Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260029
гр. Севлиево,
26.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 639 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, предявена срещу К.М.И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 956,41 лева - главница по сключен договор за паричен заем №
3249267 от 15.06.2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането,
сумата 135.65 лева - договорна
лихва за периода от 13.07.2018 г. до 19.04.2019 г., сумата
109.92 лева – обезщетение за
забава за периода от 13.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 158/2020
г. по описа на СРС, и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения
едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на
пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът излага, че на 15.06.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
като кредитор и К.М.И., като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № 3249267, в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредитополучателят
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лева. От своя
страна ответникът поел задължение да погаси предоставения заем на 22 равни двуседмични
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Излага, че
погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1162.04 лв., съответно
договорната лихва е в размер на 162.04 лв. Излага, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 19.04.2019 г. като
заемополучателят не изпълнил задълженията си по заема. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.
Твърди, че на 01.06.2019
г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е било подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., по силата на който вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договора за заем е прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Излага, че до
длъжника на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са изпратени уведомителни писма за извършената цесия.
Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и
с връчване на исковата молба, към която
прилага като доказателство уведомителното писмо. Претендира
направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че процесният
договор за кредит е нищожен като
накърняващ добрите нрави, а при условията на евентуалност недействителен
на основание чл. 22 ЗПК, като клаузите от договора
не били уговорени индивидуално.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
От представения договор за паричен заем №
3249267 от 15.06.2018 г. подписан от ответника К.М.И. се установява, че
последната е получила от „Изи Асет Мениджмънт" АД сума в размер на 1000
лева, която се задължила да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на
22 двуседмични погасителни вноски, като първата погасителна вноска е с
падеж 29.06.2018 г., а
последната погасителна вноска е с падеж 01.02.2017 г.. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент – 35 %, ГПР – 41.71 %, като общата сума за плащане е 1162.04
лева С подписването на договора заемополучателят декларирал, че е получил
заемната сума по договора /чл. 3 от договора/. Съгласно чл. 8 от договора при
забава на плащане на някоя погасителна вноска, заемателят дължи законна лихва
за забава за всеки ден забава.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. и извлечение от приложение № 1 към него от 01.06.2019 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт”
АД е прехвърлило вземането си по процесния договор за
паричен заем на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от
представеното пълномощно от 09.09.2015 г., прехвърлителят е оправомощил приобретателя да
уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно
правоприемство.
Видно от приложената обратна разписка, цесионерът по договора и ищец в производството е
изпратил до длъжника уведомително писмо, с
което му съобщава за извършено прехвърляне на
вземания, като
по разписката е налице
отбелязване, че получателят
се е преместил на друг адрес.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 158 по описа за 2020 г. на РС- Севлиево, се установява, че
ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми..
По
отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
На първо място, следва да се посочи, че
предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по
чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми,
поради което разполага с изпълнително основание. При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на
съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е
спазен.
Основателността на предявен установителен иск
при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент
от съдържанието на което е задължението
на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответния
процент разходи, настъпила изискуемост
на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение. В тежест на
ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил
вземанията, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.
С постигане на съгласието между кредитора
„Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, оформено в сключения формален договор за
цесия от 16.11.2010 г., са настъпили целените правни последици и носител на
вземането, но само по отношение на прехвърлителя, е станало „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК *********. За да породи сключеният без участие
на длъжника договор за цесия правните си последици и по отношение на него,
законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му бъде
съобщено от предишния кредитор.
Следователно, правната последица на
съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да знае спрямо кой правен
субект е задължен от този момент.
Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение
на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично
е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено именно от стария кредитор - цедента. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.
1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието
на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД цесия на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния
кредитор – „Изи
Асет Мениджмънт” АД, чрез надлежно упълномощения
пълномощник – цесионера "Агенция за събиране на вземания". С решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че
по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това
съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника.
Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от стария кредитор „Изи Асет Мениджмънт”
АД, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа
всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на
личността на новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията към исковата молба (по силата на
фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато лицето не се яви в срока да получи книжата
с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени) и е приобщено като
доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила
действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник,
съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор
за вземането срещу К.М.И.
произтичащо от договор за
паричен заем
№ 3249267 от 15.06.2018 г. г., е ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
За установяване на валидно правоотношение
между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде
доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по
необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по
нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален,
като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл.
9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски заем № 3249267 ответникът е изразил воля в
предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне
предоставената му сума, на 22 двуседмични вноски, с размер от 52.82 лева всяка,
включващи съответната договорна лихва и разходи, определени на годишна база.
Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а
съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение,
което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и
пораждането на задължението на
потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски
не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.
Следователно, договорът от 15.06.2018 г. е
породил валидна облигационна връзка между „Изи Асет Мениджмънт” АД, от една
страна и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от заемодателя задължение
да предостави паричната сума е установено от положения от ответника подпис, с
който същият е признал факта на получаване на сумата по договора. Ето защо, в
правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му парична сума.
В договора е предвидено задължението на
ответника за погасяване на предоставената в заем сума, заедно със съответната
договорна лихва и процент разходи, в общ
размер на 1162.04 лева, да бъде изпълнено на части – на 22 двуседмични вноски,
всяка с падеж на определен ден, уговорен в договора. Следователно, с настъпване
на падежа на съответната вноска, заемателят е изпадал в забава, без да е било
необходимо осъществяването на допълнителни юридически факти (покана на
кредитора, например). По отношение на всяко от месечните задължения падежите са
настъпили преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
С оглед обстоятелството, че ответникът не
оспорва размера на претендираното вземане, а неизпълнението на ответника по
отношение на така установеното задължение, съдът приема за доказано, тъй като
последният не е изпълнил доказателствената си тежест да установи точно във
времево отношение изпълнение, съдът намира, че в правната сфера на ответника е налице задължение да престира главницата и
договорна лихва, които са с настъпил падеж.
Съдът счита, че процесният договор отговоря
на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло,
тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото
фигурира императивно изискваната информация по чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т.
11 ЗПК. В договора се съдържат условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати. Ето защо не са
налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. В случая не е налице отделен погасителен
план, но в самия договор е направена уговорка за броя, размера и падежите на
погасителните вноски, поради което съдът приема, че са спазени условията по чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК. В случая е налице фиксиран годишен лихвен процент, а не променлив
такъв, като договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят
собственоръчно е подписал всяка страница от договора за кредит, в който са били уредени ясни и конкретни условия по
него. Не е налице и нарушение на цитираните от особения представител на
ответника разпоредби на закона, които да обосноват нищожност на целия договор,
а в настоящото производство ищецът претендира единствено незаплатената главница
ведно с възнаградителна и мораторна
лихва.
Приетата за дължима от ответника сума 956.41
лева, следва да се заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на
което е било образувано ч. гр. дело № 158/2020 год. по описа на РС-Севлиево – 14.02.2020
год. до окончателното изплащане – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
Относно
акцесорния иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед изложеното при разглеждане на главния
иск, съдът прие за установено, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на погасителни вноски с уговорен падеж, съгласно договор от 15.06.2018
г., в който страните постигнали съгласие при забава на длъжника, в негова
тежест да се поражда задължение за заплащане на обезщетение за периода на
забавата, в размер на законната лихва. Размерът на законната лихва е нормативно
определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./. За претендирания период считано от 13.07.2018
г. до 14.02.2020 г. ответникът дължи законна лихва върху всяка
непогасена падежирала вноска (в размер на 52.82 лева), което означава, че
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 135.89
лева, определена по реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за
извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не
разполага, но при съобразяване на факта, че ищецът поддържа акцесорното вземане
в размер на 109.92 лева, то този иск
следва да бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид уважаването на установителните
искове, в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 296.15 лева –
разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (25
лева), внесен депозит за особен представител (450 лева) и юрисконсулско
възнаграждение (100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ). Действително в исковото производство е внесена
държавна такса от 125 лева, която обаче над сумата 25 лева е недължимо внесена,
в резултат на дадени неправилни указания на съда и поради това подлежи на възстановяване.
Възлагането в тежест на ответника на разноски, които подлежат на възстановяване
в полза на ищеца, би довело до неоснователното му обогатяване, което не следва
да се допуска.
В заповедното производство доказаните
разноски представляват внесена държавна такса в размер от 25 лева и юрисконсулско
възнаграждение (50 лева, съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ), които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис -сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, му дължи заплащане на сумата 956.41
лева (деветстотин петдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) -
главница по сключен договор за заем № 3249267 от 15.06.2018 г. с
„Изи Асет Мениджмънт" АД, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /14.02.2020 г./ до
изплащане на вземането, сумата 135.65
лева - договорна лихва за периода от 13.07.2018 г. до 19.04.2019 г., сумата 109.92 лева
(сто и девет лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 13.07.2018 г. до 14.02.2020
г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 158/2020 година по описа на
РС-Севлиево е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис -сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата 75
лева (седемдесет и пет лева) – разноски
за заповедното производство и сумата 575 лева (петстотин седемдесет и пет лева) разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: