М О Т И В И
към
Присъда № 25/ 02.06.2009 год. по НОХД № 39/ 2009 год.
Производството по
делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура, гр. Царево,
против Р.П.В., със следното обвинение:
За времето
от 16.30 часа на 02.08.2005 год. до 16.40 часа на 02.08.2005 год. в гр. Китен,
обл. Бургаска, на северен плаж "Атлиман"
отнел от владението на св. С.К.К., собственост на св. С.К.К. движими вещи- 1
бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 7650 на стойност 175.50 лв. 1
бр. Сим карта на "Глобул" на стойност 12.00
лв. 1 бр. памучна тениска на стойност 19.50 лв. 1 бр. слънчеви очила на
стойност 19.25 лв. 1 бр. къси панталони на стойност 24.38 лв. и 1 бр. раница от
плат на стойност 13.88 лв. всичко на обща стойност 264.51 лв. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
Престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, подсъдимият направи пълно самопризнание
на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
изрази съгласие за установяването на тези факти и обстоятелства да не се
събират доказателства. Във връзка с това и с оглед съгласието на страните,
съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно
наказание „пробация” в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия, също пледира за налагане на наказание
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като моли съда да наложи наказанието
в минимален размер.
При последната си дума, подсъдимия изказва съжаление
за извършеното от него престъпно деяние, разкайва се и моли за наказание в минимален
размер.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
През
лятото на 2005 год. св. С.К.К., работил като барман в ТДСУ, гр. Китен, обл.
Бургаска. На 02.08.2005 год. около 16.30 ч. свидетелят, заедно със свой приятел,
отишли на плаж "Атлиман" в гр. Китен и
влезли в морето да се изкъпят. Когато влезли във водата, на брега св. К. оставил
личните си вещи, а именно1 бр. раница от плат, в която се намирали 1 бр.
мобилен телефон марка "Нокия", модел 7650, 1 бр. Сим
карта на "Глобул” 1 бр. памучна, 1 бр. слънчеви очила и 1 бр. къси
панталони. След около 10 мин. свидетелят излязъл от водата, потърсил багажа си
и установил, че му е извършена кражба на раницата, ведно с намиращите се в нея
вещи. За извършената кражба, незабавно депозирал жалба в РУ на МВР, гр.
Приморско. При извършените ОИМ от полицейските служители и извършена справка в
мобилните оператори е било установено, че мобилния телефон на св. К. с IMEI
351111106029150 е бил активиран на 03.08.2005 год. с карта с № 0897 375562,
ползвана от св. Х.Р.П.. Същата заявява, че телефона и е бил даден за ползване
от баща и- подсъдимия Р.П.В.. След като и бил даден от подсъдимия, св. П. ползвала
телефона известно време и тъй като се повредил го изхвърлила. В последствие,
служителите на РУ на МВР, гр. Приморско, установили подсъдимия. Същия бил
задържан и доведен в полицейското управление. При извършените беседи с
полицейските служители, подсъдимия признал пред св. К. Воинов
К.- инспектор криминална полиция при РУ на МВР, гр. Приморско, че именно той е
извършил кражбата на вещите.
Подсъдимият
Р.П.В. е българин, български гражданин, със средно образование, работи като
строителен работник, разведен, осъждан.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
от показанията на свидетелите, от приетото заключение на оценъчната експертизи,
от приложените справки от мобилни оператори, от самопризнанията на подсъдимия
направени в съдебно заседание.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се
доказва все с преки доказателства- обясненията и самопризнанието му в съдебно
заседание, както и подробните показания на свидетелите, които са
безпротиворечиви вътрешно и по между си, като обстоятелствата посочени от тези
свидетели съвпадат напълно с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което и съда ги кредитира изцяло.
Правна квалификация:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено, че подсъдимия Р.П.В., за времето от 16.30 часа на 02.08.2005 год. до
16.40 часа на 02.08.2005 год. в гр. Китен, обл. Бургаска, на северен плаж
"Атлиман" отнел от владението на св. С.К.К.,
собственост на св. С.К.К. движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка
"Нокия" модел 7650 на стойност 175.50 лв. 1 бр. Сим
карта на "Глобул" на стойност 12.00 лв. 1 бр. памучна тениска на
стойност 19.50 лв. 1 бр. слънчеви очила на стойност 19.25 лв. 1 бр. къси
панталони на стойност 24.38 лв. и 1 бр. раница от плат на стойност 13.88 лв.
всичко на обща стойност 264.51 лв. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
С деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
следния състав на престъпление- чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна и подсъдимия е извършили действия /волеви акт/, като е
отнел противозаконно /дейност извършена с човешки усилия/ чужди движими вещи.
Съгласно изложените по- горе доводи, в хода на
съдебното следствие се установи, че подсъдимия е имал представа, че противозаконно
отнема чужди движими вещи. Горното обосновава извода на съда, че престъпното
деяние е извършено от него при форма на вината пряк умисъл, съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимия, като човек с нормална
психика, е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и пряко е целял
тяхното настъпването.
Като причина за извършване на престъплението, следва
да се отбележи стремежа на подсъдимия към облагодетелстване по неправомерен
начин.
Определяне
на наказанието:
За извършеното от подсъдимият престъпление, в НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до осем години.
Съдът, съобразявайки се с разпоредбите на закона, извърши преценка на
основните фактори които оказват влияние при определяне наказанието на подсъдимия.
Обществената опасност на деянието съдът намира за не особено висока, предвид ниската
стойност на отнетите вещи. Обществената опасност на подсъдимия, съдът отчете
като не особено висока- същия е осъждан но от осъжданията му е минал значителен
период от време.
При постановяване на присъдата съдът се
съобрази и с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, поради което и определи наказанието
на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК. Предвид изложеното и съобразявайки
с целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът прецени, че наказанието което
следва да бъде наложено на подсъдимия трябва да бъде „пробация” в размер близък
до минималния предвиден, като точния размер на наказание бъде както следва: “пробация” при условията на чл. 42”а”, ал. 2, т.
1, 2 и 6, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца, двеста часа безвъзмезден труд в полза на
обществото годишно, за срок от една година.
Съдът счете, предвид критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него,
че едно тежко наказание не би съдействало за поправянето и превъзпитанието му и
не би го мотивирало да спазва законите на страната. Съда счита, че едно по-
леко наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го
мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Накрая, предвид осъдителната присъда, подсъдимия
следва да бъде осъден, да заплати и направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: