритания, което било собственост на Телъс
Интернешънъл КДА- Канада, създадена била глобална организация, като
всички екипи на дружества ползващи това търговско наименование се
ръководели от екипи на Телъс Интернешънъл КДА- Канада. С Телъс
Интернешънъл КДА- Великобритания в договорни правоотношения бил Б.Г.
на него се отчитал ищецът. Така се установявало , че при ответника нямало
длъжност регионален мениджър за Европа. Ищецът лично участвал в
заседания и докладвал пред Съвета на Директорите резултатите от дейността
си . Свидетелят Д. установила, че най-важната цел на ответника била да
привлече нови клиенти и да се разрасне бизнеса. Планът за стимули от 2017г.
бил само за ръководни длъжности . Схемата на глобалната организация на
3
Телъс Интернешънъл не била за ответника, а за глобалната структура При
ответника на 10.01.2020г. бил сключен нов договор за управление и с него
новите управители се задължавали да постигнат поставените в плана му
бизнес цели Съветът на директорите с решение от 09.01.2020г приел бизнес
плана за 2020г. и одобрил годишните търговски цели за всяка година
съобразно бизнес-плана, като решил че за постигане на същите е необходим
нов договор за управление. Правилно било прието от районния съд, че в
договора за управление са набелязани стъпките за постигане на бизнес плана –
да се увеличи печалбата. Свидетелите М. и Д. установили с показанията си, че
имало промяна и нов договор за управление, договори и на вицепрезидент
продажби – Д.П., бил прекратен, а в последствие - и на Р.Р.. Без значение било
дали договор за управление бил сключен с лице, с което имало такъв договор
и преди това Договорът за управление бил сключен на 10.01.2020г. и то този
момент започнал да тече срока от 9 месеца по чл. 328, ал.2 от КТ с исковата
молба не се правело възражение за неспазване на този срок и правилно
районният съд не се произнесъл по такова. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх. №
2006989/30.04.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 27.04.2020г.
на С. Б. А., ЕГН ********** срещу „КолПойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК
********* с която е поискал то съда на основание чл. 344, ал.1 , т.1 от КТ
да признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено със
Заповед № 6524/30.01.2020г. за едностранно прекратяване на основание на чл.
328, ал. 2 от КТ на трудовия договор от 07.03.2011г. изменен за последно на
01.01.2020г. Посочил е , че работел при ответника на длъжността „Директор
Бизнес Развитие и Продажби“, правоотношението било прекратено на
основание на чл. 328, ал.2 от КТ, но не съществувало това уволнително
основание. Длъжността му не била ръководна, бил подчинен на регионален
мениджър, а не на изпълнителен директор, нямал преки отношения с
изпълнителните директори, пряк ръководител му бил Б.Г.. Не бил сключен нов
договор за управление с конкретен бизнес план, такъв договор не бил обявен в
търговския регистър и не било ясно кога е сключен и какво е неговото
съдържание. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенцията на ответника за разноски.
Ответникът „Колпойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК *********, в
предоставения му срок е оспорил иска. Посочил е, че длъжността на ищеца
била ръководна, от функциите й зависел финансовия резултат на дружеството,
а основна цел било повишаване на печалбата, ищецът водел преддоговорните
отношения с новите клиенти и подписвал документи за същото, ангажиращи
работодателя. Сключен бил на 10.01.2020г. договор за управление с бизнес
план, уволнението било извършено в срок от 9 месеца от сключването му.
Нямало пречка с едно и също лице да се сключат последователни договори за
управление и за всеки нов договор приложима била разпоредбата на чл. 328,
4
ал.2 от КТ. Ищецът ръководел свой екип, дружеството било част от глобална
организация на Телъс Интернешънъл, Б.Г. ръководел търговската група в
Европа, но не бил в договорни отношения с ответника, нямало регионален
мениджър при ответника, планът от 2017г. за стимули бил само за ръководни
длъжности. Претендирал е разноски.
Прието е извлечение от търговския регистър съгласно което Кол Пойнт
Ню Юръп ЕАД е с едноличен собственик на капитала Телъс Интернешънъл
/Ю.К./ ООД от Великобритания, представители са му заедно и поотделно Д.П.
и Р.Р., Съвета на директорите му се състои от К.М., Д.П. и Р.Р., предмет на
дейността му е : предоставяне на услуги в областта на комуникацията,
аутосорсинг на бизнес процеси, обслужване на клиенти, консултантски
услуги, информационни технологии и др.
По делото са приети неоспорени от страните трудов договор от
07.03.2011г., допълнителни споразумения от 01.07.2011г., от 01.01.2012г., от
01.01.2013г., от 31.01.2014г., от 26.01.2015г., от 14.02.2017г., от 23.11.2017г., от
23.11.2017г., от 14.02.2018г, от 15.01.2019г. и от 01.01.2020г. ., носещи подпис
за страните по него, съгласно които на 07.03.2011г. страните са сключили
писмен трудов договор, по който ищецът е следвало да работи при ответника
на длъжността „сътрудник бизнес решения, оферти и договори в отдел Бизнес
развитие на пълен работен ден за неопределено време, на 01.01.2012г. е
променена длъжността му на „мениджър продажби“ в отдел „Продажби“ и
трудовото възнаграждение, променяни са в последствие размер на трудовото
възнаграждение, на 31.01.2014г. е променена длъжността на ищеца на „старши
мениджър продажби“ , впоследствие е променяно трудовото възнаграждение,
на 14.02.2017г. е променена длъжността на ищеца на „Директор Бизнес
Развитие, отдел Продажби и маркетинг, трудовото възнаграждение, в
последствие са променяни работно място и трудово възнаграждение, размер
на годишен платен отпуск , организация на работно време и място на работа.
Приети са по делото план за стимулиране на продажби за 2017г. и 2019г,
съгласно които за членовете на екипа по продажби „ръководител работа с
клиенти“ , „директор по продажби“, но и други специалисти по продажби са
предвидени мерки за стимулиране на продажбите във връзка с привличане на
клиенти или нови работи с настоящи клиенти, като са посочени конкретни
правила за определяне на допълнителни възнаграждения. Посочено е, че дали
определена длъжност е включена в плана зависи от индивидуални договор.
Приета е неоспорена от страните длъжностна характеристика за
длъжността „Директор Бизнес Развитие Продажби“, с която ищецът се е
подписал, че е запознат, съгласно която основни отговорности за длъжността
са: работи по проекти за спечелване на нови клиенти на ответника за Европа –
германоезична част, като целите за привлечени клиенти и генериран оборот се
задават от изпълнителните директори или от регионалния мениджър
продажби за Европа; прилага стратегии и политики за продажби на ответника;
изработва и представя на колеги от отдели Solutions Design и TTT стратегия за
5
спечелване на всеки клиент при изготвяне на оферта, като очертава основните
конкурентно-способни опирни точки и опирни точки за добавена стойност,
които да залегнат в предложението за услуги; месечно представя анализ за
дейността си както и списък с потенциални клиенти, които да бъдат
контактувани в следващия месец; създава активно мрежа от контакти и
представя положително фирмата;дава предложения, отговаря и участва за
подготовка и представяне на ответника на специализирани изложения за
бранша; следи публикации в специализирани издания и медии за промени в
законодателството, анализира ги и представя извадка на преките си
ръководители; ръководи, наставлява и контролира дейностите на подчинените
си, като дава конкретни наставления и постоянна обратна връзка за
свършената работа, провежда годишно интервю за представяне и оценка на
дейността; следи представянето на компанията в дигиталното пространство;
създава и поддържа всички контакти в база данни с промените в мениджмънта
на големите компании в България и в чужбина, към които ответникът би
прояви интерес; анализира месечно отчет за дейността на отдела и
постигнатите резултати; при необходимост съдейства и работи заедно с
отдели Solutions Design и TTT в процеса на спечелване на клиента, като
съдейства за съставянето на оферта и основното му задължение е да разпише
обобщение на оферта и всички съпътстващи писма / кореспонденция с
клиента дава постоянна обратна връзка на директния си мениджър за това как
се справя със задачи. Посочено е в длъжностната характеристиката , че
длъжността е пряко подчинена вертикално на регионалния мениджър
продажби за Европа и е длъжен да изпълнява стриктно указанията му, а
хоризонтално е длъжен да работи с всички останали отдели
По делото е приета Заповед № 6524/30.01.2020г. носеща подпис за
авторите Д.Д.П. и Р.Р. , съгласно която на основание на чл. 328, ал.2 от КТ
поради сключен на 10.01.2020г. договор за управление по решение на СД от
09.01.2020г. и ръководни функции на длъжността със съществено отражение
върху производствените резултати и организацията на трудовия процес на
работодателя / включително върху управлението на дейностите , свързани с
проекти за спечелване на нови клиенти, с разработването на стратегии за
спечелване на клиенти и прилагането им, с прилагането на стратегии и
политики в областта на Продажбите , с участието на работодателя на
специализирани изложения на бранша, следене представяне на работодателя в
дигиталното пространство, ръководство, контрол наставляване на
подчинените ; координационни функции на процеса на спечелване на клиенти/
, поради което длъжността е от ръководство на предприятието, е прекратено
трудовото правоотношение между страните считано от 01.02.2020г. На стр. 3 и
4 от заповедта е извършено отбелязване , че е връчена на служителя на
31.01.2020г. от служител на ответника – С.ка Д., при отказ , за което са
положени подписи на 2-ма свидетели с посочени имена и длъжност.
Приет е договор от 10.01.2020г., носещ подпис за страните по него,
съгласно който КолПойнт Ню Юръп“ЕАД съобразно Решение на СД от
6
09.01.2020г. е възложило за неопределен срок на Д.Д.П. и на Р.Г.Р.
управлението на дружеството - управленски и представителни функции,
правни и фактически действия, необходими за организирането и
осъществяването на дейността на дружеството, включително организиране
дейността му в съответствие с преки и дългосрочни цели и дейности на
дружеството; да отговарят за всекидневната му дейност; набират ръководен
персонал; контролират изпълнението на решенията на СД и собственика на
капитала; изготвят проект за годишен отчет; задължават се да положат всички
разумни усилия за изпълнение на приетия от СД бизнес план за търговската
дейност на дружеството за 2020 и след това, ; постигане на одобрените от СД
годишни търговски цели за всяка година от изпълнението на приетия бизнес-
план, които са приложение към договора. Приетото по делото Приложение №
1 към договора сочи, ме за 2020г. дружеството следва да постигне целите по
приходите и печалбата преди лихви, данъци и амортизация, с конкретно
посочени стойности в проценти. Посочено е, че за 2021г. следва да се
постигне годишен ръст на приходи от 15% в България и Румъния и увеличение
на печалбата от 1 процентен пункт за България и 3 процентни пункта за
Румъния. Тези цели е посочено, че следва да се постигнат чрез ръст на
действащите клиенти и сключване на договори с нови клиенти, като
дружеството ще се ориентира към глобална търговска организация, която
максимизира възможностите за клиенти в западноевропейски държави
Посочено е, че търговската организация ще включва нови ресурси чрез
включване на новопридобити изцяло от Телъс Интернешънъл такива- Вокспро
в Илрандия, Кол център за компетентност в Германия, които ще предоставят
по-голям достъп до ключови пазари извън България, които имат възможности
за най-големи растежи и където дружеството ще фокусира усилията си през
2020г. и 2021.
Прието е решение на СД на ответника от 09.01.2020г. и приложение № 1
към него, съгласно които СД е приело бизнес план за 2020г. и след това който
план е със съдържание идентично като приложението по договора за
управление, като е взело решение да се сключи договор за управление на
дружеството с Д.Д.П. и на Р.Г.Р. за постигане на целите по този план .
Приета е представена от ответника схема, съгласно която Президент е
Д.П., по вертикала под него са показани на едно и също ниво длъжностите на
няколко директора, един от които е такъв по продажбите – G.P., на когото е
подчинен B.G., на когото е подчинен С. А..
Прието е писмо по електронна поща от 16.05.2019г. съгласно което е
обявена промяна в екипите с цел максимално увеличение на растежа, като се
изгради добре съгласувана глобална търговска група с общи цели, съвместни
продажби в регионите , като Б.Г. е вицепрезидент „Търговска група“ и
ръководи екипите по продажби и се отчита на Д., а С. А. продължава
старата си роля , която е фокусирана върху растежа като част от екипа по
продажби и се отчита на Б.Г.; Г.В. е вицепрезидент „Бизнес Развитие“,
подчинен на Д.; Л.Г. е директор „бранд, маркетинг и култура“; Себастиан
7
Буланти ръководи екип по брандиране, Р.Б. поема допълнителни ангажименти
като директор и CRM за Epic Games и се отчита на Б.Г. и Д.Р.; Е.Ф. ръководи
решения и се отчита на С. при тясно съгласуване с Б.Г., С.и Д. поема
допълнителни отговорности за човешки ресурси.
Приети са извлечения от електронна кореспонденция съгласно които през
2018г. и 2019г. ищецът е комуникирал с Б.Г. във връзка с проследяване на
връзки с клиенти и изпращане на седмични формати за проследяване. Писма
до G.P. са изпращани от К.И. Ю. М., М. Г., като съдържанието на писмата е
касаело и увеличението на заплатата на ищеца и определяне на комисионната
му, М.Г. е изпращала такива писма и на Б.Г..
Прието е длъжностно разписание на ответника и поименно такова-
административен, съгласно което Б.Г. не е на трудов договор при ответника
към януари 2020г, няма длъжност „старши директор бизнес развитие“ нито
длъжност „старши директор“, в отдел „Global Sales and Solutions“ има трима
служители – С. А. на длъжност директор Бизнес Развитие; И.К. на длъжност
„старши мениджър бизнес развитие“ и Н.В. на длъжност „старши асистент
продажби“.
Прието е извлечение –справка , за осигурявани социално от ответника
лица, съгласно които към януари 2020г. е са били 3398 човека, а здравно
осигуряваните към него момент са били 3173 човека.
Разпитан по делото св. М. е заявил, че от 2015г. до 2018г. работел при
ответника като финансов директор, а след това и до юни 2020г. –
„вицепрезидент финанси и финансов директор“, в добри отношения бил с
ищеца. Заявил е, че ответникът имал съвет на директори и изпълнителни
директори, като свидетелят се отчитал пред съвета на директорите на всеки 3
месеца заедно с останалите ръководители на звена. Изпълнителните
директори идвали от САЩ и от Канада на три месеца в Българи и в Румъния.
На тези тримесечни събрания присъствал Б.Г. от Великобритания, той
представял цялото звено на търговския отдел-постигнатото за изминалите три
месеца, коментари по бюджета, както и за текущите три месеца и за бъдещите
три месеца. Доколкото помнел Г. бил нает през 2018г, пряк началник бил на
ищеца. На тримесечните срещи ищецът присъствал, но отчет правел Г..
Свидетелят като прокурист имал право да сключва договори с клиенти,
доставчици и служители. Ищецът нямал право да сключва договори от името
на дружеството, СД бил упълномощил редица служители за същото, но
ищецът нямал такова право, не бил подписвал трудови договори. Всеки
ръководител на отдел заедно с отдел „Набор на служители“ избирал екипа си,
не можело без съгласието на ищеца да се назначи служител в неговия отдел,
неговият глас бил консултативен , но и водещ. Когато се касаело за по-висока
позиция всеки ръководител правел по-кратък списък и го давал на своя
ръководител нагоре в звеното , за да се вземе и неговото мнение. В
структурата на ответника между позицията на ищеца и тази на вицепрезидент
имало друга длъжност – старши директор, и тя била заета от дама, която сега
8
била заместник министър на икономиката, по профилите на хората правел
извод, че и сега имало такова междинно звено . Такова междинно звено имало
една година преди прекратяването на договора с ищеца за България, но за
България такъв служител към прекратяване на договора с ищеца нямало, но
имало такива назначени служители извън България, които покривали и
България. Виждал бил договор за управление от 10.01.2020, свидетелят лично
бил подал данните за стопанска програма , това бил бюджета за 2020г. и
коментари за 2021. Зададените приходи и печалби се отразявали и на заетия
персонал, зад тези цифри имало бизнес логика и растеж или
преструктуриране, всяка година имало нови отдели, нов софтуер, нов начин на
работа Планът за стимулиране на продажби обхващал само търговския отдел,
възможни били и изключения, действал от 2017г. до 2020г. Ищецът ръководел
определен вертикал от Търговския отдел с покритие Германия, Австрия,
Швейцария-немско говорящи пазари. Ръководителят на ищеца управлявал
всички вертикали, всички пазари Друг вертикал бил този за електронните
игри и за него имало друг директор. Двамата директори се отчитали на Г.. Б.Г.
бил в договорни отношения с дружеството във Великобритания, но заплатата
му плащал ответникът . Дружеството във Великобритания всъщност нямало
продажби , това било трансферно ценообразуване, което било типично за
международни компании При предявяването на схемата на лист 169 от делото
свидетелят е посочил, че тази схема не е изчерпателна, защото сочела само
кой пред кого се отчита за търговските и други цели. На схемата липсвало
нивото „синиър директор“, какъвто имало за територията на България,
въпреки че възможно било към момента на разпечатването на тази схема да е
нямало човек, който да е назначен само за България. Имало повече директори
отколкото са показани на схемата, например не бил показан колегата на
ищеца и отговарял за електронните спортове; не били показани и
директорите, които били подчинени на свидетеля; в човешки ресурси имало
повече директори в момента.
Разпитана по делото св. Д. е заявила, че работи при ответника като
директор „Човешки ресурси“, в последните години ищецът се отчитал на Б.Г.,
който бил негов пряк ръководител и му поставял задачи, следял за
изпълнението им. Преди това друг бил прекият му ръководител, в самото
начало това бил един от изпълнителните директори, но след това компанията
се разраснала. Екипът на ищеца бил от 1-2 души, прекият ръководител имал
право да освобождава служителите, но ищецът не подписвал договорите с тях.
Д.П. свеждал целите на компанията, които са за бизнеса, за стратегията, дори
за ангажираността на човешките ресурси. Работата на всеки от
ръководителите достигала да Д.П. и до Р.Р. чрез докладите и рапортите,
възможно било да има няколко нива приз които тези документи преминавали,
но накрая достигали до висшето ръководство. Свидетелят не била в отдел
продажби и не била виждала такива документи от ищеца до П. и Р.. Процес на
подобряването на представянето се провеждал, когато се налагало, такъв бил
проведен между ищеца и Б.Г. в продължение на няколко месеца. Свидетелят
9
била на ръководна длъжност, нямала ръководител в България, прекият й
ръководител бил в САЩ и това бил вицепрезидента „човешки ресурси. С
ищеца били на едно ниво защото и двамата били директори. За първи път
видяла такова основание за прекратяване на трудов договор като това
посочено при ищеца, както и заповедта да е подписана от Р. и П., затова я
прочела и разбрала че има нов бизнес план. Действително тогава се
променили някои неща в компанията-глобално дружеството било листнато на
борсата, настъпили промени и в ръководството, прекратен бил договора с
вицепрезидента по продажби – Д. П., няколко месеца по-късно бил прекратен
и договора с Р.. При ответника във вертикално ниво нямало друг назначен
служител над длъжността на ищеца в България. В екипа на ищеца имало 2
души, ищецът ги ръководел, единият от тях се казвал И.К.-мениджър
продажби, другият бил на по-ниско ниво – някакъв тип сътрудник. Целта на
отзел продажби била да привлича нови клиенти, това била една от най-
важните цели на компанията, залагали се милиони левове като цели да се
привлекат през годината, в компанията работели над 3500 души в България.
Отдел продажби подсигурявал тези служители, защото ако няма продажби
няма и нужда от тези служители. Процесът по поставянето на целите бил
следният – вицепрезидентът спуска целите и директора преценява как да ги
дефинира и предаде на служителите, които отговарят към него. Когато се
спечели нов клиент се печелел нов бизнес-нова компания дава част от
дейността си на ответника. Затова трябвало да се сформира екипи, които да се
занимават с процедурите по обслужване на тези външни компании. Тогава
започвали подбор, да развиват структура Можело един такъв сключен договор
да доведе до назначаване на 1000 души при ответника, случвало се при
пандемията и до 2000 души, но се било случвало и обратното. Ищецът не
участвал в подбора на хората, които ще обслужват клиента, нито ги ръководел,
защото тези хора били в оперативни отдели. Ищецът ръководел само 2-ма
души в неговия отдел. Работата на отдел продажби била да намери клиент да
води разговори с тях, предполагала и че договорят условия по договора, но за
сключването на договора доколкото знаела са включени няколко нива,
ръководители от висшия мениджмънт. На глобално ниво се вземало
решението дали да се сключи договор.
Разпитана по делото св. Г. е заявила, че работи при ответника като
„старши асистент ръководство“, доколкото знаела трудовия договор с ищеца
бил прекратен във връзка с бизнес-план, присъствала на връчването на
уволнителната заповед. На ищеца били изплащани бонуси и комисионни по
плана за стимулиране на продажбите, свидетелят изготвяла ежемесечна
таблица за тях, зависели сумите от привлечените от ищеца клиенти. Стимули
по схемата 3-2-1 като проценти за бонуси за три години във връзка с
привлечен нов клиент за България бил само ищецът. Планът за стимули се
отнасял за ръководните длъжности, този план бил изготвен от фирмата –майка
и се отнасял не само за България, а и за другите държави от глобалната
структура. Ищецът ръководел отдел Продажби в българското дружество, като
10
този отдел можело да привлича клиенти за всяко от дружествата от глобалната
структура, а не само за българското. Ищецът бил привлякъл клиент, работата
за който се изпълнявала от дружеството в Румъния. Ръководеното на отдела
включвало ръководене на служители под позицията на ищеца, които се
отчитали на ищеца, ищецът определял стратегията в някаква степен за
извършената работа от отдела, подхода към определени потенциални клиенти,
представянето на фирмата, външни мероприятия от рода на изложения;
представлявал фирмата пред чужди фирми и бил малко или много лицето на
компанията за всякакъв вид контрагенти Дружеството за България имало
около 3500 служители, ищецът ръководел 2-ма. Отделът на ищеца работел с
други отдели, но не ги ръководел. Ищецът като ръководител разполагал с
бюджет и управлявал този бюджет. Когато се налагало да се вземе решение за
отдела на ищеца и за изразходване на някаква сума вероятно ищецът имал
свобода, но свидетелят не знаел подробности. Задълженията на ищеца били
да търси клиенти за всички дружества под шапката на фирмата-майка. Тази
фирма била канадска, имала дружества в различни държави, и тези дружества
не били подчинени едно на друго Отделът на ищеца не можел да ръководи
други дружества в структурата, нито ръководел привлечените като клиенти
дружества. След като ищецът привлече клиент други отдели от компанията се
занимавали с работата за клиента. След като привлече клиент ищецът можел
да участва в работата с този клиент ако се предоговарят условията, цените.
Прекият ръководител на ищеца , най-вече Б.Г. одобрявал таблицата за
комисионното възнаграждение на ищеца, нормално било преди това
прокуристите да я проверят. В компанията структурата не била пирамидална.
Реално на изпълнителния директор подчинените били 5-6 човека. За България
ищецът бил на най-високото ниво в отдел продажби. Значимостта на
позицията не се определяла от броя на подчинените. От работата на ищеца
зависело дали фирмата ще има работа и дали нейните служители ще имат
работа. За структурата в България над длъжността на ищеца нямало позиция
за дейността на ищеца и той не бил подчинен на никого в България.
Аутсорсинг като понятие означавало изнасяне на външни услуги. Така ако
една компания се занимавала с отдаване на автомобили под наем то трябвало
да има телефонен номер на който да може клиент да се обади, за да наеме
автомобил и ако тази компания реши тази телефонна услуга да не се
изпълнява от компанията, а да я извършва друга компания, то ответникът бил
такава фирма, която се съгласявала да извършва тази телефонна услуга.
Имало било случаи , в които ищецът се налагало да се отчита директно на
Съвета на директорите и тогава участвал директно в заседанието на Съвета на
директорите. Свидетелят присъствала на такива срещи, като ищецът не
присъствал през цялото заседание на СД, а само в частта, в която изнасял
отчета за отдел Продажби. Той присъствал на Съвета на директорите само за
да отчете дейността на отдела. Б. Г. докладвал за глобалните продажби на
изпълнителните директори. Това се налагало при някаква некомплектност .
Ищецът имал и контакти с Д.П., но не му бил директно подчинен, защото
11
ищецът се отчитал на друг служител на ответника –Б.Г.. Той доколкото
свидетелят знаела бил служител на английското дружество, което било
собственик на българското дружество. Английското дружество било
собственост на канадското дружество и представител на последното бил Д.П..
Той бил представител и на българското дружество. Б.Г. отговарял за отдел
Продажби за цяла Европа и това му било възложено от Д.П.. Не знаела да има
междинно звено между директор продажби и прокуристите.
Приети са и други доказателства от СРС, които са били относими към
осъдителни искове, искова молба за които в последствие е върната от СРС,
като такива те са ирелевантни за предмета на въззивното дело и не следва да
се обсъждат.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ служителите от
ръководството на предприятието освен в хипотезите на чл. 328, ал.1 от КТ
могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.2 от КТ и
поради сключване на договор за управление в предприятието, като това
уволнение може да бъде извършено от започване на изпълнението по
договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ „ръководство на
предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и
други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес,
включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни
органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително
бюро, оперативно бюро и други подобни).
В конкретния случай по делото се установи от приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, че към 30.01.2020г. между
страните е съществувало валидно трудовото правоотношение, съгласно което
ищецът е работил при ответника да изпълнява длъжността „Директор Бизнес
Развитие“ в отдел за неопределено време при пълно работно време,
правоотношението е прекратено едностранно от работодателя считано от
01.02.2020г. със заповед на изпълнителните директори на ответника, връчена
на ищеца на 31.01.2020г. , като уволнителната заповед сочи основание за
прекратяване на договора чл. 328, ал.2 от КТ, в мотивите е посочено договор
за управление от 10.01.2020г. и решение на Съвета на директорите от
09.01.2020г. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от
12
приетите по делото неоспорени от страните трудов договор и допълнителни
споразумения към него, заповед № 6524/30.01.2020г.
Доколкото уволнителната заповед е подписана от изпълнителните
директори на ответника, които са негов представител съобразно записванията
по публичния Търговския регистър, то съдът приема, че процесната
уволнителна заповед е издадена от лице със съответна работодателска
компетентност.
Заповедта е писмена, сочи както правната квалификация на
уволнителното основание, така и фактите, които са подведени под нея, същите
й съответстват, поради което и съдът приема, че тази уволнителната заповед е
мотивирана съобразно изискванията на КТ.
Спорните въпроси по делото са дали е съществувало уволнителното
основание към момента на прекратяване на правоотношението – дали е
сключен договор за управление , дали е спазен 9 месечни срок за извършване
на уволнението и дали длъжността на ищеца е от ръководството на
предприятието на ответника.
Фактите, които подлежат на доказване по делото са тези, посочени от
ищеца, както и тези, посочени от ответника като пораждащи правото му на
уволнение. В случая твърденията на страните за фактите са такива, че предмет
на изследване в настоящото производство е съществуването към уволнението
при ответника на договор, предвиждащ конкретни стопански цели,
постигането на които е свързано с трудовите функции на длъжността на
ищеца, както и ръководни функции на длъжността на ответника.
Уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо само в
хипотеза, в която в предприятието има сключен договор за управление. Това
уволнително основание засяга само ограничен кръг лица - служители от
ръководството на предприятието. Разпоредбата предоставя голяма свобода на
управителя, с който е сключен договор за управление за прекратяване на
трудови договори – без мотиви да прекратява трудови договори. Затова и
разпоредбата на чл. 328, ал.2 от КТ следва да се тълкува стриктно, а не
разширително. За да е законосъобразно уволнението по чл. 328, ал.2 от КТ е
необходимо сключване на договор за управление със стопански задачи,
обуславящи възможността за смяна на ръководния екип на предприятието,
да е започнало изпълнението на този договор и да не са изтекли 9 месеца
от започване на изпълнението на договора. Без значение е дали бизнес-
задачата е нова – възможно е тя да е била задача и по предходен план за
стопанско развитие в предприятието. Без значение е дали управителят е нов
-възможно е последователно сключване на договори за управление с едно и
също лице. Това е така, защото преценката дали да се довери на определено
лице, съответно да приеме като цел определени стопански задачи, е на
принципала и тя не подлежи на съдебен контрол. За да е законосъобразно
уволнението е достатъчно да има нов договор за управление, сочещ конкретни
бизнес-задачи, независимо дали посочения за управител е ново лице и дали
13
бизнес-задачите са нови или са сходни или идентични със стара бизнес-
програма. Стопанската цел и задачи може да са част от договора за
управление или от други документи, които го съпътстват. Същественото е да
са поставени бизнес-задачи с конкретни икономически показатели, като
производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз
основа на така поставените бизнес-задачи управляващият следва да разработи
бизнес-програма/план. В хипотеза, в която е необходимо административно
одобрение на бизнес-плана от собственика на капитала или друг правен
субект, за да е законно извършено уволнението не е необходимо това
административно одобрение да е получено. Това е така, защото стопанската
дейност е ежедневна и оперативна, изпълнението й при започнало изпълнение
на договора за управление не може да се отлага, не може да се отлага и 9-
месечния срок по чл. 328, ал.2 от КТ. Да се приеме обратното би означавало
да се отрече правото на управителя да избере ръководния си екип поради
забава на снабдяването с административно одобрение/съгласуване на
програма по бизнес-задачи, приети към сключването на договора за
управление, а това не е целта на законодателя с разпоредбата на чл. 328, ал.2
от КТ. (В този смисъл Решение № 68/16.05.2018г. по гр.д.№ 3105/2017г. на ІІІ-
то Г.О. на ВКС; Решение № 261/30.10.2017г. по гр.д. № 593/2017г. на ІV-то
Г.О. на ВКС; Решение № 152/15.06.2016г. по гр.д.№ 1104/2016г. на ІІІ-то Г.О.
на ВКС, Решение № 117/30.04.2015г. по гр.д.№ 5537/2014г. на ІV-то Г.О. на
ВКС; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай от приетите по делото неоспорени от страните
писмени доказателства се установява, че на 09.01.2020г. Съветът на
директорите на ответника е взел решение да се сключи договор за управление
с Д.П. и Р.Р. , които е следвало да осъществяват управление на стопанската
дейност на дружеството съобразно бизнес-плана посочен в Приложение № 1
към решението, като на 10.01.2020г. такъв договор е сключен и част от него е
Приложение № 1, което е идентично по съдържание с приложение 1 към
Решението на УС на ЕС. Доколкото уволнението е по заповед от 30.01.2020г.,
позоваваща се на тези решения , то съдът приема, че към момента на
уволнението договор за управление е бил сключен и е започнало неговото
изпълнение, срокът от 9 месеца по чл. 328, ал.2 от КТ е бил спазен.
Управителите, с които е сключен договора от 10.01.2020г. са били такива и
преди това, поради което не е било необходимо да се предприемат действия за
промени по записванията в Търговския регистър, не е било необходимо и да
се представя договора за управление в търговския регистър, защото такива
изисквания законът не поставя. Обстоятелството, че по делото не е представен
бизнес-плана, който е бил част от договора за управление, действал преди
10.01.2020г., че новите управители по договора от 10.01.2020г. са същите,
които са били такива и преди 10.01.2020г., сами по себе си не могат да
обосноват извод, че нов договор за управление по смисъла на чл. 328, ал.2 от
КТ не е сключен и подробни съображения за този извод съдът изложи по –
14
горе.
В случая Приложение № 1 към договора за управление съдържа макар и
лаконично стопански задачи и стъпки за постигането им, поради което съдът
приема, че към момента на уволнението е съществувал нов договор за
управление по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ. Това е така, защото това
приложение сочи цели за постигане по конкретни икономически показатели-
за определен ръст в приходите и за увеличение на печалбата за 2020г. , както
и такива за 2021г., посочени са и стъпките, за постигане на тези цели – ръст
при действащи клиенти и сключване на договори с нови клиенти, чрез
изграждане на глобална търговска организация, която да включва и нови
ресурси в Европа, които до този момент не са използвани , но са
новопридобити от фирмата – майка Телъс Интернешънъл. С оглед
гореизложеното съдът приема за неоснователни оплакванията на въззивника,
свързани със съществуването на договор за управление и на спазването на 9
месечния срок по чл. 328, ал.2 от КТ.
В хипотезата на уволнителното основание по чл. 328,ал.2 от КТ попадат
онези длъжности, от които зависи успехът на управлението, тоест
постигането на конкретните целите на договора за управление.
Ограниченията за кръга на лицата, които могат да бъдат уволнение са
въведени от законодателя с оглед целта на уволнителното основание – да се
даде възможност на управителя да сформира свой ръководен екип. Това
уволнително основание е приложимо за всички лица, заемащи длъжности, на
които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно звено на
предприятието, от което зависи стопанския резултат в предприятието,
посочен в бизнес-задачите по договора за управление. Приносът на
различните звена в предприятието за постигане на поставените бизнес-задачи
е различен. Целта на уволнителното основание по чл. 328, ал.2 от КТ е
улеснение на управителя да постигне заявените от него финансови резултати,
поради което и уволнение по чл. 328, ал.2 от КТ е законосъобразно само за
онези звена, от които зависят постигането на тези стопански резултати. Това
уволнително основание е неприложимо за ръководители на звена, от работата
на които тези резултати не зависят. Преценката за тези обстоятелства винаги
е конкретна и зависи от определените бизнес-задачи, както и трудовите
функции на длъжността на ищеца. Названието на длъжността „ръководител”,
включването й в ръководните длъжности по Единния класификатор на
длъжностите, обособяване на самостоятелно звено, което да е подчинено на
длъжността, сами по себе си не са от решаващо значение. Не е от решаващо
значение само по себе си и обстоятелството дали длъжността е подчинена
пряко на управителя на дружеството. Релевантно за преценката дали
длъжността попада в кръга на лицата по чл. 328, ал.2 от КТ вр. с ч § 1, т.3 от
ДР на КТ е дали е възложено ръководство на трудовия процес-
организиране, планиране на трудовия процес, разпределение на задачи и
контролиране на изпълнението им и на трудовата дисциплина в звено на
предприятието, от работа на което зависи постигане на конкретни
15
стопански резултати. Тези обстоятелства се преценяват с оглед разписаните
трудови функции в длъжностната характеристика, както и с мястото на
длъжността в структурата на предприятието, съответно бизнес-задачите по
договора за управление. (В този смисъл Решение № 178/07.11.2016г. по гр.д.№
1838/2016г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение № 68/07.04.2015г. по гр.д.№
2712/2014г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение № 250/13.02.2014г. по гр.д. №
2682/2013г. на ІІІ-то Г.О. на ВКс, всички постановени по реда на чл. 290 от
ГПК).
Съдът приема, че от длъжността на ищеца зависи успехът на
управлението, защото тя има съществено значение за постигането на
конкретните цели по договора - увеличение на приходите и на печалбите.
Този извод следва при съобразяване на посочените в длъжностната
характеристика задължения и отговорности на длъжността „Директор Бизнес
Развитие Продажби“, предмета на дейност на ответника и заложените бизнес-
цели /установяват се от извлечението от търговския регистър и приложението
към договора за управление/, както и реално осъществяваните от ищеца
трудови функции, установени от събраните по делото гласни доказателства ,
които съдът кредитира като резултат от личните впечатления на свидетелите,
логични и последователни, неопровергани от останалите по делото
доказателства. Тези доказателства установяват, че предметът на дейност на
ищеца е бил в областта на аутсорсинга, че ищецът е директор на отдела, чиято
основна отговорност и задължение е да намира клиенти, които да обслужва
ответника. При така установеното съдът приема, че от дейността на ищеца е
зависело колко приходи ще получи ответника и колко служители ще има
ответника, защото тези приходи и брой служители се определят от броя на
клиентите на ответника и обема на дейността, които ответникът е извършвал
за тези клиенти. Вярно е, че работата на всеки служител на ответника,
ангажиран пряко с обслужване на клиентите му, може да се отрази на
отношенията между ответника и клиентите му, включително на
продължителността на отношенията им и на обема от дейности, които
ответникът извършва за този клиент. В случая обаче трудовите функции на
ищеца са пряко насочени към намирането на нови клиенти и на разширяване
на обема от дейности, които се извършват за стари клиенти, поради което и
съдът приема, че от неговата дейност пряко е зависел успехът на управлението
на ответника.
Съдът приема за установено по делото, че при ответника по длъжностно
разписание по вертикала не е имало длъжност, която да е вишестояща на
длъжността на ищеца, освен изпълнителните директори. Това обстоятелство
се установява от приетата по делото схема, поименно длъжностно разписание,
както и електронно писмо от 16.05.2019г., от показанията на св. Д. и Г., които
в тази част съдът кредитира като логични и последователни, неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства. Тези показания са подкрепени и
от показанията на св. М., който също е посочил това обстоятелство като
съществуващо към момента на уволнението на ищеца. Заявеното от свидетеля
16
М., че е имало „старши директор“ като междинно звено между длъжността на
ищеца и вицепрезидента е за около година преди уволнението.
Същевременно, съдът приема за установено по делото, че за отговорностите,
подчинеността на отделните длъжности при ответника на практика са били
прилагани правила, които са били свързани не само с длъжностите при
ответника, но и тези на останалите дружества от глобалната мрежа , ползващи
търговско наименование Телъс Интернешънъл, собственост на които е
дружеството с това наименование, което е регистрирано в Канада. За
съществуването на глобална организация на тези дружества твърденията на
страните са еднозначни и съдът го приема за установено по делото.
Горепосочените обстоятелства се установяват от приетите по делото
извлечения от търговския регистър, схема, електронно писмо от 16.05.2019г.,
събраните гласни доказателства, които съдът кредитира по съображения
посочени по-горе. Схемата /лист 169 от делото на СРС/ посочва, че по
вертикала длъжността на ищеца е била подчинена на Б.Г., който е подчинен на
Д. П., който е подчинен на президента Д.П.. Писмото по електронната поща /л.
274 от делото на СРС/ сочи същата подчиненост. Тези обстоятелства за
закрепени и от показанията на всички разпитани по делото свидетели,
заявили, че ищецът се отчитал на Б.Г. от Великобритания, последният е
присъствал на Съвета на директорите веднъж на всеки три месеца и е отчитал
дейността на целият отдел Продажби. Св. Г. и заявила, че присъствала на
Съвет на директорите и когато ищецът присъствал , но това било по
изключение и то за да отчете дейността на своя отдел, като не присъствал на
тези заседания в останалите им части. Показанията на свидетелите се
потвърждават и от приетите по делото електронни писма от 2018г.-2019г, от
които се установява че ищецът е изпращал на Б.Г. ежеседмични справки за
проследяване на връзки с клиентите, тоест се е отчитал пред него.
Обстоятелството, че Б.Г. и Д. П. не са били наети по трудов договор от
ответника не е от естество да обоснове обратен извод. Изцяло в правомощие
на принципала е да организира работата на дружествата, като няма пречка
конкретни функции да се осъществяват от лице, което е наето в едно от
дружествата от глобалната организация, но отговорностите и задълженията
му да обхващат дейността на други дружества от глобалната мрежа на
дружествата на прицнипала. В случая събраните доказателства установяват,
че такова решение е било взето от собственика на дружеството на ответника и
независимо, че Б.Г. не е е имал договор с ответника, той е бил служителят, на
когото ищецът се е отчитал, той е бил служителят който е отчитал дейността
на отдела на ответника на Съвета на директорите на ответника. Тези
доказателства установяват и че Б.Г. е бил подчинен на Д. П.-аргумент от
схемата и електронното писмо от 16,05.2019г., а над тях по вертикала е бил
президентът Д.П.. В подкрепа на изводите на съда е записването по
длъжностната характеристика на ищеца, сочеща че неговата длъжност е пряко
подчинена на регионален мениджър продажби за Европа, който се установи от
свидетелските показания че е длъжност, изпълнявана от Б.Г.. С оглед
17
гореизложеното съдът приема, че длъжността на ищеца е била подчинена на
не по-малко от две звена които са били от своя страна подчинени на
управителя на ответника.
Същевременно, съдът приема за установено от приетата по делото
длъжностна характеристика и свидетелски показания, че длъжността на
ищеца е била насочена към спечелване на нови клиенти, разширяване на
обема от дейностите от стари клиенти, но на него са му били възложени и
задължения да ръководи , наставлява, контролира дейностите на подчинените
си и той е имал решаващ глас при вземането на решения за наеманите в отдела
му лица.
При така установеното и при съобразяване в съвкупност релевантните в
случая обстоятелства - значимост на трудовата функция на ищеца за
финансовото състояние на ответника и за успеха на управлението ,
правомощията на ищеца да ръководи, наставлява и контролира дейностите на
подчинените си в отдела, то съдът приема, че длъжността на ответника е част
от ръководството на ответника по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ вр. с чл.
328, ал.2 от КТ. Това е така, защото от трудова функция на ищеца пряко
зависи дейността на предприятието с оглед постигането на съответните цели
по предмета на дейност на работодателя, като на ищеца са възложени функции
по организирането, планирането и контрола на трудовия процес на
подчинените си в отдела, да отчита дейността да анализира пазара.
Действително, не е установено по делото ищецът да е вземал решения
относно стратегиите и политиките на ответника, да е подписвал договори,
като същевременно подчинените му са били само двама, а при ответника
наетите лица са били около 3400 човека, има няколко звена в йерархията на
длъжностите. Значимостта на длъжността на ищеца за успеха на
управлението обаче е съществена и за този извод съдът изложи подробни
мотиви по-горе. Възложените работи по ръководство, контрол , наставление
на работещите в отдела му, отчитането , подбора на екипа му, са достатъчни,
за да се обоснове извод, че длъжността на ищеца е част от ръководството на
ответника. Това е така, защото от решаващо значение за извода дали
длъжността е част от ръководството на предприятието не са броя на
ръководените лица, нито дали има няколко междинни звена в йерархията
между длъжността на ищеца и управителя на ответника, а дали на тази
длъжност е възложено ръководство на трудовия процес при ответника или на
отделни негови отдели и звена. В случая както от длъжностната
характеристика, така и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че на ищеца е възложено и той е извършвал организиране,
планиране на трудовия процес в отдела, разпределение на задачи и
контролиране на изпълнението им, а от работа на отдела зависи постигане на
поставените стопански резултати. С оглед гореизложеното съдът приема, че
крайния извод на районния съд, че към момента на уволнението на ищеца е
съществувало уволнителното основание е правилен, поради което и
решението следва да се потвърди.
18
Само за пълнота на изложението и с оглед на въведените от страните във
въззивното производство твърдения и оплаквания следва да се посочи, че
неоснователни са доводите на ответника, че длъжността на ищеца била
ръководна, защото била посочена в план за стимулиране на продажби.
Приетите по делото планове за 2017г. и 2019, сочат мерки за стимулиране на
продажбите за членовете на екипа по продажби - „ръководител работа с
клиенти“ , „директор по продажби“, но и други специалисти по продажби ,
както и че дали определена длъжност е включена в плана зависи от
индивидуални договор. Така съдът приема, че тези планове са били
приложими за всички длъжности в отдела на ищеца, а не само за ръководните
длъжности.
С оглед гореизложеното съдът приема, че уволнението на ищеца е
законосъобразно, иск е неоснователен и като такъв не следва да се уважава.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да
се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия съдебни разноски от 1500лв. Възражението за прекомерност на
претендираните разноски за възнаграждение за адвокат е основателно за
горницата над тази сума до предявен размер , който извод следва при
съобразяване на сложността на делото, броя на исковете, проведените
заседания, подробния отговор на въззивната жалба, но и обстоятелство, че във
въззивното производство не са въведени съображения от страните, които да
не са били предмет на изложението им пред районния съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20133031/29.11.2024г. по гр.д.№ 16546 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 73 – ти състав.
ОСЪЖДА С. Б. А., ЕГН ********** да заплати на „Колпойнт Ню
Юръп“ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
1500лв. / хиляда и петстотин лева/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС, като отхвърля искането на „Колпойнт Ню
Юръп“ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на съдебни разноски за
прозиводство пред СГС горница над 1500лв. до предявен размер от
3877,20лв.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
19
Членове:
1._______________________
2._______________________
20