Р
Е Ш Е Н И Е
№
307/15.6.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на втори
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 755 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл.
161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на „ПКВ
– 08“ ЕООДq с адрес за кореспонденция по чл. 8 от ДОПК гр. Пазарджик, ул. „Н.. П..“ №
.., вх. ., етаж ., ап. ., представлявано от управителя П.К.В., с ЕИК *********,
подадена против Ревизионен акт № Р-16001318004692-091-001 от 22.03.2019 г.,
потвърден с Решение № 359/10.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.
С ревизионния акт са установени задължения за
корпоративен данък в размер общо на 9078, 13 лева ведно с 2061,07 лева лихва.
Тези задължения са за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.
В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Развиват се съображения
в тази насока. Твърди се, че ревизията е извършена неправилно по реда на чл.
122 от ДОПК, както и че ревизията е извършена извън периода, определен в
заповедта за възлагане на ревизия. Според жалбоподателя в ревизионния доклад, а
така също и в обжалвания РА, са определени и вменени данъчни задължения за
клиенти на други фирми и съответно с реализираните приходи в тях, а не в
ревизираното дружество. Жалбоподателят твърди, че повечето от събраните
доказателства са непълни и неточни и не отговарят на истината. Клиенти на дружеството
при насрещни проверки са били заплашвани по различни начини от служители на
НАП, като им е нареждано да декларират неверни данни.
Иска се от съда да отмени изцяло ревизионния акт.
Ответникът по производството – Директорът на Дирекция
ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, заявява в писмени бележки
чрез процесуалния си представител юрк. Б. становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба № 1 на ВАдС
от 09.07.2014 год. за адвокатските възнаграждения.
След като се запозна със становищата на страните и с
приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318004692-020-001/10.08.2018г., изменена със Заповеди №
Р-16001318004692-020-002/10.12.2018 г. и №
Р-16001318004692-020-003/09.01.2019г., е възложено да бъде извършена ревизия на
„ПКВ - 08“ ЕООД за установяване на задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г. Заповедта за възлагане на ревизия е издадена във
формата по чл. 113, ал. 1 от ДОПК и е връчена на ревизираното лице. В срока по
чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16001318004692-092-001/26.02.2019
г. от органите по приходите, определени в заповедта за възлагане на ревизия,
който ревизионен доклад съдържа реквизитите на чл. 117, ал. 2 от ДОПК, връчен
на жалбоподателя, съобразно чл. 117, ал. 4. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е
издаден обжалваният ревизионен акт.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред директора на
Дирекция ОДОП гр. Пловдив, който с Решение № 359/10.06.2019 г. е потвърдил
оспорения пред него ревизионен акт, с който е установен корпоративен данък за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 9078.13 лева и прилежащи
лихви от 2061.07 лева. Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.06.2019 г.,
а жалбата срещу ревизионния акт е получена в Дирекция ОДОП гр. Пловдив на
01.07.2019 г.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С ревизионния акт е прието за установено, че
дружеството жалбоподател дължи допълнително корпоративен данък в размер на
9078.13 лева за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Данъчните задължения
са определени по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е
приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.
Декларираният предмет на дружеството е обучение за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. След анализ на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства ревизиращият екип е установил, че
дружеството не е отчитало всички приходи от проведени курсове за обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Прието е за
установено, че през 2014 г. са издадени фактури с получатели 11 лица за
получени приходи от такси за обучение на курсисти, а по информация на ОО „АА“
гр. Пазарджик са обучени 136 лица. През 2015 г. са издадени фактури на девет
лица, а е установено, че са били обучени 77 лица. През 2016 г. са издадени на
18 лица фактури за приходи от такси за обучение, а са били обучени 85 лица.
През 2017 г. са издадени фактури на 11 лица за приходи от такси за обучение на
курсисти, а са били обучени 63 броя. Констатирано е, че ревизираното търговско
дружество е издавало фактури на групи от лица като за получател е посочван един
от курсистите от тази група, както и че фактурираните такси за обучение са
силно занижени (договорените такси варират от 10 до 172 лева) и се различават
значително от сумите, които са посочили част от проверяваните клиенти на
дружеството при извършените им насрещни проверки (от 400 до 650 лева, а
допълнителните часове – от 50 до 60 лева). Според ревизиращия орган заведената
счетоводна отчетност на дружеството не дава представа за стойността на
извършените услуги на всеки един клиент. След извършен анализ на изброените
обстоятелства, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са взети под внимание
броя на курсистите, преминали курс на обучение за водачи на МПС с изпълнител
„ПКВ - 08“ ЕООД и средната цена на проведените курсове по години, за които са
издадени фактури, са определени съответните приходи, приспаднати са
декларираните вече приходи, вследствие на което са изчислени укритите приходи,
както следва:
За 2014 г. – 19628.00 лева; за 2015 г. – 27895.00
лева; за 2016 г. – 36020.00 лева; за 2017 г. – 24477.93 лева. Данъчната основа
по чл. 122 от ДОПК е определена като от така установените общо приходи са
приспаднати общо разходи, пренесена е и декларираната данъчна загуба от минали
години.
В хода на ревизията от ревизираното лице многократно
са били изисквани документи за обучаваните курсисти и предоставените от
дружеството услуги, но е представен регистър за обучаваните лица само за 2014
г. Също така описаният в РД начин на фактуриране (на групи) и отчитане на
приходите от тази дейност в предприятието не дава възможност за точно
проследяване и проверка за редовното деклариране на всички реализирани приходи.
Административният орган е приел, че е налице предпоставка за укриване на
действителния размер на приходите. Ревизираното лице е отчитало само
постъпилите суми по банкови сметки от един курсист, а за да се минимизира
сумата и да се оправдаят други бройки обучавани, се издава фактура за цяла
група, в която лицата са платили в брой и без документи. Органът по приходите е
приел, че тази некоректна практика и схемата за укриване на приходи се
потвърждава от дадените обяснения при извършените проверки от клиенти на
дружеството, които сочат, че са плащали в брой, че не са им издавали документи
и че таксата за обучение е значително по-висока (от порядъка на 400-650 лева и
допълнителни часове 50-60 лева). Според ревизиращия орган анализът на всички
събрани в ревизионното производство доказателства е довело до обосновано и
логично заключение за наличието на данни за укрити доходи. Този извод е
подкрепен с обезпечените доказателства от извършените насрещни проверки на
курсисти. В конкретния случай ревизиращият орган е установил, че е изпълнен
съставът на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.
В хода на обжалването по административен ред пред
ДОДОП е прието, че в това производство жалбоподателя не е оборил констатациите
в РД и РА относно установените факти. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от
същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал.1 от него е
подкрепено със събраните доказателства. Контролиращият административен орган е
приел, че в производството пред него жалбоподателят не е представил
доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа
по приходите.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е
изложил фактически твърдения с цел оборване на фактическите констатации,
направени в ревизионното производство, както и оборване на правните изводи,
направени в същото ревизионно производство. В тази насока е поискал изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани от него задачи. В писменото си
заключение вещото лице е посочило, че не е открило обучаеми в списъка на ОО „АА“
гр. Пазарджик, които са завършили обучението си преди периода на ревизията
01.01.2014 г. Учебните картони на всички обучавани и обучаващи се в регисттъра
на учебния център са приключили след 01.01.2014 г. Няма обучаеми, които да са
завършили обучението си в друг учебен център, а да са представени за изпит от
ПКВ-08“ ЕООД. Всички обучаеми, явили се кандидати за водачи на МПС пред ОО „АА“
гр. Пазарджик, имат учебни картони в регистъра на учебния център „ПКВ - 08“
ЕООД, т.е., съгласно документацията в по-малка или в по-голяма степен, са
преминали определено обучение в ревизираното дружество и не може да се говори
съгласно проверената документация, че има обучавани, които на 100% са били
обучавани в други учебни центрове и само формално са били включени към изпитните
групи от „ПКВ - 08“ ЕООД. За 2014 г. записаните курсисти са 155, неявилите се
на изпит са 19 и явилите се на изпит са 136, като 28 от тях са намерени в
регистъра повече от един път. В периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. няма
лица, които да са се явили на изпит и които да не са били обучавани в учебния
център на дружеството жалбоподател, включително и тези, съгласно изискванията
на чл. 157 от ЗДвП – за всеки един обучаван е издаден учебен картон с отделен
идентификационен номер. За всяка година през разглеждания период стойността на
обучението за категория А1 трябва да бъде с 27% по-малка от определената
стойност от данъчните органи за категория В. Вещото лице е приело, че средната
цена на курса за категория В за 2014 г. е 187 лева, за 2015 г. – 450 лева, за
2016 г. – 474 лева и за 2017 г. - 471 лева. Във връзка със съотношението на
средна цена на курса за съответната цена на курса за категория В и средната
цена на курса за категория А1 вещото лице е заявило в съдебно заседание, че
това не са времеви, а стойностни отношения и че няма точни данни в тази насока.
Експертизата смята, че съотношението е 4:1, но може да е 5:1, а може и да е
3към едно . това е мнението на експертизата от гледна точка на компетентността
на вещото лице. Вещото лице не е установявало колко лица са завършили категория
А1, както и въобще дали има такива лица. В съдебно заседание на 10.03.2020 г.
жалбоподателят е поискал допускане
изслушването на допълнително заключение на вещото лице, като е формулирал
съответните задачи. Въпреки дадената му възможност същият не е внесъл
определения депозит за възнаграждение на вещото лице. На 29.04.2020 г.
жалбоподателят е изпратил становище, че експертизата не следва да отговаря на
допълнителните въпроси, поискани в последното съдебно заседание. С оглед на
това становище съдът е приел, че е направен отказ от искането за допускане на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и е отменил определението за
допускане на същата, постановено в съдебно заседание на 10.03.2020 г.
С оглед изложеното, съдът намира следното:
Съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 122 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити
приходи или доходи. За да премине към провеждане на ревизията по особения ред
на чл. 122 и следващите на ДОПК, въз основа на събраните доказателства, органът
по приходите е приел, че е налице неотчитане на приходи. От друга страна
органът по приходите е приел, че липсва и не е представена счетоводна отчетност
съгласно ЗСч, поради което воденото счетоводство не дава възможност за
установяването на действителна основа за данъчното облагане.
След като са налице две от основанията на чл. 122, ал.
1 от ДОПК, то в случая е приложимо особеното правило на чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
а именно че в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени със
събраните доказателства. Съдът намира за безспорно установено, че са налице
укрити приходи от дейността по обучение на курсисти за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Обстоятелството че в регистъра са вписани
явили се на изпит курсисти повече от един път не променя направените в РА
констатации и изводи. Съгласно чл. 16 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за
условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити „за
организиране и провеждане на изпита за придобиване на правоспособност за
управление на МПС лицата, притежаващи разрешение за обучение, вписват имената
на кандидатите, които те предлагат за допускане на изпит на съответната дата, в
информационната система“. Следователно данните, постъпили в информационната
система, са предоставени от жалбоподателя. Жалбоподателят не е доказал
причината, поради която тези лица са включени по този начин в списъка, както и
не е представил и никакви доказателства, че не е реализирал приходи от същите
при всяко едно явяване на изпит с оглед предоставени допълнителни часове и
допълнително обучение.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира, че констатациите на органа по
приходите не са оборени в проведеното съдебно производство. Воден от изложеното
настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 161 от ДОПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени поисканите разноски, с оглед изхода на делото, като
се вземе предвид минимума, посочен в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения за една инстанция, въз основа на материалния интерес. На НАП
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 864 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПКВ – 08“ ЕООД, с адрес за
кореспонденция по чл. 8 от ДОПК гр. Пазарджик, ул. „Н.. П..“ № .., вх. ., етаж
., ап. ., представлявано от управителя П.К.В., с ЕИК *********, подадена против
Ревизионен акт № Р-16001318004692-091-001 от 22.03.2019 г., потвърден с Решение
№ 359/10.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „ПКВ – 08“ ЕООД, с адрес за кореспонденция по
чл. 8 от ДОПК гр. Пазарджик, ул. „Н.. П..“ № .., вх. ., етаж ., ап. .,
представлявано от управителя П.К.В., с ЕИК ********* да заплати на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 864 (осемстотин шестдесет и четири)
лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 12.2.2021г. по Административно дело 8564/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 1844 от 12.02.2021 г. на ВАС София, Осмо
отд. по адм. д. № 8564/2020 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307 от 15.06.2020 г.
на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 755 по описа за 2019 година.
ОСЪЖДА „ПКВ - 08“
ЕООД,ЕИК ********* да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
сумата от 864,17 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.