РЕШЕНИЕ
№ 925
гр. Плевен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430101399 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ООД *** против М. Г. Г. от ***. В
молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № ***/ *** год., по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата кредит в размер на 3 000 лв. Твърди се, че като
допълнително обезпечение на дадената сума съгласно чл. 22 ал. 1 от договора
потребителят е издал запис на заповед в полза на кредитора. Твърди се, че в
договора са били посочени размерът, броят, периодичността и датите на
погасителните вноски, както и общият размер на плащанията съгласно „***“-
неразделна част от договора с фиксиран възнаградителен лихвен процент 3,
40 %. Твърди се, че поради неплащане на вноските от страна на ответницата в
Плевенския районен съд е било подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК въз основа
на записа на заповед от *** год. Твърди се, че е било образувано ч. гр. дело №
***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че въз основа на
1
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищецът е образувал
изп. дело № *** по описа на *** Д. Д. с район на действие *** окръжен съд. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу
ответницата за сумата от 3 282, 52 лв., представляваща задължение по запис
на заповед от *** год., издаден като обезпечение на договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 19. 06. 2018
год. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника
в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск
е основателен.
Вземането на „***” ООД *** произтича от запис на заповед от *** год.,
който обезпечава сключения между страните договор за потребителски
кредит № ***/ *** год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит
ответницата М. Г. Г. като потребител се е задължила да погаси задължението
си на 12 месечни погасителни вноски. От заключението на вещото лице Т.И.,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че към датата на приключване на съдебните
прения от страна на ответницата по процесния договор за кредит е изплатена
сума в размер на 493, 84 лв., като остава непогасено задължение в размер на 3
282, 52 лв., от които 2 705, 39 лв. представляващи непогасен остатък от
2
главница и 577, 13 лв. представляващи договорна лихва.
Основното възражение, намерило отражение в отговора на исковата
молба, е за изтекла погасителна давност, но същото е неоснователно. Предвид
характера на процесното вземане приложима по отношение на него е
тригодишната погасителна давност, считано от падежа /чл. 531 ал. 1 от ТЗ/.
Видно е, че в случая падежът е 03. 05. 2017 год., а искът по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК се счита за предявен на 19. 06. 2018 год., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Следователно към момента на исковата молба предвиденият в закона
давностен срок не е изтекъл.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „***” ООД
*** е налице вземане срещу ответницата М. Г. Г. от *** за сумата от 3 282, 52
лв., в който размер предявеният положителен установителен иск се явява
основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на
109,52 лв. съобразно признатата част от вземането и направените в хода на
исковото производство деловодни разноски в размер на 315, 65 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. Г. Г.
от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 3 282, 52 лв., представляваща задължение по запис на заповед
от *** год., издаден като обезпечение на договор за потребителски кредит №
***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 19. 06. 2018 год. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Г. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 109, 52 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част
3
от вземането, и сумата от 315, 65 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4