Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91
гр. Сливен, 03. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и осми
май, две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 131 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/ във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от М.Ж.Ж. с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-502 от 09.03.2020 г.,
издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното
парично обезщетение. В жалбата си оспорващата изразява несъгласие с направената
оценка на частта от имота й, която се отчуждава, и моли да й бъде определено
справедливо обезщетение съгласно пазарните цени.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, се явява лично и поддържа жалбата.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че при издаването на заповедта са спазени процедурата и
материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 15-502 от 09.03.2020 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, за
задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
в съответствие с влязъл в сила "План за регулация на улица
"Г.С.Раковски" от о.т. 411 до о.т. 2830, гр. Сливен", одобрен с
Решение № 1219 от 21.12.2006 г. на Общински съвет- Сливен, предвиждащ
реализиране на тротоар с ширина 1,50 м, е наредено: I. Да се отчужди в полза на
Община Сливен 10 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор 67338.514.255 по КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-31
от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, ведно с подобренията върху
нея, със следните характеристики: трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, граници на имота -
ПИ 67338.514.297, ПИ 67338.514.258, ПИ 67338.514.253 и 67338.514.254; II.
Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя,
подобрения, както и сумата, необходима за укрепване на сграда с идентификатор
67338.514.255.2, представляваща друг вид сграда за обитаване – гараж, засегната
от отчуждителните мероприятия, в поземлен имот 67338.514.255, в размер на
7 209 лева; III. Сумата по т. II да се изплати чрез банков превод по
сметка на М.Ж.Ж., собственик на имота, след влизане в сила на заповедта.
Горепосоченият поземлен имот - № 67338.514.255 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, целият с площ по
скица от 325 кв.м., е собственост на оспорващата М.Ж.Ж., видно от приложения по
делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том VII, дело № 2336/ 1990 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
В образуваното административно производство по
отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Финконсулт–Бургас“
ООД, съгласно която справедливата стойност за оценяваните 10/325 ид.ч. от ПИ 67338.514.255,
за частта от оградата и дълготрайните биологични активи, е в общ размер на
7 201 лева, от които: за отчуждаемите 10 кв. м. от ПИ 67338.514.255 – 1
650 лева, за разходи за укрепване на сградата – 1 612 лева, за частта от
оградата, засегната от отчуждителните мероприятия, вкл. демонтаж на портална
двойна дворна врата– 3030 лева, и за седем броя трайни насаждения – 909 лева. Оценката
е изготвена на 30.11.2019 г. Оценителят е приел, че: оценяваният имот попада в
обхвата на „синята зона” на града; в обсега на площта, предвидена за
отчуждаване, са част от масивна едноетажна сграда, част от масивна ограда с
дължина 9,20 м. и седем броя трайни насаждения; определил е пазарна стойност на
отчуждаваната площ чрез прилагане на пазарен подход – метод на пазарните
сравнения /аналози/; направил е оценка на засегнатата част от сграда с
идентификатор 67338.514.255.2, като се е позовал на конструктивно становище за
необходимите разходи за СМР по укрепването на сградата на стойност 1 612
лева, изчислил е пазарна стойност на оградата, засегната
от отчуждителните мероприятия, по метода на амортизираната възпроизводителна
стойност. Изготвената експертна оценка е възприета от административния орган.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е
491 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 01.11.2019 г.
от Община Сливен.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните по предвидения процесуален ред съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице И.Х.И. – сертифициран оценител. Съгласно заключението
на вещото лице: пазарната стойност на отчуждавания недвижим имот, на част от
сграда с № 67338.514.255.2 и подобрения и трайни насаждания, попадащи в
отчуждаваната част, е в общ размер на 6 474 лева към 30.11.2019 г. и към 09.03.2020
г., от които: пазарна стойност на земята – 10 кв.м. – 1 866 лева, пазарна
стойност на част от сграда с идентификатор 67338.514.255.2 – 466 лева, и
пазарна стойност на подобренията и трайните насаждения – 4 142 лева /част от
масивна ограда – 3 030 лева, попивна яма, бет. настилка, бордюр, конструкция
за асма – 203 лева, и трайни насаждения – 909 лева/; стойността на разходите,
необходими за укрепване на сграда с идентификатор 67338.514.255.2 към
30.11.2019 г. е 1 612 лева, а към 09.03.2020 г. е 1 729 лева. Вещото лице
е оценило стойността на земята по метода на сравнителната стойност, а
стойността на засегнатата част от сградата и на подобренията – чрез метода на
вещната стойност. Общият размер на изчислената от вещото лице към датата на
издаване на оспорената заповед пазарна стойност на отчуждавания недвижим имот,
на подобренията и трайните насаждания, попадащи в отчуждаваната част, и на
разходите, необходими за укрепване на сградата, засегната от отчуждителните
мероприятия, е 8 203 лева.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
27, ал. 1 от ЗОС 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В
производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за
отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно
обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично
обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че
определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от
данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на
данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата
от административния орган пазарна стойност на предвидените за отчуждаване част
от поземлен имот и подобрения е по-висока от данъчната им оценка и е по-ниска
от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 30.11.2019
г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към
дата 09.03.2020 г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни
и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на оценяваните
земя и подобрения към едни и същи периоди от време. Оценителят в
административното производство не е оценил частта от сградата, която е
засегната от отчуждителните мероприятия, както и част от подобренията, попадащи
в предвидената за отчуждаване част, които е следвало да бъдат оценени отделно
от земята. А назначеното от съда вещо лице е определило пазарната стойност на
тези подобрения, както и на частта от сградата. Съдът счита, че следва да
кредитира предложената от вещото лице И. пазарна стойност на отчуждаваните част
от поземлен имот и подобрения, като изготвена въз основа на компетентно и
безпристрастно заключение, неоспорено от страните по предвидения процесуален
ред, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично
обезщетение при принудително отчуждаване.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да
бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 7 209
лева на 8 203 лева.
С оглед изхода на
спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по
делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Заповед № РД 15-502 от 09.03.2020
г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й по т. II, в която е определен размер на дължимото
парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя, подобрения, както и
сумата, необходима за укрепване на сграда с идентификатор 67338.514.255.2,
представляваща друг вид сграда за обитаване – гараж, засегната от
отчуждителните мероприятия, в поземлен имот 67338.514.255, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично
обезщетение от 7 209 /седем хиляди двеста и девет/ лева на 8 203
/осем хиляди двеста и три/ лева.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: