№ 1107
гр. Стара Загора, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Д.
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20245530103165 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искове с правна квалификация чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.1 КТ
вр.чл.187, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като
ищцата М. С. Д. оспорва Заповед № З-367/12.06.2024г. на Управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – Стара Загора, като незаконосъобразна – оспорва твърдението, че била
извършила нарушение на трудовата дисциплина – длъжността й попадала в списък на такива, с
ненормиран работен ден, като нямала регламентирано работно време. Наложеното наказание не
отговаряло на тежестта на нарушението. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло
претенциите на ищцата – ненормираният работен ден предполагал спазване на работното време и
работа след изтичането на същото – при необходимост. Ответникът моли да бъде отхвърлен
предявения иск, който бил допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Претендира за
направените по делото разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че работи в ответното дружество от 29.10.2021 г. на
длъжност „*****“ към Централно управление при Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара
Загора.
На 12.06.2024г. й била връчена Заповед № 3-367/12.06.2024 г., издадена от Управителя на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - инж.Радостин Миланов, с която й било наложено
Дисциплинарно наказание "Забележка" за допуснато според работодателя, нарушение на трудовата
дисциплина от нейна страна: - по чл. 187, ал. 1, m. 1 от КТ – закъснение….
Оспорва изцяло Заповед № 3-367/12.06.2024 г., издадена от Управителя на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - инж.Радостин Миланов, с която й било наложено
Дисциплинарно наказание "Забележка", като неоснователна и незаконосъобразна. Повод за
иницииране на дисциплинарното производство бил Доклад от ***** на длъжност „*****” за
1
извършена проверка на 07.05.2024г в 08.15ч., относно спазване на правилата за безопасни условия
на труд, работно време и почивки на служителите отдел „*****” към ЦУ .
Според ответника при извършената проверка на 07.05.2024г в 08.15 часа не била на
работното си място, като регламентираното й работно време започвало в 08.00ч и по този начин,
позволявайки си закъснение от 15 минути била нарушила свое основно длъжностно задължение по
Кодекса на труда, а именно: не била спазила изискванията да се яви на време на работното си място
и да изпълнява трудовите си задължения по сключения с работодателя трудов договор и с това си
поведение била създала предпоставки за нарушаване на трудовия ритъм на отдел „*****”. Оспорва
твърдението, че била извършила нарушение на трудовата дисциплина, за което й било наложено
наказание, което да било довело до нарушаване на трудовия ритъм на отдел „*****”. Счита, че при
издаване на атакуваната заповед работодателят бил допуснал нарушение на чл. 189. aл, 1 КТ „При
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя”.
Ищцата твърди, че дори и да била закъсняла с 15 минути това по никакъв начин не било довело до
нарушаване на трудовия ритъм на отдел „*****”. Още повече, нямало как да била нарушила
работното си време, защото била на ненормиран работен ден тъй като й се било налагало да
извършвам дейности извън работното й място, които били регламентирани в длъжностната й
характеристика и никъде не й било вменено като задължение, че трябвало да уведомява някой, че
ще закъснее, защото щяла да върши работа извън офиса. Длъжността, която заемала - „*****“ била
една от одобР.те длъжности, които били на ненормиран работен ден. Макар това да не било
написано в трудовия й договор със ЗАПОВЕД № 3-236- 1/23.04.2024г, с която на основание
Заповед №3-236/ 09.04.2024г., управителят на дружеството -инж.Радостин Миланов бил
постановил, че към длъжностите, имащи право на допълнителен платен годишен отпуск за
ненормиран работен ден- 8-дни, се добавяли още три: *****. ***** и *****. Тоест от тази дата тя
официално била на ненормиран работен ден и затова й се полагали още 8 дни платен годишен
отпуск. Следвало Работодателя, издал атакуваната от нея Заповед, най-добре да е бил запознат и с
другите издадени от него заповеди. Би следвало и другите работници и служители в ответното
дружество в.т.ч. и лицето докладвало я, че не била на работното място в 8,15ч също да е било
запознато с тези заповеди .... относно това кой на какво работно време е....и кого да проверява и
докладва за неспазването му...
На 15.05.2024 г. й било връчено искане на обяснения с изх. № ЦУ- 843/14.05.2024г, които
тя представила на 16.05.2024г. с вх. № ЦУ-843/16.05.2024г, с които оспорила извършването на
нарушението, като била изложила съображения, че именно в изпълнение на трудовите й
задължения и съобразно длъжностната й характеристика част от задълженията й били: съгласуване
технически ***** с външни институции и общини за осигуряване разрешителен режим;
Контролиране изпълнението на договорите, следи хода на изпълнение на действащите ***** и
участва в проверки на място, като била посочила, че работи на ненормиран работен ден тъй като
при изпълнение на тези й задължения непрекъснато й се налагало да работи извън офиса, по време
на обедна почивка , или да остава след работно време. Посочила била и конкретни *****, по
които работила. От представените от нея писмени обяснения, че тъй като работила на ненормиран
работен ден то нямало как да била извършила нарушението „закъснение” за работа с 15 минути,
както и от посочените от нея *****, по които работила в момента и й се налагали действия извън
офиса, работодателят би следвало да прекрати преписката по установяване на това нарушение. Но
това не било сторено.
2
Видно от мотивите на атакуваната от ищцата Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, работодателят, преди да издаде същата, въобще не бил обсъдил представените от нея
обяснения т.е. подходът на работодателя бил - да бъде наказана на всяка цена.
Това нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, която
повелявала, че работодателят, преди налагане на дисциплинарно наказание следвало да съобрази и
обясненията, дадени от работника/служителя, било съществено и представлявало самостоятелно
основание за отмяна на процесната Заповед № 3-367/12.06.2024 г., за налагане на дисциплинарно
наказание.
Още повече, че работодателя, издавайки тази незаконосъобразна заповед, в която приел,
че ищцата била нарушила „регламентираното й работно време“, било в абсолютно противоречие на
собствената си ЗАПОВЕД № 3-236- 1/23.04.2024г, с която на основание Заповед №3-236/
09.04.2024г бил постановил, че към длъжностите, имащи право на допълнителен платен годишен
отпуск за ненормиран работен ден - 8-дни, се добавяли още три: *****. *****, *****.
Видно от последната било, че длъжността й попадала в длъжностите на ненормиран
работен ден. Което доказвало, че нямало как да е извършила нарушението „закъснение”, защото
нямала регламентирано работно време.
Налице били и редица други нарушения, които обуславяли незаконосъобразност и
неправилност на заповедта като: Заповедта противоречи на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй
като в нея липсвал срок за обжалване; противоречи на изискванията на чл. чл.193, ал.1 от КТ,
противоречи на изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ; Мотивирането на заповедта било формално при
налагане на наказанието били взети предвид и уж извършени от ищцата преди повече от една
година предходни нарушения свързани с неспазване на работно време. Счита, че наложеното
наказание не съответствало на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било
извършено, и поведението й, но предвид основното й съображение, че била на ненормирано
работно време и нямало как да го била нарушила, не се налагало да ги коментира и анализира.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени, наложеното й със Заповед № 3-
367/12.06.2024 г., издадена от Управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД -
инж.Радостин Миланов Дисциплинарно наказание "Забележка". Претендира направените в
производството разноски,
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като счита иска за
допустим, като предявен от лице, което има правен интерес от воденето му, но недоказан и като
такъв за неоснователен.
Основното съображение на ищцата, с което същата оспорвала наложеното й
дисциплинарно наказание било, че работи при условията на ненормиран работен ден, поради което
макар и да не била на работното си място в 8,15 часа, след началото на установеното работно време
/от 8,00 часа до 17,00 часа/, не било на лице нарушение на трудовата дисциплина от нейна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда „Поради особения характер на
работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с
представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои
длъжности ненормиран работен ден“.
Според чл. 139а, ал. 3 и 4: Ал. 3 „Списъкът на длъжностите, за които се установява
ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя“. Ал. 4 „Работниците и
3
служителите е ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си
задължения и след изтичането на редовното работно време.“ В Чл. 139а, ал. 7 било уредено, че:
„Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за
извънреден труд“. Аналогична била разпоредбата на чл. 48 от Правилника за вътрешния трудов ред
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Видно от цитираната, по-горе разпоредба в нея не се
съдържала възможност за работника или служителя, работещ при условията на ненормиран
работен ден да не спазва установеното от Работодателя работно време. Съгласно чл. 47, ал. 3 от
Правилника за вътрешния трудов ред, установеното работно време на работниците и служителите
на ответното дружество било от 8,00 до 17,00 часа с обедна почивка от 12,00 часа До 13,00 часа и с
почивки от 10,00 часа до 10,15 часа и от 15,00 часа до 15,15 часа за работещите през повече от
половината работно време на компютър.
Съгласно разпоредбата на чл. 139а от КТ, работещите при ненормиран работен ден били
длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на работното
време, докато това било необходимо за изпълнението и завършването на дадена работа.
Тоест работата при ненормиран работен ден предполагала спазване на установеното
работното време от работодателя и работа и след изтичане на същото, когато това било
необходимо, като тази работа след изтичане на работното време се компенсирал с предоставянето
на допълнителен платен годишен отпуск на съответния работник или служител.
Работата при ненормиран работен ден не означавало в никакъв случай работа при
неспазване на установеното работно време, съобразно субективната преценка на конкретния
работник или служител.
Дори и действително да била на лице необходимост ищцата да изпълнява трудовите си
задължения извън работното си място или извън работно време, то в дадените от нея обяснения,
както и в исковата молба следвало да бъдат наведени доводи в този смисъл. В тях обаче не се
сочило къде е била ищцата по време на отсъствието си от работното си място на 07.05.2024г.
сутринта, както и какви свои трудови задължения изпълнявала. Тя не била посочила това в
дадените от нея писмени обяснения, въпреки изрично поставения й въпрос в писмото на
Работодателя, с което същите са й били изискани.
Неоснователно било също твърдението й, че не следвало да уведомява когото и да било за
отсъствието си в работно време именно поради задължението на ищцата в рамките на
установеното работно време да бъде на работното си място.
Тогава, когато същата следвало да ползва полагащият й се допълнителен платен годишен
отпуск, служещ, като компенсация на работата й при ненормиран работен ден, то тя би следвало да
стори това при спазване на изискванията за ползване на отпуск в дружеството, а именно след
получаване на писмено разрешение от страна на Работодателя за това.
Противно на твърдяното от ищцата в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
Работодателят бил обсъдил дадените от нея, обяснения. Посочил бил, че до колкото същата не
сочила конкретна причина за отсъствието си от работното място след началото на работното време,
то не били на лице и обстоятелства, които евентуално да го оправдават.
В дадените от ищцата обяснения се сочили данни и обстоятелства, относно спецификата
на длъжността и задълженията й, които били известни на Работодателя но не оправдавали
неспазването на работното време от същата.
4
Изложени били и конкретни мотиви, относно тежестта на нарушението и съответно
наложеното наказание, като било посочено, че били установявани и предходни нарушения,
свързани с неуплътняване на работното време от страна на ищцата. Като утежняващо
отговорността обстоятелство, водещо до налагане на дисциплинарното наказание било и
предходното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, за което на същата било
наложено дисциплинарно наказание със Заповед № 3-454/14.08.20204г.
Счита, че е на лице нарушение на трудовата дисциплина, подлежащо на съответната
санкция от страна на Работодателя. Моли съда да приеме предявеният иск за недоказан и
неоснователен и да отхвърли същия.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа изцяло исковата молба чрез
пълномощника си, адв. Р. Г., АК Стара Загора, упълномощена с исковата молба. Претендира стоР.те
по делото разноски. В съдебно определения срок представя писмена защита.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора, чрез процесуалния си
представител – адв. А. С., АК Стара Загора, оспорват предявения иск и молят същия да бъде
отхвърлен като неоснователен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представят писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Видно от Трудов договор № ***** г., между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е била назначена в ответното дружество на длъжност
„*****. Работното време на ищцата е било определено на осем часов работен ден и място на работа
– ЦУ, *****. С допълнително споразумение №***** г. към трудов договор № ***** г. длъжността
на ищцата е изменена в „*****“ с определено работно време на осем часов работен ден и място на
работа – ЦУ, отдел *****. Същото трудово правоотношение е било прекратено със Заповед
№30/06.08.2024 г. на управителя на ответното дружество. По същество тези обстоятелства не са
спорни по делото.
По делото са приложени материалите от личното трудово досие на ищцата. Видно от
Протокол №1/07.05.2024 г., на 07.05.2024 г., в 08.15 часа, от ***** – инспектор ***** – отдел
„*****“ към ВиК – ЦУ, град Стара Загора е била извършена проверка за безопасни условия на
труд, работно време и почивки на служители от дружеството. Проверката е установила, че всички
служители са на работните си места и спазват работното време с изключение на ищцата – М. С. Д. –
ръководител отдел „*****“. Във връзка с проверката, до управителя на ответното дружество е
изготвен доклад с вх. № РЦ-137/07.05.2024 г., с който същият е бил уведомен за установените от
проверката обстоятелства. Изготвено Писмо с изх. № ЦУ-843/14.05.2024 г., връчено на ищцата на
15.05.2024 г., с което от последната са изискани писмени обяснения, във връзка с извършената на
07.05.2024 г. проверка относно спазване на правилата за безопасни условия на труд, работно време
и почивки на служителите от отдел „*****“, отдел ***** и отдел ***** От страна на ищцата са
представени обяснения, въведени в деловодството на ответника с вх. № ЦУ-843/16.05.2024 г. В
същите обяснения, ищцата е посочила, че с оглед изпълнение на задълженията й се налага
извършване на проверка за отстраняване на несъответствия по строителните обекти, както и
посещения на държавни и общински администрации. Сочи се, че във връзка с изпълнение на
трудовите й функции често се налага да се работи по време на обедна почивка и след 17.00 часа,
както и по време на болнични.
5
На 12.06.2024 г. на ищцата е връчена Заповед №З-367/12.06.2024 г. , с която й е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“, за това че същата е допуснала нарушение на трудовата
дисциплина – закъснение за работа на 07.05.2024 г., като при проверка е установено, че същата не е
била на работното си място в 08.15 часа, като регламентираното й работно време започва в 08.00
часа. За това си закъснение тя не е изложила основателна причина, не е уведомила колегите си или
друго лице от ръководството на работодателя, че се налага да не се яви на време на работното си
място, като с това си поведение ищцата създала предпоставки за нарушаване на трудовия ритъм в
отдел „*****“.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Колективен трудов договор от
01.04.2024 г., сключен между ръководството на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –Стара
Загора и Синдикалните секции на КТ „Подкрепа“ и ОСО „Водоснабдител“ към КНСБ с
приложенията към него. Видно от приложение №6 към същия – Правилник за вътрешния трудов
ред, раздел шести, чл.47, ал.3 – установеното работно време е от 08.00 часа до 17.00 часа.
Работното време се прекъсва от обедна почиква, която е от 12.00 часа до 13.00 часа и почивките от
10.00 до 10.15 часа и от 15.00 до 15.15 часа – за работещи повече от половината работно време.
Съгласно чл. 48, ал.1 от същия правилник, поради особения характер на работата, работодателят
след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на
работниците и служителите може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
Със Заповед №3-236-1/23.04.2024 г. на управителя на ответното дружество са одобР.
длъжности имащи право на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден,
измежду които е и длъжността на ищцата към този момент – *****.
С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетели. От показанията на свидетеля ***** се установява, че знае за работата на
ищцата във „ВиК“ от нея самата. Работното място на ищцата било в офиса на кръстовището на ул.
„Христо Ботев“ и ул. „Методи Кусев“. Ищцата работила в Община Стара Загора, като ръководител
на инвестиционните ***** в периода 2008 г. – 2012-13 г., откъдето я познавал свидетелят, който бил
ръководител на инвестиционното звено в Общината. Свидетелят сочи, че трудовите задължения на
тези длъжности изисквали извършване на действия в извън работно време.
Свидетелката ***** /работи при ответника на длъжност *****/ сочи, че длъжността й
включва задължение за извършване на проверки за спазване на работното време от служителите в
ответното дружество. На 07.05.2024 г. извършила проверка в 12 звена и 4 или 5 отдела, в хода на
която, в 08.15 часа не заварила ищцата на работното й място – в отдел „*****“, находящ се на адрес
гр. Стара Загора, ул. „М. М. Кусев“ №7. Колегите и прекият ръководител на ищцата не могли да
посочат къде се намира тя към този момент. За проверката се изготвил протокол и доклад .
Свидетелите ***** / и двамата работят при ответника в отдел ***** сочат, че работното им
място било на адрес гр. Стара Загора, бул. „М. М. Кусев“ №7, където било работното място и на
ищцата. Последната имала обособено място за работа с компютър и бюро. На 07.05.2024 г. била
извършена проверка за спазване на работното време, при която било установено, че ищцата
отсъства от работното си място.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, по отношение на които са обстоятелствени,
безпротиворечиви, основани на непосредствени впечатления. Вярно е, че свидетелите ***** са
служители при работодателя, но предвид конкретния предмет на доказване по настоящото дело
именно тези свидетели са получили най-пълна и точна представа за изложените от тях събития,
6
произтекли на 07.05.2024 г. Показанията на същите се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
За да е налице валидно упражнено правото за налагане на дисциплинарно наказание
от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки,
формиращи фактическия състав по неговото налагане: 1. За деянията, за които е наложено
наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл.193, ал.1 КТ; 2. Наказанието да е
наложено в рамките на преклузивния срок по чл.194 КТ; 3. Наказанието да е наложено при
спазване изискванията по чл.195,ал.1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за
налагането му; 4. Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание, да е осъществено от
ищеца и същото да представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови
задължения на ищеца; 5. Наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл.189
КТ. Посочените предпоставки следва да са налице при налагането на всяко едно дисциплинарно
наказание.
Разпоредбата на чл.193,ал.1 КТ изисква преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. По делото са представени от ответника исканите писмени обяснения, приложени към
личното трудово досие на ищцата, които са изискани без всякакво съмнение именно във връзка с
процесния случай и то – за търсене на дисциплинарна отговорност на ищцата за нарушенията,
извършени от нея.
Работодателят е спазил преклузивния срок по чл. 194 КТ – следва да се приеме, че
нарушението е открито на датата на неговото извършване – 07.05.2024 г. Обжалваната Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 3-367/12.06.2024 година е връчена на ищцата на
12.06.2024 г. – т.е. в преклузивния двумесечен срок, съгласно чл. 194, ал.1 КТ.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания за
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Липсата на само един
от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна.
Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават
рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно наказание
съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона,
свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и преклузивни
срокове), както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за
всеки отделен случай и правилни ли са приложени критериите, за определяне на наказанието.
Нормата на чл.195,ал.1 КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за
дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в
процеса и представяне на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на
Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл.195,ал.1 КТ, основаваща се на
съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез
мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно изискуемите
елементи. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и
7
субективна страна, той не би могъл да обоснове заключението си за извършени от служителя
фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл.187 и чл.190 КТ нарушения
на трудовата дисциплина. В настоящия случай съдът намира, че обжалваната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание съответства на формалните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй
като точно са посочени наказаното лице, поведението, което се санкционира, видът дисциплинарно
наказание, законните текстове, на основание които се санкционира работника.
При това положение съдът счита, че следва да се занимае с въпроса дали ищцата е
извършила нарушение на дисциплината, т. е. дали нейното поведение, описано в обжалваната
заповед действително е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Отговорността на
жалбоподателката е ангажирана за нарушение на чл. 187, ал.1, т.1 от Кодекса на труда – закъснение
за работа. Закъснението по същество се изразява в неспазване на началото на работния ден и
явяване на работното място след установения час за започване на работа.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че началото на
работния ден в ответното дружество е 08.00 часа. Същото е уредено с вътрешноведомствен акт –
правилник за вътрешния трудов ред. По делото не се ангажират доказателства сочещи на
обстоятелството ищцата да не е била запозната с този акт при изпълнение на трудовите й
задължения /още повече, че със заявление от 29.10.2021 г. последната е заявила членство в СС
„Подкрепа“, която представителна синдикална организация, чрез синдикалната си секция е страна
по сключения на 01.04.2024 г. Колективен трудов договор, приложение към който е и правилника за
вътрешния трудов ред/. Безспорно се установи и, че към момента на извършената проверка ищцата
не е била на мястото си на работа, определено в трудовия й договор – ЦУ, *****.
От въведените от ищцата общи твърдения в дисциплинарното и в последствие в съдебното
производство, за необходимост от изпълнение на трудовите й задължения извън работното място,
не се установи по никакъв начин дали и къде последната е изпълнявала трудовите си функции в
момента на извършената проверка – 07.05.2024 г., в 08.15 часа. Действително, в длъжностната
характеристика на ищцата за длъжността „***** *****“ е посочено: „контролира изпълнението на
договорите, следи хода на изпълнение на действащите ***** и участва в проверки на място“, но
по делото не бяха ангажирани доказателства, във връзка с конкретно изражение на изпълнението на
посочено служебно задължение на 07.05.2024 година в 08.15 часа. Такова не е посочено и в
предоставените от ищцата, в хода на дисциплинарното производство, писмени обяснения.
Твърдения за такива обстоятелства, препятстващи присъствието й на работното място не са
въведени и в исковата молба. Предвид това, че по същество с обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание се твърди отрицателен факт – липса на основание за неспазване на
установеното работно време, то съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да ангажира
твърдения и да посочи и представи доказателства за наличие на такова основание, което би
обосновало незаконосъобразност на наложеното наказание. Ищцата не е сочила твърдения за
такова и не е ангажирала доказателства в тази връзка.
Основното възражение против наложената заповед за дисциплинарно наказание на ищцата
е, че последната не е била задължена да спазва установеното начало на работния ден, тъй като със
заповед на работодателя си по отношение на нея е бил установен ненормиран работен ден. Това
обстоятелство, действително се установи по делото. Съгласно чл. 139а, ал.4 от КТ работниците и
служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си
задължения и след изтичането на редовното работно време, като ал.5 от същата разпоредба дава
право на работниците и служителите, освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15
8
минути след изтичането на редовното работно време. Ал.7 от същия, въвежда друга привилегия за
работниците и служителите с установен ненормиран работен ден, като работата им над редовното
работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в
почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Посочените
разпоредби определят ненормираният работен ден, като институт на трудовото право, с който се
въвеждат допълнителни права и задължения за работника/служителя. Последният дължи, поради
особения характер на работата си, да извършва служебните си задължения и след приключване на
работното време. За това, обаче, работникът е компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск,
почивка след изтичане на редовното работно време и увеличено възнаграждение за извънреден
труд, в законоустановените случаи. За тези работници, законът не предвижда привилегията да не
спазват изначално установеното работно време. Ето защо и твърденията на ищцата в тази им част
се явяват неоснователни.
При така изложеното, съдът намира че от страна на ищцата, на 07.05.2024г. действително е
било извършено нарушение на трудовата дисциплина, въведена от ответния работодател.
С обжалваната заповед, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – „забележка“.
Забележката е най-лекото дисциплинарно наказание, състоящо се в отправен изричен укор за
извършеното от страна на работника. Целта му е официално да бъде привлечено вниманието на
последния върху извършеното от него нарушение и да му се посочи, че то е явно отклонение от
дължимото правосъобразно поведение по трудовото правоотношение. Съдът намери, че
наложеното от ответния работодател дисциплинарно наказание „забележка“ съответства на
извършеното дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, като се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя в
конкретния случай, при преценката с оглед разпоредбата чл. 189, ал.1 от Кодекса на труда.
Поради изложеното съдът намира, че процесната заповед № 3-367/12.06.2024 година на
Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е законосъобразна. Предявеният иск за
нейната отмяна се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата да
заплати на ответното дружество стоР.те по делото разноски в размер на 960,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. С. Д., ЕГН **********, с адрес *****, чрез адвокат Р. Г.
от АК Стара Загора, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. „Захарий Княжески“ №71, офис 16
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ №62, представлявано от управителя Радостин
Иванов Миланов, чрез адвокат А. С., АК Стара Загора, с адрес гр.Стара Загора, ул.“Захарий
Княжески“ № 79, за отмяна на наложеното на М. С. Д., със Заповед № З-367/12.06.2024г. на
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД – Стара Загора, дисциплинарно наказание
„Забележка“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
9
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с адрес *****, чрез адвокат Р. Г. от АК Стара Загора,
със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. „Захарий Княжески“ №71, офис 16, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул.„Христо Ботев“ №62, представлявано от управителя Радостин Иванов Миланов
сумата от 960 /деветстотин и шестдесет /лева, представляващи стоР. в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10