РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Благоевград, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20241210100449 по описа за
2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х. Д. Ч., ЕГН ********** и И. Д.
Ч., ЕГН **********, против Община Благоевград.
Навежда се в молбата, че ищците са придобили по давност правото на собственост
върху новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № 100.2127, с площ от 785
кв. м., находят се в община Благоевград, с. Д., при съседи: 100.1445, 100.1444, 100.1917,
който имот попада в границите на поземлен имот с идентификатор № 100.1917, находящ се
в същия масив 100, с. Д., местност ******, актуван като общинска държавна собственост с
Акт за частна общинска собственост № 6592/ 06.01.2017 г..
Твърди се, че от 1970 г. семейството на ищците владее, стопанисва и обработва като
собствен поземлен имот № 100.1444, масив 100, находящ се в землището на с. Д., местността
******, община Благоевград, с площ от 400 св.м. в границите при съседи, описан в
нотариален акт от 2014 г.навежда се, че от препис извлечение от 1973 г. се установява, че Д.
Ч. – баща на ищците, е започнал да владее и стопанисва имота през 1973 г., като
впоследствие процесния имот е придобит по наследство т майката на ищците от общия
наследодател Д. Ч., като през 2014 г. ищците са предприели действия по снабдяване с
нотариален акт за собственост по отношение на посочения имот. Твърди се, че ищците
владеят и ползват лично имота от 1993 г., което владение е до настоящия момент. Твърди се,
че от 1993 г. ищците владеят и ползват и част от друг поземлен имот с иденг.тификатор №
100.1917, който имот е съседен на имота на ищците и находящ се в същия масив 100, с. Д..
Твърди се, че поради продължителното и необезпокоявано владение на този имот,
което продължава повече от 31 години, ищците се сдобили със скица проект за допълване на
1
процесния имот в масив 100 по плана на новообразуваните имоти в местността „Дълбоко
дере“, землище на с. Д., общ. Благоевград, одобрен със Заповед ОА-526/ 03.12.2007 г. на
областния управител на област Благоевград, като процесният имот е обозначен с проектен
идентификатор № 100.2127, с площ от 785 кв. м., находящ се в община Благоевград, с. Д.,
при съседи: 100.1445, 100.1444, 100.1917. Твърди се, че процесният имот е с трайно
предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване овощни насаждения. В
хода на процедурата по обстоятелствена проверка, се твърди, че ищците установили, че
процесният имот е част от съществуващ новообразуван имот с поземлен идентификатор №
100.1917, находящ се в общ. Благоевград, с. Д., ЕКАТТЕ 24367, местност ****** с площ
25332 кв._м., който е актуван като частна общинска собственост през 2017 г с Акт за
частна общинска собственост № 6592/ 06.01.2017 г.. Въпросният факт е констатиран и от
общинската администрация с Удостоверение с изх номер 572/04.122023 г., , в което е
посочено, че проектният имот 100.2127 е образуван от имот с идентификатор № 100.1917,
който е общинска собственост съгласно Акт за държавна собственост № 6592/ 06.01.2017
г.
Навежда се, че ищците от пролетта на 1993 г., в продължение на 31 години, лично и
непрекъснато владеят новообразувания поземлен имот с проектен идентификатор №
24367.100.2127, с площ от 785 кв.м., находящ се в общ. Благоевград, с. Д., м. ******, като
имотът е с трайно предназначение земеделска територия и се ползва от ищците като овощна
и зеленчукова градина, както и за отглеждане на селскостопански животни. Твърди се, че
ищците са съсобственици на имота при равни дялове, като отглеждат плодове, зеленчуци,
зайци и кокошки.
Твърди се, че към днешна дата, освен Х. и И., имотът се ползва и от сина на Х. Ч. – Г.
М., който се грижи за животните, овощната и зеленчуковата градина. Твърди се, че
процесният имот е ограден от ищците от всички страни с телена мрежа, захваната с
циментови колове, като в самия имот има обособени места за пребиваване на
селскостопански животни, място за отглеждане на зеленчуци, овошки и съхранение на сено.
Твърди се, че имота е владян необезпокоявано от ищците повече от 31 години, като е
демонстрирано по явен и безусловен начин упражняването на фактическата власт върху
имота, като никой не е има претенции към собствеността на имота.
Навежда се, че като собственици, ищците през месец октомври 2023 г. предприемат
процедура по снабдяване с нотариален акт за него.
Твърди се, че в издадено удостоверение от община Благоевград, се сочи, че
процесният имот е част от друг, по.голям имот по плана на новообразуваните имоти в с. Д. с
№ 100.1917, който е актуван с акт за частна общинска собственост № 6592/ 06.01.2017 г..
Навежда се, че проектният номер, макар и да е включен към поземлен имот с идентификатор
100.1917, не е владян от общината през всичките тези години. Твърди се, че ищците имат
единствено достъп до процесния имот през граничния техен съсобствен имот, като най-
близкият друг полски път до процесният имот се намира на около 30 метра нагоре по
стръмен наклон. Навежда се, че това е причината и преди 1989 г. процесният имот да не се е
2
ползвал като част от обработваемата земя на ТКЗС, община или държава – до него не е
имало и към настоящия момент няма друг достъп на автомобил или селскостопанска
техника, освен през имота на ищците.
Поддържа се, че в графа „правно основание“ на АОс е посочено – чл. 56, ал. 1, чл. 2,
ал. 1, т. 7 от ЗОС.
Навежда се, че разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗОС и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗОС,
не съдържа правна уредба на конкретно придобивно основание.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС общинска собственост
са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, определен в закон. От така общо цитираните хипотези на разпоредбата не става ясно
по коя точно от трите общината твърди, че е придобила имота. В случая не е налице нита
една от посочените хипотези в чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
На следващо място като правно основание в АЧОС се посочва разпоредбата на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка със Заповед № ОА 526/03.12.2007г. на областния управител на
област Благоевград. В посочената норма на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се посочва коя точно
разпоредба от наличните пет общината счита като основание за придобИ.е собствеността
върху процесния имот. Относно Заповед № ОА - 526/03.12,2007г. на областния управител на
област Благоевград следва да се уточни, че тя по никакъв начин не е спряла или прекъснала
фактическото владение на процесния имот от Х. Ч. и И. Ч..
Твърди се, че в настоящия случай процесният имот е залазил статуса си на частна
собственост и е владян като такъв от Х. Д. Ч. и И. Д. Ч..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОС, общината удостоверява възникването на
правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Актът за общинска
собственост няма правопораждащо действие по аргумент от разпоредбата начл. 5,ал,
3 ЗОС Следователно дали един имот е общинска собственост не зависи от това дали е
актуван, а от това дали общината може да докаже осъществяването на фактическия състав
на конкретно придобивно основание, на което се позовава. Актът за частна общинска
собственост е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по
определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на
общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява
принадлежността на това право до установяване на противното. В този смисъл са: Решение
М 2903 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 2933/2018 на Върховния административен съд;
РешениеМ 1302 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15249 / 2014 на Върховния
административен съд и др. В случая, в АЧОС само формално са посочени придобивни
основания, без същите да са налице в обективната действителност.
Прави се довод, че процесният имот не е общинска частна собственост, а
съсобственост на ищците, които са го придобили въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1,
предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение от 31 години - от
пролетта на 1993 г. до настоящия момент. Възникналата колизия между ищците, които са
3
придобили собствеността върху спорния имот въз основа на давностно владение, и община
Благоевград, пораждат, правния интерес на Х. Д. Ч. и И. Д. Ч. да сезират съда с искане за
произнасяне по съответния спор. Позоваването на придобивна давност, като оригинерен
способ за придобИ.е право на собственост, е процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, респективно за установяването на
собствеността на спорния имот.
Прави искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищците са собственици на
основани давност на новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор №
24367.100.2127, с площ от 785 кв.м., находящ се в общ. Благоевград, с. Д., м. ******.
Претендират сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва иска. Навежда се, че Община Благоевград е собственик на
претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост вр. с
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че видно от Заповед № 920/ 29.04.2009 г. на кмета на
община Благоевград, наследниците на Д. Хр. Ч. са придобили право на собственост върху
новообразуван имот с номер 1444, масив 100 по плана на новообразуваните имоти за
землището на с. Д., одобрен със Заповед № ОА-526/ОЗ, 12.2007 г. на Областния управител на
област Благоевград, находящ се в местността „Дълбоко дере“, с площ от 400 кв. м.,
представляващ лозе, VII категория, при граници и съседи: имот № 2122 и имот № 2123. Със
Заповед № 390/05.04.2019 г. на Кмета на община Благоевград, е изменен планът на
новообразуваните имоти за землището на с. Д., одобрен със Заповед № ОА-526/ 03.12.2007 г.
на Областния управител на област Благоевград, като имот № 100.1444 с площ от 400 кв. м.
се отразява с вярното местоположение и фактическо ползване в имот № 100.1917, записан на
Община Благоевград. Твърди се, че за процесната част от имот с идентификатор № 100.1917,
която част е с проектен № 100.2127, няма проведена процедура по реда на §4, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съответно издадена заповед от кмета на общината.
Навежда се, че процесната територия, в която попада имота, предмет на настоящата
искова претенция, е такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ — земеделска земя, за която по
правилата на специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по силата на нарочна Заповед № ОА-526/
03.12.2007 г. на Областния управител на област Благоевград, е одобрен План на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за землището на с. Д..
Поддържа се, че предназначението на плана на новообразуваните имоти е да се
индивидуализира надлежно недвижимият имот, върху който е възстановено правото на
собственост на притежавалото го преди одържавяването лице или върху който имот
ползвателят е трансформирал успешно правото си на ползване. В този смисъл е и нормата
на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се определя на всеки правоимащ
съответстващ на действителните му права имот. В Плана за новообразувани имоти се
нанасят имоти на ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на
собственост; на бивши собственици или техни наследници с признато или възстановено от
4
ПК или ОСЗ право на собственост върху земеделски земи; настоящи собственици, които се
легитимират като такива било като приобретатели на първите две категории, било на
самостоятелно правно основание.
Прави се довод, че доколкото имотите попадат в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и
възстановяването на собствеността е по-реда на §4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то придобИ.ето
по давност е изключено до приключване на административната процедура по
възстановяването му с индивидуализирането на имота със заповедта на кмета на общината.
За пълнота на изложеното се сочи от ответника, че за настъпило наследствено
правоприемство, за имоти, находящи в територия по §4 от ЗСПЗЗ, следва да се посочи, че
възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ
настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му
административна процедура. Тя приключва с постановяване на решение на общинската
служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, в
зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи/
възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне, и със
заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява
собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези
административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на
които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване на
реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с
правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху
заявените за възстановяване имоти.
Навежда се, че самият факт, че имотите се намират в територия, за която е одобрен и
влязъл в сила ПНИ сочи, че тази територия включва предоставени за ползване въз основа на
актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ земи - съгласно § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ помощен план и план на
новообразуваните имоти се изработват именно за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се
извършва със специален административен акт - заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7
ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на такава заповед бившите собственици, респ. техните
правоприемници, не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен
установителен иск за собственост, тъй като не могат формално да се легитимират като
собственици на новообразувания имот. С одобрения и влязъл в сила План за новообразувани
имоти за землището на с. Д. процесния новообразуван имот е индивидуализиран със своите
индивидуализиращи белези, като обособен имот, част от земната повърхност. С влизане в
сила на ПНИ и издаване на заповедите по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не само се обособяват
самостоятелни обекти, а към този момент, също така се определя дали имотът подлежи на
възстановяване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25
ЗСПЗЗ, т.е. не само, че към този момент съответната част от земната повърхност от гледна
точка на правото добива характеристиките на годен обект за придобИ.е и притежаване на
вещни права, но и се установява яснота по отношение на правото по реда на ЗСПЗЗ,
5
изкупуване по реда на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
представляват общинска собственост земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от
ползватели по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ; частна хипотеза на тази норма е разпоредбата на чл. 19
ЗСПЗЗ. ПридобИ.ето правото на собственост относно земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от
общината става по силата на закона.
Прави се довод, че имотите са станали общинска собственост, тъй като подлежащите
на реституция земеделски земи, които не са заявени от бившите собственици за
възстановяване по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в
законоустановените срокове, преминават в собственост на общината ех lege, с влизане в
сила на ПНИ, към който момент следва да се прави преценка възстановена ли е
собствеността или придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. За процесния имот,
към момента на влизане в сила на ПНИ, не се установява, а и не се излагат твърдения, от
страна на ищеца, че за същия е възстановена собствеността, както и придобита ли е по реда
на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което процесният имот и по-конкретно частта от имота с
проектен № 100.2127, е общинска собственост.
Поддържа се, че доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се
придобива по давност след 01.06.1996 г., а е оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността, давността за придобИ.е на общински имоти спира да тече до 2022
г., ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот на соченото от
тях оригинерно правно основание. В тази връзка, за да се зачете ефекта на придобивната
давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва
владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено
за срок по -дълъг от 6 месеца. С оглед законовата разпоредба на § 1 от ЗДЗС, а именно, че
давността за придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31 декември 2022 г., както и действието занапред на отпадането на този мораториум от
влизане в сила на цитираното решени на КС означава, че срокът по чл. 79 от ЗС не е изтекъл
и към настоящия момент. Ирелевантен се явява факта дали за времето от 1993 година до
днес е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния
имот, доколкото нито за ищците, респективно за никой от техните праводатели не са налице
законовите предпоставки за придобИ.е на основание давностно владение.
Навежда се, че Община Благоевград е собственик на новообразуван имот с
идентификатор 100.1917, целият с площ по акт от 25 332 /двадесет и пет хиляди триста
тридесет и пет/ кв. м., както и по-конкретно на частта от имота с проектен № 100,2127, с
трайно предназначение на територията — селскостопански фонд и с начин на трайно
ползване — за трайни насаждения, находящ се в местността ******\ с. Д..
Претендира сторените разноски по делото.
отхвърлен като такъв.
Претендира сторените разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
6
установено от фактическа страна следното:
По не е спорно, че акт за частна общинска собственост № 6592, Община Благоевград
се легитимира като собственик на на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост вр. с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на новообразуван имот с поземлен идентификатор №
100.1917, находящ се в общ. Благоевград, с. Д., ЕКАТТЕ 24367, местност ****** с площ
25332 кв._м..
Видно от Заповед № 920/ 29.04.2009 г. на кмета на община Благоевград, наследниците
на Д. Хр. Ч. са придобили право на собственост върху новообразуван имот с номер 1444,
масив 100 по плана на новообразуваните имоти за землището на с. Д., одобрен със Заповед
№ ОА-526/ОЗ, 12.2007 г. на Областния управител на област Благоевград, находящ се в
местността „Дълбоко дере“, с площ от 400 кв. м., представляващ лозе, VII категория, при
граници и съседи: имот № 2122 и имот № 2123.
Видно от Заповед № 390/05.04.2019 г. на Кмета на община Благоевград, е изменен
планът на новообразуваните имоти за землището на с. Д., одобрен със Заповед № ОА-526/
03.12.2007 г. на Областния управител на област Благоевград, като имот № 100.1444 с площ
от 400 кв. м. се отразява с вярното местоположение и фактическо ползване в имот №
100.1917, записан на Община Благоевград.
По делото не е спорно, че за процесната част от имот с идентификатор № 100.1917,
която част е с проектен № 100.2127, няма проведена процедура по реда на §4, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съответно издадена заповед от кмета на общината.
Видно от Заповед № ОА-526/ 03.12.2007 г. на Областния управител на област
Благоевград, е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за землището на с. Д., като
процесната територия, в която попада имота, предмет на настоящата искова претенция, е
такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ — земеделска земя.
Видно от нотариален акт № 40/ 25.04.2014 г. на нотариус Маргарита Голомехова-
Костадинова, Х. Ч., И. Ч. и В. Ч. за собственици на основание наследство на недвижим
имот, представляващ новообразуван имот № 1444, масив 100 по плана на новообразуваните
имоти, одобрен със заповед № ОА-526/ 03.12.2007 г. на областен управител на област
Благоевград, находящ се в местнотта на „дълбоко дере“ в землището на с. Д., община
Благоевград, с площ от 400 кв.м..
Видно е, че Х. Ч. и И. Ч. са депозирали молба до Кмета на Община Благоевград, с
която са поискали от Кмета на Община Благоевград да завери Молба - декларация за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот -
новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № 24367.100.2127, с площ от 785
кв.м., находящ се в общ. Благоевград, с. Д., м. ******.
По делото от ищците са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитана Й. Д., който посочи, че от дете познава ищците
по делото и са съседи. Сочи свидетеля, че никой не е оспорвал собствеността на ищците на
7
имота, като цялото място се ползва като овощна градина, заградено е, като се ползва от
преди 1990 г..
Свидетеля Б. См. сочи, че след 1993 г. ищците по делото започнали да ползват мястото
в с. Д.. Ползват го за овощна градина, изградили са бунар, направили са ограда, площта е
около 1200-1300 кв.м., отглеждат и животни в мястото. Сочи свидетеля, че никой не е
оспорвал собствеността на ищците.
Съдът кредитира показанията свидетелите, доколкото същите са логични,
последователни, непротиворечиви, базирани на данни от лични впечатления. Освен това
свидетелите нямат родствена връзка със страните по делото, което не ги прави
заинтересовани.
По искане на ответника е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице Ю., по която дава
заключение, че процесният имот е земеделска земя, която преди 1989 г. е раздадена на
граждани за лично ползване, за която няма данни да са подадени заявления по ЗСПЗЗ за
възстановяване, като имота се ползва за овощна градина и отглеждане на животни. Имота
няма регулационен статут.
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, доколкото е пълно, ясно и не
възникват съмнения относно неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване
правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Съображенията за това
за следните:
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от
фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което да носи
всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно, да е упражнявано
непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да бъде налице
намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е манифестирано по начин, годен
да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен случай липсва упражняване на
фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва да се приеме, че фактическата
власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато следва да бъде упражнявана върху
собствена вещ.
Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът
се явява недобросъвестен владелец на имота и следва да докаже упражняването на
фактическа власт върху процесния имот за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС. С оглед
дадените от свидетелите в настоящия процес показания, се установява, че ищецът обитава
процесната вещ за период по-голям от 10 години.
8
Правният интерес по предявения положителен установителен иск е обусловен с
твърдението на ищците, че са собственици на посочения имот и че техните права се
оспорват от ответника, който в своя полза е издал акт за частна общинска собственост през
2017 г., като са отпочнали процедура за снабдяване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява
възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската
собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал
държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /
общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само единствено констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като общински през 2017 г., когато е
съставен процесният акт за частна общинска собственост, в който липсва посочено
фактическо основание, а се сочи само правно основание - чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 7 от
ЗОС, придобит по закон. В тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво
основание /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е
станал частна общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за частна
общинска собственост. Такова доказване обаче не беше реализирано.
Разпитаните по делото свидетели установиха, че от около 1990 г. ищците са оградили
имота, засадили са с овощни дръвчета, стопанисват имота, направили са бунар и от тогава са
в непрекъснато владение на дворното място. От посочения момент до датата на съставяне на
акта за частна общинска собственост през 2017 г. е изтекъл необходимият съгласно чл. 79,
ал. 1 от ЗС давностен срок, поради което, за да се приеме, че това владение не е довело до
придобИ.ето на правото на собственост на оригинерно основание, би следвало да се
установи, че през този период по отношение на него е била приложима забраната на чл. 86
ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена
организация. По делото обаче липсват такива доказателства, поради което следва да се
приеме, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на повече
от 10 години в реални граници от ищците по делото е придобит от тях по давност.
Неоснователно ответната страна се позовава на законови разпоредби, които
забраняват придобИ.е на процесния имот по давност от страна на ищците. За имоти
публична държавна или общинска собственост - чл. 86 от ЗС, действащ от 1951 г. и до сега,
визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (в периода
от 1951 г. до 1990 г.), вещ, държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996
г.), а сега, след 1996 г., вещ публична държава или общинска собственост. В този смисъл са и
чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост от 1996 г. (вещите - публична държавна
собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската
9
собственост от 1996 г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска
собственост). Следователно до 1996 г. не могат да се придобиват по давност всички
държавни и общински имоти, а след 1996 г. - не могат да се придобиват по давност само
имоти - публична държавна или общинска собственост. По делото обаче липсват данни
имотът да е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.
От ответната страна не са ангажирани такива доказателства, вещото лице също не
установява такива данни. Следователно към момента на съставяне на процесния акт имотът
е бил собственост на ищците. Посоченото в акта правно основание не е вярно, поради което
е оборена неговата доказателствената сила.
По възражението на ответника, че имота не може да се придобие по давност, съдът
намира същото за неоснователно.
Придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи
за придобИ.е право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на
чл.68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието „владение" - това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.
Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства - това са т.нар. „фактическа
власт" и факта, че веща се държи „като своя". Презумпцията относно субективния елемент
на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца
и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху
лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор,
че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните
доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. При позоваване
на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт
върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
Въпросът, на който съдът първо дължи произнасяне е относно началният момент
на придобивната давност в настоящия случай.
Когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената
комисия /общинската служба по земеделие/, фактическият състав, от който произтича
правото на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на ПНИ, последният само
отразява вече придобити права. В тези случаи ПНИ индивидуализира обекта на собственост
като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано.
За територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ релевантен за обособяването на обекта на реституция
винаги е ПНИ. В този смисъл решение № 288/ 18.03.2014 г. по гр.д. № 2058/ 2013 г. по описа
на Първо гражданско отделение на ВКС.
Следователно от влизане в сила на ПНИ е началният момент, от който започва да тече
10
давността. От приетата по делото първоначална СТЕ, която съдът цени като компетентно
изготвена се установява, че ПНИ на процесния имот е одобрен на 03.12.2007 г.. Няма данни
да са изработвани и да действали други ПНИ, както и няма данни за възстановяване на
земеделски земи и такива по § 4 ЗСПЗЗ. Следователно от 03.12.20007 г. е началният момент,
от който може да започне да тече давност в полза на ищците. До този момент давност по
отношение на процесния имот не е текла. От тази дата до датата на предявяване на исковата
претенция в съда 27.02.2024 г. са изминали повече от 10 години, поради което твърдението
за изтекла в полза на ищците придобивна давност се явява основателно.
Даже и да приемем, че имота е частна общинска собственост, придобит чрез от
държавата, която го е отчуждила, съдът намира, че общината е загубила собствеността върху
имота.
В тежест на ищците е да установят, че са собственици на вещта на соченото
придобивно основание - давност. Доказателства в тази насока ищците ангажираха – гласни
такива, показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание, които съдът кредитира.
Тези показания индивидуализират имота, владян от ищците по граници от три страни, дават
сведения за ползване на имоти, в определена местност, има конкретика по граници и по
площ и други индивидуализиращи белези. От друга страна, установяват начало и срок на
давността, установяват установен анимус за своене, достигнал до третите лица – в случая
ответника, които имат собственически права по наследяване върху процесния имот.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя лично или чрез другиго – аргумент от чл. 68 от ЗС и се характеризира с двата
признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен, т.нар корпус) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен, т.нар анимус). Недобросъвестно
владение следва да се установи за осъществено за период от време от 10 години /чл.79, ал.1
от ЗС/.
Владението е упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез другиго /чл.68 от ЗС/ и се характеризира основно с двата признака –
упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта,
я държи като своя /субективен/ – т.е. да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да
е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата
власт единствено за себе си.
При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот -
недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието - при наличие
на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото
на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на
31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да
тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. Към този момент е в
11
действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр. 33/1996 г. - в сила от
01.06.1996 г., според която не могат да се придобиват по давност само имоти, публична
общинска собственост, или по аргумент на противното - в рамките на този срок може да
бъде придобит имот частна общинска собственост.
Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на
гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17
на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г./ и конкретно на § 6 на ПЗР
на закона за изменения на чл. 6 ЗС.
Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което
"собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86
ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна
давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или
общинска собственост.
С изменението на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това
ограничение само за придобИ.е на вещи и вещни права със статут на публична държавна
или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на
частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от
01.06.1996 г. отпада забраната за придобИ.е на основание давност /чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС/ вещи
и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.
С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че
"давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е
публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр.
105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014
г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобИ.е правото на собственост
по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след
01.06.2006 г.
Съгласно разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, давността за придобИ.е на
имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
включително за придобИ.е на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.
С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са обявени за
противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г.
посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /, поради което
параграфът няма действие.
Ищците са се позовали на давността като придобивно основание, поддържайки и
доказвайки осъществената от тях фактическа власт с намерение за своене след 1990 г., при
владението получено/предадено/ от наследодателя – бащата Д. Ч. до настоящия момент.
12
Установяват, че осъщественото от тях владение е без прекъсване и без спорове,
необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражняват съдържанието на вещното
право на владение и ползване като собственици.
Община Благоевград в хода на производството не провежда защита на оспорване
на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобИ.е по давност
на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 3
ЗМСМА.
Съдът намира, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобИ.е на недвижим имот -
общинска собственост след 01.06.1996 г. касаят само публична общинска собственост, но не
и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост.
След като по делото е установено - без спор, с оглед отговора на ответника по чл.
131 ГПК, че за времето от 1990 г. до момента на завеждане на иска, ищците упражняват
владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки
поведение на собственици, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в
сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна - респ. общинска
собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на
собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на
общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на
ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., като такъв имот е могъл да се придобие на основание давност
по чл. 79, ал. 1 ЗС.
От друга страна, с С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са
обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр.
46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /,
поради което параграфът няма действие, което обуславя извод, че и след този срок такъв
имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
При данните по делото, ищците са придобили правото на собственост по
отношение на процесния имот, на твърдяното и поддържано от тях основание - придобивна
давност за времето до 03.12.2007 г., а до датата на предявяване на иска. Като се зачете факта
на присъединено владение от праводателя им, упражненото без прекъсване, спокойно,
необезпокоявано владение и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като
собствен, следва да бъде направен извод, че към 03.12.2017 г. и към настоящия момент,
собствеността на този имот е придобита на оригинерното придобивно основание. В този
смисъл, общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да
противопостави на ищците констатираните посредством акта за частна общинска
собственост свои права за имота.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на 1200 лв., представляващи
разноски за адвокат и сумата 61.30 лв., представляваща заплатена държавна такса за
предявяване на иска.
13
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, представляван
от кмета, че Х. Д. Ч., ЕГН ********** и И. Д. Ч., ЕГН **********, са собственици на
недвижим имот, представляващ новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор №
24367.100.2127, с площ от 785 кв.м., находящ се в общ. Благоевград, с. Д., м. ******, на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на Х. Д. Ч., ЕГН
********** и И. Д. Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 61.30 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на Х. Д. Ч., ЕГН
********** и И. Д. Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 1200.00 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14