№ 5892
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100508848 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. Р. срещу Решение № 9630/23.05.2025 г. по
гр.д. № 69525/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 149- ти състав. Желае се отмяна на атакувания
акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон и постановяване на друго решение, с което да бъде уважено искането й
с правно основание чл.127б СК за налагане на забрана на децата Г.Р.Л., роден на **** г., и
А.Р.Л., роден на 27.07.2018 г., да напускат пределите на Република България. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Р. Г. Л. е депозирал отговор на насрещната въззивна
жалба, с която е оспорил същата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Изразява становище по доказателствените искания на въззивника.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
приема за установено следното:
С Решение № 9630/23.05.2025 г. по гр.д. № 69525/2024 г. по описа на СРС са
отхвърлени предявените от В. С. Р. срещу Р. Г. Л. претенции с правно основание чл.127б СК.
Изложените в жалбата доводи касаят неправилна преценка на събраните
1
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Не е спорно между страните и по делото се установява от приетите като писмени
доказателства от първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане, че страните
са родители на децата Г.Р.Л., роден на **** г., и А.Р.Л., роден на 27.07.2018 г.
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че
с влизало в законна сила решение № 13017/24.07.2023 г. по гр.д. № 11798/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 37-ми състав е утвърдено сключено помежду им споразумение, с което бракът им е
прекратен, родителските права по отношение на родените от брака деца Г. и А. са възложени
на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с двамата му малолетни
синове и същият е задължен да им заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева,
семейното жилище е предоставено за ползване на жената и тя е възстановила предбрачното
си фамилно име Р..
На 19.11.2024 г. по гр.д. № 68813/2024 г. по описа на СРС е издадена заповед за
незабавна защита, с която В. С. Р. е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на децата си Г. и А., забранено й е да ги приближава на разстояние по
– малко от сто метра и е определено местоживеенето на двамата малолетни синове на
страните при техния баща. При извършена служебна проверка въззивния съд констатира, че
по това дело не е постановен краен, влязъл в законна сила съдебен акт.
На 03.12.2024 г. по гр.д. № 71438/2024 г. по описа на СРС е издадена заповед за
незабавна защита, с която въззиваемият е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на въззивника и децата Г. и А.. При извършена служебна
справка въззивният съд констатира, че производството по това дело е изпратено за
съвместно разглеждане с това по гр.д. № 68813/2024 г. по описа на СРС.
Приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства дават основание да се
направи извод, че въззиваемият работи към Министерство на външните работи и
командировката му извън пределите на страната е прекратена, считано от 06.02.2025 г.
От неоспорената, представена пред СРС електронна кореспонденция се установява,
че въззиваемият е поискал съгласие от въззивника за краткосрочно (в периода 20.12-
26.12.2024 г.) пътуване с двете деца до Република Гърция. Въз основа на показанията на
свидетеля на въззивника С.Д.Р. се установява, че желаното пътуване не се е осъществило и
бащата никога не е напускал сам пределите на страната с двамата му сина.
От проведените социални проучвания, чийто констатации са закрепени в
приобщените социални доклади, се установява, че
От изслушването на въззивника се установява, че подаването на исковата молба е
провокирано от притеснение от извеждане на двете деца от въззиваемия извън пределите на
страната и установяването им в Република Гърция, участието на бащата в дипломатическа
мисия в тази страна, споделено й от децата намерение да живеят там и образуването на дело
относно промяна в родителската отговорност.
2
При изслушването си въззиваемият посочва, че командироването му в Република
Гърция е прекратено, понастоящем изпълнява служебните си задължения в Република
България, няма намерение да извежда децата извън пределите на страната без съгласието на
майката и не разполага с паспортите на двете малолетни.
От изготвения за нуждите на въззивното производство социален доклад на АСП, Д
„СП“ – Люлин се установява, че понастоящем основните грижи за двете малолетни деца на
страните се полагат от въззивника, при която Г. и А. живеят. Бащата демонстрира
необходимия родителски капацитет, може и осигурява всичко необходимо за правилното
отглеждане и възпитание на синовете си. По време на социалното проучване същият е
декларирал отсъствие на намерения за постоянно извеждане на децата си Г. и А. извън
пределите на страната. Социалната служба е изразила становище, че искането на майката за
налагане на забрана по чл.127б СК не е в интерес на двете малолетни. Поддържана е
позиция, че в интерес на децата е да посещават и опознават други страни и култури.
От изготвения за нуждите на въззивното производство социален доклад на АСП, Д
„СП“ – Оборище се установява, че основните грижи за децата се полагат от въззивника.
Между родителите е налице остър конфликт, в който двете малолетни не следва да бъдат
въвличани и да търпят негативни последици от поведението на страните. Направен е извод,
че пътуванията на децата с цел туризъм и запознаване с културата на други страни и народи
би било обогатяващо лично преживяване, което носи единствено радост и ползи за тяхното
развитие. Поддържан е извод, че налагането на забрана за извеждане от страната на двете
малолетни от единия им родител е крайна мярка, която ще окаже негативен ефект върху
развитието им.
Новелата на чл. 127б СК разписва възможност съдът да наложи забрана за напускане
на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане по искане на родител,
настойник или попечител. Разяснено е, че незаконно е извеждането на дете с обичайно
местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на
закона или на споразумение. Целта на тази законодателна уредба е да се препятства
неправомерно извеждане на дете от родител, член на семейството или настойник извън
държавата по обичайно му местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на
родителските права, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение или
при наличие на конкретен и явен риск да напусне или да бъде изведено от територията на
държава членка и се осъществява чрез въвеждането и в Шенгенска информационна система
(чл.32, пар.1, б. „в“ и б. „г“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на
Съвета). Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и
непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на
преценка и установяване във всеки конкретен случай. При това тежестта на доказването й
лежи върху лицето отправило искането по чл. 127б СК.
В настоящия случай наличието на явната, несъмнена, реална, конкретна и
непосредствена опасност от извеждане на синовете на страните от въззиваемия не се
3
установява. Понастоящем командировката на Р. Г. Л. извън страната е прекратена по негова
инициатива, същият има сигурна работа в Република България, не е пътувал с децата извън
пределите й, макар да е имал материални възможности за това и да го е желаел, единствено
е отправял искане до другия родител за получаване на съгласие за това. Личното поведение
на въззиваемия не сочи наличие на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха от
неправомерно извеждане от страната на децата Г. и А.. Мярката по чл.127б СК не може да
бъде наложена с мотиви, които са изолирани от конкретния случай и основават на
съображения за обща превенция, влошени родителски отношения и спор за родителска
отговорност, тъй като неоснователното налагане на ограничението за възпиране от пътуване
би довело до пряко увреждане интереса на малолетните деца на страните.
Поради цялостно отхвърляне на въззивната жалба и предвид задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на
ОСГК на ВКС разноски се следват на въззиваемия. Същият е сторил разноски в размер на
1 200 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път /виж платежно нареждане
от 15.07.2025 г./.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9630/23.05.2025 г. по гр.д. № 69525/2024 г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, да заплати на Р. Г. Л., ЕГН **********,
сторените пред въззивния съд разноски в размер на 1 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4