№ 20263
гр. С., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря В. С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110107721 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, подадена от И. С. С., чрез неговия баща и законен
представител С. Л. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Б. Е.“ АД, е
предявен иск с правно основание чл. 5 § 1, б. „в“ вр. чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г. за сумата от 488,96лв., представляваща обезщетение, дължимо на
основание Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за закъснение на полет FB6815 от 25.05.2024
г. по направление С. /Б./ – Д. /Т./, ведно със законна лихва за период от 25.09.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. д. № 57052/2024 г. по описа на СРС,
182 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена с разпореждане № 172773/10.11.2025 г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление С. – Д., който трябвало да бъде осъществен на
25.05.2024 г., като излети от летище С. в 12:20 ч. и кацне на летище Д., Т. в 12:55 ч.
Полетът от С. за Д. е бил реализиран със закъснение с над три часа. Излага, че
дължината на полета е до 1 500 км., поради което му се дължи обезщетение в размер
на 488.96 лв., представляващо левовата равностойност на 250 евро. Твърди, че на
13.06.2024 г. е подал искане за обезщетение за закъснял полет пред въздушния
превозвач, но авиопревозвачът не изпълнил задължението си да плати обезщетение. По
изложените съображения моли за уважаването на предявения иск. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК (22.04.2025 г.) не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника „Б. Е.“ АД.
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответното дружество се е позовало
на наличието на извънредни обстоятелства, които изключват отговорността му.
На 05.05.2025 г. (пощенско клеймо от 02.05.2025 г.) ответникът депозира отговор
с характер на становище. С последното излага съображения за неоснователност на
предявения иск, поради наличие на изключващи отговорността на превозвача
обстоятелства -счупване на лявото плъзгащо стъкло на пилотската кабина на
въздухоплавателно средство, както и оспорва ищецът да се е явил навреме за
регистрация.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 57052/2024 г. на СРС, 182 състав, че по
заявление на ищеца И. С. С., чрез неговия баща и законен представител С. Л. С. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.10.2024
г., поправена с разпореждане № 172773/10.11.2025 г. против „Б. Ер“ АД за сумата от
488,96 лв., представляваща обезщетение на основание чл.7, параграф 1, б.“а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение на полет № FB6815 от 25.05.2024 г. по
направление С. /Б./ – Д. /Т. резервация № PXOAV5, ведно със законната лихва за
периода от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 08.01.2025 г.,
като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от
длъжника, съдът е дал указания на ищеца за възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск относно вземането си по заповедта по чл.410 ГПК. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия установителен иск, с предмет
установяване съществуване на вземане, идентично с вземането по издадената заповед.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В тежест на ищеца по предявения иск чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. е да докаже: че между него и ответника е сключен договор за въздушен
превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 25.05.2024 г. по релация
С. - Д., по което има качеството на пътник; явяването си на регистрационното гише в
съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза, забава в
изпълнението на полета повече от 3 часа, размер на претендираното обезщетение,
включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на
големия кръг.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи:
извършването на въздушния превоз съгласно предварително оповестеното разписание,
респективно наличието на извънредни обстоятелства, обусловили закъснението, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки,
респективно, че е изплатил претендираното обезщетение.
С окончателния доклад по делото, приет в проведеното открито съдебно
заседание прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че разстоянието между двете летища е до 1500 км.
Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г.
са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне
правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите,
предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и
при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача
да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Несъмнено е, че
ответникът се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или
има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент
(ЕО) № 261/2004 е налице произнасяне на СЕС с решение от 19.11.2009г. по съединени
дела С402/2007 и С-403/2017, с което е дадено задължително за българския съд
тълкуване - чл.633 ГПК, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл,
че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата
по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на
2
време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/.
Съгласно чл.3, пар.2, б. „а“ от Регламент(ЕО) №261/2004 същият намира
приложение за пътници, които имат потвърдена резервация за съответния полет и
освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се явят на гишето за регистрация, в посочен
от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент час, или
ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. От
изложеното следва, че фактическият състав на пораждане на правото на обезщетение
по чл.7 от Регламента включва освен наличието на закъснял с повече от 3 часа полет и
следните две предпоставки: пътникът да има потвърдена резервация за полета, както и
2 да се е явил на гишето за регистрация в предварително и в писмен вид /включително
по електронен път/ посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент час, или, ако не е посочен такъв- не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане.
По делото е представена бордна карта на името на ищеца с обозначение на
номера на полета – едната, сочеща време за качване 11:40 ч. на 25.05.2024 г.
В Решение от 21.12.2021г. по съединени дела C 146/20, C 188/20, C 196/20 и C
270/20 Съдът на ЕС е разяснил, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по
смисъла на чл.3, пар.2, б. „а“ от Регламента, когато туроператорът, с когото е
договорно обвързан, му е предал „друго доказателство“ по смисъла на чл.2, б. „ж“ от
Регламента, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет,
индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на
полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен
превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. С оглед на
ангажираните по делото писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност и предвид визираната практика на СЕС, задължителна за националния
съди, съдът намира, че представената бордна карта удостоверява правото на ищеца да
се качи на борда на самолета, тъй като издаването му по необходимост е
предпоставено от проверка на неговите права да пътува с конкретния полет,
следователно същият притежава белезите на „друго доказателство“ за потвърдена
регистрация за полета. Следователно помежду им е бил сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който за ответника е възникнало задължение да осъществи
превоза по посочената дестинация на датата, за която полетът е бил планиран.
С оглед наведеното възражение на ответника, че ищцата не се е явила на гишето
за регистрация в посочения от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент час, или ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане, следва да бъде отбелязано, че в практиката на Съда на ЕС
по тълкуване на Регламент(ЕО) №261/2004 се приема, че щом пътникът разполага с
потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето
му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се
презюмира. Този извод се основава на предположението, че щом превозвачът е
допуснал пътника на борда на самолета, то последният следва да се е явил на гишето
за регистрация в час, позволяващ да бъде навреме на изхода, за да се качи на борда на
самолета. (в този смисъл и Определение от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 на СЕС).
Ако превозвачът оспорва този факт, в негова тежест е да проведе обратно доказване и
да установи, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет. В настоящия
случай ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което следва да
се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да се яви навреме за полета.
Не е спорно между страните, а и това се установява от представените по делото
доказателства /бордна карта за полет FB6815 от 25.05.2024 г. по направление С. /Б./ –
Д. /Т., извадка от системата NetLine /, че полетът е бил изпълнен с над три часа
закъснение, доколкото е бил първоначално планиран да кацне в 12:55 ч., а е кацнал на
3
летище Д. в 16:02 ч. на 25.05.2024 г.
С оглед на горното, съдът намира, че за ищцата е възникнало право да
претендира обезщетение по чл.7 от Регламент(ЕО) №261/2004.
По наведените от ответника във възражението по чл. 414 ГПК и поддържани в
становището от 05.05.2025 г. твърдения за наличие на извънредно обстоятелство от
обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по разписание,
както и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на
закъснението на полета - възникнал в резултат от външни фактори, които са
непредвидими и непредотвратими, технически проблем на борда на въздухоплавателно
средство с регистрационен знак LZ-BVL, планирано да извърши процесния полет,
което обстоятелство е от категорията рискове за сигурността и което е наложило смяна
на въздухоплавателното средство, поради което процесният полет е изпълнен с друго с
регистрационен знак LZ-SOF, съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента,
съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната
практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват
сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са
довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.
1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този,
който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки,
които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-
специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303,
т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори
като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от
19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C-294/10). Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото
дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува
стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в
съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест
на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни
обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като
доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо
отговорността обстоятелство.
За установяване на твърдяното извънредно обстоятелство ответникът е
представил справка от специализираната система за планиране- NetLine, както и
4
рапорт от дневна смяна. От същите е видно, че процесният полет е предвиден за
изпълнение с въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVL, но поради
технически дефект е извършена смяна на въздухоплавателното средство и полетът е
изпълнен с друго с регистрационен знак LZ-SOF. Съдът намира, че установената преди
полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния
полет, нито е извънредно обстоятелство, нито е непредотвратима при вземане на
съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния
апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически
контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от 4 Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по
съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел
до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от регламента, освен ако този проблем
произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. За да се освободи от отговорност,
авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от
такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и
обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване (така и в Решение от
22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07). В конкретния случай липсват твърдения на
ответника за конкретната причина за появата на техническата повреда по планираното
за изпълнение на процесния полет въздухоплавателно средство, както и кога е
констатирана тя, нито са събрани доказателства в тази насока. При това положение не
може да се приеме, че техническият дефект произтича от събитие, неприсъщо на
нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън
ефективния му контрол. Ето защо възражението с правно основание чл. 5, § 3 от
регламента се явява неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не са ангажирани
доказателства, установяващи, че ответникът е използвал всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, за да осигури
експлоатацията на процесния полет съгласно предварително планираното от
въздушния превозвач разписание с оглед твърдението на самия ответник, че
процесният полет е бил изпълнен с друго, а не с планираното въздухоплавателно
средство. Това е така, защото видно от представения рапорт смяната на
въздухоплавателното средства е предприета със закъснение – едва при установяване,
че ще се навлезе в тричасовото закъснение. Късното вземане на решение да се
използва друг самолет за полета и действията по неговото осъществяване генерират
допълнително забавяне, произтичащо от промяна на места, билети, гейтове, което е
довело до по-късно излитане с три часа и половина от първоначално планираното.
Последното в съвкупност сочи на не добра организация във връзка с възникналата
ситуация от отговорните лица на въздушния превозвач, въпреки, че данните по делото
сочат, че последният е разполагал с резервна машина, вредите от което ответното
дружество следва да покрие.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът не доказа наведените
твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на регламента, които
да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството му на страна по
договора за въздушен превоз обезщетение за закъснението на полета.
По делото се установяват предпоставките за възникване на правото на ищците на
обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайната
точка на полета и в случая е именно в размер на 250 евро, равняващи се на 488,96
лева. Доколкото ищецът доказа основанието на исковата си претенция, а ответникът не
доказа възраженията си или плащане на исковите суми, то предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
5
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ищецът, който
съобразно представените доказателства е сторил разноски за заплатена държавна такса
в исковото и заповедното производство по 25 лева за всяко, като същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
В заповедното и в исковото производство на ищеца е оказа безплатна правна
помощ. Ето защо на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на
неговия процесуален представител адв. В. Ч.-М. се дължи възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ, чийто общ размер, съобразявайки характера на заповедното
производство и обема на извършената от адвоката работа, свеждащ се до подаване на
заявление по образец, съдът определя на 240 лева с ДДС. Неговият размер за исковото
производство, предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на
делото и минимално положените от адвоката усилия, изразили се в подаване на искова
молба и на молба преди откритото заседание, но без явяване в него, съдът определя на
360 лева с ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Б. Е.“ АД,
ЕИК ********* дължи на И. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.,, ул. Х. Д. (13-та)
№ 2, представляван от неговия родител и законен представител С. Л. С., ЕГН
**********, на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., сумата от 488,96 лева,
представляваща обезщетение за закъснението на полет FB6815 от 25.05.2024 г. по
направление С. /Б./ – Д. /Т./ резервация № PXOAV5, ведно със законната лихва за
периода от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57052/2024 г. по
описа на СРС, 182 с-в, поправена с разпореждане № 172773/10.11.2025 г.
ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. С. С. с ЕГН **********,
представляван от неговия родител и законен представител С. Л. С., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лева - разноски за държавна такса в
исковото производство и сумата от 25 лева - разноски за държавна такса по ч. гр. д. №
57610/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.
ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., А. С., бул. Б. № *, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл.
78, ал. 1 ГПК на адв. В. В. Ч.-М. от ВАК, с личен № *********, със съдебен адрес: гр.
В., ул. Д. № *, ет. *, сумата от 240 лева с ДДС– възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на И. С. С. в заповедното производство, и сумата от 360 лева с ДДС –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. С. С. в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6