Решение по дело №1472/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Х.Й.С. с ЕГН ********** и адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23 - 0769 - 000634/21.07.2023 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена мярка „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ (СУМПС) поради отнемане на всички контроли точки и неизпълнение на задължението по чл. 157 ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт.

Жалбоподателят заявява, че същата е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 от АПК, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Сочи, че никъде в оспорената ПАМ не е посочен срока, в който може да бъде оспорена и пред кого. Относно приложението на материалния закон поддържа, че констатациите затова, че са му отнети всички контролни точки, не отговарят на истината. Заявява, че нито в ЗДвП нито в оспорената заповед не се сочи, че същата подлежи на принудително изпълнение, поради което предварителното изпълнение се явява незаконосъобразно. Посочва, че в обстоятелствената част на издадената ПАМ не е посочено с кои наказателни постановление са му отнети контролните точки и дали същите са влезли в сила. Твърди, че с предварителното изпълнение на заповедта е нарушен чл. 60 ал. 1 т. 4 от АПК, а той е поставен в невъзможност да работи, тъй като трудовата му функция е свързана с управление на автомобил и така е поставен в невъзможност да изхранва семейството си.

Иска отмяната на административния акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата.

Ответникът представя административната преписка. В придружително писмо отправя искане за отхвърляне на жалбата.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

Със обжалваната ЗПАМ на полицейски инспектор в сектор „ПП” при ОД – Бургас на МВР е разпоредено, на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя да бъде иззето СУМПС.

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва:

- НП № 19-4635-000452/30.12.2019 година на РУ – Приморско при ОД – Бургас на МВР, влязло в сила на 21.01.2020 година, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки;

- НП № 21-4635-000095/29.03.2021 година на РУ – Приморско при ОД – Бургас на МВР, влязло в сила на 24.04.2021 година, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки;

- НП № 21-0302-000041/13.04.2021 година на РУ – Ц. при ОД – Бургас на МВР, влязло в сила на 24.04.2021 година, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки;

- НП № 22-0769-001499/28.07.2022 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, влязло в сила на 08.09.2022 година, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки;

- НП № 22-0769-002991/21.11.2022 година на сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР, влязло в сила на 18.02.2023 година, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки и

- НП № 23-4635-000145/13.06.2023 година на РУ - Приморско към ОД – Бургас на МВР, влязло в сила на 12.07.2023 година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки.

Посочено е, че С. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Към издадената заповед са приложени НП, цитирани в нея, и е представена справка – извлечение от АИС на МВР за жалбоподателя, в която са отразени издадените НП, наложените санкции и отнетите контролни точки на С.. Всички НП са подписани от жалбоподателя, а в тях е отбелязана датата, на която са влезли в сила поради изтичане на възможността за тяхното обжалване (лист 6 - 15).

За удостоверяване на компетентността на органа – издател на заповедта в преписката е представена заповед № 251з – 1821/26.04.2022 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 18) и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на МВР (лист 19 – 20).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 171 т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

От приложената заповед № 251з – 1821/26.04.2022 година на директора на ОД – Бургас на МВР, в качеството му на ръководител на службите за контрол по ЗДвП, се установява, че издателят на ЗПАМ е надлежно оправомощен да налага мярката, предмет на настоящото производство.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед. Като фактически основания е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила шест НП (изчерпателно посочени), с което е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП.

Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита, тъй като не е посочен срока, в който може да обжалва заповедта за ПАМ, както и по какъв ред. Видно от приложената по делото заповед за ПАМ (лист 5), в долната част над разписката за получен препис е посочено, че "Заповедта може да бъде обжалвана в 14 дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган и по съдебен ред пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС".

Според приложената по делото справка - картон на водача (лист 6 - 9), С. първоначално е придобил правоспособност за категория „В“ на 11.06.1984 година като на основание заповед № I-215 от 1999 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 157 ал. 3 от ЗДвП (ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г.) първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС е 39 контролни точки.

В процеса по отнемане на контролни точки на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, са действали различни наредби (№ I-167 от 26.06.2001 г., № I-139 от 16.09.2002 г., № Iз-1959 от 27.12.2007 г. и № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), които регламентират обществените отношения в тази връзка. Всички те, с изключение на Наредба № I-167 от 26.06.2001 г., императивно посочват, че контролни точки се отнемат само въз основа на влезли в сила наказателни постановления.

Така например, съгласно чл. 3 ал. 1 от действащата към момента на издаване на процесната заповед Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

С оглед на горното и на основание чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В настоящия случай, ответникът твърди, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила НП, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки. Ответникът е представил всички НП, въз основа на които на водача са отнети контролните точки, а именно:

- НП № 19-4635-000452/30.12.2019 година на РУ – Приморско при ОД – Бургас на МВР, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки и с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 21.01.2020 година (лист 10);

- НП № 21-4635-000095/29.03.2021 година на РУ – Приморско при ОД – Бургас на МВР, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки и с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 24.04.2021 година (лист 11);

- НП № 21-0302-000041/13.04.2021 година на РУ – Ц. при ОД – Бургас на МВР, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки и с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 24.04.2021 година (лист 12);

- НП № 22-0769-001499/28.07.2022 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки и с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 08.09.2022 година (лист 13);

- НП № 22-0769-002991/21.11.2022 година на сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки и с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 18.02.2023 година (лист 14) и

- НП № 23-4635-000145/13.06.2023 година на РУ - Приморско към ОД – Бургас на МВР, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки и с отбелязване върху същото, че влязло в сила на 12.07.2023 година (лист 15).

Отделно от това, ответникът е представил и справка картон на водача (лист 6 - 9), съгласно която към датата на отнемане на контролни точки с първото посочено НП (НП № 19-4635-000452/30.12.2019 година на началник РУ – Приморско при ОД – Бургас на МВР (лист 10)) водачът е имал максимален брой контролни точки (39), което не е спорно между страните.

Следва да се посочи, че наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото наказателни постановления са надлежно връчени и подписани лично от жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти.

От наличните по делото влезли в сила наказателни постановления и приложена справка се установява, че на жалбоподателя, в процесния период - на различни основания, са отнети общо 40 контролни точки.

С оглед на това неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилност на констатацията на административния орган, че са отнети всички контролни точки.

При това положение, жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39 контролни точки и не е изпълнил доброволно задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, поради което, в условията на обвързана компетентност правилно административният орган с обжалваната заповед е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДвП принудителна административна мярка.

При положение, че на водача са изчерпани всички контролни точки, същият губи своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от загубата на правоспособност. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган не цели да накаже извършителя, а да преустанови едно негово противоправно поведение.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на предварителното изпълнение на ПАМ, тъй като с разпоредбата на чл. 172 ал. 3 от ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата на закона.

По горните съображения съдът намира фактическият състав на разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП за изпълнен, тъй като по делото се установи, че наказателните постановления въз основа на които на жалбоподателя са отнети всички контролни точки са влезли в законна сила и същият не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС.

Съдът приема, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби на приложимите нормативни актове.

По изложените съображения, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Й.С. с ЕГН ********** и адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23 - 0769 - 000634/21.07.2023 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР.

Решението е окончателно.

	Съдия: