№ 1113
гр. Благоевград, 18.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №
20231200100643 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Съдът е сезиран с иск от Община Петрич, Булстат *********, с адрес: гр. Петрич, ул. „Цар
Борис III“ № 23, представлявана от Кмета Д. Б., чрез пълномощника адв. В. Г., срещу
Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на адрес : гр. София, ул. „Св.св. „Кирил и Методий“, № 17-19;
Сдружение „Туристическо дружество „Калабак“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 26, представлявано от Л. Н. Г. и срещу „Нова
Тур Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул.
„Васил Левски“ № 7, ет. 2, представлявано от Управителите Н. К. и Е. К..
Твърди се с ИМ, че Община Петрич е собственик на поземлен имот с идентификатор №
56126.505.53, находящ се в ***, по одобрената със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
70/14.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК по КК и КР на Община Петрич, с площ
на имота от 4 400,00 кв.м., находящ се в землището на гр. Петрич, заедно с построените в
поземления имот сгради с обществено предназначение - Х. Б., състояща се от стара и нова
сграда, като старата сграда е на един етаж със застроена площ 90,00 кв.м., новата сграда е
на три етажа, със застроена площ от 297,00 кв.м. и заслон с площ от 30,00 кв.м., които
сгради съгласно одобрената КК и КР са заснети и отразени съответно като сгради с
идентификатор 56126.505.53.1, представляващ туристическа сграда, със застроена площ
342 кв.м, сграда идентификатор 56126.505.53.2, представляващ сграда за битови услуги,
със застроена площ от 13 кв.м. и сграда с идентификатор 56126.505.53.3, представляващ
туристическа сграда, с площ 88кв.м., като целият имот е с обществено предназначение- хижа
„Б.”, при граница от всички страни поземлен имот 56126.505.52.
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Община Петрич срещу
ответниците- Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройството; Сдружение „Туристическо дружество „Калабак“ и „Нова Тур Груп“
1
ООД.
Излагат се доводи за наличие на правен интерес за Община Петрич, да предяви
ревандикационен иск срещу тримата ответници, които оспорват правото на собственост на
общината и упражняват фактическа власт върху спорните недвижими имоти:
-срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е
актувала процесиите имоти като държавни с Акт за държавна собственост № ***г., на
основание чл. 77 от Наредба за държавните имоти (отм.) и отказва да ги отпише от актовите
книги за държавна собственост, въпреки отправената покана за това от Община Петрич;
-срещу Сдружение „Туристическо дружество „Калабак". с ЕИК *********, което
упражнява фактическата власт върху процесиите имоти, предоставени му от държавата въз
основа на Акт за държавна собственост № ***г. и отдава недвижимия имот под наем на
третия ответник;
-срещу „Нова Тур Груп“ ООД, с ЕИК *********, което е наемател на процесиите имоти по
Договор за наем от 2018г., сключен с втория ответник Сдружение Туристическо дружество
„Калабак”.
Твърди се с ИМ, че Хижа „Б.” е построена в периода 1960-1977г., като първоначално е
изградена старата едноетажна сграда през 1961г., през 1972г. е бил построен заслон със
застроена площ от 30 кв.м., а новата хижа „Б.“, с площ от 297 кв.м. на три етажа, е построена
през 1977г. Хижата е изградена изцяло с държавни средства, предоставени чрез
Изпълнителния комитет на Пегрички градски общински народен съвет.
Поддържа се с ИМ че тези обстоятелства се установяват от представения Акт за държавна
собственост № ***г. както и от Протокол № 15/21.07.1960г. на ИК на ГОбНС гр. Петрич от
който е видно, че е обсъждано получаване на допълнителна субсидия за завършване на хижа
„Б.“ по искане за финансова помощ от държавното тогава туристическо дружество
„Капабак“ /несъществуващо към момента/, което искане не е било удовлетворено, тъй като
не е имало предвидени средства по бюджета на ГНС Петрич за 1960г.
Сочи се с ИМ, че с Протокол № 13/20.10.1961г. на ИК на Градския Общински НС Петрич е
взето решение да бъде отпуснато на държавното тогава Туристическо дружество „Калабак“,
Петрич /несъществуващо към момента/, от бюджета на съвета сумата от 1500 лв. за
обзавеждане на хижа „Б.“, като сумата да се изпише от перо „Мероприятия към
изпълкомите“.
Излагат се твърдения от ищцовата страна, че с Протокол № 17/30.06.1973г. на ИК на ГОбНС
Петрич е взето решение да бъдат отпуснати допълнителни средства от бюджета на съвета за
обзавеждане на Хижа „Б.“ по искане на държавното тогава туристическо дружество
„Калабак“, гр. Петрич /несъществуващо към момента/.
Поддържа се от ищцовата страна като безспорно, че от момента на построяването и до
17.09.1991г. процесният имот Хижа „Б.“ е бил държавна собственост, построен върху
държавен терен, със средства на държавата, предоставени чрез ОбНС Петрич като
местен орган на единната тогава държавна власт, както и че Хижата е била построена за
2
задоволяване на местни нужди на населението, свързани с отдих и туризъм.
Сочи се с ИМ, че правното основание Община Петрич да е собственик на процесните имоти,
че същите са от местно значение и са придобити на основание чл. § 7 ал. 1 т. 6 ЗМСМА.
Изложени са доводи с ИМ, че режимът на собственост, установен с Конституцията от 1947г.,
не е познавал общинската собственост. Разпоредбата на чл. 6 от Конституцията от 1947г.
изчерпателно изброява допустимите титуляри на правото на собствено, между които не
фигурират общините. Същото е било положението и съгласно Конституцията от 1971г.,
действала към момента на актуване на процесиите имоти.
За първи път с приемането на Конституцията от 1971г, общинската собственост е призната у
нас като самостоятелен вид собственост с изменението и допълнението на разпоредбата на
чл. 14 ал. 1 от Конституцията от 1971г., извършено през 1990г. (обн. в ДВ, бр. 6/19.01,1990г.
и 29/10.04.1990г.). Именно с тези изменения общината се признава и урежда като годен
титуляр на право на собственост, съответно и титуляр на ограничени вещни права. В
разпоредбата на чл. 16 ал. 2 от Конституцията от 1971г. се предвижда, че общинска
собственост са намиращите се на землището на общината гори, естествени пасища,
кариерни находища, водоизточници и пътища извън посочените в предходната алинея,
както и други обекти, определени със закон.
Сочи се с ИМ, че сега действащата Конституция, приета на 13.07.1991г., предвижда в чл.
140, че общината „има право на свое право на собственост, която използва в интерес на
териториалната общност“. Приетият в края на 1991г. Закон за местното самоуправление и
местна администрация (ЗМСМА) (ДВ, бр. 77 от 17.11.1991г.) урежда специфични основания
за придобиване на собственост от страна на общините по силата на закона (§ 7, ал. 1
ЗМСМА), с което на практика се осъществява разделението между държавните и общински
имоти.
Изложени са правни доводи от ищцовата страна, че с влизане в сила на закона на
17.09.1991г. преминават в собственост на общините държавните имоти, които представляват
обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Поддържа се с ИМ, че сградата на
хижа „Б.“, заедно с прилежащия терен, попада в землището на Община Петрич и съобразно
предназначението си, представлява обект с местно значение, предназначен да
удовлетворява потребностите на Община Петрич, в случая - за спортно обслужване
(спортно-туристическите дейности са част от спортните дейности, уредени изрично в
действащия в момента Закон за физическото възпитание и спорта).
Излагат се доводи, че терминът „местно значение” по смисъла на § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА
няма легална дефиниция, поради което доктрината и практиката са изяснили неговото
съдържание. Така проф. Витали Таджер посочва, че от „местно значение са тези имоти,
които задоволяват предимно местни нужди на населението, а не на цялото население на
държавата“. Авторът посочва, че не трябва да се абсолютизира необходимостта от местна
3
нужда, като тя трябва „да е преимуществена, а не изключителна“. Идентично е тълкуването
и в съдебната практика, като в този смисъл е Решение № 11 от 21.05.2001г. на КС на РБ, по
конст.д. № 18/2000г., където в мотивите във връзка с това дали окръжните болници са обекти
с местно значение се приема следното: „Действително може да се спори относно
съдържанието на израза "местно значение", употребен в 6 и 7 ЗМСМА и в ЗОС. Тук
наистина има място за тълкуване, но което при наличието на израза в ЗДС „потребности от
национално значение“, не създава затруднение. Това ще са местни нужди, задоволяващи
потребностите на жителите на общината, а не на населението на страната. Правилото не
може да се абсолютизира и нуждите ще са местни, дори да задоволяват нуждите на няколко
общини.“
Поддържа се от ищцовата страна, че такова е разбирането и на гражданските съдилища в
страната. Така Решение № 101 от 04.02.2021г. по гр.д. № 4566/2018г. на Върховен
касационен съд, 1- во гр. о.; Решение № 154 от 25.02.2019г. по гр.д. № 4370/2017г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отд. и др., се препотвърждава виждането, споделено от
проф. Таджер и възприето от Конституционния ни съд, а именно, че от местно значение е
този имот, който се ползва предимно за нуждите на местното население, а не се ползва за
нуждите на цялото население в страната. Безспорно хижа като процесната, ведно с
поземления имот, в който се намира, е от такова местно значение, по смисъла на § 7
ЗМСМА. Практиката е имала възможност да се произнесе по идентичен казус. В Решение №
305 от 25.05.2010г., по гр.д. № 3772/2008г., IV г. о. на ГК на ВКС се приема, че хижа, която
макар и да е изградена върху държавен горски фонд, е с местно значение по смисъла на § 7
ЗМСМА и с влизане на закона в сила същата е стана общинска собственост.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на доводите на ищеца, сочи се с ИМ, че хижа „Б.“
не е вписана в публичния „Списък на 100-те Национални туристически обекта“, което
допълнително аргументира тезата, че процесиите имоти са с местно, а не национално
значение.
Поддържа се от ищцавата страна, че за сградата на хижа „Б.“, заедно с прилежащия терен, не
е налице и никоя от отрицателните предпоставки за неприлагането на § 7 ал. 1 т. 6
ЗМСМА, като постройките и терена не са включени в капитала, уставния фонд и не се водят
по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към
момента на влизане на ЗМСМА в сила.
Предвид наличието на предпоставките, уредени в разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от
ЗМСМА, а именно:
-към момента на влизане на ЗМСМА в сила имотът е държавна собственост;
-към момента на влизане на ЗМСМА в сила имотът представлява обект на общинската
инфраструктура, предназначен за задоволяване на потребностите на общината за спортно
обслужване;
-към момента на влизане на ЗМСМА в сила имотът не е бил включен в капитала на
търговско дружество и не е бил вписан в баланса на предприятие с държавно имущество.
4
Следва да се приеме, че процесните имоти са станали собственост на Община Петрич на
осн. § 7 ал. 1 т. 6 ЗМСМА, с влизане в сила на закона през 17.09.1991г.
При условията на евентуалност, поддържа се от ищцавата страна - ако се приеме, че
собствеността не е преминала върху община Петрич по силата на § 7, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА,
то процесиите имоти са станали общинска собственост на основание § 10 от ПЗР на Закона
за общинската собственост (обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г.). С цитирания текст от закона
се създава допълнително придобивно основание в полза на общините по отношение на
имоти, които са били предоставени на общините, изградени с държавни средства,
предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на
населението. Такъв е и процесният случай.
Твърди се от ищеца, че процесиите имоти са били изградени с държавни средства. Това се
установява от обстоятелството, че през 1961г. туристическо дружество „Калабак” - Петрич е
поискало и получило сумата от 1 500лв. за обзавеждане на процесната хижа от
Изпълнителния комитет на градския общински народен съвет на гр. Петрич. Отпускането на
сумата е станало с Решение № 168 по Протокол № 13/20.10.1961г. на същия орган. В
Протокол № 17 от 30.06.1975 г. на Изпълнителния комитет на градския общински народен
съвет на гр. Петрич е отразено, че органът отново е отпуснал средства за хижата, които са
били описани в т. III. от документа, и по-точно 1241лв. за железни таблени легла- 16 бр. и
персийски килим- 1 бр., както и сумата от 2845.76лв. за други вещи от необходимост за
посрещане на гости на хижата. Така освен, че поземленият имот и постройките в него се
намират в землището на гр. Петрич, когато са били необходими средства за обзавеждане на
Х. Б., тези средства са били предоставяни чрез местните органи на държавна власт (към
които се е обръщало вече несъществуващото държавно туристическо дружество „Калабак”)
от местните бюджети, а не от централната държавна власт по линия на републиканския
бюджет.
Отделно излагат се с ИМ доводи, че в изграждането на Х. Б. активно е участвало
населението на гр. Петрич, което е участвало с доброволен труд, за установяване на което
обстоятелство направено е от ищеца доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства по делото.
Поддържа се от ищцовата страна че предвид наличието на предпоставките, уредени в
разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗОС, а именно имотите да са били изградени с държавни
средства и да са били предоставени на бившите народни съвети, респ. да са изградени с
доброволен труд и средства на населението, Община Петрич е станала собственост и на това
придобивно основание най-късно към 21.05.1996г., ако не е станала собственик с влизането
в сила на ЗМСМА на основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА.
При условията на евентуалност- иска се от Община Петрич, чрез пълномощникът по делото-
ако не бъде признато правото на собственост на Община Петрич върху процесиите имоти на
посочените две придобивки основания, наведено се от ищеца и друго правно оснвание-
поддържа се че община Петрич е станала собственик на основание § 42 от ПЗР на Закон за
изменение и допълнение на Закона за общинската собственост /в сила от
5
01.07.2006г./Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 01.07.2006г., застроените
парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към деня на влизане на закона в сила градоустройствени планове преминават в собственост
на общините. Такъв е и процесният случай, като за доказване на това обстоятелство прилага
се с ИМ- скица на землищните граници на имота, от които е видно, че същият е в землището
на общ. Петрич и не се намира в границите на природен парк „Б.“.
Поземленият имот и сградите в него са частна държавна собственост, доколкото те не
отговарят на изискванията, посочени в чл. 2 ал. 2 ЗДС. Имотите не са сред изрично
посочените в чл. 18 ал. 1 КРБ и не са изключителна държавна собственост. Същите не са
определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост,
не са предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им, както вече бе изложено,
не са и от национално значение. Категорично не може да се твърди и че те представляват
регулирани поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове,
каквато е последната хипотеза в чл. 2 ал. 2 т. 6 ЗДС.
Поддържа се с ИМ, че поземленият имот е отреден за обществени и благоустройствени
мероприятия на общината с действащия ПУП, тъй като в него, както и в кадастъра,
изрично е посочено, че имотът хижа „Б.“ представлява туристическа сграда. Имотите се
намират на територията на община Петрич, поради което и това трето самостоятелно
придобивно основание се е реализирало в полза на Община Петрич.
Ето защо ищецът изрязава становище че ако не се приеме, че Община Петрич е станала
собственик на процесиите имоти с влизане в сила на ЗМСМА на основание § 7, ал. 1, т. 6 от
ПЗР на ЗМСМА или на основание § 10 от ПЗР на Закона за общинската собственост, то тя е
станала собственик на имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от
01.07.2006г.
Твърди се с ИМ, че Държавата е актувала процесиите имоти и отказва да отпише същите от
актовите си книги за държавна собственост, с което оспорва правото на собственост на
Община Петрич и възпрепятства упражняването му.
Сочи се от ищеца, че Държавата е актувала поземлен имот с идентификатор № 56126.505.53,
ведно с постройките в него с Акт за държавна собственост № ***г., на основание чл. 77 от
Наредба за държавните имоти (отм.). Това възпрепятства актуването му от страна на Община
Петрич, тъй като на основание чл. 58 ал. 5 ЗОС актът за общинска собственост за имот-
държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, се съставя
след отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на Закона за
държавната собственост.
Сочи се, че Общината е поискала на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за държавната со
ственост във вр. с чл. 58 ал. 5 от Закона за общинската собственост бластният управител на
Област Благоевград да отпише от актовите книги за държавни имоти процесиите имоти с
искане от 03.11.2022г., но до днес това не е сторено и държавата чрез Областния управител
6
на Област Благоевград отказва да деактува имотите като държавни и не признава правото на
собственост на Община Петрич.
С ИМ за пълнота на изложението се излагат обстоятелства, които са установени в хода на
проучването относно статута, собствеността и ползването на недвижимия имот, за който е
предявен ревандикационния иск.
Твърди се че:
-Недвижимият имот не притежава характеристиките на горска територия и имотът не е
предоставен като актив за стопанисване и уппавление на „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП Благоевград, съгласно Писмо изх. № 06-04-90-1/19.08.2022г.,
представено с ИМ;
-Недвижимият имот не попада в границите на природен парк „Б. в Държавния горски фонд,
съгласно писмо на Дирекция на природен парк „Б.“, в отговор на искане на Областния
управител на Благоевград с вх. № 08.13.2115 от 09.08.2022г. представено към
доказателствата по делото;
-За недвижимия имот не е съставян друг акт за държавна собственост, освен съставения
АДС № ***г., съгласно писмо на Заместник министър- председател и Министър на
регионалното развитие и благоустройството изх. № ЕО-ПЧ-423-006 от 26.07.2022г.
приложено към доказателствата с ИМ;
-По отношение на недвижимия имот не са предоставени права за управление на
Министерството на младежта и спорта, съгласно писмо изх. № 08-00-265/13.10.2021г. на
Министъра на младежта и спорта/писмено доказателство по делото/.
Поради изложените съображения, поддържа се от ищеца, че са налице всички законови
предпоставки по отношение на Държавата, за уважаване на предявения ревандикационен
иск срещу този ответник: ищецът Община Петрич е собственик на процесиите имоти,
Държавата оспорва правото на собственост на община Петрич, държавата е предоставила
ползването на втория ответник, с което е лишила от владение върху процесиите имоти
ищеца като техен собственик.
Поддържа се с ИМ, че втория ответник- Сдружение „Туристическо дружество „Калабак",
ползва процесния имот и постройките в него без правно основание.
Сочи се с ИМ, че в издадения Акт за държавна собственост № ***г., на основание чл. 77 от
Наредба за държавните имоти(отм.) е отразено, че имотът е предоставен за оперативно
управление на държавната организация Туристическо дружество „Калабак“ /графа 21 от
АДС/. Доколкото ответник по настоящия иск е сдружение със същото наименование като
държавната организация „Калабак“, следва да бъде изяснено, че туристическото дружество,
което е посочено в Акта за държавна собственост от 1984г., няма нищо общо със
сдружението „Туристическо дружество „Калабак“, с ЕИК *********, което фактически
ползва имота.
Поддържа се от ищеца, че Туристическо дружество „Калабак“, с ЕИК: *********, е учредено
7
през 1998г., като е регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел
с Решение № 156/08.05.1998г. на Окръжен съд Благоевград, видно от Удостоверение за
актуално състояние от 08.06.2018г., издадено от ОС Благоевград/приложено с ИМ/. В
последствие Туристическото дружество „Калабак“, възникнало през 1998г., е
пререгистрирано по реда на ЗТТРЮЛНЦ и вписано в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. Навадени са правни доводи от ищцовата страна, че
това юридическо лице- ТД „КАЛАБАК“, ЕИК 01116603, учредено през 1998г., не е
правоприемник на туристическото дружество със същото име „Калабак,отразено в АДС №
***г. като държавната организация, на която имотът е предоставен за оперативно
управление /в графа 21 от АДС: „Имотът е предоставен за оперативно управление на
държавната организация: Туристическо дружество „Калабак“/
Поддържа се с ИМ, че Туристическо дружество „Калабак“, е възникнало по волята на
учредителите си като изцяло нов правен субект, с учредители 34 физически лица, видно от
Учредителния протокол от 17.01.1998г. за учредяване на сдружението с нестопанска цел
„Туристическо дружество Калабак“. На същото учредително събрание е избран управителен
съвет и е приет първоначалния устав на дружеството. Видно от Устава на ТД „Калабак“,
туристическото дружество е юридическо лице с нестопанска цел, учредено доброволно,
политически независимо и самоуправляващо се.
Сочи се с ИМ, че нито в протокола за учредяване на ТД „Калабак“, нито в приетия при
учредяването Устав, нито в Решението на ОС Благоевград от 08.05.1998г. е отразена каквато
и да било връзка между новоучреденото през 1998г. дружество от 34 физически лица и
съществувалата към 1984г. държавна организация Туристическо дружество „Калабак“.
Сочи се още от ищеца по делото, че в Устава на ТД „Калабак“, ЕИК *********, приет на
проведено Общо събрание на 11.05.2011г., в чл. 2, ал. 1 е отразено, че „Туристическо
дружество Калабак е приемник на българско туристическо дружество Калабак - Петрич,
от 02.10.1928г. Излагат се доводи, че няма как дружество, учредено през 1998г., от 34
физически лица, да е правоприемник на туристическо дружество, учредено на 02.10.1928г.,
без това правоприемство да е установено от съда при регистрация на дружеството през
1998г. Ясно е, че няма как дружество, учредено през 1998г., да е „държавната организация“-
Туристическо дружество „Калабак“, на която Хижа „Б.“ е била предоставена през 1984г. за
оперативно управление. Изказва се становище, че чрез злоупотреба при определяне на
фирменото наименование на новоучредено през 1998г. сдружение с нестопанска цел-
Туристическо дружество „Калабак“, група физически лица са опитали да представят
новоучреденото от тях туристическо дружество за държавната организация, съществувала
през 1984г., на която е било предоставено оперативното управление на хижа „Б.“ като
държавен към онзи момент имот. Поддържа се, че през 2012г. очевидно учредителите са
осъзнали, че няма как дружество, учредено 1998г., да упражнява оперативно управление на
държавен имот, предоставен през 1984г., поради което са „вмъкнали“ в Устава правило, че
учреденото през 1998г. Туристическо дружество „Калабак“, било всъщност „приемник“ на
учредено туристическо дружество Калабак, Петрич, учредено на 02.10.1928г.
8
Поддържа се с ИМ пред съда, че правоприемство се установява не въз основа на клаузи в
устройствен акт /в случая в устава на ТД „Калабак“, включени през 2012г./, а когато
правоприемството бъде установено от съда при пререгистрация на юридическо лице.
Подобно установяване в случая не е извършвано, а е и невъзможно предвид обективния
начин, по който е възникнало ТД „Калабак“, ЕИК ********* и липсата на каквото и да било
правоприемство /чрез сделка, по силата на закона или въз основа на друг факт/, между
държавното туристическо дружество „Калабак“, съществувало 1984г. и създаденото през
1998г. Сдружение „Туристическо дружество Калабак“.
Поддържа се от ищцовата страна, че на практика един частноправен субект, каквото е
туристическо дружество „КАЛАБАК“, ЕИК *********, си е присвоило безвъзмездно
стопанисването и ползването на имот общинска собственост, придобит от община Петрич
по силата на закона (§ 7, ал. 1, т 6 от ПЗР на ЗМСМА, респ. § 10 от ПЗР на ЗОС), поради
обстоятелството, че същият имот е отразен в съставен за имота Акт за държавна собственост
от 1984г., като предоставен за стопанисване и ползване на днес несъществуваща държавна
организация (сдружение) със същото име.
Развити са с ИМ съображения, че дори да се приеме, че вторият ответник е действителен
правоприемник на Туристическо дружество „Калабак“ от 02.10.1928г. /което се отрича от
ищеца по делото/, то отново сдружението няма да има протИ.поставимо на Община
Петрич основание за ползването на имота и постройките в него, след влизане на ЗМСМА
в сила, когато Община Петрич е станала единствен собственик на имотите на основание § 7,
ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, независимо кой е стопанисвал и управлявал имотите към момента на
влизане в сила на закона.
Поддържа се с ИМ, че третия ответник- „Нова Тур Груп" ООД, ползва процесния имот и
постройките в него без правно основание.
Ответното дружество „Нова Тур Груп” ООД е наемател по договор за наем, сключен с
втория ответник- Сдружение Туристическо дружество „Калабак“, ЕИК *********.Тъй като
туристическо дружество „Калабак“ не разполага с правомощие да ползва процесиите имоти,
защото не е собственик, нито е дружеството, на което с акта за държавна собственост от
1984г. е предоставено стопанисването и управлението на тогавашния държавен имот, то
няма как да предостави на трето лице- „Нова Тур Труп“ ООД, правото да ползва имотите
на годно правно основание, протИ.поставимо на собственика Община Петрич. Предвид
обстоятелството, че наемодателят, също ответник в настоящия процес, няма годно правно
основание, на което да ползва процесния имот и постройките в него, всякакви договори,
които е сключило сдружението са непротИ.поставими спрямо община Петрич. С договорът
за наем и фактическото ползване на имотите от страна на „Нова Тур Груп“ ООД се
ограничава владението като правомощие на собствеността на Община Петрич, поради което
дружеството е привлечено като ответник в настоящия процес.
Предвид на изложеното и въз основа на представените и събраните в хода на
производството доказателства, обосновава се правния интерес от страна на Община Петрич,
да предяви ревандикационен иск срещу тримата ответници по делото, като се иска от съда
9
да постанови решение, с което:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Република България чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството; Туристическо дружество
„Калабак”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. „Гоце
Делчев” № 26 и „Нова Тур Груп” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Петрич, ул. „Васил Кънчев” № 7, ет. 2, че ОБЩИНА ПЕТРИЧ, Булстат:
*********, е собственик на поземлен имот с идентификатор № 56126.505.53, находящ се в
област Благоевград, община Петрич, м. „Баба Керимка”, по одобрената със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-70/14.12.2010г. на ИД на АГКК, по Кадастрална карта и
Кадастрални регистри на Община Петрич, с площ на имота от 4 400,00 кв. метра, находящ се
в землището на гр. Петрич, заедно с построените в поземления имот сгради с обществено
предназначение- Хижа „Б.“, състояща се от стара и нова сграда, като старата сграда е на
един етаж със застроена площ 90,00 кв.м., новата сграда е на три етажа, със застроена площ
от 297,00 кв.метра и заслон с площ от РВДИ, съгласно одобрената КККР са заснети и
отразени съответно като сгради с идентификатор 56126 505.53.1 представляващ
туристическа сграда, със застроена площ 342 кв. м, сграда идентификатор 56126.505.53.2,
представляващ сграла за битови услуги със застроена площ от 13 кв.м. и сграда с
идентификатор 56126.505.53.3, представляващ туристическа сграда, с площ 88 кв.м., като
целият имот е с обществено предназначение- хижа „Б.", при граница от всички страни
поземлен имот 56126.505.52;
ДА ОСЪДИ на основание чл. 108 ЗС ответниците Република България, Сдружение
Туристическо дружество „Калабак” и „Нова Тур Труп" ООД, да предадат на ищеца община
Петрич владението върху процесния недвижим имот и постройките в него.
На осн. чл. 537 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 58 ал. 5 от ЗОС, иска се от съда да разпореди
отмяна на Акт за държавна собственост № ***г., издаден на осн. чл. 77 от Наредбата за
държавните имоти/отм./, с който са били актувани процесните имоти като държавна
собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК, в предвидения в закона едномесечен срок от получаването на
преписа от исковата молба и книжата по делото, по делото е постъпил писмен отговор от
Държавата, чрез Областния управител на област Благоевград, в качеството и на
пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Изразява се становище от ответника, че предявения иск е процесуално недопустим, тъй като
Министърът на регионалното развитие и благоустройството не е пасивно легитимиран да
представлява държавата по предявената искова претенция.
Сочи се с писмения отговор, че с Решение № 2356/16.07.2002г. на ПК Петрич за
възстановяване право на собственост, собствеността на горепосочения имот е възстановена
в съществуващи стари реални граници на Държавен поземлен фонд -Министерство на
земеделието и горите. Посочено е, че имотът представлява природен парк и е защитена
територия. От Регистър на земеделските земи в землището на Петрич ЕКАТТЕ 56126 -
10
история на имот 505.53 към 27.10.2023г. на Общинска служба по Земеделие Петрич се
установява, че имотът като вид на територията по предназначение е земеделска територия.
Съгласно становище peг. № ДПП 01-243/09 08.2022г. на Дирекция Природен парк „Б. се
утановява, че имотът попада в границите на Природен парк „Б.“ в държавен горски фонд.
Съгласно скица № 15-613668/07.06.2023г. на АГКК гр. Благоевград, поземлен имот с
идентификатор № 56126 505 53 е с предназначение на територията: земеделска.
Поддържа се с писмения отговор от представителят на държавата, че съгласно чл. 53 ал. 1 от
ППЗСЗЗ, земеделска земя, върху която е извършено строителство преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението и по
съответния ред, е държавна собственост. Съобразно разпоредбата на чл. 24 ал. 12 от ЗСПЗЗ
по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд държавата се представлява
от министъра на земеделието. Съгласно чл. 27 ал. 6 от ЗГ, по дела, които се отнасят до
горски територии- държавна собственост, държавата се представлява пред съда от
министъра на земеделието или от оправомощено от него длъжностно лице.
Предвид изложеното поддържа се становище от ответната страна с писмения отговор на
ИМ, че Държавата следва да се представлява от министъра на земеделието и храните, а
не от министъра на регионалното развитие и лагоустроиството, поради което иска се от
съда да прекрати делото по отношение на министърът на регионалното развитие и
благоустройството и да конституира надлежния представител на ответника държавата, а
именно - министъра на земеделието и храните.
С писмения отговор на ИМ, поддържа се становище от Областният управител на гр.
Благоевград, като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, че в случай че съдът не приемете посоченото възражение за
недопустимост на исковата претенция и допуснете разглеждане на предявения иск против
ответника Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, излагат се доводи за първия ответник по делото е налице правен интерес
от привличане като трето лице - помагач на страната на ответника - министъра на
земеделието и храните.
Поддържа се с отговора на ИМ от Областният управител на гр. Благоевград, като
пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че предявения
иск по чл. 108 от ЗС е недопустим, тъй като по отношение на прегендирания недвижим
имот е налице висящо административно производство. Както е посочено с исковата молба,
ищецът Община Петрич е поискала Областният управител на област Благоевград да отпише
процесния имот от актовите книги за държавни имоти на основание чл. 78 от Закона за
държавната собственост. Въз основа на депозираното искане е образувана административна
преписка с вх. №08-13-108/04.11.2022г. на Областна администрация Благоевград, която не е
приключила с акт на Областния управител. С оглед наличието на висящо административно
производство по отписване на спорния имот от актовите книги за имоти държавна
собственост за ищецът, поддържа се че за Община Петрич не е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
11
Въз основа на гореизложеното излагат се доводи от представителят на държавата, че
предявената искова претенция се явява недопустима а образувано съдебно производство
подлежи на прекратяване.
С отговора в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, оспорва се изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че Община Петрич не е придобила собствеността
върху описаните в исковата молба недвижими имоти по силата на цитираните законови
разпоредби, тъй като:
Не са налице предвидените в §7 от ПЗР на ЗМСМА материални предпоставки за
придобиване на собствеността върху процесиите имоти от Община Петрич.
Излагат се доводи от Областният управител на гр. Благоевград, че фактическият състав на
придобиването на собственост от общината по силата на закона на основание § 7, ал. 1 от
ПЗР на ЗМСМА включва следните предпоставки: имотът да е държавен към момента на
влизане в сила на закона, същият да представлява обект от изрично изброените по т. 1 до т. 7
категории имоти и да не е налице предвиденото в ал. 2 на същата разпоредба изключение, а
именно имотът да е включен в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на
търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Според първия ответник
по делото- меродавен за преценката на отрицателното условие по ал. 2 от цитирания законов
текст, е влизането в сила на ЗМСМА- в сила от 17.09.1991г. Критериите за отделянето на
общинската собственост от държавната в хипотезите на § 7, ал.1, т. 6 ПЗР ЗМСМА е за
какво се ползва имота, какво е предназначението му и кой субект го ползва към момента на
влизане в сила на §7 ЗМСМА през 1991г.
Сочи се с писмения отговор от Областният управител като представител на Държавата, че от
представения Акт за държавна собственост №***г. на Общински народен съвет- гр. Петрич
се установява, че процесният имот е бил държавна собственост към 17.09.1991г, когато в
сила влиза ЗМСМА и започва процесът на отделянето на общинската собственост от
държавната. С АДС имотът е предоставен за управление на ТД „Калабак“ и се ползва от
дружеството, както към момента на влизане в сила на ЗМСМА, така и в последствие до
настоящия момент. Първоначално имотът се ползва и управлява от държавната организация
Туристическо дружество „Калабак“ гр. Петрич към Български туристически съюз, а в
последствие от Българския туристически съюз, чрез Сдружение „Туристическо дружество
Калабак“ гр. Петрич - обстоятелство, което се признава и с ИМ.
В подкрепа на изложеното представят се с писмения отговор на Държавата следните
доказателства:
Видно от Решение № 104 по Протокол №7/24.03.1960г. на ИК на ГОНС - Петрич, ведно с
докладна на председателя на ТД „Калабак“ е отпусната на ТД „Калабак“ субсидия от 2000
лв. за довършване на хижата.
От сведения за упражнение на бюджета на Туристическо дружество „Калабак“- Петрич за
1966г., 1967г. и 1968г. в основни средства на дружеството фигурира стойността на сградата и
12
на инвентара на хижа „Б.“, което сочи, че процесната хижа е включена в баланса на
туристическото дружество.
От сведение на председателя на ОС на БТС за 1968г. се установява, че два пъти в годината
ОС на БТС се отчита на ЦТ на БТС относно извършваната туристическа дейност на
стопанисваните от туристическите дружества имоти, включително и дейността на хижа „Б.“.
От Решение № 201 по Протокол № 14/27.12.1984г. от заседание на ИК на ОБС- гр. Петрич,
ведно с докладна записка на председателя на ОБС на БТС гр. Петрич от 27.12.1984г. е видно,
че се извършва разширение към хижа „Б.“ и са отпуснати 10 000лв. за довършване на
разширението и отоплителната инсталация на хижа „Б.“.
От справка за резултатите от стопанската дейност на Туристическо дружество гр. Петрич за
периода 1985г. до 1987г. са отчетени дейностите по стопанисване на хижа „Б.“ по различни
пера като брой нощувки, приходи, разходи и др., с което се установява, че хижата се
използва за реализиране на дейността на туристическото дружество.
С удостоверение № 06/01.2010г. на Български туристически съюз се удостоверява, че ТД
„Калабак“- гр. Петрич е вписано в Националния регистър на съюза под № 1.07.2850, което
членство датира от 1957г. и е наследник на ТД „Калабак от 1928г. От приложена към
удостоверението справка са изброени туристически обекти за социален туризъм,
стопанисваните от БТС, чрез местните туристически дружества.
Съгласно писмо вх. № 08-13.21/3/29.04.2021г. на БТС е видно, че процесният поземлен имот,
ведно с изградените в него сгради, представляващ Хижа „Б. е туристически обект с
национално значение, който винаги е изпълнявал това свое предназначение и през всичките
години е стопанисван и управляван от БТС и ТД „Калабак. Същият е включен в движението
„Опознай България 100 национални туристически обекта и е заведен под №17 в регистъра
на обектите за социален туризъм към Министъра на младежта и спорта. БТС и ТД „Калабак“
са инвестирали значителни средства за извършване на ремонтни дейности, което е
благоприятствало поддържането на сградите в отлично състояние.
Видно от Удостоверение на В. И.- Министър на младежта и спорта, БТС чрез ТД „Калабак“
стопанисва и управлява туристическа хижа „Б.“ - планина Б..
Предвид изложеното, поддържа се че за Държавата като ответник по делото, чрез
изявлението на Областният управител на Благоевград, е налице правен интерес от
привличане като трето лице - помагач на страната на ответника - Български
туристически съюз.
От Удостоверение с изх. № 21/10.02.2010г. представено по делото, видно е че Община
Петрич сама признава, че процесният имот не е общинска собственост и е включен в горски
фонд.
От представените с исковата молба доказателства не се установява към меродавния момент
на влизане в сила на ЗМСМА имотът да представлява обект на общинската инфраструктура
с местно значение по смисъла на § 7, ал.1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, предназначен да
удовлетворява потребностите на Община Петрич за спортно обслужване. Напротив, имотът
13
е предоставен за управление на ТД „Калабак“ преди влизане в сила на ЗМСМА, което
изключва той да е обект на общинската инфраструктура, предназначен да задоволява
спортните потребности на община Петрич към този момент. В потвърждение на това правно
положение е и нововъведената за яснота ал. 2 на същата разпоредба (нова - ДВ, бр. 49 от
1995 г.), която предвижда, че не преминава в собственост на общините имущество по § 7,
ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, което е включено в капитала, уставния фонд или да се води по
баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Както се
посочи по-горе, хижата е включена в баланса на държавното ТД „Калабак“.
Излагат се доводи с писмения отговор на ИМ от Областният управител, като пълномощник
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е че дори да не се приеме, че е
налице отрицателната предпоставка на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, то съгласно съдебната
практика, освен наличието на предвидените в § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА условия, има и
второ изискване, което не е изрично посочено в закона, но произтича от неговата цел:
имотът да е бивша държавна собственост, която не е била предоставена за стопанисване
и управление на държавни юридически лица и държавни организации. Смисълът е в
максимална степен да бъде осигурено стопанисване от прекия им ползвател. Тази цел не би
могла да бъде постигната, ако всички изброени в § 7 ЗМСМА обекти, включително и тези на
държавните юридически лица, станат общинска собственост. Разсъждения в този смисъл
биха имали за последица преминаването в собственост на общините на голям брои имоти,
които не са били построени със средства на общината, а с предоставени целево средства от
държавата на държавното юридическо лице, които практически не би могло да бъдат
стопанисвани. Тези организации упражняват правото на държавна собственост чрез
стопанисването и управлението на недвижимите имоти от свое име и за своя сметка и
отговорност. Предоставянето от държавата на имущество на тези държавни юридически
лица и държавни организации във връзка с осъществяване на тяхната дейност; води до
извода, че предоставеното им имущество не е предназначено за задоволяване на
спортните потребности на населението на съответната община. В този смисъл са
Решение № 205 от 08.07.1999г. по гр. д. № 64/1999г., 5 чл. с-в на ВКС и Решение
№178/15.05.2010г. по гр.д.№68/2010 г, Второ гражданско отделение.
Поддържа се с писмения отговор на първия ответник по делото, че с исковата молба не са
представени никакви доказателства относно наличието на одобрени подробни
устройствени планове, респ. планове за улична регулация и др., от които да се установи
отреждането на процесния имот /земя и сгради/ към момента на влизане в сила на § 7, ал. 1,
т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и които могат да послужат като основание за прилагането на тази
разпоредба. Предвид изложеното, излагат се доводи, че не са налице материалните
предпоставки на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и ищецът Община Петрич не се
легитимира като собственик на процесиите имоти на това основание.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, че не е налице и
хипотезата на § 10 от ПЗР на ЗОС, поради което ищецът Община Петрич не е придобила
собствеността върху процесиите имоти на така заявеното с ИМ правно основание.
14
Излагат се доводи, че от АДС №***г. на Общински народен съвет- гр. Петрич е видно, че
процесния поземлен имот, ведно с изградените сгради е предоставен за стопанисване и
управление на държавното ТД „Калабак“. Това обстоятелство се установява и от
обсъдените вече с писмения отговор доказателства.
Поддържа се от ответната страна, че имотът никога не е бил предоставен на Община
Петрич, нито може да се приеме, че е изграден с доброволен труд и средства на
населението, поради което изтъкнатите с исковата молба доводи в тази насока са напълно
недоказани, голословни и неоснователни. В исковата молба не се навеждат твърдения за
предоставянето на хижата на община Петрич, нито преди това на Общински народен съвет-
Петрич, за да се приеме, че е налице хипотезата на § 10 от ПЗР на ЗОС.
Становището на представителят на Държавата- Областният управител на гр. Благоевград,
като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е че не
намира приложение и разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /в сила от
01.07.2006г./.
Сочи се с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, че с Решение №2356/16.07.2002г. на
Поземлена комисия гр. Петрич за възстановяване право на собственост, собствеността на
горепосочения имот е възстановена в съществуващи стари реални граници на Държавен
поземлен фонд - Министерство на земеделието и горите. Посочено е, че имотът
представлява природен парк и е защитена територия. От Регистър на земеделските земи в
землището на Петрич ЕКАТТЕ 56126 - история на имот 505.53 към 27.10.2023г. на
Общинска служба по Земеделие - Петрич се установява, че имотът е публична държавна
собственост.
Поддържа се от ответната страна, че съгласно становище с peг. № ДПП 01-243/09.08.2022г.
на Дирекция Природен парк „Б. се установява, че съгласно Плана за управление на
Природен парк „Б.“, приет с Решение 120/24.02.2016г. на МС, имотът попада в границите на
Природен парк „Б.“ в държавен горски фонд. Природният парк е защитена територия,
съгласно чл. 5, т. 5 от Закона за защитените територии. Режимът на ползване и управление
се определя от Закона за защитените територии и Плана за управление на Природния парк.
Излагат се доводи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за защитените територии,
собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост върху горите,
земите и водните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична.
Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 3 от Закона за горите /ЗГ/ горските територии- държавна
собственост в защитените територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от ЗЗТ са публична
държавна собственост.
По силата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДС публична държавна собственост са обектите и имотите,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за такива.
Предвид изложеното, поддържа се с писмения отговор на първия ответник по делото, че
процесиите имоти са публична държавна собственост директно по силата на закона, поради
което не е налице първата от предвидените предпоставки на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /в
15
сила от 01.07.2006г./, а именно застроените парцели и имоти да са частна държавна
собственост.
Възразява се с писмения отговор на Областният управител като пълномощник на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че с исковата молба не са
представени никакви доказателства относно наличието на одобрени подробни
устройствени планове, от които да се установи отреждането на процесния имот /земя и
сгради/ към момента на влизане в сила на§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и които могат да
послужат като основание за прилагането на тази разпоредба. Съвсем голословно е
твърдението в исковата молба, че процесният поземлен имот е отреден за обществени и
благоустройствени мероприятия на общината с действащия ПУП.
В тази връзка не е изпълнено и второто условие на § 42 от ПЗ на ЗИ на ЗОС /в сила от
01.07.2006г./, а именно застроените парцели и имоти частна държавна собственост да са
отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към деня на влизане на закона в сила градоустройствени
планове.
Въз основа на гореизложеното поддържа се с писмения отговор на ИМ от първия ответник
по делото, че изисквания на § 7, ал.1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, § 10 от ПЗР на ЗОС и § 42 от ПЗ
на ЗИ на ЗОС не са били налице по отношение на процесния имот, следователно по силата
на закона не е настъпила трансформация на собствеността от държавна в общинска
собственост и имота не е притежание на Община Петрич. При това положение исковата
претенция с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователна. След като не се установява
правото на собственост в патримониума на община Петрич, то и акцесорния иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 от 1 ПК- за отмяна на Акт за държавна собственост №***г. на
Общински народен съвет - гр. Петрич е неоснователен.
Излагат се доводи, че в тежест на ищеца е да установи изпълнението на сочените законови
предпоставки за придобиване на собствеността, тъй като предявеният иск е с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността. Към момента не са представени никакви
доказателства в подкрепа на изложените с исковата молба обстоятелства.
При изложените съображения, Областният управител на гр. Благоевград, като представител
на Държавата и пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството
по делото, моли съда да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск
или да постанови решение с което да отхвърли изцяло исковите претенции на Община
Петрич срещу Държавата, като недоказани и неоснователни.
Претендират се разноските пред настоящата съдебна инстанция, като се прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на ищцовата страна.
На осн. чл. 219 от ГПК прави се искане от съда да привлече в настоящото производство като
трето лице помагач на страната на Държавата- Министъра на земеделието и храните.
Постъпил е в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор и от ответника- Сдружение
„Туристическо дружество „Калабак“, ЕИК *********, гр. Петрич, ул. “Гоце Делчев“ № 26,
16
представлявано от Л. Н. Г., чрез адв. И. С., с който се изразява становище, че предявените
искове са неоснователни, доколкото Община Петрич не е станала собственик на имотите.
Излагат се доводи, че не съществува спор по въпроса, че с цитираните с ИМ законови
текстове, на които е основана исковата претенция, държавата с оглед новосъздадената с
Конституцията от 1991г., прехвърля на общините правото на собственост върху вещи и
имоти, съобразно функционалното им предназначение, като водещо в случая е имотите да
бъдат и с „местно значение“ и да обслужват дейностите възложени за изпълнение от
общините, като органи на местното самоуправление. Когато една функция е възложена
изцяло на общините, за изпълнението й по места в собственост на общините ще преминат и
всички имоти и вещи свързани с осъществяването на тази функция. Тълкуването целия
текст на § 7 т. 6 от ПЗР към ЗМСМА налага извода, че в собственост на общините
преминават имоти, които фактически служат за осъществяване на възложените им по закон
функции и се ползват от тях.
Спорно е в случая, до колко туристическите хижи попадат в обхвата на § 7 т.6 от ПЗР на
ЗМСМА. Планинските хижи, предназначени да обслужват спортния туризъм, винаги са се
стопанисвали от Българският туристически съюз и неговите местни поделения, които са
съществували като юридически лица с нестопанска цел, законово регламентирани от ЗЛС, а
понастоящем от ЗЮЛНЦ. Туристическо дружество „Калабак“ е именно такова сдружение и е
съществувало и осъществявало дейност по стопанисване на хижа „Б.“ със старта и нова
постройка от тяхното изграждане и до настоящият момент.
Излагат се доводи в писмения отговор на ИМ, че на Българският туристически съюз (БТС) и
неговите местни поделения със закон е възложена функцията по стопанисване на
туристическите хижи. Българският туристически съюз е единствената, (защото по закон
може да бъде само една, чл. 33 ал. 4 от ЗФВС), национална организация за спортно-
туристическа дейност, регистрирана като сдружение с нестопанска цел в обществено
полезна дейност. Съгласно чл. 36 ал. 1, т. 3 от ЗФВС тази национална организация
„изгражда, поддържа и ползва обекти за спортно-туристическа дейност“.
Сочи се от ответника Сдружение „Туристическо дружество „Калабак“, чрез неговия
пълномощник, че съгласно чл. 33 ал.2 от ЗФВС, членове на националната организация по
спортно-туристическа дейност са туристически дружества по чл. 38, ал.1 от ЗФВС, които от
своя страна са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна
дейност за развитие и разпространение на спортно-туристическата дейност.
Съгласно ал. 2 на чл. 38 ЗФВС- Туристическото дружество осъществява и администрира
спортно- туристическа дейност, като:
1.организира спортно-туристически прояви;
2.управлява обекти за спортно-туристическа дейност- туристически хижи, туристически
учебни центрове и туристически спални, и предоставя услуги на гражданите;
3.изгражда, поддържа и подновява туристически заслони, туристически пътища и пътеки,
както и тяхната маркировка;
17
4.популяризира екотуризма и съдейства за опазването на околната среда.
Поддържа се становище от ответника Сдружение „Туристическо дружество „Калабак“, чрез
пълномощника му адв. С., че спортно -туристическата дейност е законово регламентирана
дейност, възложена от държавата за изпълнение от национална организация, като за
изпълнение на тази дейност държавата й е предоставила правото да управлява, чрез своите
членове- туристическите клубове спортно туристически имоти държавна собственост, част
от които са и планинските хижи. По изложените съображения планинските хижи, държавна
собственост, като спортно -туристически, обекти не могат да преминат в собственост на
общините на основание § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като не са свързани с функции
възложени на общините. Те нямат статут и не се ползват като спортни обекти с местно
значение и функционалното им предназначение е да служат за реализиране на държавната
политика в сферата на спортно-туристическата дейност.
По аналогичен начин спортно-туристическата дейност е уредена и в отменения ЗФВС.
Историческото развитие на спортно -туристическата дейност в България, винаги се е
осъществявала от туристически дружества, които са стопанисвали планинските хижи.
Оспорва се с писмения отговор на ИМ от ответника Сдружение „Туристическо дружество
„Калабак“, че не е налице и другата твърдяна от ищеца хипотеза- изграждане с държавни
средства, предоставени на бившите народни съвети. Доказателства в тази насока не са
представени. Безвъзмездното прехвърляне на малоценни и малотрайни предмети и
персийски килими, което се установява от част от представените от ищеца писмени
доказателства, не означава изграждане. Не са представени доказателства строителството да е
финансирано от местния народен съвет с държавни средства.
Не е доказано според този ответник и третото придобивно основание ( § 42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОбС) - подробен устройствен план. В обстоятелствената част на исковата молба е
налично твърдение за съществуване на градоустройствен план, но такъв не е представен,
нито е представена заповед за одобрението му.
Изложени са доводи с писмения отговор на ИМ и относно статута на Туристическо
дружество „Калабак“. То е учредено съгласно действащият към момента закон. Както и
предходното, със същото наименование. И двете са изпълнявали възложените им от
действащото законодателство функции по развитие на спортно-туристическа дейност, част
от която е и стопанисване и управление на туристически хижи. Настоящето туристическо
дружество е член на Българският туристически съюз, като такова е дружество по чл. 38, ал.
1 от ЗФВС и има право да стопанисва Х. Б., което и прави. В случая е напълно ирелевантно
дали има правоприемство в юридическият смисъл на думата между сегашното сдружение
„Туристическо дружество „Калабак“ и съществувалото такова през 80-те години, когато е
съставен акта за държавна собственост.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че отдаването под наем на третия ответник- „Нова
Тур Груп“ ООД е осъществено при спазване устава на БТС. Хижата се стопанисва правилно,
съответно с предназначението и, доказателство за което е и огромната й посещаемост, както
18
от граждани на общината, така и от туристи от цяла България.
Излагат се доводи с отговора на ИМ, че от построяването си до днес хижа „Б.“ и
прилежащият й терен винаги се е стопанисвала от местното туристическо дружество,
независимо от правно организационната му форма. Никога община Петрич не е
осъществявала фактическа власт върху имота, което е обяснимо с оглед установения в
настоящият отговор законодателен режим за осъществяване на спортно-туристическата
дейност в държавата. Оспорва се от ответника Сдружение „Туристическо дружество
„Калабак“, чрез неговия пълномощник твърдението, че процесния имот не попада в
границите на Природен парк „Б.“, за това твърдение не са представени доказателства.
По доказателствата представени от ищеца :
Оспорва се доказателство № 10 „Скица на землищните граници на хижа „Б.“, същата не е
подписана, няма издател, не представлява документ и следва да се изключи от
доказателствата по делото. Не се възразява срещу приемането на останалите писмени
доказателства.
Представят се с писмения отговор допустими и относими писмени доказателства, като се
иска от съда да ги приеме по делото.
Прави се искане за допускане на гласни доказателства- двама свидетели, при режим на
довеждане, които ще установят, че сградите на хижа „Б.“ са изградени от държавни
стопански организации, както и двама свидетели при режим на довеждане, които ще
установят, че хижа „Б.“ се стопанисва съобразно предназначението си и винаги от
изграждането си е стопанисвана от туристически дружества.
С Определение № 999/13.09.2024г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът е
конституриал по делото като трето лице помогач на ответниците- Български туристически
съюз.
Съдът е определил на основание чл. 27 ал.6 от ЗГ, за надлежен представител на Държавата
по настоящото гр. № 643/2023г. по описа на ОС Благоевград- Министерството на
земеделието и горите.
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба
ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се
основават, изведени са правните съображения и са заявени правните основния на които се
основава исковата претенция за правото на собственост върху процесния имот, като
петитума на исковата молба изцяло съответства на обстоятелствената част на същата.
Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които
разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във
връзка с предявените обективно съединени искове държавна такса, а исковата молба е
19
вписана.
Пред съда е предявен за разглеждане ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
за правото на собственост на недвижим имот, находящ се в горска територия, с
предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване- за друг вид
застрояване, който съставлява ПИ с идентификатор 56126.505.53, съгласно одобрената КК и
КР на гр. Петрич, със Заповед № РД-18-70/14.12.2010г. на ИД на АГКК, ведно с изградените
в имота сгради.
Съобразно нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да доказва
твърденията на които се основава при правната си позиция по делото, като върху ищеца по
настоящото дело- Община Петрич, тежи задължението при условията на пълно и главно
доказване да установи по делото- че е собственик на имота на основание посочените с
исковата молба правни основания- на § 7, ал.1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, § 10 от ПЗР на ЗОС и §
42 от ПЗ на ЗИ на ЗОС, като докаже всеки от елементите от обективна страна на
фактическия състав на посоченото придобивно основание, както и да установи и докаже че
ответниците по делото, не са собственици на процесния недвижим имот, а Сдружение
„Туристическо дружество „Калабак“ и „Нова Тур Груп“ ООД владеят и ползват имота без
правно основание за това.
В процесуална тежест на ответниците по делото е доказването на всички правоизключващи
правото на собственост на ищеца обстоятелства- вкл. че процесния имот е публична
държавна собственост, а не частна държавна собственост, че същият към момента на
влизане в законна сила на ЗМСМА е бил включен в капитала на търговско дружество, както
и че по отношение на спорния недвижим имот няма изготвян и одобряван ПУП с
твърдените от ищеца в ИМ предвиждания- отреждане за обществени и благоустройствени
мероприятия на общината. Следва да се установи и докаже по делото кога и с какви
средства са били изградени сградите в процесния имот.
Съдът след като анализира представените от страните по делото писмени доказателства,
счита че тези доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на
тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти
които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от
ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати
като доказателства с настоящото определение.
Следва да бъде допусната и назначена поисканата съдебно- техническа експертиза, като
същата следва да бъде възложена на вещото лице * И. Д. В. - Ч., която след като се запознае
с материалите по делото, извърши справка по плановете за актуалното състояние на
недвижимия имот в Община Петрич, в АГКК в Дирекция Природен парк „Б.“, в ОС“ЗГ“ и
ако е необходимо извърши оглед и замерване на място, да отговори на въпроса поставен с
ИМ:
1.„Имота описан в ИМ, чиято собственост се претендира от Община Петрич, идентичен ли е
с имотите актувани с Акт за държавна собственост № ***г., на основание чл. 77 от Наредба
20
за държавните имоти (отм.)“
Съдът счита че с оглед отделянето на спорното от безспорното, следва да бъдат поставени и
допълнитлени въпроси към експерта по допуснатата съдебно техническа експертиза:
2. „Какъв е статута на процесния имот- земеделски или горска територия, на какво
основание е възстановена събствеността върху имота и попада ли същият в ДГФ, респ. в
Природен парк „Б.“;
3. „По отношение на спорния по делото недвижим имот- изготвян ли е и одобрен ли е по
установения в закона ред- подробно устройствен план/ПУП/, респ. планове за улична
регулация и др., от които да се установи отреждането на процесния имот /земя и сгради/ към
момента на влизане в сила на ЗМСМА, ако е одобрен ПУП за какви мероприятия е
извършено отреждането на имота.“
Следва да бъде задължен ищеца, в едноседмичен срок от получаването на настоящото
определение на съда, да внесе по сметката на ОС Благоевград, сумата от 400лв. като
предварителен депозит за изготвянето на допуснатата съдебно икономическа експертиза.
Следва да бъдат допуснати до разпит поисканите от страните свидетели при довеждане, за
установяване на обстоятелствата заявени с ИМ и отговора към нея.
Следва на страните и на третото лице помагач на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде
връчен препис от настоящото определение, като следва на страните по делото да бъде
дадена възможност в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и
проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да
предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все
още не е настъпила процесуална преклузия.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 03.11.2025г. от 14.00 часа,
за която дата да бъдат призовани страните, третото лице помагач и експерта по делото.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от
страните с ИМ и отговора на ИМ по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК съдебно техническа експертиза, като
ВЪЗЛАГА нейното извършване на експерта * И. Д. В. - Ч., която след като се запознае с
материалите по делото, извърши справка по плановете за актуалното състояние на
недвижимия имот в Община Петрич, в АГКК в Дирекция Природен парк „Б.“, в ОС“ЗГ“ и
ако е необходимо извърши оглед и замерване на място, да отговори на въпроса поставен с
21
ИМ:
1.„Имота описан в ИМ, чиято собственост се претендира от Община Петрич, идентичен ли е
с имотите актувани с Акт за държавна собственост № ***г., на основание чл. 77 от Наредба
за държавните имоти (отм.)“, както и на въпросите поставени от съда:
2. „Какъв е статута на процесния имот- земеделски или горска територия, на какво
основание е възстановена събствеността върху имота и попада ли същият в ДГФ, респ. в
Природен парк „Б.“;
3. „По отношение на спорния по делото недвижим имот- изготвян ли е и одобрен ли е по
установения в закона ред- подробно устройствен план/ПУП/, респ. планове за улична
регулация и др., от които да се установи отреждането на процесния имот /земя и сгради/ към
момента на влизане в сила на ЗМСМА, ако е одобрен ПУП за какви мероприятия е
извършено отреждането на имота.“
ЗАДЪЛЖАВА Община Петрич в едноседмичен срок от получаването на настоящото
определение, да внесе по сметката на Окръжен съд Благоевград, сумата 400.00лв., като
предварителен депозит за изпълнението на възложената експертиза, като представи по
делото писмено доказателство/вносна бележка/ за внесения депозит.
ДОПУСКА до разпит свидетели при режим на довеждане, поискани от страните с ИМ и
отговорите към нея.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните и на третото лице помагач по делото препис от настоящото
определение на съда, ведно с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена
възможност на страните в едноседмичен срок от получаването на препис от определението
и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да
предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все
още не е настъпила процесуална преклузия.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на
отношенията във връзка със сключения договор.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 03.11.2025г. от 14.00 часа,
за която дата страните, третото лице помагач и вещото лице да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
22