Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., 07.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на десети октомври през
2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1726 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 275919 от 23.11.2017 г., постановено в открито съдебно заседание на
същата дата и обективирано в протокола от съдебното заседание по гр.д. № 21486/2017
г. на СРС, 62 състав, е осъдено
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД, да заплати на А.Б.З., сумата 7243,72 лв., ведно със законната
лихва считано от 04.04.2017 г. до датата на изплащане, сумата 167,34 лв. мораторна лихва за периода от
12.01.2017 год. 04.04.2017 год., като са
отхвърлени исковете до останалите предявени размери - 14487,44 лв. и
334,68 лв. С решението е осъдено "А.К." ЕООД да заплати на „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, сумите - 7243,72 лв., ведно със законната лихва считано от 04.04.2017 год.
до датата на изплащане, сумата - 167,34 лв. мораторна лихва за периода от
12.01.2017 год. 04.04.2017 год., които суми „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е осъдено да
заплати на А.Б.З.. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е
осъдил „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, да заплати на А.Б.З., компенсирани разноски - 870 лв.,
и "А.К." ЕООД да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД компенсирани разноски -
315 лв. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ответника- "А.К." ЕООД
Това
решение е обжалвано в срок от ищеца А.Б.З., чрез пълномощник адв. Д. П., в частта, в които искът му за главница е бил частично
отхвърлен до предявения размер от 14 487,56 лв. и обусловената от това част за разноските, с
оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон
довело до необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е преценил всички събрани по делото
доказателства, сочещи, че ищецът като застраховане не е имал поведение, нито е
проявил груба небрежност, което да е основание застрахователя да откаже или да
намали застрахователното обезщетение, тъй като към момента на кражбата на МПС,
същото не е било във владение на ищеца, а в държане на третото лице-помагач на
ответника „А.К.“ ЕООД, като именно от страна на последното е допусната груба
небрежност и третото лице-помагач в случая носи риска то погиване/повреждане на
МПС, предоставено му за ремонт. Моли решението да се отмени в обжалваните части
и иска за неплатено застрахователно обезщетение да се уважи изцяло. Прави
искане за разноски и за двете съдебни инстанции.
Решението е
обжалвано в срок и
от третото
лице-помагач на ответника - „А.К.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С.Н., в частите, в които главните искове срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, са били частично уважени за сумите - 7243,72 лв., и 167,34 лв. и обусловеното
от това уважаване на обратните искове на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД срещу „А.К.“ ЕООД за същите суми, с оплаквания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон довело до
необоснованост. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е заключил, че
малкият талон е останал в автомобила, което се опровергавало от събраните по
делото доказателства, сочещи че малкия талон/част ІІ от свидетелството за
регистрация на МПС, е било предоставено от ищеца чрез застрахователния му
брокер на служител на третото лице-.помагач и е установено, че този малък талон
е неистински документ, които факти,
заедно с обявяването то ищеца на неистински обстоятелства за събитието, били изключен застрахователен риск и основание
за отказ изплащане на обезщетение от застрахователя-ответник, като дори
оставането на малкия талон м МПС било също такова основание за отказ съгласно
т.9.1.23 от общите условия. Намира още, че дружеството не носи отговорност за
щетата, тъй като е положило грижата на добър стопанин, и няма основание
ответникът-застраховател да търси от него това, което е осъден да плати на
застрахования ищец.Моли решението да се отмени в обжалваните части и исковете
да се отхвърлят изцяло.
Ответникът по
главните искове и ищец по обратните искове „ДЗИ - О.З.“ ЕАД не е взел становище
по двете въззивни жалби, като и другите противни страни по двете не са взели
становище по тях в сроковете по чл.263 от ГПК.
В частта, с която главният иск на ищеца срещу
ответника за лихви за забава е бил отхвърлен за разликата над уважения размер
167,34лв. до предявения размер 334,69лв., решението не е обжалвано, влязло е в
сила и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части е и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При преценка правилността на
обжалваното съдебно решение, съгласно въззивният съд намира следното:
Ищецът А.Б.З. твърди, че е собственик на л.а. „Мини
купър“ с peг. № *******застрахован по имуществена застраховка „Каско +” по
застрахователна полица валидна от 02.07.2016 г. при ответника „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, валидна до 01.07.2017 г. В
срока на действие на застрахователния договор, на 6.10.2017 г., поради щета и
възлагателно писмо, издадено от ответника за ремонт на автомобила в доверен
сервиз-при третото лице-помагач, МПС-то
било предадено от ищеца на
застрахователния брокер Б.Б., с необходимите документи, като последният на
същия ден предал МПС с документите на управителя на третото лице-помагач в
качеството на доверен сервиз на ответното дружество-застраховател, за
отстраняване на щета. Твърди, че в нощта на 6-ти срещу 7.10.2016 г. посоченото
МПС било противозаконно отнето от
държането на третото лице-помагач, и
въпреки своевременното уведомяване на ответника за кражбата и представяне на
необходимите документи, ответникът-застраховател отказал да му заплати
застрахователното обезщетение от 15 000 лв., представляващо стойността на
МПС. Намира отказа за неоснователен, и иска съда да осъди ответното дружество
да му заплати сумата 14 487,44 лв. остатък от 15 000лв. след
приспадане на дължимите от него останали 2 застрахователни вноски по договора общ размер 512,56лв. , и
законната лихва за забава върху главницата от 334,68 лв. за периода 12.01.2017
г. до 04.04.2017 г. и разноските по делото.
Ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, оспорва предявените искове, с
възражението, че е налице изрично
предвидено в Общите условия на застраховката изключение от задължението за
заплащане на обезщетение, по т.9.1.23-оставено свидетелство за регистрация в
купето на МПС, неизпълнение с това поведение на задължение по т.10.5 от ОУ, вр.
чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, с което е способствал за настъпване на последиците и
осуетил евентуално предотвратяване на последиците, нарушаване на т.9.1.9 и
т.9.3 от ОУ като е обявил неточни обстоятелства, че малкия талон бил в купето
на МПС при кражбата и е представил след това неистински малък талон:част ІІ от
свидетелството за регистрация на МПС, и евентуално прави възражение за намаляване
на застрахователното обезщетение с 50 % при кражба поради неизпълнение на задължение по т.14.2 от ОУ,
вр. чл.395, ал.4 от КЗ да не оставя талон
за регистрация на МПС в автомобила. Оспорва и размера на исканото
застрахователно обезщетение като надвишаващо размера вредата към датата на
събитието, прави и възражение за прихващане със сумата 512,56 лв. неплатени
останали 3 и 4 вноски по застрахователния договор. При условието на
евентуалност е предявил обратни искове срещу привлеченото да го подпомага трето
лице - „А.К.“ ЕООД , с което има отделен
договор за извършване на автосервизни услуги, да му заплати сумите, които бъде
осъден ответника да заплати на ищеца. Твърди, че съгласно договора му с третото
лице-помагач, последното носи риска от пълното или частично увреждане или
погиване/ кражба на автомобила за времето между предаването му за ремонтиране и
връщането на автомобила на собственика.
Ответникът
по обратните искове и трето лице помагач на
ответника- „А.К.“ ЕООД, оспорва същите с писмен отговор с
възраженията, че е налице изключен застрахователен риск съгласно ОУ на договора
за застраховка, тъй като малкия талон на МПС бил в автомобила по време на кражбата,
по-късно е представен неистински малък талон за МПС, и застрахованият е обявил
неточни обстоятелства при уведомяването на кражбата, при което е налице
изключен застрахователен риск и основание за отказ от изплащане на обезщетение
то застрахователя, както и евентуално основание за намаляване с 50% на
обезщетението съгласно установената съдебна практика поради непредставяне на
застрахователя на талона за регистрация на МПС. Оспорва размера на исканото
обезщетение като завишен, оспорва наличието на основание да отговаря по
обратните искове, тъй като е положил дължимата грижа за опазване на веща и тя е
отнета противозаконно.
По главните искове : Предявен е иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ, и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съгласно отговора на исковата молба и
отговора на обратната искова молба, не е спорно между страните наличието на
сключен застрахователен договор по имуществена застраховка "Каско+",
сключен при общи условия (ОУ) на 30.06.2016 г., с действие от 02.07.2016 г. до 01.02.2016г. Не е спорно и
се установява от събраните писмени доказателства, настъпване на застрахователно
събитие на 6-ти срещу 7-ми.10.2016 г. - противозаконно отнемане на собствения
на ищеца л.а. л.а. „Мини купър“ с peг. № *******,
застрахован по
имуществена застраховка „Каско +” при ответника. Не се събраха доказателства
към приключване на устните прения лекият автомобил да е открит. При уведомяване на
застрахователя за кражбата, ищецът е предал лично на 07.10.2016 г. на
представител на ответника част от исканите документи по Приложение 2 по щета
при кражба/грабеж на МПС, вкл. и част І от талона за регистрация на МПС,
застрахователна полица, 2 бр. ключове от МПС, а след това Ю.Х.-управител на „А.К.“
ЕООД е предал на застрахователя на 14.10.2016 г. част ІІ от талона за регистрация на МПС /малкия талон/, а
от Б.Б. са представени на 19.10. и на 21.12.2016 г. съответно служебна бележка
то МВР за регистрация на застрахователното събитие кражба и постановление за спиране
на наказателното производство. Тези факти са удостоверени с приет по делото
копие от Приложение 2 по щетата, образувана при ответника по повод кражбата,
като неоспорен документ относно отразеното в него и авторството на подписалите
лица за предали и приели документите. Приетата по делото съдебно- техническа
експертиза установява, че предаденият на застрахователя малък талон/част ІІ от
свидетелството за регистрация на процесното МПС на името на ищеца А.Б. А., се
различава от утвърдения образец от МВР.
Първоинстанционният съд е
уважил частично предявените иск за главница и лихва, респ. частично и обратните
искове на ответника срещу помагача му, поради извода, че не можело да се
изключи предположението, че талона е
останал в автомобила, с което не било изпълнено условието на застрахователя -
същият да не е в автомобила, като е приел, че е без значение е по чия причина
талона е останал в автомобила. Съобразно този извод, е намалил обезщетението с
50 % според практиката на ВКС. Приел е за неоснователно възражението на
ответника да се откаже изцяло заплащане, поради представяне на неистински малък
талон, доколкото същият, макар и неистински според експертизата, нямало
доказателства да е бил представен от ищеца. Уважил е обратните искове също
частично в уважените размери по главните искове, тъй като по т.20 от договора
на ответника с „А.К.“, риска изцяло се
поемал от сервиза.
Съобразно изложеното
във въззивната жалба, въззивният съд намира, че
спорни по делото са въпросите относно наличието на изключен
застрахователен риск и неизпълнение на задължения по застрахователния договор
като основание за отказ да се плати обезщетение, и размера на претендираното от ищеца обезщетение, въведени като спорни от
ответника с отговора по исковата молба и от третото лице-помагач с отговора по
обратната искова молба, които въпроси са и предмет на въззивната
проверка по правилността на обжалваното решение.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405, ал.1 от КЗ от ищеца
следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване 1.наличието
на валидно сключен застрахователен договор между страните по делото към датата
на настъпване на застрахователното събитие, 2. настъпването на застрахователно
събитие, което представлява покрит от застрахователя риск и 3. размера на
претендираното от него обезщетение. Доколкото в процеса е наведено възражение че
е налице изключен застрахователен риск и
основание за отказ поради неизпълнение на застрахователния договор, то съдът
следва да установи, дали такива изключения и основания са налице.
От представените по делото доказателства се установява, че страни по
застрахователното правоотношение са подписали застрахователен договор при общи условия
/ОУ/, с който е покрит и риска пълна загуба/кражба на МПС Изрично е договорено
между страните в подписаните от тях и неоспорени ОУ, че е изключено от
застрахователно покритие обезщетение за вреди, причинени при посочените
хипотези в т.9 от ОУ, между които и посочените от ответника т.9.1.9-действия на
застрахования, представляващи опит за измама на застрахователя, вкл.
деклариране на обстоятелства, различни от действителните и/или представяне на
документ с невярно съдържание, и по т.9.1.23-кражба на цялото МПС, когато преди
кражбата, свидетелството за регистрация на МПС /СРМПС/ (част І или част ІІ) са оставени в МПС. Отделно от това, с т.9.3
и т.10.5 от ОУ е уговорена възможност на застрахователя да откаже заплащане на
обезщетение при настъпване на същите факти, като посочените по-горе в т.9.1.9 или при непредставяне на защитни
механизми на МПС, вкл. и СРМПС част І или част ІІ, както и с т.14 е уговорено
правото на застрахователя да намали обезщетението с 50 % ако застрахованият е в
невъзможност при кражба на МПС да представи част ІІ от СРМПС, представвяващи
неизпълнение на задължения на застрахования по договора.
Следва да се направи
разграничение между отказът за заплащане на застрахователно обезщетение
предвиден в чл. 408 от КЗ и отказът да се изплати застрахователно обезщетение,
поради това, че настъпилото застрахователно събитие не попада в обхвата на
покритите от застрахователя рискове. Правото на застрахователя по имуществена
застраховка на основание чл. 408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при
настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил
задължение по застрахователния договор, се отнася до случаите, в които
настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск.
Ограниченият кръг основания за отказ по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на
застрахователят да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, когато
настъпилото събитие не попада в кръга на покритите по сключения договор за
имуществено застраховане рискове. В тази връзка както е отбелязано в постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 224/2015 г. по т.д. № 4554/2013 г. на ВКС,
I т.о, с оглед свободата на договаряне - чл. 9 от ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение
за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.
Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с приложението на разпоредбите
на Кодекса на застраховането (отм.) намира приложение и при Кодекса на
застраховането (обн. ДВ, бр. 102, от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ),
доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на обезщетение са
почти идентични. Едва при наличие на покрит застрахователен риск, може да се преценява
наличие на основание за отказ от изплащане на обезщетение по чл.408 от КЗ.
Преценката
на събраните по делото писмени доказателства и главни такива, не водят до
извод, че е налице поведение на застрахования, което да покрива някоя от
посочените от ответника и помагача му
хипотези на изключен застрахователен риск, нито на основание за отказ от
изплащане на обезщетение или за намаляването му с 50 % съгласно горепосочените
текстове от ОУ. Това е така, защото макар и обективно да се установи, че
представеният на застрахователя част ІІ от СРМПС да е неистински документ, не
може да се направи обоснован и логичен извод, че този неистински документ е бил
представен именно от ищеца като собственик на застрахованото при ответника МПС.
Събраните по делото главни доказателства сочат, че ищецът е предал на брокера Б.Б.
всички документи за МПС, впоследствие са предадени на Ю.Х.-управител на третото
лице-помагач, и именно последният предава на застрахователя малкия талон, при
това 1 седмица след кражбата на МПС. Това сочи, че ищецът не е имал фактическа
власт върху малкия талон за период от 8 дни, и че не той-ищецът, е предал на
застрахователя неистинския малък талон на 14.10.2017 г., което води до логичния
извод, че не ищецът като застрахован е предал неистински документ на
застрахователя и не е налице изключен застрахователен риск по т.9.1.9 от ОУ. Нарушена
е причинно-следствената връзка поради периода от време и попадането на талона в
държане на други лица за тези 8 дни, при което представянето на неистинки талон
на застрахователя не може да се вмени в действие на застрахования. Не е доказано и оставянето вътре в МПС на малкия талон,
нито обявяване от ищеца пред застрахователя на неточни/неверни обстоятелства,
доколкото заявеното от ищеца като застрахован собственик, че вътре в колата са
били документите : малък талон, гражданската отговорност и талона за ГТП е
относимо към момента на предаване от него на МПС на брокераБ. и поради
заявяването на оставянето им от Ю.Х. там преди кражбата, а не поради лични
действия на самия ищец или възприети от него такива факти. Дори и към момента
на предаването на МПС от ищеца А. на брокераБ. документите да са били в колата,
то от показанията на свид.Х. се установява, че документите са били в офиса на
третото лице-помагач след приемане на МПС за ремонт, т.е. били са извадени от
автомобила, поради което е прекъсната причинно-следствената връзка между
поведението на ищеца и местонахождението на малкия талон след предаването на
МПС на брокераБ.. А съгласно ОУ изключен застрахователен риск по т.9.1.9 е
поведение на самия застрахован, каквото в случая въззивният съд приема, че
няма. Аналогично дадените данни от ищеца като застрахован при обявяване на
настъпилото събитие както пред застрахователя, така и пред МВР, че документите,
вкл. и малкия талон, са се намирали в МПС, не е обявяване на неточни/неистниски
обстоятелства, тъй като за наличието на документите в колата към кражбата
ищецът има данни от Ю.Х.-същото твърди и самия Ю.Х. пред МВР в образуваното по
повод кражбата досъдебно производство, поради което въззивният съд намира, че
при обявяването на такива обстоятелства ищецът не е имал поведение, което да
попада в изключението по т.9.1.23 от ОУ за наличие на изключен застрахователен
риск, нито да е действал умишлено с цел да даде неверни данни.
Отделно
от това, въззивният съд намира, по същите съображения изложени по-горе, че не
са налице основания застрахователят, при настъпило събитие, което представлява
и покрит застрахователен риск, да откаже да заплати обезщетение или да намали
същото, съгласно приложимите т.9.3 и т.10.5 от ОУ.
Според установена
съдебна практика с решения на ВКС, формирана с решение по чл.290 от ГПК и
насочена към уеднаквяване на съдебната практика по сходни случаи – решение №
207 от 13..01.2017 г. по т.д.№ 3394/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 49 от
229.07.2013 г. по т.д.№ 840/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 102 от 02.10.2012 г. по т.д.№ 615/2011г. на
ВКС, ТК, І т.о., за да възникне право за застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в хипотезата на
неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в закона или
застрахователния договор (по чл.211, т.2 от КЗ от
2005г.,отм.), неизпълненото задължение следва да
е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с
възможността те да бъдат доказани, и това неизпълнение да е значително с оглед
интереса на застрахователя, като причинната връзка не може да бъде презюмирана,
и следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя.
Настоящият
съдебен състав споделя даденото в посочената съдебна практика разрешение, че за
да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение по чл. 405, ал. 1 от КЗ в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования,
предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от
такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с
възможността те да бъдат доказани. Въпреки, че е създадена по повод
приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) - аналогичен на чл. 408, ал. 1, т. 3
от КЗ, посочената по-горе съдебна практика е приложима и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност
да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено
в договора или общите условия като основание за освобождаване от
застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск.
Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 211, т. 2 от КЗ
(отм.) - аналогичен на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, в тези случаи правото на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено
от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или
възможността за доказването им. Следователно, не всяко задължение на
застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с
нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и да обуслови отказ, единствено на
основание факта на неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с
конкретно застрахователно събитие, а само това неизпълнение, което по своето
съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на застрахователното
събитие. Недопустимо е причинната връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило, да бъде презюмирана по договорен път, а
следва да се докаже в процеса от застрахователя.
Съобразно
разясненията по горепосочените решения на ВКС, и приетото от въззивния съд при
преценка на събраните поделото доказателства, въззивният съд приема, че по
настоящето дело няма доказателства ищецът
да е действала с умисъл да заблуди застрахователя относно обстоятелствата
при настъпване на застрахователното събитие, нито вредите да са настъпили
именно в резултат на предоставяне на неверни данни за самото застрахователно
събитие, нито се доказа, че малкия талон е бил оставен в автомобила при кражбата, нито дори и това
да е било така- да е бил в автомобила, не се доказа местонахождението му там да
е в пряка причинна връзка с кражбата на МПС, доколкото разпоредбата на
чл.408, т.3 от КЗ изисква такова неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования-оставяне на документи в МПС, и да е довело до
възникване на застрахователното събитие, т.е. да е причинило кражбата, каквито данни
и доказателства по делото няма. Относно размера на обезщетението, същият се
преценява въз основа на приетата по делото експертиза, определила стойността му
в размер на сочения от ищеца 15 000лв., който размер съвпада и със
застрахователната стойност на МПС и се приема от съда за обективен, предвид
неголемия период от време от сключване на полицата до кражбата- около 3 месеца.
От тази сума следва да се приспадне дължимата от ищеца на ответника за
останалите неплатени 2 вноски по застрахователната полица, чийто падеж е
настъпил след кражбата на МПС, общо 512,56лв., или дължим от ответника е
остатъка от 14 487,44 лв.
Не е налице и основание за намаляване на
застрахователното обезщетение с 50 %, макар и да е предвидена такава възможност
в ОУ . Съгласно чл. 395, ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, но съгласно чл.395, ал.5 от КЗ, застрахователят
е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на
застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на
застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на
вредата. В случая въззивинят съд приема, че ищецът не е нарушил предписанието на
застрахователя да не държи документите на МПС вътре в него, но дори и това да е
било така, то не се доказа по делото оставянето на малкия талон вътре в
автомобила да е причинено от самия ищец, нито че този факт именно е причинил
кражбата.
Поради
наличие на основание за уважаване изцяло на главния иск за 14 487,56 лв.
срещу ответника, се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане от
въззивния съд и на евентуално предявения обратен иск за същата сума от ответника
срещу третото лице-негов помагач „А.К.“ ЕООД. Съгласно чл.20 от договора между
тези две дружества, сключен на 22.12.2014 г., неоспорено доказателствевното му
копие по делото, рискът от погиване или провеждане на предадения за ремонт на
изпълнителя автомобил или кражбата на същия, се носи от изпълнителя по договора
за времето от предаването на автомобила за автосервизно обслужване до връщането
му на собственика. Не се спори по делото
и се подкрепя от събраните доказателства, че процесният автомобил, собственост
на ищеца, е бил предаден, със знанието и съгласието на собственика, на третото лице-помагач и изпълнител по
договор с ответника-застраховател, на 06.10.2016г. и е бил противозаконно отнет
след това, по време, докато автомобилът
се е намирал под надзора на третото лице-помагач по силата на договора му с
ответника. Следователно третото лице-помагач е в неизпълнение на договорното си
задължение да върне автомобила на собственика, по причина за която отговаря,
като с това свое неизпълнение на задължението по договора, причинява на
ответника- като възложител, вреди в размер на сумата, която ответникът дължи на
собственика по силата на застрахователния договор като заместваща облага за
откраднатата вещ. Ето защо и съгласно чл. 82 от ЗЗД, третото лице-помагач дължи на
ответника по обратния иск сумата за главница и лихви, за които ответникът е
осъден да плати на ищеца, тъй като те представляват вреди за „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, тъй като за тези суми
застрахователят е осъден със съдебното решение. Не е
налице основание за освобождаване на третото лице-помагач от отговорност на
основание чл.81, ал.1 от ЗЗД, тъй като въззивният съд приема, че е налице и
недобросъвестност от страна на третото лице-помагач. Съгласно договора за
извършване на автосервизни услуги, изпълнението следва да става в
технологичните помещения/автосервиза/ на изпълнителя-ср.чл.4 и чл.15 от
договора, като свид.Х. установява, че самия сервиз се намира на адрес, който е
различен от адреса на управителя на дружеството Ю.Х.. Установи се, че
управителят Ю.Х. е извел процесният автомобил, след като го е приел за
ремонт, извън адреса на сервиза, и го е паркирал
и оставил на 06.10.2016 г. вечерта на
адрес, различен от този на сервиза, с което е нарушил договорното си задължение
за местонахожданието на автомобила по време на ремонта. А и независимо от това,
съгласно изрична уговорка с чл.20 от договора, третото лице-помагач носи риска
от погиване/открадване на автомобила, докато същия се намира под негов надзор.
Обратните искове се явяват основателни и доказани и подлежащи на уважаване.
Поради несъвпадане на решаващите изводи на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваната част,
в които главният иск за главницата е бил отхвърлен, следва да се отмени и този
иск да се уважи в пълен размер . Съобразно този резултат, следва да се уважат и
обратния иск, съответен на иска за главница, в пълен размер.
По разноските: При този изход на
спора, ищецът има право на възстановяване на направените от него разноски за
двете съдебни инстанции, претендирани в размерите съгласно списъка по чл.80 от ГПК, представен
пред въззивния съд, а именно още 1165 лв. за първата инстанция, съобразно
отхвърлителната част на исковете по първоинстанционното решение, и 595лв. за
въззивната инстанция, общо 1760лв. Неоснователно е направеното от пълномощника
на помагача възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
претендираното пред възивния съд и платено такова в размер на 450лв. не
надвишава минималните размери по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
според обжалваемия интерес, който е над 5000лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 275919 от 23.11.2017 г., по гр.д. №
21486/2017 г. на СРС, 62 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.Б.З. срещу
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД, иск за заплащане на сумата над 7243,72 лв. до предявен
размер 14487,44 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК: ********гр.
С.,*** да заплати на А.Б.З., ЕГН **********,***, на основание чл.406, ал.1 от Кодекса на
застраховането, сумата 7243,72
лв., (разликата над първоначално
уважения размер 7243,72 лв. до предявен размер 14487,44 лв.,) застрахователно обезщетение, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
1760 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА "А.К." ЕООД ЕИК********, гр.С.,***, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК: ********гр. С.,***,
на основание чл.82 от ЗЗД, вр. чл.219 от ГПК, по предявен срещу него обратен иск, сумата 7243,72 лв.,
за която сума
е осъдено „ДЗИ - О.З.“ ЕАД да
заплати на А.Б.З. с настоящето решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 275919 от 23.11.2017 г., по гр.д. №
21486/2017 г. на СРС, 62 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са били уважени предавените
главни и обратен иск, и в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.