Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
11.03.2019
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
Бургаският районен съд
III-ти граждански състав
На дванадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина
Мавродиева при секретаря Кина
Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 7341 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Р.А.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ“ АД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от всеки
двама измежду ******и ******, с която се претендира осъждането му за
заплащането на сумата от 639. 11 евро /1 250 лева/, представляващо дължимо
застрахователно обезщетение съгласно застрахователна полица № ******, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2018
г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Основанията за
дължимост на търсената сума се основават на твърдения за настъпване на
застрахователното събитие на 09.05.2016 г., когато ищцата стъпила на счупена
тротоарна плочка, паднала и си наранила лявата колянна става. Изпитвала болка
известно време, но не счела за необходимо да потърси лекарска помощ. По-късно
потърсила такава, тъй като болката не преминавала, и станало ясно, че е налице
увреждане на медиалния диск на ставата, поради което и претърпяла оперативно
лечение. Ето защо и предявява иск за заплащане на търсената сума с оглед на
претърпяното телесно увреждане.
Правно основание на
предявения иск е чл. 459 във връзка с чл. 448, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Сочи
се, че липсва покрит риск съгласно процесната застраховка и не следва да
отговоря. Отделно от това заявява, че е налице изключен риск, съгласно
уговорените покрития по застрахователната полица, а и съгласно т.9.16 от
съответните общи условия, приложими за случая. При условията на евентуалност се
оспорват настъпилата злополука, характера на уврежданията, продължителността и
интензитета на болките, както и причинно-следствената им връзка с твърдяната
злополука. Оспорва се и претенцията по размер. Навеждат се и доводи за проявена
груба небрежност и съответно съпричиняване в настъпването на вредоносния
резултат. Също търси присъждане на разноските по делото, в това число и на
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна
по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между
страните няма спор, че е налице сключена валидна смесена застраховка съгласно
полица № ******, с начална дата от 19.10.2004 г. до 01.10.2022 г., като същата
е за смесена застраховка „Живот“, а не злополука, както се сочи в исковата
молба. Доколкото номерът на полицата е същият и представените книжата се
отнасят до така сочената застраховка, съдът приема, че в исковата молба се
касае до допусната техническа грешка в наименованието й, като се търси
обезщетение от настъпила злополука. Съгласно полицата, при условие, че са
редовно плащани застрахователните премии, което също не е спорно по делото, се
покриват следните рискове: доживяване края на срока на застраховката, смърт,
трайна загуба на трудоспособността в резултат на застрахователна злополука,
временна загуба на трудоспособността в
резултат на застрахователна злополука, разходи за лекарства и консумативи при
злополука на застрахованото лице. В хипотезата на временна загуба на
трудоспособността, поради злополука, е предвидено изплащането на обезщетение в
следния размер: 1% от застрахователната сума седмично, но не повече от 110 евро
седмично, считано от 21-я ден след датата на злополуката, но за не повече от 26
седмици временна неработоспособност в рамките на една застрахователна година,
считано от датата на злополуката.
Съгласно полицата застрахователната сума е 5032 евро.
Не е спорно също така,
че ищцата е депозирала заявление за изплащане на обезщетение от 08.03.2017 г.
във връзка с процесното събитие, като й е отказано плащането на такова.
Съгласно представените
по делото болнични листове ищцата е била в отпуск по болест в периода от
30.06.2016 г. до 31.08.2016 г., поради увреждания на колянната става т.е в този
период е била временно нетрудоспособна. Представена е и епикриза от 02.07.2016
г. , съгласно която същата е с диагноза „други вътреставни увреждания на колянна
става – лезия на медиален мениск, лезия на синовиална плика“, като й е
проведено оперативно лечение. В нея е отбелязано, че причинява временна загуба
на трудоспособността.
Същото се потвърждава
и от изпълнената по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло
кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания, видно от която след падане ищцата е получила лезия на медиалния
менискус, лезия на синовиалната плика, за което е лекувана оперативно след
безрезултатно консервативно лечение – артроскопия. Към настоящия момент
движенията в колянна й става са възстановени напълно и не се очакват
усложнения. Експертът сочи, че става дума за една „банална“ травма на коляното,
която е получена при падане от собствен ръст, като от описания в исковата молба
механизъм може да се получи точно такава травма. Вещото лице е категорично също
така, че не може травма на петата, датираща от 2008 г., да окаже влияние на
процесната травма на коляното. Сочи, че се касае до две съвсем отделни травми и
между тях не може да има връзка.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 448, ал. 1 от КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка
"Живот" застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или
частта от нея, определена в застрахователния договор. В тази връзка и съобразно
уговорките между страните по сключения между тях договор, обективиран в
застрахователната полица, съдът намира, че е настъпил покрит застрахователен
риск, а именно - временна загуба на
трудоспособността в резултат на злополука. Същата, съгласно легалната дефиниция
в чл. 459, ал. 2 от КЗ, е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане
на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от
външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено.
Непредвидимостта се предполага до доказване на противното, като съответно по
делото доказателства, обосноваващи противното, не са ангажирани. Не се и доказа
твърдяното съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат, с оглед
ненавременното потърсване на медицинска помощ, при все че експертът сочи, че
травмата е настъпила още на датата на която е пострадало лицето, като
забавената медицинска помощ е резултат от приложено медикаментозно лечение,
което не е дало резултат, което е довело до продължителни болки и страдания, и
всъщност лечението и в началния момент, и по-късно, би било едно и също. Не се твърди
и установява наличието на изключен риск, съгласно закона. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно чл. 449, ал. 1 от КЗ застрахователят се освобождава
от задълженията си по застрахователния договор, когато: нараняването,
увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта са
в резултат на извършване от застрахованото лице на престъпление от общ
характер; смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на изпълнение
на смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда; и/или нараняването,
увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта на
застрахованото лице настъпи при война, военни действия или вследствие на
терористичен акт. Не се и установи наличието на изключен риск по смисъла на чл.
9.16 от общите условия на застрахователя, съгласно която при временна загуба на
трудоспособност от злополука обезщетение се изплаща, ако повредите, причинили
временната трудоспособност, се проявили за първи път в рамките на един месец и
повторно до три месеца от датата на злополуката.
За пълнота следва да се отбележи, че
настъпилата през 2008 г. травма и нейното обезщетяване въз основа на една и
съща застрахователна полица, не изключва по никакъв начин обезщетяването на временна
неработоспособност вследствие на злополуката, което се търси в настоящото
производство. В хипотезата на временна загуба на трудоспособността, поради
злополука, е предвидено изплащането на обезщетение в следния размер: 1% от
застрахователната сума седмично, но не повече от 110 евро седмично, считано от
21-я ден след датата на злополуката, но за не повече от 26 седмици временна
неработоспособност в рамките на една застрахователна година, считано от датата
на злополуката. В случая следва да се
приеме, че ищцата е била във временна нетрудоспособност в периода, в който е
ползвала болнични, и всъщност за този период има право на обезщетение, тъй като
това е покритият застрахователен риск, а
именно от 30.06.2016 г. до 31.08.2016 г. т.е. за девет седмици, за което има
право на седмично обезщетение в размер на 50. 32 евро, или на сумата от 452. 88
евро.
При това, искът като основателен следва да се уважи за сумата от 452. 88
евро и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв
от 639. 11 евро, като с оглед на дадените указания в тълкувателно решение №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС сумата следва да се присъди в евро.
Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
При
този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде осъдено застрахователното
дружество да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 425.
16 лв., съобразно уважената част от иска. Следва съответно ищцата да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 75. 76 лв., съобразно
отхвърлената му част и определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на
фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ
ЖИВОТ“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от всеки двама измежду ******и ******, да заплати на
Р.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 452. 88 евро /четиристотин петдесет и две евро и 88 евроцента/, представляващо
дължимо застрахователно обезщетение съгласно застрахователна полица № ****** за
смесена застраховка „Живот“ поради настъпило застрахователно събитие за покрит
риск – временна нетрудоспособност поради злополука в периода от 30.06.2016 г.
до 31.08.2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба
– 15.10.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 425. 16 лв. /четиристотин двадесет и
пет лева и 16 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля
иска за горницата над уважения размер от 452. 88 евро до пълния заявен размер
от 639. 11 евро, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част.
Осъжда Р.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ“ АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ******, представлявано от всеки двама измежду ******и ******, сумата
от 75. 76 лв. /седемдесет и пет лева и 76 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.