Р Е
Ш Е Н
И Е № 384
гр. Стара Загора, 20.11.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Пенка
Маринова
и с участието на
прокурора: Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 349 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №407/05.07.2019г., постановено по
а.н.д №1310/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменен електронен
фиш серия К №2518708, издаден от ОД на МВР Стара Загора за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на ответника по касация е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. за извършено нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът не възприема мотива на първоинстанционния
съд за отмяна на електронния фиш, а именно, че извършеното нарушение е следвало
да бъде квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Обосновава, че текстът на този
горепосочения член от ЗДвП задължава водачите на МПС при избиране на скоростта
на движение да се съобразяват с посочените в него условия и обстоятелства, така
че при необходимост да спрат, когато възникне опасност. Сочи се, че в
конкретния случай е налице нарушение на скоростния режим за движение. Моли се
съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да потвърди
издадения електронен фиш.
Ответникът по касация Т.Б.Д., редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства,
наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след
служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на
Т.Б.Д. против електронен фиш серия К №2518708, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) на Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 31.01.2019г., в 11:28 часа, в област Стара
Загора, АМ Тракия, км.205, Д. управлява лек автомобил Ауди А4, с рег. № РА 1414
КК, със скорост 123км/ч., при ограничение на скоростта 90км/ч, въведено с пътен
знак В26, съгласно Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г. на АПИ, заснето с мобилна
радарна система TFR1-М и отчетен толеранс от - 3 %.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Стара Загора е отменил посочения електронен фиш като незаконосъобразен.
Посочено е, че с цитираната в електронния
фиш заповед на АПИ в процесния пътен участък е било въведено ограничение на
скоростта от 90 km/h съгласно одобрен проект за ВОБД, според който същото е
следвало да бъде сигнализирано със съответния пътен знак. Прието е, че дори да
се приеме, че към датата на извършване на нарушението заповедта на АПИ е влязла
в сила с оглед на визираното в нея условие за това – протоколът по т.2 да се
представи в АПИ, то с описаното в ЕФ деяние жалбоподателят не би могъл да
извърши нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП,
за каквото е бил санкциониран, тъй като цитираната разпоредба въвежда
ограничение на скоростта за движение по Автомагистрала за ППС от категорията на
конкретно управляваното от 140 km/h, в случая 123 km/h е била и скоростта,
установена от автоматизираното техническо средство Обосновано е, че ограничението
от 90 km/h, ако и да е било въведено към датата на извършване на нарушението, е
станало с пътен знак, т. е. вмененото на жалбоподателя деяние, ако и да е било
извършено от него, съставлява нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, за каквото обаче той не е санкциониран.
Решението
на Районен съд Стара Загора е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя и мотивите на районният съд, че извършеното деяние
съставлява нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда задължения
към водачите на ППС, съвсем различни от вмененото нарушение, касаещо
превишаване на разрешена скорост. При положение, че в случая се установи, че
забраната за превишаване на скоростта от 90 км/ч е сигнализирана със съответния
пътен знак, са налице всички законови предпоставки за ангажирането на
отговорността на ответника по касация за нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, каквото е и вмененото му обвинение.
Но в случая не
е установено по категоричен начин дали в действителност към момента, в който се
сочи, че е извършено нарушението, е било въведеното ограничение на скоростта. Според
съдържанието на електронния фиш ограничението на скоростта на контролираната
отсечка е въведено с пътен знак В26, съгласно Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г.
на АПИ. По делото е представена
цитираната в електронния фиш Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г.
на Агенция „Пътна
инфраструктура“, но от съдържанието й не може да се установи от коя дата е
въведено ограничението на скоростта. Този факт е свързан с настъпване на
определени условия, описани в т.2 от заповедта, за които няма данни кога са се
осъществили. В нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното
начало в административнонаказателния процес не е изискана информация от коя
дата заповедта е приведена в изпълнение.
При
наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция
се налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се съберат
доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничение на скоростта на
движение на 90 км/ч в участъка от км 168+000 до км 208+100 на АМ „Тракия“, след
което да се изложат мотиви какви правни изводи следват от този факт по
въпросите относно извършване на нарушението и индивидуализацията на
наказанието. Освен това, при новото разглеждане на делото, съдът следва да се
произнесе и всички направени в жалбата доводи срещу обжалвания санкционен акт.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, изр.1-во, предл.последно, вр. чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 407/05.07.2019г. по а.н.д.№ 1310/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.