О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1462/19.08.2019 г., гр. Хасково
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
На деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Петър Вунов
Като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гр. д. № 710/2019 г. по описа на Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.С.Х. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за установяване по отношение на
ответника, че ищцата не му
дължи сумите по изпълнителен лист от 10.12.2014 г., издаден по
ч. гр. д. № 1863/2014 г. по
описа на РС - Хасково, както следва: 724,48 лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски заем № 03026199 от 13.09.2005 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано
от 04.09.2014 г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски
от 25 лева за д.т., за
принудителното събиране на които е образувано
изп. д. № 2018929040159 по описа на ЧСИ Н. К..
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който са изложени
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
След като взе предвид изложеното от страните, данните по делото
и приложимия закон, съдът намира следното:
Предявеният
отрицателен установителен иск е недопустим, като съображенията за това са
следните:
Безспорно е, че във всяко положение на делото
съдът е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на
абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск.
В разпоредбата на чл.
439, ал. 2
ГПК ясно е посочено, а и трайната и непротиворечива съдебна практика приема, че искът
по чл. 439, ал. 1 ГПК /аналогичен на чл.
255, изр. 2
ГПК (отм.)/ може да бъде
основан само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно, предпоставки за предявяване на този иск са
изпълнителна сила на решението, респ. на заповедта за изпълнение и промени, които са изменили
или погасили материалното право, установено със съдебния акт в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Посочените предпоставки касаят допустимостта, а не основателността на иска. В този
смисъл са Решение № 101 от 01.12.1972 г. по гр.
д. № 95/1972 г. на ОСГК на ВС, Решение № 192 от 28.01.1977 г. по гр. д. № 2543/1976 г. на ВС, Определение № 233 от
17.04.2009 г. по ч. т. д. № 239/2009 г. на ВКС, II т. о., ТК, Определение
№ 313 от 25.03.2011 г. по
ч. т. д. № 157/2011 г. на ВКС, II т. о. и др.
В случая наличието на горепосочените предпоставки въобще не се твърди
от ищеца. Нещо повече, в исковата молба
изрично е посочено, че предвидената в закона погасителна давност относно процесните
вземания била изтекла към датата на образуване на ч.
гр. д. № 1863/2014 г. по описа на
Районен съд - Хасково. Това обстоятелство, както и доводите за липсата на произнасяне на съда относно наличието на неравноправни клаузи в представения договор и направеното в тази връзка общо възражение, за неуведомяване за извършената цесия и за изплащане на процесните задължения няма как да
бъдат "нови факти" по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК.
Ако пък се приеме, че не
е предявен специалният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, а общият
такъв по чл. 124 ал.
1 ГПК, то следва
да се има
предвид, че ако в развилото
се заповедно производство длъжникът не е възразил
в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, издадената заповед за
изпълнение влиза в сила
и единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока
по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може
да се ползва
от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото
вземане, каквото се цели и в настоящия
случай. Когато длъжникът е бил
лишен от възможност да оспори
вземането, каквито твърдения също се съдържат в исковата молба, може да поиска
от въззивния съд отмяна на
заповедта за изпълнение на основанията
по чл. 423 ГПК. Определеният в ГПК специален ред
на защита на длъжника, срещу
който има издадена и влязла в сила заповед за
изпълнение, изключва защитата чрез предявяване
на иск по
общия ред, поради което същият се явява недопустим.
Това е свързано с особеностите на заповедното производство, каквото е било проведено
в случая. В този смисъл са
Определение № 688 от
14.12.2009 г. по ч. гр.
д. № 692/2009 г. на ВКС, Определение
№ 480 от 27.07.2010 г. по
ч. гр. д. № 221/2010 г. на
ВКС, Определение № 950 от
28.11.2011 г. по ч. т. д. № 550/2010 г. на ВКС, Решение № 165 от 31.10.2013 г. по т. д. № 1202/2011 г. на ВКС, I т. о. и др.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а доколкото вече е образувано
дело, производството по него следва
да бъде прекратено.
При този изход
на спора и с оглед изричното искане на ответника за разноски,
на основание чл.
78, ал. 4 ГПК, следва му да се
присъдят такива, а именно сумата от
100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание
чл. 130 ГПК, исковата молба от Б.С.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора № **, чрез адв. Т. Т. против „ЕОС Матрикс“ EООД,
ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, за установяване по отношение на
ответника, че ищцата не му
дължи сумите по изпълнителен лист от 10.12.2014 г., издаден по
ч. гр. д. № 1863/2014 г. по
описа на РС - Хасково, както следва: 724,48 лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски заем № 03026199 от 13.09.2005 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано
от 04.09.2014 г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски
от 25 лева за д.т., за
принудителното събиране на които е образувано
изп. д. № 2018929040159 по описа на ЧСИ Н. К., и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 710/2019 г. по описа
на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора
№ *, чрез адв. Т. Т., на основание чл.
78, ал. 4 ГПК да заплати на ЕОС Матрикс“ EООД,
ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, сумата от 100,00 лв., представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/ п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.