РЕШЕНИЕ
№ 13174
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110103969 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. С. К. срещу
„Електрохолд Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с
която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност следните вземания:
1. сумата от 440,67 лева, представляваща главница; сумата от 15,48 лева,
представляваща лихви и сумата от 83 лева, представляващи разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. № 13696/2008 г., по описа на СРС, 53-ти
състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 39/2009 г. по описа на ДСИ Стефка
Алексиева, прекратено и образувано отново при ЧСИ Орлин Мендов с № 588/2015 г.;
2. сумата от 412,52 лева, представляваща главница, сумата от 27,14 лева,
представляващи лихви и сумата от 83 лева, представляваща разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 12973/2009 г., по описа на СРС, 89-
ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 205/2010 г. по описа на
ЧСИ Михаил Делибозов;
3. сумата от 344,08 лева, представляваща главница, сумата от 36,05 лева,
представляваща лихви и сумата от 103 лева, представляващи разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.05.2011 г. по ч.гр.д. № 4183/2011 г. по описа на СРС, 90-ти състав,
въз основа на който е образувано изп. дело № 4038/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев;
4. сумата от 272,28 лева, представляваща главница, сумата от 17,03 лева,
представляваща лихви и сумата от 83лева, представляващи разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. 35430/2008 г. по описа на СРС, 74-ти
състав, въз основа на който е въз основа на който е образувано изп. дело № 15793/2012 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев.
Ищецът твърди, че е установил, че срещу него са образувани горепосочените
изпълнителни дела и сочи, че всичките се отнасят за задължения към ответника относно
1
ползването на ел. енергия в имот, който не бил собственост на ищеца, нито се ползвал от
него. Излага, че изначално не е било налице валидно облигационно правоотношение, че не е
участвал в производствата по издаване на изпълнителен лист, както и че никога не е бил
регистриран на посочения адрес. Твърди, че три от изпълнителните дела към момента са
прекратени. ИД 15793/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев сочи, че е действащо и
излага, че по него са предприети незаконосъобразни изпълнителни действия. Развива
съображения в насока, че сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
ИД 15793/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, са погасени по давност. Моли съда да
признае за установено, че не дължи горепосочените суми на ответника, поради изтекла
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва, че ищецът е осъден да му заплати
горепосочените суми, но счита, че не може да бъде пререшаван въпросът относно наличието
на облигационни отношения между страните, както и предоставянето на ел. енергия. Счита,
че в случая са предявени два иска – за установяване недължимост на сумите поради липса
на облигационни отношения, неправомерно начисляване на ел. енергия и такъв за
установяване недължимост на сумите поради изтекла давност. Излага подробно, че
давността за процесните вземания не е изтекла, като сочи, че по ИД 15793/2012 г. по описа
на ЧСИ Н.Митов и ИД 588/2015 г. по описа на ЧСИ О.Мендов са предприемани
изпълнителни действия. Сочи, че по ИД 205/2010 г. по описа на ЧСИ М. Делибозов не е
била връчена покана за доброволно изпълнение, поради това, че длъжникът се е укривал. С
оглед описаното не били предприети изпълнителни действия. Развива подробни
съображения в насока, че давността за процесните вземания е 5 годишна, че същата не е
текла, докато трае съдебният процес /в случая заповедното производство/. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Налице са твърдения за настъпило конкретно обстоятелство, водещо до погасяване на
вземанията след влизане в сила на заповедите за изпълнение и издаване на процесните
изпълнителни листове в полза на ответника – изтекла погасителна давност, по което съдът е
длъжен да се произнесе в рамките на настоящото производство. Доводите на ищеца, че не
бил потребител на електрическа енергия и не бил уведомен за издадените заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК са недопустими и не подлежат на разглеждане в настоящото
производство, тъй като съгласно нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, подлежащите на
принудително изпълнение притезания, установени с влезли в сила заповеди за изпълнение,
могат да бъдат оспорени единствено въз основа на обстоятелства, настъпили след влизане в
сила на заповедта /каквото е изтеклата погасителна давност/. В случай, че връчването на
преписите от заповедите за изпълнение на длъжника е нередовно, процесуалният ред за
защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК, каквито
възражения в случая ищецът не твърди да са подадени пред СГС в рамките на преклузивния
едномесечен срок от узнаването, а видно от подадените от ищеца молби по изпълнителните
дела, той е узнал за издадените заповеди за изпълнение на 16.09.2021г. Ето защо, предмет на
2
разглеждане в настоящото производство е конкретно релевираното от ищеца твърдение за
изтекла погасителна давност за вземанията по изпълнителните листове.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Дори когато
изпълнителното дело е прекратено, наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора,
въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство,
обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.
Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не
може да я зачете /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
903/2021 г., III г. о., ГК/. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден
срещу него изпълнителен титул.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: - 440,67 лева,
представляваща главница; 15,48 лева, представляваща лихви и 83 лева, представляващи
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. № 13696/2008 г.,
по описа на СРС, 53-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 39/2009 г. по
описа на ДСИ Стефка Алексиева, прекратено и образувано отново при ЧСИ Орлин Мендов
с № 588/2015 г.; - 412,52 лева, представляваща главница, 27,14 лева, представляващи лихви
и 83 лева, разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. №
12973/2009 г., по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 205/2010 г. по описа на ЧСИ Михаил Делибозов; - 344,08 лева,
представляваща главница, 36,05 лева, представляваща лихви и 103 лева, представляващи
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 02.06.2011 г. по ч.гр.д. № 4183/2011 г. по
описа на СРС, 90-ти състав, въз основа на който е образувано изп. Дело № 4038/2012 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев; - 272,28 лева, представляваща главница; 17.03 лева,
представляваща лихви и 83 лева, представляващи разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. 35430/2008 г. по описа на СРС, 74-ти състав.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от
приобщените изпълнителни дела.
Също така от съдържанието на изпълнителните дела и отбелязванията на гърба на
изпълнителните листове се установява, че процесните вземания не са погасени чрез
принудително изпълнение.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
3
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни иск за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното от ищеца твърдение за изтекла погасителна давност съдът
намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая всички
процесни изпълнителни листове са издадени въз основа на влезли в сила заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към
процесните вземания е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
По отношение на вземанията по изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. №
13696/2008 г., по описа на СРС, 53-ти състав.
От приобщения препис от изп.д. № 20039/2009г. на Държавен съдебен изпълнител при
Софийския районен съд, 17-ти участък, се установява, че същото е образувано по молба на
ответника от 12.03.2009г. въз основа на процесния изпълнителен лист.
С молба от 16.05.2009г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши
опис на движимите вещи на длъжника. Такъв не е извършен.
4
С молба от 22.10.2010г. взискателят отново е поискал от съдебния изпълнител да
извърши опис на движими вещи. Такъв отново не е извършен.
На 15.04.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
по банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
На 24.07.2014г. съдебният изпълнител е констатирал настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителният лист е върнат на
взискателя.
От приобщения препис от изп.д. 20158460400588 по описа на ЧСИ Орлин Мендов се
установява, че същото е образувано по заявление на ответника от 05.10.2015г., с което на
съдебния изпълнител е възложено да определя способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ.
На 20.10.2015г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца по
банкови сметки в „Обединена Българска Банка“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
На 02.06.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца по
банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Алианц
Банк България“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
С постановление от 23.09.2021г. съдебният изпълнител е констатирал настъпило
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителният
лист е върнат на ответника-взискател.
От представената от ответника молба за образуване на ново изпълнително дело с
входящ номер на съдебния изпълнител се установява, че на 15.06.2022г. ответникът е
поискал от ЧСИ Орлин Мендов да образува ново изпълнително дело въз основа на
процесния изпълнителен лист, като му е възложил да определя способа за изпълнение
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на издаване на процесния
изпълнителен лист /03.07.2008г./ до датата на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство /09.05.2023г./ не е налице период от пет години, през който
давностният срок за процесните вземания да не е бил прекъсван на основание чл. 116, б. „в“
от ЗЗД. Последното валидно изпълнително действие срещу ищеца по изп.д. № 20039/2009г.
на Държавен съдебен изпълнител при Софийския районен съд, 17-ти участък, е предприето
на 15.04.2011г., поради което производството по него е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 15.04.2013г. Извършеното от ДСИ отбелязване, че
последното действие е предприето на 16.02.2012г. е неправилно, тъй като след 15.04.2011г.
не са искани и не са предприемани изпълнителни действия. С молбата си от 16.02.2012г.
взискателят не е поискал предприемане на действия по изпълнение, а единствено делото да
бъде прехвърлено на частен съдебен изпълнител съгласно пар. 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ,
което искане е било оставено без уважение от ДСИ.
Следователно, по силата на действалото към този момент ППВС № 3/1980г.,
5
погасителната давност за процесните вземания е започнала да тече на 15.04.2013г. и е
следвало да изтече на 15.04.2018г. Преди нейното изтичане, обаче, тя е прекъсната на
05.10.2015г. с подадената от ответника молба за образуване на 20158460400588 по описа на
ЧСИ Орлин Мендов. След това давността е прекъсната на 20.10.2015г. и на 02.06.2017г.
вследствие на наложените от съдебния изпълнител запори в рамките на предоставените му
от ответника правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от 02.06.2017г. прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило на 02.06.2019г., а
съобразно приложимото към този момент Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, погасителната давност за вземанията е следвало да изтече на
09.08.2022г., като се вземе предвид спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни
считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Преди тази давност да
изтече, обаче, на 15.06.2022г. ответникът е подал молба за образуване на ново изпълнително
дело, с която давността отново е прекъсната. Считано от 15.06.2022г. погасителната давност
за вземанията по този изпълнителен лист изтича на 15.06.2027г., поради което към датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство /09.05.2023г./ давността не е
изтекла.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията
по изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. № 13696/2008 г., по описа на СРС, 53-ти
състав е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на вземанията по изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. №
12973/2009 г., по описа на СРС, 89-ти състав.
От приобщения препис от изп.д. № 20107870400205 по описа на ЧСИ Михаил
Делибозов се установява, че същото е образувано по молба на ответника от 25.08.2010г. въз
основа на процесния изпълнителен лист. С молбата ответникът е поискал налагане на запор
върху движими вещи и МПС на длъжника, запор върху вземания /вкл. за трудово
възнаграждение/, както и възбрана на недвижими имоти. Едновременно с това на съдебния
изпълнител е възложено да определя способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Видно от преписа от изпълнителното дело, по него е извършено единствено проучване
на имущественото състояние на длъжника и е направен опит за връчване на покана за
доброволно изпълнение по пощата чрез препоръчано писмо. Действия по изпълнение не са
предприети от ЧСИ, нито са били искани от ищеца след първоначалната му молба. С
постановление от 20.09.2021г. съдебният изпълнител е констатирал настъпило прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Тъй като по делото не са били искани и предприети действия по изпълнение след
25.08.2010г., прекратяването по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
настъпило на 25.08.2012г., от която дата е започнала да тече погасителната давност за
вземанията по силата на действалото към този момент ППВС № 3/1980г. Доколкото
ответникът не твърди и не доказва да са налице други обстоятелства, прекъсващи
6
погасителната давност, то тя е изтекла на 25.08.2017г. Релевираните от ответника доводи, че
бил добросъвестен, докато ищецът недобросъвестно се укривал от получаване на поканата
за доброволно изпълнение, с което препятствал изпълнението, са неотносими към
обективния факт на изтичане на погасителната давност. При положение, че за периода от
2010г. до 2017г. нито съдебният изпълнител е провеждал изпълнение, нито ответникът е
правил искания, с които да поддържа висящността на изпълнителното производство, респ.
да прекъсва давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД /дори след неговото прекратяване/,
добросъвестността на взискателя, респ. процесуалното поведение на длъжника, е без
значение за давността.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията
по изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 12973/2009 г., по описа на СРС, 89-ти
състав е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на вземанията по изпълнителен лист от 30.05.2011 г. по ч.гр.д. №
4183/2011 г. по описа на СРС, 90-ти състав.
От приобщения препис от изп.д. № 20128410404038 по описа на ЧСИ Неделчо Митев
се установява, че същото е образувано по молба на ответника от 29.03.2012г. въз основа на
процесния изпълнителен лист. С молбата ответникът е поискал налагане на запор върху
движими вещи длъжника и налагане запор върху вземания на длъжника по банкови сметки
и за трудово възнаграждение.
С разпореждане от 29.03.2012г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимото
имущество на ищеца, който не е проведен, въпреки че поканата за доброволно изпълнение, с
която ищецът е уведомен за описа, е връчена надлежно.
С постановление от 20.12.2018г. съдебният изпълнител е констатирал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от гореизложената хронология, считано от 29.03.2012г. изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 29.03.2014г.,
откогато е започнала да тече погасителната давност съгласно действалото към този момент
ППВС № 3/1980г. Доколкото ответникът не твърди и не доказва да са налице други
обстоятелства, прекъсващи погасителната давност, то тя е изтекла на 29.03.2019г.
Ето защо предявеният иск за недължимост на вземанията по изпълнителен лист от
30.05.2011 г. по ч.гр.д. № 4183/2011 г. по описа на СРС, 90-ти състав, е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение на вземанията по изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д.
35430/2008 г. по описа на СРС, 74-ти състав.
От приобщения препис от изп.д. № 20128410415793 по описа на ЧСИ Неделчо Митев
се установява, че същото е образувано по молба на ответника от 05.12.2012г. въз основа на
процесния изпълнителен лист. С молбата ответникът е поискал налагане на запор върху
движими вещи длъжника и налагане запор върху вземания на длъжника по банкови сметки
и за трудово възнаграждение. Едновременно с това на съдебния изпълнител е възложено да
7
определя способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 10.12.2012г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца по
банкови сметки във всички банки и клонове на чуждестранни банки на територията на
Република България.
На 08.02.2013г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на ищеца за
трудово възнаграждение от „Обединение Косматица“.
С разпореждания от 05.08.2014г., 06.02.2016г. и 27.02.2017г. съдебният изпълнител е
насрочвал опис на движими вещи на длъжника. Описът не е проведен поради неоткриване
на длъжника
На 09.06.2017г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител да наложи запори върху
всички вземания на длъжника по банкови сметки и за пенсия.
С разпореждания от 30.06.2017г., 20.09.2018г. и 18.02.2020г. съдебният изпълнител е
насрочвал опис на движими вещи на длъжника. Описът не е проведен поради неоткриване
на длъжника.
На 18.02.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца по
банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
С разпореждане от 09.12.2021г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими
вещи на длъжника.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на издаване на
изпълнителния лист /25.06.2009г./ до датата на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство /09.05.2023г./ не е налице период от пет години, през който
давностният срок за процесните вземания да не е бил прекъсван на основание чл. 116, б. „в“
от ЗЗД. Към датата 26.06.2015г., на която е прието Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителното дело не е било прекратено поради
перемпция, а след тази дата са били искани и предприемани действия по изпълнение всяка
година. Обстоятелството, че способът за изпълнение продажба на движими вещи не е могъл
да бъде довършен поради невъзможност за откриване на длъжника, не оказва влияние върху
прекъсването на давността. Считано от датата на последното прекъсване /09.12.2021г./
петгодишната давност за процесните вземания не е изтекла.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията
по изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. 35430/2008 г. по описа на СРС, 74-ти състав
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 200 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева, платено изцяло в брой. Релевираното от ответника възражение за прекомерност
на възнаграждението е основателно. С оглед ниската правна сложност на делото и средната
фактическа такава, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 400
лева, т.е. разноските на ищеца са в общ размер на 600 лева. С оглед уважената част от
8
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 314,76 лева. Ответникът
не е сторил разноски, претендирал е юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете, на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 47,54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. С. К., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С, кв. Б ул. „К“ № , срещу „Електрохолд Продажби“ АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Ца ш“ № , Б М Бизнес Център, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Т. С. К. не дължи на „Електрохолд Продажби“ АД поради
изтекла погасителна давност следните суми:
1. Сумата от 412,52 лева, представляваща главница, сумата от 27,14 лева,
представляващи лихви и сумата от 83 лева, представляваща разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 12973/2009 г., по описа на СРС, 89-
ти състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 20107870400205 по описа на ЧСИ
Михаил Делибозов;
2. Сумата от 344,08 лева, представляваща главница, сумата от 36,05 лева,
представляваща лихви и сумата от 103 лева, представляващи разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.05.2011 г. по ч.гр.д. № 4183/2011 г. по описа на СРС, 90-ти състав,
въз основа на който е образувано изп.д. № 20128410404038 по описа на ЧСИ Неделчо
Митев.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. К. срещу „Електрохолд Продажби“ АД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
Т. С. К. не дължи на „Електрохолд Продажби“ АД поради изтекла погасителна давност
следните суми:
1. Сумата от 440,67 лева, представляваща главница, сумата от 15,48 лева,
представляваща лихви и сумата от 83 лева, представляващи разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. № 13696/2008 г., по описа на СРС, 53-ти
състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 20039/2009г. на Държавен съдебен
изпълнител при Софийския районен съд, 17-ти участък и изп.д. 20158460400588 по описа
на ЧСИ Орлин Мендов.
2. Сумата от 272,28 лева, представляваща главница, сумата от 17,03 лева,
представляваща лихви и сумата от 83 лева, представляващи разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. 35430/2008 г. по описа на СРС, 74-ти
състав и е образувано изп.д. № 20128410415793 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ АД да заплати на Т. С. К. на основание чл. 78, ал.
9
1 ГПК сумата от 314,76 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. С. К. да заплати на „Електрохолд Продажби“ АД на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 47,54 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10