Решение по дело №1254/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. А. Д. от [населено място], [жк] **, вх.*, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощника й адв.Г. Р. Г., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение №1012-26-218-1 от 22.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №1012-26-17-15/24.04.2025 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково.

Жалбоподателката твърди, че мотивите на оспорения акт били крайно неразбираеми и неясни. В съдържанието му се правел опит за изясняване същността на института на погасителната давност, без поясняване каква е връзката между давността и възстановяването на недължимо платените суми, при положение, че въпросът за настъпилата погасителна давност вече бил решен с влязъл в сила административен акт и не бил спорен между страните. Още повече, че Д. вече била подавала жалба по предвидения в закона ред, в която категорично заявила, че желае институтът на давността да бъде приложен по отношение на задължението, което органите на НОИ твърдели, че съществувало в нейна тежест. В жалбата се сочи, че доколкото вземането на държавата било погасено по давност и задълженията на жалбоподателката били неоснователно заплатени, то същите подлежали на връщане. Ето защо оспореният акт бил незаконосъобразен. Непонятно било как може едни парични суми да не се дължат, но едновременно с това и да не подлежат на възстановяване. Твърди се, че такива законови правила не съществували, а били измислени от административния орган. Навеждат се доводи, че разпореждането на НОИ, с което в тежест на Д. се създавали публични задължения, никога не й било връчвано и задълженията по него директно са били събирани чрез изтегляне на средства от нейната банкова сметка. Не ставало ясно от становището на административния орган кога е трябвало Д. да направи възражение за изтекла погасителна давност на публичните й задължения, при все, че е разбрала за съществуването им едва след като парите й са били принудително изтеглени от НОИ. При първа възможност Д. била подала жалба срещу това незаконосъобразно разпореждане, в което се позовала на изтекла погасителна давност на вземанията, и Директорът на НОИ бил уважил това възражение, като бил приел, че вземанията на държавата са погасени по давност, тоест са недължимо събрани. Не ставало ясно какъв е смисълът от института на погасителната давност, при положение, че НОИ събирал погасени по давност задължения и после отказвал възстановяването на взетите суми.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката за ново произнасяне с указания за прилагане на закона.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково е било разпоредено, на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 от КСО, С. А. Д. от [населено място] да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г. в размер на 5859,41 лв. главница.

Под изх.№ЗС-14-3-26-01758525/19.11.2024 г. от Ръководител на ТП на НОИ – Хасково до Банка ДСК ЕАД е изпратено Запорно съобщение, с което на основание чл.110, ал.5, т.1 и ал.6 от КСО се налага запор по всички банкови сметки на длъжника във всички клонове на банката – за погасяване размера на установените с Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. дължими главница и лихви, до окончателното изплащане на дълга, като е посочено, че към 19.11.2024 г. С. А. Д. дължи сума в размер на 5861,63 лв., че запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката, и че запорираната сума следва да бъде пренасочена незабавно за погасяване на публичното вземане по сметка на ТП на НОИ – Хасково. В Запорното съобщение е положен печат за получаването му в Централно управление на Банка ДСК ЕАД на 21.11.2024 г.

В административната преписка се съдържа писмо изх.№1012-26-430#1/03.12.2024 г. от Директора на ТП на НОИ – Хасково, адресирано до С. А. Д.. В същото се сочи, че е във връзка с нейна жалба, заведена с вх.№1012-26-430/29.11.2024 г. (несъдържаща се в преписката) и адресата се уведомява, че е било издадено Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г., че същото й е било изпратено на адрес, но поради двукратното му връщане като неполучено е било съобщено по реда на чл.110, ал.4, изр.второ от КСО и се счита за влязло в сила на 19.11.2024 г. Посочено е, че във връзка с чл.110, ал.3 от КСО са предприети действия за принудително събиране на дължимите суми и на 19.11.2024 г. е наложен запор на декларираната от Д. в ТП на НОИ – Хасково банкова сметка в банка ДСК ЕАД, а на 03.12.2024 г. по сметката на ТП на НОИ – Хасково от банка ДСК е постъпила сума от запор в размер на 5861,63 лв. за длъжника С. А. Д.. Към 03.12.2024 г. е останала дължима сума в размер на 31,06 лева, представляваща лихва по чл.113 от КСО.

Представено е и писмо изх.№1012-26-430#5/10.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, адресирано до адв.Г. Г., в което е посочено, че във връзка с нейна молба вх.№1012-26-430-4/09.01.2025 г. (несъдържаща се в преписката) приложено й се изпраща издаденото на С. А. Д. Р. №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г.

От С. А. Д., чрез пълномощника й адв.Г. Р. Г., до Директора на ТП на НОИ – Хасково е била подадена жалба вх.№1012-26-17/21.01.2025 г. срещу Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково, с която се претендира същото да бъде отменено и се прави възражение за изтекла погасителна давност за визирания в същото дълг. Моли се Директорът на ТП на НОИ – Хасково да констатира факта на изтичане на давността, да състави за това съответния акт и да разпореди отписването на определеното задължение по установения в закона ред.

С Решение №1012-26-17-1/07.02.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.117, ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.88, ал.1, т.2 от АПК, е оставил без разглеждане жалба вх.№1012-26-17/21.01.2025 г., като подадена след законоустановения срок за обжалване, и е прекратил производството по нея, като същевременно е оставил без уважение обективираното в жалбата възражение за изтекла погасителна давност.

По жалба на С. А. Д. против Решение №1012-26-17-1/07.02.2025 г. е било образувано частно адм.дело №299/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково и постановено Определение №1827/27.02.2025 г., с което съдът отменя Решение №1012-26-17-1/07.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. А. Д. срещу Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково и преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ – Хасково за произнасяне по същество по жалбата срещу разпореждането.

При постановяването на този акт съдът е прел за установено, че в случая регламентираната в чл.110, ал.4 от КСО процедура по връчване на Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. не е надлежно проведена и меродавният момент за неговото получаване е на 10.01.2025 г., от когато започва да тече срокът за обжалването му.

Заверен препис от съдебното Определение е изпратен до Директора на ТП на НОИ – Хасково с писмо изх.№791/28.02.2025 г. за сведение и изпълнение.

В изпълнение на същото О. Д. на ТП на НОИ – Хасково се е произнесъл по подадената от С. А. Д. жалба вх.№1012-26-17/21.01.2025 г., като е постановил Решение №1012-26-17-8/21.03.2025 г., с което на основание чл.117, ал.3 от КСО потвърждава Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково и погасява по давност вземания от неоснователно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете, за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г. в размер на 5859,41 лв. – главница, поради изтекъл петгодишен давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО.

В Решението са изложени мотиви, че изплатените на С. А. Д. парични обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете, се отнасят за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г., поради което за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. петгодишният давностен срок, предвиден в чл.115, ал.1 от КСО, е изтекъл на 01.01.2020 г., а за периода от 01.01.2015 г. до 05.06.2015 г. същият е изтекъл на 01.01.2021 г., че преди 22.08.2024 г. няма издавано разпореждане за установяване на вземането и възстановяване на добросъвестно получени суми, както и че не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение на тези вземания, поради което давността не е прекъсвана на основание чл.115, ал.3 от КСО, съответно давността не е спирана на основание чл.115, ал.5 от КСО, и към момента на издаване на разпореждането за възстановяване сумите – 22.08.2024 г., същата е изтекла.

С жалба вх.№4543/31.03.2025 г. С. А. Д., чрез пълномощника си адв.Г. Р. Г. обжалва по съдебен ред пред Административен съд – Хасково Решение №1012-26-17-8/21.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково в частта му, в която е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково. Видно от представеното като част от преписката съдебно разпореждане, по тази жалба в Административен съд – Хасково е било образувано адм.дело №745/2025 г.

След извършване на служебна проверка в деловодната система на съда се констатира, че по това дело е постановено Определение №5609/04.06.2025 г., с което производството по него е прекратено. Съдът е приел отпадане на правния интерес на жалбоподателката да оспорва решението в частта му, с която се потвърждава разпореждането, при положение, че в частта му за погасяване по давност на задължението решението не е било оспорено и е влязло в сила.

С частна касационна жалба вх.№8300/09.06.2025 г. Определение №5609/04.06.2025 г. по адм.дело №745/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково е било обжалвано и на 17.06.2025 г. делото е изпратено на ВАС за произнасяне по частната жалба, като към момента производството не е приключило.

Междувременно от С. А. Д., чрез пълномощника й адв.Г. Р. Г., до Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково е подадена Молба с правно основание чл.115, ал.2 от КСО, регистрирана в ТП на НОИ – Хасково под вх.№1012-26-17#12 от дата 10.04.2025 г.

С молбата се претендира длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване да издаде съгласно чл.115, ал.2 от КСО разпореждане за възстановяване на С. А. Д. на сумата от 5861,63 лв., която подлежи на възстановяване поради отпадане на основанието за плащането й, а именно погасяване вземането по давност с влязло в сила в тази му част Решение №1012-26-17-8/21.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

От Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково до С. А. Д. е адресирано писмено изявление с изх.№1012-26-17-15 от 24.04.2025 г., в което се сочи, че по подаденото от нея заявление с №1012-26-17#12 от 10.04.2025 г. не следва да се възстановява сумата. Посочено е, че с Решение №1012-26-17-8/21.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е уважена давността, но не и отпадане на основанието за плащане, като се има предвид обстоятелството, че давността е претендирана след погасяване на сумата в размер на 5892,69 лева. Посочено е, че писменото изявление има характер на Разпореждане и подлежи на обжалване по реда на чл.117, ал.2 от КСО.

Разпореждането е изпратено до пълномощника на С. А. Д. чрез ССЕВ – МЕУ на 24.04.2025 г. и е удостоверено получаването му на дата 30.04.2025 г.

От С. А. Д., чрез пълномощника й адв.Г. Р. Г. е подадена жалба до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане (писмо) изх.№1012-26-17-15 от 24.04.2025 г., регистрирана под вх.№1012-26-218/07.05.2025 г.

С процесното Решение №1012-26-218-1 от 22.05.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, в производство по чл.117, ал.3 от КСО отхвърля подадената жалба.

В Решението е посочено, че възражението за изтекла погасителна давност е направено от С. А. Д. с жалба вх.№1012-26-17/21.01.2025 г. на ТП на НОИ – Хасково, т.е. след като принудително е изпълнено изплащането на сумата по дълга, по Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г., въз основа на Запорно съобщение изх.№ЗС-14-3-26-01758525/19.11.2024 г. на ТП на НОИ. Изложени са мотиви, че когато длъжникът е пропуснал да се позове на изтекла погасителна давност, проведеното изпълнение е законосъобразно както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка; кредиторът има правна възможност да запази полученото срещу дълг, засегнат от изтекла погасителна давност, не само когато полученото е доброволно платено, но и когато то е в резултат на принудително изпълнение, срещу което длъжникът е пропуснал да се защити чрез своевременно и надлежно предявяване на възражение за изтекла погасителна давност.

Решение №1012-26-218-1 от 22.05.2025 г. е изпратено до неговия адресат чрез пълномощника му Г. Р. Г., през ССЕВ – МЕУ на 22.05.2025 г. и по делото е удостоверено получаването му на 27.05.2025 г.

Жалбата срещу решението е депозирана на 09.06.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок за съдебно обжалване, насочена е срещу годен за оспорване пред съда административен акт и изхожда от адресат на акта, за който този акт е неблагоприятен и е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „д“, предл.последно от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване по чл.115, ал.2.

В чл.115, ал.2 от КСО е предвидено, че дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл.117. Подлежащите на възстановяване суми се изплащат по посочена от лицето лична платежна сметка.

Обжалваният акт е постановен при спазване на изискуемата форма и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран, и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.

Не се установява при издаването на акта да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.

По отношение съответствието на Решението с материалния закон следва да бъде преценено релевантното по чл.115, ал.2 от КСО обстоятелство налице ли е дължимо вземане на С. А. Д. от държавното обществено осигуряване в размер на 5892,69 лева, което тя е поискала да й бъде възстановено с подадената молба вх.№1012-26-17#12 от 10.04.2025 г.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая сумата от 5892,69 лева, преведена на 03.12.2024 г. от банковата сметка на жалбоподателката в банка ДСК ЕАД по сметката на ТП на НОИ – Хасково въз основа на Запорно съобщение, се явява недължимо внесена по вземане, което с влязло в сила в тази му част Решение №1012-26-17-8/21.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е погасено по давност. Изрично в същото решение е посочено и обстоятелството, че вземането на НОИ (за неоснователно изплатени на С. А. Д. парични обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете, за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г.) е погасено по давност преди издаването на Разпореждането от 22.08.2024 г. за неговото възстановяване на основание чл.114, ал.3 от КСО. Ето защо задължението на Д. е било погасено по давност и към момента на превеждането му по сметката на ТП на НОИ – Хасково на 03.12.2024 г., и длъжностното лице – ръководител на контрола по разходите на ДОО е следвало да издаде разпореждане за възстановяване на сумата по направеното от Д. изрично искане за това.

Изложените в проверяваното решение съображения относно института на погасителната давност са принципно верни, но неприложими към конкретната хипотеза, в която не е проведено законосъобразно принудително изпълнение въз основа на ликвидно и изискуемо, респ. установено с влязъл в сила акт задължение на длъжника, а последният да е пропуснал да се позове на изтекла погасителна давност.

Правната теория определя погасителната давност (като общ институт на гражданското материално право, уреден в чл.110 и сл. от ЗЗД), като право на длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен държавен орган за защита правото на иск или правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен срок от време. Действително един от признаците на погасителната давност като субективно право е този, че в резултат на упражняването на същото чрез преобразуващо волеизявление, отправено до държавен орган за правна защита, се погасява само правото на иск, а не и самото субективно право, респ. задължението остава и то може да бъде изпълнено от длъжника доброволно и след изтичане на погасителната давност. В този смисъл е разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

В процесния случай обаче жалбоподателката нито е изпълнила задължението си доброволно, нито то е било изпълнено в резултат на принудително изпълнение на влязло в сила Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково за възстановяване на суми. Паричната сума е била преведена от банката, адресат на запорното съобщение за налагане на запор по чл.110, ал.6 от КСО по сметката на Д., като няма данни това запорно съобщение да е станало известно на С. А. Д..

От събраните по делото доказателства се установява, че запорното съобщение е било изпратено преди изтичането на предвидения в чл.110, ал.5, изр.последно от КСО срок за доброволно изпълнение (14-дневен срок от връчването на разпореждането), доколкото с Определение №1827/27.02.2025 г. по частно адм.дело №299/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково е прието, че Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. не е било надлежно връчено на своя адресат преди датата 10.01.2025 г. и подадената срещу него жалба е била приета за допустима за разглеждане. Т.е. запорът по чл.110, ал.5, т.1 от КСО е бил наложен в нарушение на изискването сумата по разпореждането да не е била изплатена доброволно, тъй като е наложен преди съобщаването на Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на неговия адресат, както и преди влизането в сила на същото. Ето защо за С. А. Д. не е съществувал друг, предхождащ жалбата й срещу същото Разпореждане времеви момент, в който обективно да е била запозната с Разпореждането и да е имала възможност да направи възражението си за погасяване по давност на посоченото в него задължение.

В обжалваното решение неправилно е прието, че като кредитор ТП на НОИ – Хасково има право да задържи постъпилата при него парична сума по съображения, че длъжникът С. А. Д. е пропуснала да се защити чрез своевременно и надлежно предявяване на възражение за изтекла погасителна давност. Т. възражение не само е надлежно и своевременно предявено, но и уважено от самия административен орган. Отказът на същия да възстанови погасеното по давност по чл.115, ал.2 от КСО задължение, е незаконосъобразен и постановен в противоречие с заложения в чл.6, ал.1 от АПК принцип на съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Като е отхвърлил жалбата на С. А. Д. срещу разпореждането, с което й е отказано възстановяването на паричната сума, неоснователно преведена по сметката на НОИ за погасено по давност задължение, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него Разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково.

На основание чл.173, ал.2 от АПК административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, с издаване от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково на Разпореждане за връщане на сумата от 5892,69 лева по подадената от С. А. Д. молба с вх.№1012-26-17#12 от дата 10.04.2025 г., при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се дължат, платими от ответника, своевременно поисканите и направени разноски по производството – 10 лв. внесена държавна такса [рег. номер]. заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025 г. адвокатско възнаграждение един адвокат, за осъщественото процесуално представителство, което съдът не намира за прекомерно, съобразно характера и сложността на делото, и доколкото не надвишава значително размера, посочен в чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-218-1 от 22.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане изх.№1012-26-17-15 от 24.04.2025 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подадената от С. А. Д. молба с вх.№1012-26-17#12 от 10.04.2025 г., при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение, като му определя 14-дневен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на С. А. Д., [ЕГН], от [населено място], [жк]**, вх.*, ет.* ап.*, разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.