№ 107
гр. К., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.А
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г.А Гражданско дело № 20225510102120
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК от Х. А. Т.
против А. Г. П..
В исковата молба ищцата, чрез адв. М. Д. заявява, че е майка на
покойната съпруга на ответника М.В. П.а. Ответникът и дъщеря й са
родители на две малолетни дъщери И. А. П.а, родена на *** г., с ЕГН
********** и Г. А. П.а, родена на *** г. с ЕГН **********.
Сочи, че съпругът й В.Х.Т. е починал на *** г., а дъщеря й М.В. П.а е
почина на *** г., няколко дни след като се родила дъщеря й - нейната внучка
Г. П.а.
Заявява, че приживе дъщеря й М. заедно с ответника и първородната им
дъщеря живеели в апартамент, собственост на сестрата на ответника, в гр. К.,
***, като след смъртта на дъщеря й ответникът и двете й внучки останали да
живеят в същото жилище.
Твърди, че когато се родила първата дъщеря на ответника и дъщеря й -
И., тя помагала за нейното отглеждане от самото й раждане, къпела я, гледала
я, грижела се за нея, като детето често приспивало в дома й. След раждането
на втората й внучка също искала да помага на зет си за грижите за детето, но
той се променил и не й позволявал да вижда внучките си, отказвал помощта
й, станал агресивен спрямо нея, ограничил всякакви контакта на децата с нея.
Заявява, че е изключително привързана към двете си внучки И. и Г. и
желае пълноценно да присъства в техния живот, да помага при отглеждането
им и възпитанието им, но ответникът категорично отказвал, което породило у
нея правния интерес от завеждане на настоящото дело.
1
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт с който:
Да й определи режим на лични контакта с детето И. А. П.а, родена на
*** г., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца с приспиване
от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, както и през Коледните празници всяка
четна година, през Новогодишните празници - всяка нечетна година, както и
на рождения ден на детето втори октомври - всяка година от 10 ч. до 13
ч.,както и на нейния рожден ден трети март - всяка година от 17 ч. до 19 ч.,
както и през лятото - последната пълна седмица от месец юни от 10 ч. на
първия ден до 18 ч. на последния ден, с преспиване между дните, както и от
01.09. до 07.09., с преспиване между дните от 10 ч. на 01.09. до 18 ч. на 07.09;
Да й определи режим на лични контакта детето Г. А. П.а, родена на ***
г., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца без приспиване от
10 ч. до 17 ч. и от 10 ч. в неделя до 17 ч. в неделя до навършване на
тригодишна възраст на детето , а след навършване на три годишна възраст -
всяка първа и трета събота от месеца в събота с приспиване от 10 ч. в събота
до 17 ч. в неделя, както и през Коледните празници всяка четна година, през
Новогодишните празници - всяка нечетна година , както и на рождения ден на
детето двадесет и седми март -всяка година от 10ч. до 13 ч.,както и на моя
рожден ден трети март - всяка година от 17ч. до 19ч., както и през лятото -
последната пълна седмица от месец юни от 10 ч. на 2 първия ден до 18 ч. на
последния ден, с преспиване между дните, както и от 01.09. до 07.09., с
преспиване между дните от 10 ч. на 01.09. до 18 ч. на 07.09; понеделник и
вторник от 16.30 ч. до 18.30 ч. като в режима на контакта тя ще взима децата
от дома им и ще ги връща лично отново в дома им. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат М.Д., която мили съда да уважи
предявения иск. Претендира присъждането на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв. Б. П., в качеството й
на пълномощник на ответника по делото, с който заявява, че счита
предявеният иск за неоснователен.
Твърди, че доверителят й не е съгласен с изложените в исковата молба
обстоятелства, поради следните причини:
Отрича, че ищцата е помагала за отглеждането на детето И. от самото й
раждане. Сочи, че майката на А. е дошла от гр. С. и е останала два месеца, в
които да помага за отглеждане на новороденото дете. Х. Т. е идвала
инцидентно по час-два, в които да види детето или да помогне на дъщеря си в
домакинската работа.
Отрича, че детето И. е приспивало често в дома на ищцата Х. А. Т..
Твърди, че детето е приспивало в дома на баба си в присъствие на майка си,
един или два пъти в годината, когато А. П. е имал военни занятия извън града.
Твърди, че непрекъснато двамата родители са полагали грижите за
първородната си дъщеря и не са разчитали на грижите на бабата Х..
Отрича, че ищцата е искала да помага на ответника след раждането на
втората внучка Г.. Заявява, че след раждането на Г. и изписването от
отделението след около 10 дни, родителите на ответника са дошли от гр. С. в
гр. К., за да помагат на А. при отглеждането на двете деца. Твърди, че до
настоящия момент те живеят с бащата и двете деца, за да му помагат.
2
Сестрата на А. П. също е полагала непрекъснати грижи и е основна подкрепа
за него. Ищцата е ходила в дома на ответника в присъствие на двете си
внучета, които са деца на сина й, но е стояла в другата стая с голямото дете
И.. Дори след смъртта на съпругата на А. П., майка й е заявила, че ще й е
много тъжно и затова няма да може да идва да гледа Г. и да му помага. На
втория ден след погребението на М. П.а, ищцата е заявила на зет си, че ще
вземе да гледа у тях И., тъй като не иска да ходи в неговия дом. Той е отказал
и не е искал да разделя децата си, въпреки трудния момент, в който се е
намирал.
Адв. П. сочи, че доверителят й не е проявявал никаква агресия и дори
напротив - винаги когато ищцата е имала желание да види децата, той се е
съгласявал. Същата редовно взимала от детска градина И., без да уведоми
бащата за това. Той не се е противопоставял да се взимат децата.
Отношенията между ищцата и ответника са се влошили, в момента , в който
са направили опит за постигане на споразумение за личните контакта на
бабата с внучетата си. Пред адвокат са се скарали относно предложения от Х.
режим на лични контакта, тъй като той е бил неизгоден за доверителя й. В
този момент си е проличало отношението на Х. към А., тъй като същата му е
казала: „ти си виновен за смъртта на М.". Оттук той счита и се притеснява, че
с това си отношение Х. може да въздейства и да изгради негативен образ на
бащата пред двете му деца.
Заявява, че доверителят й е категоричен, че Х. не е предлагала каквато и
да е помощ относно отглеждането на двете деца. Помагала е инцидентно, но
само за И.. Дори детето Г. до ден днешен не е свикнало с баба си по майчина
линия, не се отделяло от баща си, не е приспивало в дома на баба си.
Счита, че от исковата молба не става ясно как ищцата ще участва
пълноценно в живота на двете си внучки, родени от дъщеря й, тъй като
полага доста грижи за другите си две внучета - деца на сина й. Тя живее с тях
в един имот и същата е споделяла като оплакване пред доверителя й и
неговите родители, че снаха й е казала първо да се грижи за нейните деца, а
после за другите, и че голяма част от времето й е заето с тях, тъй като тя им
готви и им дава пари.
Твърди, че А. П. не е имал против ищцата да присъства на лични
празници и други поводи на двете деца - като прохождането на Г., рождени
дни и не е отказвал срещи с децата. След рождения ден на И. на *** год.,
който са отпразнували в гр. С., Х. е имала възможност да подари подарък на
И. и да прекара време с нея.
Счита, че ако е толкова голямо желанието на ищцата да участва активно
и „пълноценно" в живота на двете деца, то тя е нямало да бъде пречка те да
живеят в имота на покойната й дъщеря М.. Понастоящем доверителят й,
децата му и родителите му живеят в апартамент на съпруга на сестра му.
Въпреки, че съпругът и двете деца на покойната М. са наследници и са
придобили чрез наследяване право на собственост върху апартамент с
идентификатор 35167.506.3359.1.1 с площ от 126,49 кв.метра, находящ се в
гр. К., ***, им се налага да живеят в чуждо жилище.
Сочи, че първоначално А. и М. са живели на квартира, представляваща
апартамент в гр. К. на *** до момента на забременяването на майката с
3
второто дете Г.. След като е трябвало да напуснат квартирата и не са
намерили подходяща друга квартира, сестрата на ответника се е съгласила да
живеят в жилището на съпруга й. В момента на търсене на друга подходяща
квартира, брата и майката на М. са ги изпращали да живеят в гр. М. с детето
И. и очаквайки раждането на второто си дете, въпреки че М. си е имала свое
жилище. Ищцата Х. е подкрепила сина си, който се е настанил в жилището на
сестра си и това е причината М. и А. да живеят на квартира като семейство.
Заявява, че доверителят й още преди смъртта на съпругата си е усещал
студенина от страна на ищцата към него. Той има опасения, че тя би
настроила децата срещу него, тъй като е чувал от нея следното: „....защо не си
отидеш в С. и да станеш шофьор, нали имаш категории". Обръщайки се към
зет си и родителите му същата е казвала, че са неуки и прости, т.е тя ясно е
изразявала мнението си за тях и с основание А. П. смята, че ищцата би
прибягнала към уронване на авторитета му като баща пред децата, респ. на
бабата и дядото по бащина линия, като последица от това и евентуално
отчуждение.
Твърди,че по думите на детето И. баба й много често повтаряла, че
вуйчо й много я обича и когато порасне ще й даде голям подарък – вуйчото,
който много обича И., не я е търси и не е виждал децата от 1 /една/ година.
Сочи, че бащата не е съгласен с посочения в исковата молба режим на
лични контакти, поради посочените съображения, като счита, че с
поведението си не ограничава контактите на децата с баба им Х. и досега е
имало разбирателство. Това се потвърждава от Заявление с вх.№
06/15.09.2021 год. до ДГ № 18 „П.“, в което ищцата Х. Т. е посочена като
лице, което може да взима детето И. от детската градина.
От името на доверителя си възразява срещу режима на лични контакти,
посочен в исковата молба, тъй счита същия за прекомерен и в случай, че бъде
уважен режимът в този му вид, то правата на бащата, свързани с отглеждане и
възпитание на децата, ще му бъдат ограничени. Също така на ищцата би й се
предоставила голяма възможност да отчужди децата от бащата, тъй като
неведнъж тя е изразявала негативното си отношение към него и към неговите
майка и баща - с думи и с поведение.
Счита, че от исковата молба се наблюдава желание на ищцата да
присъства в живота на децата, като иска да лиши отглеждащия самотен
родител от правото му да бъде с децата си, на които е отдал живота си, и
който няма с кого друг да сподели семейни празници като Коледа, Нова
година и Великден. Така посочен режим на лични контакти с желание за
прекарване на 2 - 3 часа с фиксиран период от деня на децата с баба им на
лични празници като рождени дни на децата и рождения ден на ищцата, би
довел до непрекъснато съобразяване и плануване на тези празници. Не е
помислено, че тези деца са на детски градини, ще бъдат на училище или на
извънкласни занимания и би се нарушил ежедневния ритъм и график, т.е.
няма как да се осъществява посочения режим на лични контакти. Не се
наблюдава стремеж към охрана интересите на децата от страна на Х. Т., тъй
като същите биха били подложени на стрес от непрекъснатия стремеж на
бащата да угоди на баба им и да организира дните им, така че същият да не
нарушава личния контакт на бабата с внучките й.
4
Към настоящия момент не й е известно ищцата да има нужните условия
за преспиване на децата в жилището й. При нея няма обособена тяхна детска
стая с условията, които се предполагат за отглеждане на деца. Същата живее
със сина си, снаха си и техните две деца в жилището на М. в гр. К., ***,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор 35167.506.3359.1.1 с
площ от 126,49 кв. метра.
От името на доверителя си заявява, че той не отрича правото на бабата
по майчина линия да вижда двете си внучета и е съгласен на следния режим
на лични контакти на ищцата:
Всяка първа събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа от и до дома
на бащата, както и два пъти в делничен ден от втората седмица на месеца в
понеделник и вторник да взима И. от детска градина за два часа и да я връща
в дома на бащата, както и на рождения ден на детето И. за два часа през деня,
предварително съгласувани с бащата, така че да не се нарушава графика на
детето;
Всяка първа събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа и два пъти в
делничен ден от третата седмица на месеца в понеделник и вторник да взима
Г., по два часа след предварителна уговорка с бащата, като ищцата следва да
взема и връща детето от и до дома на бащата, а когато детето започне да
посещава детска ясла и градина - да взима Г. от детското заведение и да я
връща в дома на бащата, както и на рождения ден на Г. за два часа,
предварително съгласувани, така че да не се нарушава графика на детето.
Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли иска по чл. 128 от Семейния
кодекс като неоснователен и недоказан, и да постанови решение, с което да
определи подходящ режим на лични отношения между ищцата и нейните
внучки, съобразно предложения режим от доверителя й в изложението на
отговора на исковата молба. Претендира присъждането на разноски. В
съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат Б. П. моли съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
Дирекция „Социално подпомагане" - К., редовно призована не изпраща
процесуален представител. Представя по делото социален доклад относно
защита правата и законните интереси на децата И. А. П.а и Г. А. П.а.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намери за установено следното:
От представеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***г.,се установява, че
родители на детето И. А. П.а са майка М.В. П.а и баща А. Г. П. /лист 6 от
делото/.
От представеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***г.,се установява, че
родители на детето Г. А. П.а са майка М.В. П.а и баща А. Г. П. /лист 5 от
делото/.
По делото не е спорно, че майката на децата М.В. П.а е починала на
***г., както и че ищцата Х. А. Т. е нейна майка.
5
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Х.В.Т., Г. А.ов П. и Х. Г.а К..
Свидетелят Х.Т. /***/ твърди, че през последната година майка му
много трудно виждала децата. Сочи, че когато отивала да взема детето
бащата „е казвал, че или детето е сънено, или има някаква забрана да взема
детето без да се води в нашето жилище“. В началото, когото Н. им
разрешавал да вижда децата били много щастливи. Неговите деца и И. си
играели, но след забраната нямало как да се виждат. Г. била малка „не е
идвала никога“. Последно време срещите им били навън в „Р.“ по паркове.
Твърди, че когато И. се срещала с майка му детето било щастливо. И. много
искала да има колело „и майка му веднага го кули“. Няколко пъти вземала И.
от детската градина и го е водила при баща му, но това било много рядко.
Свидетелят живеел с майка си в едно домакинство. Твърди, че Н. забранявал
децата да ходят в дома им, да се виждат с него. Възпрепятствал контактите на
детето с баба му „все някакви причини си измисляха – изстинала и др.“.
Сградата, в която живеел била на 4-ри етажа. Той живеел на третия етаж,
вторият етаж от къщата го дарил на сестра си, а след нейната смърт Н. го
наследил с децата.
Свидетеля Г. П. /***/ заявява, че след смъртта на майката на децата той
заедно със своята съпруга дошли от С. в К., за да помагат на сина си за
отглеждането на децата. Заявява, че баба Х. идвала много рядко „и само с И.
имат контакти, защото я извежда от време на време на разходка да се видят, а
с Г. няма никаква връзка. Тя бабата Х. не е изявила желание“. Твърди, че
децата не са били ограничавани да осъществят контакти с баба си. През
лятото А. възпрепятствал контакта по между им защото децата с баща си се
подготвяли да ходят на басейн. Другият път било, когато Х. дошла да вземе
И., „а то тъкмо беше станало, нито закусвало, било по нощница“. Твърди, че
последния път, когото Х. отишла започнала да обижда семейството им „че
сме били най – долните хора, като циганите, и нямаме жилище, и защо сме
били на квартира, и сме некадърни и каза, че семейството ни е лошо“.
Заявява, че винаги, когато е искала е вземала голямото дете И.. Един два пъти
в месеца ходила да взема И. от детска градина, без знанието на бащата. Само
веднъж А. и направил забележка да взема детето от детска градина по –
късно, след закуска.
От показанията на свидетелката К. /***/, се установява, че бабата
вземала И., когато искала. „Спрямо Г. не са полагани никакви грижи“.
Твърди, че А. никога не е ограничавал контактите на децата с баба им. Знаела
за случай, когато Х. отишла да вземе И. без предупреждение "брат ми обещал
да я заведе на басейн и казал, че не може на този ден, ще я даде на другия
ден, и за още един случай, когато детето е спяло и нямало как“. Сочи, бабата
на децата винаги и била канена за рождените им дни, „единствено на
прощапулника на Г. дойде“. Когато се наложило брат й и снаха й да напуснат
квартирата в кратък срок „им казахме, че могат да живеят в нашия
апартамент“. Г. била гледана от нейните родители и те никога не са
препятствали контактите на баба им Х. с децата. Х. водела И. в „Р.“, по
центъра, но детето не е преспивала в дома на баба си с изключение на един
или два пъти в годината заедно със снаха й, когато брат й бил в
командировка.
6
От социалния доклад, се установява, че след смъртта на майката
основните грижи за децата И. и Г. са поети от техния баща, който съумява
адекватно и отговорно да задоволява техните базисни потребности. Помощ
при отглеждането на децата бащата получава от неговите родители. Г. е на 4
години и посещава детска градина „П.“ – К.. Физически детето се развива
много добре, няма нарушения в говорното развитие и общуването. И. се е
адаптирала добре в детското заведение има усвоени умения за
самообслужване – преоблича се, храни се сама, мие си зъбите като за
цялостния й тоалет се оказва подкрепа от бащата. Г. е на навършени една
година и девет месеца. Детето е клинично здрава, физическото й развитие е
много добро, движи се стабилно. Детето спи в кошара, нощем приема
адаптирано мляко. Ползва целодневно памперси, опитва да се храни
самостоятелно. Г. не е записана на детска ясла, през деня грижи за нея полагат
баба й и дядо й по бащина линия. Установено е, че бащата има силна
емоционална привързаност с двете си деца, като същите се обгрижват и се
задоволяват емоционалните им потребности.
Жилището, в което живее бащата с децата представлява тристаен
апартамент – кухня с всекидневна, спалня, детска стая и общ санитарен възел.
Жилището, в което живее ищцата представлява триетажна къща. В къщата се
влиза от един вход с общо стълбище за трите етажа. Стълбището не е
обезопасен с парапет и не е ремонтирано. В момента разположението на
къщата е : първият етажа е наследства на децата и баща им след смъртта на М.
П.а, вторият етажа е собственост на Х. Т., а третия етаж е на сина й. Към
момента ищцата обитава първият етаж от къщата, който е изцяло обзаведен и
ремонтиран От входната врата се влиза в голямо помещение, което е
обособено за всекидневна, кухня, хол, и отделно санитарно помещение. На
етажа има обособена детска стая за И., обзаведена с бюро, стол и всичко
необходимо.
В заключителната част на социалния доклад е посочено, че след
раждането на Г. роднините по майчина линия най-вече бабата по майчина
линия е продължила да осъществява контакти с децата, основно с детето И..
Срещите между бабата по майчина линия и внучките й се характеризират с
определено времетраене, осъществяват се в присъствието на други роднини
на децата или се провеждат на обществени места. Установено е, че Х. Т. до
момента не е полагала самостоятелно грижи за И. и Г. и децата не са
нощували в дома й. Становището на „Отдел закрила на детето“ с оглед
събраната информация за семейната история, възрастовите характеристики на
децата и обтегнатите взаимоотношения между най-близките роднини,
породени от претенции за недвижимо имущество е, че в интерес на
малолетните деца И. и Г. е да се гарантира правото им на лични отношения с
близки, но следва поетапен режим с двете деца, с цел осигуряване на плавен
процес на адаптация и минимизиране на възможността за възникване на
емоционален дискомфорт.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск за определяне на режим на лични отношения на баба с
нейните внучки, който е с правно основание чл. 128, ал. 1 от Семейния
кодекс /СК/.
7
Производството е по спорна съдебна администрация, в което съдът се
произнася в интерес на децата като взема предвид пола и възрастта им,
физическите, психическите и емоционалните им особености и индивидуални
потребности, отношенията им с бабата, нейните качества да ги отглежда и
възпитава, влиянието, което тя може да окаже за развитието на техните
личности, средата, в която ще се грижи за тях, и други обстоятелства,
специфични за конкретния случай.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 от СК дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и
детето.
С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки
на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс
не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето". От
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК във връзка с чл. 124, чл.
125 и други от СК се налага изводът, че интересът на детето се свежда до това
то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование
и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните
му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е
изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето съобразно чл. 128 от СК е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър
интерес на детето". Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това
понятие, налага изводът, че подходът е индивидуален, ориентиран към
съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-
разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По
този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес.
Правото по чл. 128 от СК е продиктувано от обичайните и традиционни
отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да
8
подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т. е. на внуците.
Интересът на детето да контактува с баба и дядо се преценява на плоскостта
на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават
детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не
са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на
детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че
детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес
на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако
последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна,
или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.
н.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на
родителите на детето, но по делото е установено, че се грижат за самото дете
добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и
дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него – в
този смисъл Решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ІV г. о.
и Решение № 412 от 07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2007 г. на ІV г. о.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба
и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. Следва да се съобрази
също така необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от
определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е
предоставено упражняването на родителски права, работи, че на същият е
необходимо време за ежедневни контакти с детето. Едно от обстоятелствата,
които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на
лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата
и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от
постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително
пътуване личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните
дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и
бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен
посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да
се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични
контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и
да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот,
след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Като прецени установените по делото правнорелевантни факти съдът
намира, че интересите на децата И. А. П.а Г. А. П.а изискват да бъде
определен режим на лични отношения между тях и ищцата Х. А. Т., която им
е баба по майчина на линия.
От една страна от гласните доказателства, събрани по делото чрез
показанията на свидетеля Х.Т. се установява, че ищцата иска да се грижи за
тях и да им се радва като баба.
От друга страна съдът взе предвид и обтегнатите и конфликтни
отношения между най-близките роднини на децата, породени от претенции за
недвижимо имущество след смъртта на майка им.
9
Следва да се отчете факта, че към момента бабата има срещи
единствено с детето И.. Срещите с детето са проява на заинтересованост и
грижовност от страна на ищцата към детето – тя й купува кукли и други
неща, които детето поиска, води го на разходка в „Р.“. Няма данни при
контактите между тях ищцата да е била груба с детето или да се държала
лошо спрямо него.
По отношение на Г. безспорно се установи, че ищцата не е осъществяла
контакти с детето Г., не познава навиците му, и не е полагала грижи за
отглеждането му. В този смисъл са й показанията на свидетелите Г. П. и и Х.
К., които съдът прецени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази
преценка съдът кредитера изцяло свидетелските показания в тази им част, тъй
като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи, и се
подкрепят от приетия по делото социален доклад.
При това съдът приема, че режимът на лични отношения на ищцата с
нейната внучка И. няма да възпрепятства нормалното й физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие. Точно обратното – при
контактите на детето с ищцата същото ще има възможност да получава
подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да
изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции, да се
формира като пълноценна личност.
Установено е, че битовите условия в дома на ищцата са подходящи за
отглеждане на детето, като за детето има обособена детска стая в жилището й,
така че ще може да пребивава при нея.
Действително от показанията на всички разпитани по делото свидетели
и данните се установяват, изключително влошените отношения между
страните до степен, че да не желаят да комуникират помежду си. Това
обстоятелство, както се посочи, не следва да се отразява неблагоприятно на
личните отношения между ищцата и децата, доколкото по делото липсват
данни за вредно, опасно или неморално поведение на ищцата спрямо детето.
При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с
поискания режим в исковата молба /в този смисъл Решение № 140 от
10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014 г., IV г. о./. С оглед на
установените по делото обстоятелства съдът намира, че посоченият от ищеца
в исковата молба режим на лични отношения не е подходящ за детето и не е в
негов интерес. По делото безспорно се установи, че ищцата не е полагала
самостоятелно грижи за отглеждането на И.. Установи се бабата не познава
навиците на детето, както и с дневния му режим през делничните и почивните
дни. Съда взе предвид и изложеното в социалния доклад, че следва да бъде
определен поетапен режим на лични отношения между ищцата и внучката с
цел осигуряване на плавен процес на адаптация и минимизиране на
възможността за възникване на емоционален дискомфорт на детето
С оглед възрастта на детето, което към момента е навършило 4 години
и 4 месеца, обстоятелството, че през делничните дни посещава детска градина
и факта, че до момента не е нощувало при ищцата, съдът намира, че
първоначално режимът на лични отношения на бабата с И. следва да бъде
определен както следва: До навършване на 7 годишна възраст на детето:
всеки първи и трети понеделник от месеца и трети четвъртък от месеца за по
10
два часа от 17.00 часа до 19.00 часа детето ще бъде вземано от детското
заведение и връщано в дома на баща му; втора и четвърта събота от месеца от
10.00 часа до 18.00 без преспиване, както и на рождения ден на детето 02.10.
за два часа през деня след предварително съгласуване с бащата. Този период
от време е необходим, за да може детето да приеме и да привикне към тази
промяна в начина му на живот. След навършване на 7 годишна възраст,
когато детето ще бъде относително самостоятелно с оглед факта, че ще
посещава училище, и достатъчно физически и психически зряло, съдът
намира, че ищцата следва да има възможност да вижда и взема детето всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа в
неделя с преспиване. Този режим също е съобразен с учебния процес на
детето по начин, че да не го препятства, както и с нуждата бащата, който
упражнява родителските права, да има възможност да бъде с детето не само в
делничните, но през почивните дни. При всички срещи ищцата следва да
взема и връща детето от и до дома на бащата.
При определяне режима на лични контакти между бабата и детето Г.
съдът взе предвид следното ниската възраст на детето 1 г. и 11 месеца. Следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че детето е на такава възраст изискваща
непрекъснатото му обгрижване. Съдът взе предвид и обстоятелството, че
бабата до момента не е полагала преки и непосредствени грижи за детето Г..
С оглед на изложеното съдът намира, че режимът на свиждане между
бабата и детето следва да бъде определен като по-различен от предлагания в
исковата молба, който в конкретния случай е неприложим. Съдът намира, че
първоначално, до навършване на 4-ри годишна възраст на детето: всеки първи
и трети понеделник от месеца и трети четвъртък от месеца от 10.00 часа до
12.00 часа в присъствието на бащата или на посочено от него лице, както и на
рождения ден на детето 27.03., за два часа през деня след предварително
съгласуване с бащата. След навършване на 4 годишна възраст на детето:
всеки първи и трети вторник от месеца и трета сряда за по два часа от 17.00
часа до 19.00 часа детето ще бъде вземано от детското заведение и връщано в
дома на баща му; всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа без преспиване. След навършване на 7 годишна възраст на
детето: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с преспиване. Това се налага, предвид контакти на бабата с
детето, както и ниската възраст на детето, при която спомените му не са
трайни и може де се предполага, че то би възприело баба си като чужд човек.
Съдът счита, че този режим ще бъде удачен и подходящ за детето и с
оглед създалите се отношения между най-близките му роднини. Г. следва да
свикне първоначално с присъствието на баба си по майчина линия си в своя
живот, да я възприеме като такава, без да бъде отделяно от своята среда и от
баща си. Предвид на тези мотиви съдът намира, че личните отношения между
бабата по майчина линия и детето Г. следва да се осъществяват по посочения
по-горе начин.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че страните по
делото включително най-близките роднини на децата следва да положат
максимални усилия и да направят необходимите компромиси, за да
преодолеят неразбирателството помежду си или ако това е невъзможно, поне
да не позволяват техните личностни отношения да се отразяват по какъвто и
11
да е било начин на децата, било то съзнавано или несъзнавано, тъй като в най
- добър интерес на децата е те да живеят в спокойна и сигурна среда, в която
няма напрежение и негативизъм.
В заключение следва да бъде посочено, че с оглед изричната разпоредба
на чл. 128, ал. 3 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК съществува възможност при
изменение на обстоятелствата постановените мерки да се изменят и да се
определят нови мерки за осъществяване на лични отношения с близки.
По искането за присъждане на разноски:
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат с оглед
характера му на спорна съдебна администрация, приложима по аналогия при
спор относно родителски права. За разлика от исковото производство, в него
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на личните отношения на детето с близки,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двете страни (родители, баба и дядо) затова
в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г. о/.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на бабата Х. А. Т., ЕГН
**********, с адрес град К., улица *** с детето И. А. П.а, ЕГН **********,
чрез неговия баща и заканен представител А. Г. П., ЕГН **********, с адрес
град К., квартал *** както следва :
До навършване на 7 годишна възраст на детето:
– всеки първи и трети понеделник от месеца и трети четвъртък от
месеца за по два часа от 17.00 часа до 19.00 часа детето ще бъде вземано от
детското заведение и връщано в дома на баща му, както и на рождения ден на
детето 02.10. за два часа през деня след предварително съгласуване с бащата;
– всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 без
преспиване.
След навършване на 7 годишна възраст на детето:
– всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа на съботния ден до
17.00 часа в неделя с преспиване.
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на бабата Х. А. Т., ЕГН
**********, с адрес град К., улица *** с детето Г. А. П.а, чрез неговия баща и
заканен представител А. Г. П., ЕГН **********, с адрес град К., квартал ***
както следва:
12
До навършване на 4-ри годишна възраст на детето:
– всеки първи и трети понеделник от месеца и трети четвъртък от
месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на бащата или на посочено
от него лице, както и на рождения ден на детето 27.03., за два часа през деня
след предварително съгласуване с бащата.
След навършване на 4 годишна възраст на детето :
– всеки първи и трети вторник от месеца и трета сряда за по два часа от
17.00 часа до 19.00 часа детето ще бъде вземано от детското заведение и
връщано в дома на баща му
– всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без
преспиване.
След навършване на 7 годишна възраст на детето :
– всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с преспиване.
При осъществяване режима на лични контакти вземането и връщането
на децата следва да се осъществява от и до дома на бащата А. Г. П., ЕГН
**********, с адрес град К., квартал ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13