Решение по дело №356/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 9 октомври 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260700356
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 493

20.09.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №356 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„П.“ №***, представлявано от управителя М.М., подадена чрез пълномощник, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-74-0079556/02.03.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и нищожна. Нарушени били административнопроизводствените правила, тъй като обжалваната ПАМ била издадена на 02.03.2021 г. без да било налице валидно правно и фактическо основание. Контролните органи не били установили по безспорен начин извършването на административно нарушение на 11.12.2020 г. и ПАМ се явявала нищожна и незаконосъобразна. Акт за установяване на административно нарушение с №F592477 бил съставен на 19.02.2021 г. за „същото нарушение“, а заповедта за ПАМ по-късно, с функцията да е наказание, а не превенция и преустановяване на нарушение. Административното нарушение не било констатирано от контролен орган. Претендира се да бъде прогласена нищожността или незаконосъобразността на обжалваната заповед.

Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмено становище, изразява съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.       

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2020 г. в НАП, офис Хасково, е била регистрирана саморъчно написана и подписана жалба с вх.№51-40/16.12.2020 г. (л.76), с характер на сигнал, в която подателят (анонимизиран) посочва, че след закупуване на златно колие на 11.12.2020 г. в 18.00 часа от магазин за бижута РАМО ТАК ГОЛД в гр.Хасково, не му е била издадена касова бележка за покупката. Сочи, че след като платил, понеже не му дали документ, поискал, но продавачът му казал, че му дава само сертификат, защото фирмата му не е регистрирана по ДДС и не дава касови бележки, за да не трупа оборот.

С писмо изх.№51-40#1/17.12.2020 г. (л.76, стр.2) сигналът е бил препратен по компетентност до ТД на НАП – Пловдив, Дирекция „Контрол“. Видно от подписано от инспектор по приходите писмо с дата 12.01.2021 г. (л.75), във връзка със сигнала е извършена проверка, като при справка в Търговския регистър е установено, че има регистрирано дружество с наименование „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Х., което има регистрирано 1 бр. ФУ на адрес гр.Х., ул.„В. Т.“ №**, и след доуточнение от жалбоподателя, покупката е за стойност 158 лв. и е направена на 11.02.2020 г. в магазина на адрес гр.Х., ул.„В.Т.“ №**, Бутик ***. Приложена е и саморъчно написана и подписана Декларация (л.72) от В.Т.П., с дата 11.02.2021 г., в която се декларират същите обстоятелства по закупуване на златно колие със сърце на стойност 158 лв. от магазин, находящ се в гр.Ха., ул.„В.Т.“ №***, бутик **, на 11.12.2020 г., за която покупка на декларатора не била издадена касова бележка, а само бил даден сертификат.

Видно от Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер.АА №0079405 (л.59 и сл.), на 26.01.2021 г., в 13.25 часа, е била извършена проверка на търговски обект – магазин за бижута, находящ се в гр.Х., ул.„В.Т.“ №**, стопанисван от „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, във връзка със спазване на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство и Наредба Н-18/2006 г. на МФ, в присъствието на управителя на дружеството М.Р.М.. Посочено е, че обектът представлява самостоятелна сграда – бутик №23, като в него се продават основано златарски изделия. За период от 01.01.2020 г. до момента на проверката нямало извършвано сторно операции, нямало ръчни касови бележки, нямало СУПТО, нямало монтирано ПОС-терминално устройство за продажба чрез плащане с дебитни или кредитни карти. При извършена контролна покупка - ремонт на златно синджирче, бил издаден фискален бон от ФУ, което било в работен режим в обекта. За целите на проверката от ФУ бил отпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за работа на 11.12.2020 г. Събрани били доказателства, сред които Опис на паричните средства в касата, „Х“ отчет от 26.01.2021 г. №0002456/26.01.2021 г., КЛЕН от дата 11.12.2020 г.

На 11.02.2021 г., в 14.40 часа, била извършена втора проверка в описания по-горе обект. В присъствието на М.Р.М., в качеството на управител на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, е било претеглено дамско синджирче с медальон на електронна везна в бутика, златното изделие тежи 1.68 грама. Във връзка с проверката от задълженото лице били изискани фактури, ЕАД за наличните златни изделия в обекта, удостоверение за маркиране, а като доказателство бил иззет сертификат за извършено претегляне на златно изделие 1,68 гр. на 11.02.2021 г. На основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК М.Р.М. – управител на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, е призован да се яви в гр.Х., ул.„О. П.“ №*** на 15.02.2021 г., в 08.30 часа, като представи фактури и ЕАД за наличното златно, удостоверение за моделиране, КЛЕН за 11.12.2020 г., издадени фактури или плащания на дата 11.12.2020 г. Извършената проверка и действията на контролните органи по време на същата са описани в ПИП серия АА №0079468 (л.69 и сл.).

На 19.02.2021 г. е извършена последваща проверка на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, на представени от дружеството документи, резултатите от която са описани в ПИП сер.АА №0079556 (л.30 и сл.). Проверката е извършена в присъствието на М.Р.М. – управител. Съгласно вписаното в протокола, във връзка с извършена проверка на дружеството с ПИП №0079468 от 11.02.2021 г. от задълженото лице били иззети фактури и документи за произход на наличното злато в обекта му, КЛЕН от дата 11.12.2020 г. Посочено е, че на 19.02.2021 г. лицето М.Р.М. *** 25 и представило следните документи: договори за покупка на злато – 13 броя; Регистър за закупените благородни метали; свидетелства за проверка и маркиране на златни и сребърни изделия – 4 бр.; справка КЛЕН на Z отчет №0509 от 11.12.2020 г.; Декларация от управителя М.Р.М. относно издаване/неиздаване на фактура на дата 11.12.2020 г. на стойност 158 лева.

В протокола е попълнено, че е била извършена проверка на представената разпечатка на КЛЕН от дата 11.12.2020 г., при която се установило, че за извършена продажба на 1 брой златно колие със сърце на стойност 158.00 лева не бил издаден фискален бон за извършената продажба към момента на разплащането от въведеното в експлоатация ФУ с ИН DT 754617.  

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-74-0079556/02.03.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в   ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, гр.Х., представлявано от М.Р.М., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – бутик №23, находящ се в гр.Х. на ул.„В. Т.“ №**, стопанисван от „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

По делото, като част от преписката по издаване на оспорения акт са представени Декларация от М.Р.М. (л.33), в качеството му на управител на „РАМОТАК-ГОЛД“ ЕООД, за това, че на 11.12.2020 г. дружеството не е издавало фактура на стойност 158.00 лева и че нямало такова плащане по банков път; Декларация от В.Т.П. от 11.02.2021 г. (л.72) за това, че на 11.12.2020 г. закупила златно колие със сърце на стойност 158.00 лева от магазин, находящ се в гр.Х. на ул.„В. Т.“ №**, бутик №**, при което не ѝ била издадена касова бележка, издаден ѝ бил сертификат; Гаранционна карта от 11.02.2021 г., издадена от „РАМО-ТАК-ГОЛД“ ЕООД за ремонт на бижу – синджир, 1.68 грама (л.73).

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.Т.П. – лицето, подател на Сигнал вх.51-40/16.12.2020 г., която заяви, че на 11 декември е закупила от магазина на дружеството жалбоподател колие, при което поискала някакъв документ, но ѝ издали сертификат, а касова бележка не ѝ издали.

Видно от представената Разписка, оспорената Заповед е връчена срещу подпис на представляващия дружеството на 31.03.2021 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 07.04.2021 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.

Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба, в приложимата ѝ редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което „не издаде съответен документ за продажба по чл.118“.

Като фактическо основание в заповедта е посочено, че на дати 26.01.2021 г., 11.02.2021 г. и 19.02.2021 г. са били извършени три проверки на търговска обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бутик №23, находящ се в гр.Хасково, ул.„Велико Търново“ №2, стопанисван от ,,РАМОТАК-ГОЛД“ ООД с ЕИК *********. При извършена проверка на 11.02.2021 г. от 14.40 часа във връзка с която била извършена последваща такава на 19.02.2021 г. от 8.30 часа, било констатирано, че „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД в качеството на задължено лице по смисъла чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Проверките били възложени след постъпил анонимизиран сигнал с вх.№РД-57-600/29.12.2020 г. (по регистъра на ТД на НАП – Пловдив) и с вх.№51-40/16.12.2020 г. (по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково), от лице, което твърдяло, че на 11.12.2020 г. в 18.00 часа за извършената от него покупка от обект на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД – бутик №23, находящ се в гр.Х., ул.„В. Т.“ №**, на 1 брой златно колие със сърце на стойност 158.00 лева, не му бил издаден фискален касов бон от фискалното устройство в обекта или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Аргументи в подкрепа на гореизложеното били и последващите постъпили обяснения от подателя на сигнала от дата 11.02.2021 г. След легитимацията на проверяващите, от наличното и работещо в обекта фискално устройство бил отпечатан КЛЕН №0002285 от 11.12.2020 г. – (Z отчет №0509), за периода от 11.12.2020 г. 00.01.00 часа до 11.12.2020 г. 23.59.59 часа, от който се установявало, че сумата от 158.00 лв. не била отразена като регистрирана, чрез издаване на фискална касова бележка.

От гореизложеното следвало, че дружеството, като е било длъжно, не изпълнило задължението си при направено плащане в брой на стойност 158.00 лева да издаде фискална касова бележка за извършената продажба на стока при получаване на плащането, с което нарушило разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Изложени са и мотиви относно продължителността на срока за запечатване на търговския обект.

По отношение съответствието на обжалвания акт с материалния закон следва да се отчете, че разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с наредба, издавана от Министъра на финансите.

Такава е Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по нататък само Наредбата), издадена от Министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.

Според чл.3, ал.1 от същата Наредба, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр.68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От събраните по делото писмени доказателства – Протоколи за извършени проверки от 26.01.2021 г., 11.02.2021 г. и 19.02.2021 г., и приложените към тях документи, включително разпечатка на КЛЕН от дата 11.12.2020 г.,  Декларация от М.Р.М. за неиздаване от управляваното от него дружество на фактура на 11.12.2020 г. на стойност 158.00 лева и за липса на такова плащане по банков път; Декларация от В.Т.П. от 11.02.2021 г. за закупуване на 11.12.2020 г. на златно колие със сърце на стойност 158.00 лева от магазин, находящ се в гр.Х. на ул.„В. Т.“ №**, бутик №**, при което не ѝ била издадена касова бележка, както и от показанията на последната, дадени в качеството на свидетел по делото, които съдът кредитира с доверие, по безспорен начин се установява, че за извършената от свидетелката на 11.12.2020 г. покупка на стойност 158.00 лв. не е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект на дружеството жалбоподател фискално устройство. Това несъмнено представлява неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, респективно осъществяването му е предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че контролните органи не установили по безспорен начин извършването на административно нарушение на 11.12.2020 г. Извършените по случая проверки и събраните в хода на административното производство по издаване на заповедта доказателства водят до извода, че е налице извършено нарушение, което е било установено по безспорен начин от съответните органи на НАП.

Неоснователни са и допълнително наведените от пълномощника на жалбоподателя в пледоарията му по същество възражения за липса на извършено нарушение от страна на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, обосновани със съображения, че сертификатът (има се предвид приложената на лист 73 по делото Гаранционната карта) не бил с датата на административното нарушение и бил издаден от ЕООД, а не от ООД. Тези обстоятелства в случая са неотносими, тъй като представената Гаранционна карта не представлява издадения на свидетелката В.Т.П. на 11.12.2020 г. сертификат. Видно е от съдържанието на ПИП от 11.02.2021 г., че при извършената на същата дата проверка в търговския обект, в присъствието на М.Р.М., в качеството на управител на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД е било претеглено дамско синджирче с медальон на електронна везна в бутика, установено е, че златното изделие тежи 1.68 грама, а като доказателство е бил иззет сертификат за извършено претегляне на златно изделие 1,68 гр. на 11.02.2021 г. Ето защо няма никакво разминаване в данните, вписани в Гаранционната карта, саморъчно попълнени и подписани от М.М.. Несъответствието между вписаната в Гаранционната карта правно-организационна форма на проверяваното дружество е неотносимо, а и при извършена справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел не се установи съществуването на дружество с наименование „РАМОТАК-ГОЛД“ и правно-организационна форма ЕООД.

От събраните по делото доказателства е безспорно, че именно визираното в обжалваната заповед дружество, на което е било регистрирано и фискалното устройство в обекта, е реализирало фактическия състав на чл.3 от Наредбата, тъй като при продажба на 11.12.2020 г. на златно колие на лицето В.Т.П., не е издало фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Трайно в съдебната практика, въз основа на използваната в чл.186, ал.1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът действа в условия на обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение е длъжен да наложи принудителната административна мярка.

При установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган законосъобразно е наложил на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта, където е извършено и установено нарушението.

Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според съда срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.

Наложената ПАМ и нейната продължителност са съобразени с тежестта на нарушението, последиците от него, вида на търговския обект, характера на дейността, местоположението на обекта, работното време. Съгласно регламентацията на чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая целта на предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС принудителна мярка е да предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по отчитане на извършените в търговския обект продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

Твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ поради издаването ѝ на по-късна дата от тази на установяване на административното нарушение с АУАН, са неоснователни. Издаването на заповед от вида на оспорената се извършва в самостоятелно производство по налагане на принудителна административна мярка с индивидуален административен акт, различно от производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от административните наказания, а ПАМ се налагат не само за прекратяване, но и за предотвратяване на административни нарушения, поради което издаването на процесната Заповед на дата 02.03.2021 г., след съставяне на АУАН за нарушението на 19.02.2021 г. не съставлява процесуално нарушение.

Констатира се, че принудителната административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки. Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, гр.Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-74-0079556/02.03.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „РАМОТАК-ГОЛД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„П.“ №**, да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                              СЪДИЯ: