Решение по дело №3786/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 672
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20214520103786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Русе, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.а
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520103786 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП”– София
срещу С. С. ХР. с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД, съединен с
иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.02.2019г., С. С. ХР. подала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение до ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, в
което посочила, че на 12.02.2019г. управляваният от нея лек автомобил „БМВ“ с рег.№
Р 6500 КА бил блъснат от друг лек автомобил, който според твърденията й излизал от
реда на паркираните автомобили на паркинг в гр.Русе по ул.“Николаевска“ № 67 и не
пропуснал навлизащия от дясната му страна неин автомобил.
Към заявлението бил приложен протокол за ПТП № 1688695/12.02.2019г., видно
от който другият участващ в произшествието автомобил бил „Тойота Корола“ с рег.№
Р 8828 РК, управляван от М. Хр. Хр., по отношение на който било взето
административно отношение, като му бил съставен АУАН сер. АА № 166261/
12.02.2019г. за извършено нарушение на чл.25, ал. 1 ЗДвП. За МПС „Тойота Корола“ с
рег.№ Р 8828 РК, което участвало в посоченото ПТП имало валидно сключен договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” под формата на
застрахователна полица № BG/03/118000629742 с период на действие 25.03.2018г. -
24.03.2019г. между собственика „Оргахим“ АД и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“. Въз основа на подаденото от С. С. ХР. заявление в ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ била образувана застрахователна преписка
№ 471018191900832. След извършен оглед било установено, че в резултат на
1
горепосоченото произшествие са увредени облицовка задна броня, заден ляв калник,
задна лява врата, облицовка PVC ляв праг. Общият размер на имуществените вреди за
възстановяване на щетите по този автомобил, ведно с необходимите за това
консумативи и труд възлязъл на сумата от 310,32лв., която сума била изплатена от
ищеца на С. С. ХР. на 22.02.2019г., чрез превод по посочена банкова сметка. Въз
основа на издадения АУАН сер. АА № 166261/12.02.2019г., срещу М. Хр. Хр. - водачът
на МПС „Тойота Корола“ с рег.№ Р 8828 РК било издадено наказателно постановление
№ 19-1085-00051413.03.2019г. С влязло в сила решение, постановено по КАНД №
95/2020г. по описа на Административен съд гр.Русе, НП било отменено като
незаконосъобразно. Видно от мотивите на посочения съдебен акт: „... В конкретния
казус са налице две взаимно изключващи се твърдения от страна на касационния
жалбоподател и на другия участник в ПТП относно релевантните за спора факти и
обстоятелства. ... От снимковия материал, вкл. и относно обективните находки на щети
и протокола за ПТП и посочено право движение на л.а. на касатора в крайна лява
лента, което навежда на извод, противен на твърденията на другия участник в ПТП, че
касатора се е намирал в покой и не я изчакал да довърши маневрата си - навлизане
между паркирани автомобили. Дори да се приеме тезата на другия участник в ПТП,
щетите по автомобилите сочат, че именно този участник не се е съобразил с
положението на паркираните автомобили, с габаритите на своя автомобил и
отстоянието между паркираните такива. Във връзка с гореизложеното неправилен се
явява изводът на въззивния съд, че от събраните доказателства несъмнено се
установява, че М.Х. не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1 от ЗДвП, при
извършване на маневра, която е свързана с потегляне, за да излезе от реда на
паркираните МПС, не се съобразява с преминаващия покрай него лек автомобил с рег.
№ Р 65 00 КА, намиращ се от дясната му страна, в резултат на което е причинил
процесното ПТП“.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Ищецът твърди, че в
настоящия случай, водачът на застрахования лек автомобил няма вина за настъпилото
ПТП, поради което не може да бъде прието, че в резултат на неговото поведение са
причинени имуществени вреди на С. С. ХР., а същите са настъпили вследствие нейното
виновно и противоправно поведение. При това положение, счита, че изплатеното й на
22.02.2019г. застрахователно обезщетение се явява недължимо, платено без основание
и като такова подлежи на връщане.
С препоръчана кореспондентска пратка, изпратена на 09.11.2020г., С. С. ХР.
била поканена от ищеца да възстанови сумата в размер на 310,32лв., но същата
2
останала непотърсена.
След подадено от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ заявление по
чл.410 ГПК, било образувано ч.гр.д.№ 20214520101380/2021г. по описа на Районен съд
гр.Русе. На основание чл.410 ГПК, срещу ответницата била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която последната подала писмено
възражение, че не дължи претендираната сума.
Моли да се признае за установено, че С. С. ХР., ЕГН:**********, с адрес в
гр.Русе, ул.“Муткурова“ № 71, вх.1, ет.3, ап.2, дължи на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София, ЕИК:********* сумата от 310,32 лв., представляваща
изплатено без основание и недължимо застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил “Тойота Корола” с рег.№ Р
8828 РК във връзка с ПТП, настъпило на 12.02.2019г. в гр.Русе, ведно със законната
лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК - 12.03.2021г. и до нейното окончателно изплащане. Претендира и направените в
настоящото производство разноски, както и тези, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 20214520101380/2021г. по описа на Районен съд гр.Русе в
общ размер на 325,00лв.
Ответницата оспорва иска като в представения отговор излага съображения за
неоснователност на същия и моли да бъде отхвърлен. Претендира се отхвърляне на
иска и присъждане на разноски за производството.
По делото са приложени ч.гр.д.№ 1380/2021г. по описа на РРС и АНД
№891/2019г. по описа на РРС.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 1380/ 2021 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу С. С. ХР. и е
за заплащане на сумата от 310,32 лв., представляваща връщане на недължимо платена
сума като обезщетение по задължителноа застраховка “ГО” на л.а.”Тойота Корола” с
рег.№Р 8828 РК, ведно със законната лихва от 12.03.2021 г., и 325.00 лв.- разноски по
делото, като в срока, визиран в чл.414 от ГПК, насрещната страна е подала възражение,
че не дължи изпълнение по издадения срещу нея акт. В указаното от съда време
застрахователят е предявил иск за установяване на вземането си, предвид което
претенцията им е допустима.
По делото безспорно е установено, че на 13.02.2019г., С. С. ХР. подала заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение до ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, в което посочила, че на 12.02.2019г. управляваният от нея лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 6500 КА бил блъснат от друг лек автомобил, който според
3
твърденията й излизал от реда на паркираните автомобили на паркинг в гр.Русе по
ул.“Николаевска“ № 67 и не пропуснал навлизащия от дясната му страна неин
автомобил.
Към заявлението е приложен протокол за ПТП № 1688695/12.02.2019г., видно от
който другият участващ в произшествието автомобил бил „Тойота Корола“ с рег.№ Р
8828 РК, управляван от М. Хр. Хр., по отношение на който било взето
административно отношение, като му бил съставен АУАН сер. АА № 166261/
12.02.2019г. за извършено нарушение на чл.25, ал. 1 ЗДвП. За МПС „Тойота Корола“ с
рег.№ Р 8828 РК, което участвало в посоченото ПТП имало валидно сключен договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” под формата на
застрахователна полица № BG/03/118000629742 с период на действие 25.03.2018г. -
24.03.2019г. между собственика „Оргахим“ АД и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“. Въз основа на подаденото от С. С. ХР. заявление в ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ била образувана застрахователна преписка
№ 471018191900832. След извършен оглед било установено, че в резултат на
горепосоченото произшествие са увредени облицовка задна броня, заден ляв калник,
задна лява врата, облицовка PVC ляв праг. Общият размер на имуществените вреди за
възстановяване на щетите по този автомобил, ведно с необходимите за това
консумативи и труд възлязъл на сумата от 310,32лв., която сума била изплатена от
ищеца на С. С. ХР. на 22.02.2019г., чрез превод по посочена банкова сметка. Въз
основа на издадения АУАН сер. АА № 166261/12.02.2019г., срещу М. Хр. Хр. - водачът
на МПС „Тойота Корола“ с рег.№ Р 8828 РК било издадено наказателно постановление
№ 19-1085-00051413.03.2019г. С влязло в сила решение, постановено по КАНД №
95/2020г. по описа на Административен съд гр.Русе, НП било отменено като
незаконосъобразно. Видно от мотивите на посочения съдебен акт: „... В конкретния
казус са налице две взаимно изключващи се твърдения от страна на касационния
жалбоподател и на другия участник в ПТП относно релевантните за спора факти и
обстоятелства. ... От снимковия материал, вкл. и относно обективните находки на щети
и протокола за ПТП и посочено право движение на л.а. на касатора в крайна лява
лента, което навежда на извод, противен на твърденията на другия участник в ПТП, че
касатора се е намирал в покой и не я изчакал да довърши маневрата си - навлизане
между паркирани автомобили. Дори да се приеме тезата на другия участник в ПТП,
щетите по автомобилите сочат, че именно този участник не се е съобразил с
положението на паркираните автомобили, с габаритите на своя автомобил и
отстоянието между паркираните такива. Във връзка с гореизложеното неправилен се
явява изводът на въззивния съд, че от събраните доказателства несъмнено се
установява, че М.Х. не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1 от ЗДвП, при
извършване на маневра, която е свързана с потегляне, за да излезе от реда на
паркираните МПС, не се съобразява с преминаващия покрай него лек автомобил с рег.
4
№ Р 65 00 КА, намиращ се от дясната му страна, в резултат на което е причинил
процесното ПТП“.
От приетите в производството писмени доказателства, свидетелските показния
и заключенията на изготвените две съдебно-автотехнически експертизи еднозначно се
установява, че виновен за настъпилото ПТП е именно ответницата и като такава тя
следва да върне платеното й без основание застрахователно обезщетение. Механизмът
на съприкосновението между двата автомобила е даден в заключението на вещото
лице, представено в първото заключение и хипотеза 2 от второто заключение. Вещото
лице посочва, че причина за произшествието е пресичането на траекториите на двата
автомобила в лентата, в която се е движил л.а. „Тойота Корола“ с ниска скорост, с цел
включване в движението в средната лента, и невъзприемането като опасност от страна
на водача на л.а. „БМВ“ движещия се с ниска скорост в лявата лента автомобил
„Тойота Корола“.
Предвид гореизложеното съдът приема, че виновен за настъпилото на 12.02.2019
г. в гр.Русе ПТП е ответницата, управлявала лек автомобил "БМВ", с рег.№Р 6500 КА,
а не е свидетелят М. Хр. Хр., управлявал лек автомобил "Тойота Корола", с рег.№Р
8828 РК. Тъй като свидетелят М. Хр. Хр. не е виновен за настъпилото ПТП, то не са
налице и основания за ангажиране на отговорността на застрахователя, с който е
сключена застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил "Тойота Корола", с
рег.№Р 8828 РК – ищец по делото.
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо на отпаднало
основание, т.е. налице е третия фактически състав от хипотезите на чл. 55, ал.1 ЗЗД.
"При третия фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът
намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при
разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи."
/Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. За да бъде
уважен иска по чл. 55 от ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от обща група
факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика
между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и
обогатяването. /Решение № 1329 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 2372/94 г., V г. о./
Съдът намира, че действително ищецът е ощетен със сумата на
5
застрахователното обезщетение в размер на 310,32 лв. Със същата сума ответницата се
е обогатила неоснователно и дължи връщането й.
По изложените съображения съдът намира иска за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата от 310,32 лв. главница за изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -12.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумите, за основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и
за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство,
съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата
претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в
размер на 325.00 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 685.00 лева – заплатена държавна такса за производството
по делото и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. ХР., ЕГН:**********,
от гр.Р., ул.”М.”, №., вх.., ет.., че дължи на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, със съдебен
адрес: гр.Р., ул.”Д.” № ., чрез адв.К.Х. сумата от 310,32 лв., представляваща вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “ГО” на
л.а.”Тойота Корола” с рег.№Р 8828 РК на отпаднало основание , ведно със законната
лихва от 12.03.2021 г., присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №713 от 16.03.2021 г. по ч.гр.дело № 1380/ 2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. С. ХР., ЕГН:**********, от гр.Р., ул.”М.”, №., вх.., ет.. да заплати
на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр.София, със съдебен адрес: гр.Р., ул.”Д.” № ., чрез адв.К.Х.
сумата от 685,00 лв.- разноски по делото, както и 325,00 лв.- разноски по ч.гр.дело №
1380/2021 г. по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7