№ 553
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508894 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20092765 от 12.04.2021 г. по гр.д. № 40660/2019 г. по описа на
СРС, 143 с-в са отхвърлени, като неоснователни обективно и субективно съединените
установителни и осъдителни искови претенции предявени от В. П. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. “**** и В. ЦВ. Н., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ул. “**** против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. “****, с които е отправено искане:
- да бъде признато за установено, че В. П. Н., ЕГН ********** не дължи на
„Т.С.“ ЕАД неиздължените суми по изпълнителен лист от 01.08.2011 г., издаден по
ч.гр.д. № 3970/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20118440403071 по описа на ЧСИ С.Я.,
обективирани в запорно съобщение до УМБАЛ „Софиямед“ ООД изх. № 009507/
21.02.2019 година, както следва: - 1603,55 лева - главница, 928,96 лв. - законната лихва
към 10.11.2020 година, поради погасяване на вземанията поради изтекла погасителна
давност;
- да бъде признато за установено, че В. ЦВ. Н., ЕГН ********** не дължи на
„Т.С.“ ЕАД неиздължените суми по изпълнителен лист от 01.08.2011 година, издаден
по ч.гр.д. № 3970/ 2011 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав, въз основа на
които е образувано изпълнително дело № 201 18440403071 по описа на ЧСИ С.Я., в
1
размер на 1603,55 лева - главница и 1581,21 лева - законна лихва към 10.11.2020
година, поради погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност;
- да бъде осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на В. П. Н., ЕГН ********** сумата от
623,04 лв., от които 506,05 лв. получени от ответника „Т.С.“ ЕАД, представляваща
недължимо платена/ събрана сума по изпълнително дело № 201 1 ********** по описа
на ЧСИ С.Я. и 116,99 лв. - такси в полза на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
представляващи претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
цялата сума от датата на подаване на исковата молба - 15.7.2019 г. до окончателното й
изплащане;
- да бъде осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на В. ЦВ. Н., ЕГН ********** сумата
от 168 лв., получени от ответника „Т.С." ЕАД, представляващи, недължимо платена,
събрана сума по изпълнително дело № 20118440403071 по описа на ЧСИ С.Я., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците В. П.
Н. и В. ЦВ. Н. с изложени подробни доводи за неправилност. Заявяват, че при
правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка за настъпило
прекратяване на образуваното изпълнително производство по силата на закона на
основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК на 16.09.2014 г. неправилно СРС е приел, че
вземанията срещу ищците не са погасени по давност и е приел като валидно
извършени действията на ЧСИ след посочената дата. Изложили са правни доводи за
приложение на дадените разяснения с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Именно последиците от настъпилата перемпция с оглед това са,
че предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, в т.ч. и молбата на взискателя за
налагане на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците от
20.01.2017 г. не е валидна, лишена е от правно основание доколкото е извършена след
прекратяване на изпълнителното дело и следователно не е довела до прекъсване на
погасителната давност за вземането. При установяване, че последното валидно
извършено изпълнително действие е налагането на запор на пенсията на И. Ненова,
който е прекратен със смъртта й на 16.09.2012 г. Така от тази дата до датата на
следващото извършено валидно изпълнително действие – 20.01.2017 г. е изтекъл
период от време, който е по-дълъг от три години. Посочения период на погасителна
давност е съобразен с характера на вземането по издадения изпълнителен лист – за
доставка на топлоенергия – периодично плащане, което се погасява с тригодишен
давностен период, а не с общата петгодишна давност. При така изложеното давността
за вземанията е изтекла през м.09.2015 г., поради което исковете следва да бъдат
уважени като основателни и доказани. Неправилно СРС не е съобразил тези доводи и е
отхвърлил исковете като неоснователни. Освен това изводите на съда, че към
2
08.07.2016 г. - датата на конституиране на ищците като страни по изпълнителното
дело, давността за вземанията към ищците не е изтекла е неправилен, напълно
погрешен и в противоречие с дадените разяснения с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка бил неправилен и извода на съда, че с подписването от ищцата на
18.10.2016 г. на протокол съставен от ЧСИ за извършените плащания е била
прекъсната давността за тях. Това е така именно с оглед дадените разяснения, че тези
действия са били извършени при перемирано изпълнително производство, т.е. след
прекратяването му и не следва да бъдат взети предвид тъй като нямат валидно правно
значение на прекъсващи давността. Тези плащания не са доброволно извършени,
поради което сумите не са дължими от В.Н. и сумите подлежат на връщане като
събрани на отпаднало основание. Тези действия нямат характер и на признание на
дълга.
По отношение вземането към ищеца В.Н. вземането е погасено по давност с
изтичане на три години от последното извършено валидно изпълнително действие, т.е.
от 16.09.2015 г., което несъмнено е далеч преди подаване на молбата от взискателя на
20.01.2017 г. за налагане на запори.
Отправят искане за отмяна на решението като неправилно и уважаване на
исковете. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от
ответника „Т.С." ЕАД.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Т.С.“ ЕАД е било образувано ч.гр.дело
№ 3970/2011 година по описа на Софийски районен съд. Съдът е уважил заявлението и
3
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ТПК на 31.3.2011
година, с която е разпоредил И.М. Н. и Ц.В. Н. да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 3207,09 лева, представляваща главница за потребена топлоенергия, ведно със
законната мораторна лихва в размер на 645,27 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.03.2011 г. до изплащането на вземането, както и 177,05 лева
- разноски по делото, от които 77,05 лева - заплатена държавна такса и 100,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на посочените в нея длъжници – на
28.06.2011 г., като срещу нея не е било депозирано възражение и е влязла в сила на
13.07.2011 г. Въз основа на влязлата в сила заповед, за посочените в нея суми срещу
длъжниците е бил издаден изпълнителен лист на 01.08.2011 година.
На 17.09.2011 година кредиторът е депозирал молба пред ЧСИ С.Я., въз основа
на която е било образувано изпълнително дело № 20118440403071 по описа на ЧСИ
С.Я.. С молбата е поискано от съдебния изпълнител и му е възложено да проучи
имущественото състояние на длъжниците, като е посочено съдебния изпълнител сам да
определи начина на изпълнение по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
На 15.05.2012 година са изпратени до длъжниците запорни съобщения, както и
покани за доброволно изпълнение, които са връчени на 21.05.2012 година.
Съдебният изпълнител е наложил запор на банкови сметки за длъжника И. Н. в
„Банка ДСК“ АД и е наложил запор на банкови сметки за длъжника Ц. Н. - в „Банка
ДСК“ АД - на 15.05.2012 година. Банката е отговорила, че налага запора на 18.05.2012
година.
По отношение на длъжника И. Н., съдебния изпълнител е наложил и запор върху
пенсия - така със запорно съобщение до НОИ на 19.05.2012 година.
Установява се, че от наложените запори по сметка на съдебния изпълнител са
постъпвали суми, за които са били сторени отбелязвания на гърба на изпълнителния
лист.
В хода на изпълнителното производство длъжникът И. Н. е починала — на
16.09.2012 година. С Разпореждане от 31.01.2013 година, съдебният изпълнител е
конституирал на мястото на починалата И. Н., нейния наследник - син, другия длъжник
- Ц. Н., до който е изпратено съобщение за конституирането му - на 19.02.2013 година.
По отношение на длъжника Ц. Н., съдебният изпълнител е извършвал справки за
регистрирани трудово договори, недвижимо имущество, по молба на взискателя -
ответникът в настоящето производство. След смъртта на длъжника И. Н., до този
длъжник е изпратено и връчено съобщение - на 19.02.2013 година, с което е уведомен,
че е конституиран като длъжник на мястото на починалата И. Н. и относно общия
размер на дълга.
4
На 15.08.2013 година от взискателя е постъпила молба пред съдебния
изпълнител с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Ц. Н., както искане за налагане на запор върху банкови сметки.
С Разпореждане от 24.11.2015 година, съдебния изпълнител е изискал справки за
наличие на трудово правоотношение по отношение на длъжника и е насрочил опис на
движими вещи.
На 15.05.2012 година е изискана справка относно предоставяне на препис от
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на Ц. Н. от
Агенцията по вписванията.
На 24.11.2015 година до Ц. Н. е изпратена призовка за принудително
изпълнение, в който е посочено, че се насрочва опис на движими вещи за 19.01.2016
година. Тази призовка е върната с отбелязване, че лицето е починало.
От извършената справка по изпълнителното дело е установено, че длъжника Ц.
Н. е починал на 02.05.2014 година, като е оставил за свои наследници - съпругата си -
ищцата В.Н. и сина си - ищецът В.Н..
С разпореждане от 08.07.2016 година същите са конституирани като длъжници,
на мястото на починалия Ц. Н.. До смъртта му от този длъжник не са събирани суми,
чрез наложения запор на 18.05.2021 година в „Банка ДСК“ ЕАД. Всички плащания са
били извършвани от длъжника И. Н., чрез наложения запор върху пенсията й.
След конституирането на ищците като длъжници в изпълнителното
производство - по отношение на тях, съдебния изпълнител е започнал проучване на
имущество, трудови правоотношения, изисквал е справки от Агенцията по
вписванията.
На 18.10.2016 година в кантората на съдебния изпълнител се е явила ищцата
В.Н., която се е запознала с материалите по изпълнителното дело, получила е поканата
за доброволно изпълнение, и е заявила, че ще извършва погасявания на дълга в размер
на по 100,00 лева между 15-то и 30-то число на месеца.
Установява се, че В.Н. е извършвала плащания по изпълнителното производство
в размер на 623,04 лева в периода 27.10.2016 година до 25.04.2019 година.
На 20.01.2017 година взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи
запор върху банковите сметки на длъжниците и такъв върху трудовите им
възнаграждения.
С Разпореждане от 19.01.2019 година съдебния изпълнител е наложил запори
върху трудовите възнаграждения на длъжниците - за В.Н. в УМБАЛ“Софиямед“, а за
длъжника В.Н. - в „ДМ България“ ЕООД, както и върху банковите им сметки, съгласно
справка от БНБ.
До банките и работодателите на ищците се установява, че са били изпратени
5
запорни съобщения на 21.02.2019 година.
На 26.02.2019 година, длъжникът В.Н. е депозирал пред съдебния изпълнител
молба е искане за вдигане на запора върху банковата сметка, като е посочил, че по тази
сметка получава минималната заплата и пенсия от НОИ.
Съдебният изпълнител е направил запитване до „Банка ДСК“ АД относно
длъжника В.Н., при което по изпълнителното дело е получен отговор, че сумите, които
постъпват в запорираната сметка постъпват - пенсия под установения минимум и
възнаграждение за работа под установения минимум. Банката е посочила, че общия
размер на сумите е над минималната работна заплата, като ще удържа горницата за
наложения от съдебния изпълнител запор.
Установява се, че от длъжника В.Н. в хода на изпълнителното производство са
събрани суми в общ размер на 110,00 лева за времето от 26.02.2019 година до
25.04.2019 година.
С обезпечителна заповед от 26.08.2019 година представена пред съдебния
изпълнител, ведно с Определение № 201324/26.8.2019 година, постановено по гр.д.№
40660/2019 г. на СРС - изпълнителното производство е било спряно - с Постановление
от 20.09.2019 г. на ЧСИ, за което длъжниците и взискателя са били уведомени.
От заключението по съдебно - счетоводната експертиза се установява, че
събраните суми по изпълнително дело № 20184-40403071 по описа на ЧСИ С.Я. от
ищците са общо в размер на 733,04 лв., които са разпределени, както следва: - 616,50
лв., в т.ч. за В. П. Н. 506,05 лв. и В.Ц. П. 110,00 лв.; разпределени като такси и разноски
по сметка на ЧСИ С.Я. (пропорционални такса) 1 16,27 лв., в т.ч. за В. П. Н. 116,27 лв.
и за В. ЦВ. Н. 0,00 лева.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008
г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за
разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези
съображения разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда
(определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В случая ищците основават исковата си претенция на обстоятелството, че е
изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С
оглед на това следва да се приеме, че се позовават на юридически факт, настъпил след
6
влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на
чл.439 ГПК. Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество. Ищците се позовават
на изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК срок от
последното валидно изпълнително действие – 16.09.2012 г., и настъпила перемпция на
изпълнителното производство на 16.09.2014 г., както и на изтичане на давностния срок
за вземането, т. е. ищецът се позовава на нововъзникнали обстоятелства, поради което
искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън
иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита,
с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение
на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.)
във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК
(отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални
срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не може да се прави
аналогия с вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа не несъдебно
изпълнително основание по чл.237 ГПК (отм.). Въпреки съществуващите сходства
между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и заповедното
производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има
съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им. Стабилитетът
на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от
7
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм). С оглед на това съдебната
практика, постановена по отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма
отношение към процесния случай, като следва да намери приложение актуалната
задължителна съдебна практика, постановена във връзка с регламентираното в
действащия процесуален закон заповедно производство.
Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422,
ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока
по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно нормата на чл.416 ГПК.
По изложените съображения нормата на чл.117, ал.2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна
на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.07.2011
г., като срещу нея не е било подадено възражение от длъжниците. На 01.08.2011 г. е
издаден изпълнителният лист. По тези обстоятелства страните не спорят. От този
момент, според изложените доводи е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД,
която изтича на 13.07.2016 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело –
17.09.2011 г., давността не е изтекла.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на
същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
8
извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са
уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б.
"в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези
правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия
за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността,
нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е
установено със съдебно решение.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е
дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С Решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о., ГК и Решение № 51 от
21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV г. о., ГК, е прието, че прилагането
на даденото с посоченото Тълкувателно решение тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита
изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но
9
въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към този момент ППВС.Поради това даденото с отмененото
тълкувателно ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на правната норма следва
да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за
в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от
18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение,
като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не
и за тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и постановеното Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.
Поради това и по време на образуваното изпълнително производство до
26.06.2015 г. за вземанията по издадения срещу длъжниците изпълнителен лист
давност не е текла - така по смисъла на ППВС № 3/1980 г. обявено за изгубило сила с
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, считано от 26.06.2015
година. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се възприема от
настоящия състав.
След 26.06.2015 година е започнала да тече петгодишна давност с оглед
указанията на чл.117, ал.2 от ЗЗД, с крайна дата 26.06.2020 година.
В производството е установено, че след смъртта на длъжника И. Н. в
продължение на период от две години не са били извършвани същински изпълнителни
действия /от 16.09.2012 г. до 16.09.2014 г./, поради което изпълнителното производство
се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е.
настъпила е перемпция на делото спрямо този длъжник.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК, постановеното по реда на чл.290 ГПК и Решение №
3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722 по описа за 2021 г. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Както е
посочено в тях, тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите,
съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си
с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
10
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Независимо от така възприеманото становище, в настоящето производство,
съдът намира че към датата на конституиране на ищците като длъжници в
изпълнителното производството - 08.07.2016 година, давността за вземанията на
кредитора /петгодишна/ по изпълнителния лист не е изтекла. След тази дата /на
конституирането на ищците като длъжници/ до датата на подаване на исковата молба
по настоящето производство – 15.07.2019 г. не се установи да е изтекла давността за
вземанията.
Според установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на
чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск
от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и
насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно
производство. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл.116, б. „б“ ЗЗД и чл.115 б. „ж“ ЗЗД действие (решение № 235 от
21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018
г.по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. №
4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на
ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Ето защо, според настоящия състав в случая
давността не се прекъсва с депозиране на исковата молба. Противното би означавало,
че с реализиране на защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника по
изпълнителното дело, се прекъсва течащата в негова полза погасителна давност,
какъвто не е смисълът на разглежданите норми. Давността за вземането, която е
започнала да тече на 26.06.2015.2015 г. не е изтекла в хода на висящия процес, тъй като
от страна на длъжника В.Н. след 18.10.2016 година са извършвани погашения, а през
2019 г. спрямо нея е бил наложен запор като така за нея давността е била прекъсната;
съответно спрямо длъжника В.Н. изпълнителни действия са били извършвани - чрез
налагане на запор на трудовото възнаграждение - на 19.1.2019 година и банкова сметка
през 2019 година, с което давността е била прекъсната.
Доколкото съдебното изпълнение е било спряно поради допуснато от съда
обезпечение на 20.09.2019 г. след влизане в сила на решението давността след
прекъсването ще продължи да тече.
По изложените съображения въззивният съд счита, че вземанията, за които е
образувано изпълнителното производство не са погасени по давност и предявените
отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК подлежат на отхвърляне.
Доколкото с подадената въззивна жалба не са изложени доводи срещу
11
постановеното решение в частта на предявените осъдителни искове, съдът намира че
не дължи излагане на конкретни съображения в тази насока.
С оглед недоказване в производството, че ищците са заплатили без основание
суми по образуваното изпълнително производство, правилно и законосъобразно с
постановеното решение са били отхвърлени като неоснователни претенциите им по
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно, а подадената въззивна жалба оставена без
уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивниците не следва да бъдат присъждани
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА С Решение № 20092765 от 12.04.2021 г. по гр.д. №
40660/2019 г. по описа на СРС, 143 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12