Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №7408 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „***“ АД, със седалище и адрес на управление:*** ***, ЕИК ***,
чрез адв. П.И., личен номер в САК ***, преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „***”
рег. на основание чл.52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г. БУЛСТАТ *** на
основание пълномощно с рег.№ 7197/23.10.2018г. на Нотариус ***, вписан в РНК
под № ***, район на действие - района на PC *** и пълномощно за
преупълномощаване, със съдебен адрес ***, тел.02/8372111 против М.С.Т., ЕГН **********, с ИТН ***, с адрес: ***, в
която се твърди следното : Ищецът се е намирал в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които са общоизвестни и са публикувани са
в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода 15.05.2017 г. до 14.01.2019г.. От своя страна ответникът, не е
изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от Доверителя
ми фактури.
Ищецът
„Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия,
определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло
на М.С.Т., ЕГН **********, с
електроснабден имот находящ се в с. ***, ИТН *** ел.енергия за периода от
15.05.2017 г. до 14.01.2019г., за което е издало отделни фактури. В тях са
посочени конкретно дължими суми, а именно:
1.
Фактура № *** от 22.06.2017г. на стойност 0.22 (двадесет и две ст.) лева за
периода 15.05.2017- 13.06.2017
2.
Фактура № *** от 21.08.2018г. на стойност 40.12 (четиридесет лв. и дванадесет
ст.) лева за периода 14.07.2018 - 13.08.2018
3.
Фактура № *** от 20.09.2018г. на стойност 55.66 (петдесет и пет лв. и шестдесет
и шест ст.) лева за периода 14.08.2018 - 12.09.2018
4.
Фактура № *** от 22.10.2018г. на стойност 30.13 (тридесет лв. и тринадесет ст.)
лева за периода 13.09.2018 - 13.10.2018
5.
Фактура № *** от 21.11.2018г. на стойност 35.64 (тридесет и пет лв. и шестдесет
и четири ст.) лева за периода 14.10.2018 - 13.11.2018
6.
Фактура № ********* от 20.12.2018г. на стойност 27.82 (двадесет и седем лв. и
осемдесет и две ст.) лева за периода 14.11.2018 - 14.12.2018
7.
Фактура № *** от 22.01.2019г. на стойност 26.72 (двадесет и шестлв. и
седемдесет и две ст.) леваза периода 15.12.2018 - 14.01.2019
Така
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „***” АД,
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно
и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл.107 от ЗЕ ищецът е
потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд PC Плевен, по което е
образувано ч.гр.дело 4592/2019/ 3 с-в. Длъжникът е упражнил правото си по
чл.414 ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва
вземането на кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника
издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания
следва да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото
производство, за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да
влезе в сила и въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за
процесиите вземания. Настоящата искова молба се подава в тази връзка и следва
да се има предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за Доверителя ми е
налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса и следователно
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата следва да
бъде приета датата на подаване на Заявлението с произтичащите от това законови
последици.
В съответствие
със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички
претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на
длъжника не е постъпило.
Съгласно
действащото законодателство ищецът има право и е начислил на лихвата за
процесния период, както следва:
1. 0.04
(четири ст.) лева за периода от 18.07.2017 - 19.04.2019г. за фактура №***.
2. 3.2
(три лв. и двадесет ст.) лева за периода от 15.09.2018 - 02.07.2019г. за
фактура №***.
3. 3.96
(три лв. и деветдесет и шест ст.) лева за периода от 16.10.2018 - 02.07.2019г.
за фактура № ***.
4. 1.91
(един лв. и деветдесет и една ст.) лева за периода от 16.11.2018 - 02.07.2019г.
за фактура № ***.
5. 1.98
(един лв. и деветдесет и осем ст.) лева за периода от 15.12.2018 - 02.07.2019г.
за фактура № ***.
6. 1.3
(един лв. и тридесет ст.) лева за периода от 15.01.2019 - 02.07.2019г. за
фактура № *********.
7. 1.03
(един лв. и три ст.) лева за периода от 15.02.2019 - 02.07.2019г. за фактура № ***.
Общата
стойност на непогасения паричен дълг на М.С.Т., с ЕГН **********, ВЪЗЛИЗА КЪМ
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на
216.31лв. - главница по неплатени
фактури - 13.42 лева законна лихва за забава, считано от 18.07.2017г. до
02.07.2019г.
Така посочените вземания са присъдени в
издадената Заповед за изпълнение, но тъй като същите са оспорени от страна на
длъжника, чрез подаването на възражение, моля, същите да бъдат установени със
сила на присъдено нещо с настоящото производство.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение,
с което да признае за установено, че длъжникът М.С.Т., ЕГН **********, с електроснабден имот,
находящ се в с.***, ИТН *** по издадената Заповед за изпълнение дължи на „Ч.Е.Б.”
АД следните суми:
• Сумата от 216.31 лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 15.05.2017 г.. до
14.01.2019г..;
• Сумата от 13.42 лева - законна лихва за
забава, считано от 18.07.2017г. до 02.07.2019г., съгласно приложената по делото
справка за възникнали задължения;
• Законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата;
Претендират
се разноски. Доказателствата следва да се приемат, искането за назначаване на
експертиза следва да се уважи.
В срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез
назначения особен представител, адв.Л.С.П.,***,
сл. адрес: ***, с който искът се
оспорва. Твърди се, че съгласно чл. 154
ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
наличието на съществуващо договорно правоотношение между страните, породено от
договор за продажба на електрическа енергия, както и че дружеството е изправна страна
по сделката, т.е. че е изпълнило точно породените от договора задължения.
Твърди,
че ответникът М.С.Т. не притежава качеството “потребител на електрическа
енергия за битови нужди” по смисъла на чл.4, ал.2 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. Към исковата молба липсват
доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че същият е
собственик или ползвател на имота, присъединен към електроразпределителната
мрежа и находящ се в с. ***, с ИТНЗ ***. Нещо повеме, в самата искова молба е
изложено единствено и само голословно твърдение, че ищцовото дружество се е
намирало в облигационни правоотношения с ответника М.Т., които били регулирани
от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД.
Съгласно
нормата на чл.91 ал.2 от ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с електрическа енергия,
приети от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по
предложение на енергийните предприятия. Според разпоредбата на чл. 98а, ал.1
ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия. Крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия
най-малко в един централен и един местен всекидневник - чл. 98а, ал.1 ЗЕ.
Именно между "крайния снабдител" и битовият потребител се сключва
договора по чл. 98а ЗЕ, който е договор за продажба на електрическа енергия при
общи условия. Ищецът е представил Общите си условия - "Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, които
твърди, че обвързват ответника. Липсват, обаче, доказателства за публикуването
на представените по делото Общи условия в най-малко един централен и един
местен всекидневник. Едва след публикуването им общите условия влизат в сила за
крайния потребител по аргумент от разпоредбата на чл. 98а, ал.4 ЗЕ.
Следователно, не може да се приеме за установено, че тези общи условия са
влезли в сила (в този смисъл-уеднаквената по реда на чл. 290 ГПК практика на
ВКС: Решение № 104/05.07.2010 г. по т.д.№ 885/2009 г. на BKC-II т.о.; Решение №
29/15.07.2011 г. по т.д.№ 225/2010 г. на BKC-II т.о.).
Предвид изложените по-горе съображения се
твърди, че ищцовото дружество не е доказало, че представените Общи условия са
влезли сила, с оглед на което недоказано се явява и конкретното съдържание на
правоотношението, на което „Ч.Е.Б.“ АД основава исковата си претенция. С оглед
на горното, счита, че между страните не е възниквало валидно облигационно
отношение.
Независимо от горното, дори да се приеме, че
между страните е налице валидно облигационно отношение, което ги обвързва, то
оспорва, че ищцовото дружество е изправна страна в посоченото правоотношение.
Ищцовото дружество претендира сумата от 229, 73 лева - главница, като твърди,
че това представлява стойността на използвана и незаплатената електрическа
енергия за периода от 15.05.2017 г. до 14.01.2019 г. за имот с ИТН номер ***,
ведно със законната лихва за забава. Считам, че приложените към исковата молба
доказателства не обосновават твърденията на ищеца за размера на дължимите суми,
нито за падежа на всяко едно от тях.
Единствените документи, представени от ищеца
като доказателство за основанието и размера на вземането му, се явяват
справка-извлечение и издадените от „Ч.Е.Б.“ фактури. Справките са изходящи от
него документи и свидетелстват за осъществяването на благоприятни за него факти,
поради което и не се ползват с материална доказателствена сила /в този смисъл -
Решение № 30/ 12.07.2011 г., постановено по т.д. № 284/2010 г. по описа на ВКС,
II Т.О./. В тази връзка не следва да бъдат взети като доказателство и
представените фактури, издадени от "Ч.Е.Б." АД за процесния период,
като установяващи размера и стойността на потребената енергия, доколкото същите
са представени без подпис на лицето, което ги е издало и като такива не се
ползват с каквато и да е доказателствена сила.
В
о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. Депозирано е
писмено становище от пълномощника-адвокат.
В
о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от особения
представител адв.Л.П., която моли съда да постанови решение съобразно
доказателствата по делото, поддържайки възраженията си в отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №4592/2019г. по описа на ПлРС се
установява, че на 09.07.2019год.
ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед
за изпълнение за сумите, както следва : 216,31 лв. – главница, представляваща дължима сума за ползвана ел. енергия
за периода от 15.05.2017г. до 14.01.2019г.; 13,42лв. – лихва за периода от
18.07.2017 г. до 02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена
държавна такса и 58лв. – адвокатски хонорар. В заповедта е отразено, че
вземането на заявителя произтича от от следните обстоятелства: Длъжникът е
абонат на “Ч.Е.Б.” АД, което е обществен доставчик на електрическа енергия;
Длъжникът е ползвал доставена от “Ч.Е.Б.” АД електрическа енергия за периода от
15.05.2017г. до 14.01.2019г., с адрес на електроснабдения имот: с.***, ***, но
не е заплатил дължимите за периода суми. В заповедното производство е
депозирано възражение от длъжника, инициирало настоящото исково производство.
Искът е допустим, като предявен в 1-месечния срок, регламентиран в ГПК. По
същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От съвкупната преценка на доказателствата по
делото се установява, че ответникът М.С.Т. е “потребител на електрическа
енергия за битови нужди” по смисъла на чл.4 ал.2 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. Установява се също така, че е собственик
на процесния имот, присъединен към електроразпределителната мрежа и находящ се
в с.***, с ИТНЗ ***. Ищецът е представил фактури, издадени във вр. с процесното
вземане, в което като получател е
вписано името на ответника и е отразен именно процесният имот. Фактът,
че ответникът е негов собственик се установява с приетата като доказателство справка
№34299/04.08.2020год. на Агенция по вписванията – приложена на л.104 от делото. По делото не се спори, че СТИ
средството, с което се е измервала консумираната електроенергия в имота на
ответника е с №***. От представените от трето по делото лице писмени
доказателства - *** ООД- *** - л.141 и сл. от делото, се установява, че СТИ е
било обект на последваща метрологична проверка и видно от изготвения протокол
от 06.08.2014год. е, че не е открито несъответствие, което да внася съмнение в
отчитането на ел.енергията със същия. Установява се, от представена от ВЛ
писмена молба – л129 от делото, че този електромер е демонтира на
17.06.2020год. - период, който е след претенцията на ищеца за заплащане на консумирана и незаплатена ел. енергия. От приетото, като неоспорено от
страните заключение на ВЛ В.В. се установява, че счетоводната дейност на
дружеството – ищец е заведена двустранно, съобразно изискванията на ЗС; че
процесните фактури са отразени като задължение за плащане и няма данни такова
да е извършено; консумираната ел. енергия се извършва със СТИ №***, а размерът
на главницата и лихвата, претендирани от ищеца са съответно – 216,31лв. и
13,52лв. Установява се, че след 14.01.2019год. до 03.10.2019год. в имота няма
отчетена консумация на ел.енергия. От заключението на ВЛ А.С., прието по делото и неоспорено от страните, се установява, че
към момента на монтирането на процесното СТИ електромер с ф.№*** по партидата
на ответника е отговарял на техническите и метрологични изисквания. Не е
известно състоянието му към момента на демонтирането му, но видно от
представения от *** ООД- *** протокол съдът приема, че не е налице съмнение в
недостоверността на отчитането му, предвид и претендираната сума за съответния
период от време. Що се отнася до наведените доводи от особения представител за
това общите условия да не са влезли в сила, то същите се опровергават от
представените от ищеца доказателства за
публикуването им в един централен и местен ежедневник – приложени доказателства
на л.105 и л.106 от делото.
С
оглед изложеното, искът следва да се уважи.
По
отношение разноските по делото: за
исковото производство на ищеца следва да се присъдят изцяло претендираните разноски
в общ размер 762лв. Следва да се присъдят и разноските от заповедното
производство – в общ размер 83лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.107 от ЗЕ,
че М.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван по делото от особен представител адв.Л.П. ДЪЛЖИ на „***“ АД, със
седалище и адрес на управление:*** ***, ЕИК ***, пълномощник адв. П.И., със
съдебен адрес ***, сумите, както следва : 216,31 лева - главница за използвана
и незаплатена електрическа енергия за периода от 15.05.2017 г. до 14.01.2019г.,
сумата 13,42 лева - законна лихва за забава, считано от 18.07.2017г. до
02.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 09.07.2019год,
до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4592/2019год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
М.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван по делото от особен представител адв.Л.П. ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД,
със седалище и адрес на управление:*** ***, ЕИК ***, пълномощник адв. П.И., със
съдебен адрес ***, разноски по делото
в исковото производство в общ размер 762лв.
и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №4592/2019год. по описа на
Плевенски районен съд – общо 83лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: