Решение по дело №47/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на Б. Е. М. от [населено място] , [улица] , подадена чрез адв. Х. Х., против решение № 1163/02.10.2024 г. по АНД № 1434/2024 г. на РС-Варна.

В жалбата се релевира допуснато нарушение на закона . Твърди се ,че причина за извършване на административните нарушения е обстоятелството , че касаторът е бил новоназначен служител и не е знаел, че следва да получи от диспечера заповед за процесния превоз на товари. Твърди се също ,че на предното стъкло на автомобила е имало хартиена табела с надпис „ Превоз за собствена сметка „. Отправеното към съда искане е за отмяна на решението и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото наказателното постановление. Претендира се присъждане на съдебно-деловодин разноски.

Ответникът по касация - началник на областен отдел на ИА „ Автомобилна администрация“ -Варна , в писмен отговор на касационната жалба оспорва нейната основателност, иска се същата да бъде оставена без уважение . Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност .

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от страна с активна процесуална легитимация, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване . Потестативното субективно право на жалба е упражнено срочно , поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност пред РС-Варна е било НП № 23-0002628/05.02.2024 год. на директора на РД на ИААА- Варна, с което на Б. Е. М. са били наложени административни наказания както следва : „глоба“ от 200 лвл на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр; „глоба“ от 2000 лвл на основание чл. 93, ал.1 , т.1 от ЗАвПр и „глоба“ от 100 лв. на осноаъние чл. 93 , ал.2 от същия закон.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 23.11.2023 год. в 10.44 часа в [населено място], обл.Варна, до жп гара Нова Шипка, в посока центъра на селото, жалбоподателят , като водач на МПС-Ман ТГС 18.440 БЛС с рег. №[рег. номер] от кат. №,с прикачено към него ремарке МЕНЧИ СА 700 Р с рег. №[рег. номер] от кат. О4, е извършвал превоз на товари за собствена сметка на територията на Р България по маршрут [населено място]-Провадия, видно от пътен лист сер. А № 0014866/23.11.2023 год. и товарителница сер. С № 012253/23.11.2023 год., превозвайки пясък.

При проверката от контролните органи на ИААА е било установено , че моторното превозно средство не е обозначено с табели с надпис „Превоз за собствена сметка“; водачът на МПС извършва превоз за собствена сметка на товари с МПС с рег. № [рег. номер] от кат. N3 / над 12 тона /, за което няма редовно издадено заверено копие към лиценз на Общността номер 15535 за извършване на международен превоз на товари, издаден на "ЗСК Девня" АД; водачът не представя при поискване от контролните органи заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено лице с данни за дата или период за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и вида на товара.

Според приложената към преписката товарителница превозът е извършван за нуждите на едно и също лице - "ЗСК Девня“ АД, което се явява изпращач, превозвач и получател на товара.

На 23.11.2023г. е бил съставен АУАН. Последвало е подаване на писмено възражение срещу него с довод, че водачът е новоназначен, без да е запознат какви документи е следвало да носи при извършване на превоз на товари. На 05.02.2024г. е било издадено процесното НП.

За да потвърди постановеното НП, решаващият съд е преценил ,че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на протеклото административнонаказателно производство . След като "ЗСК Девня“ АД е изпращач, превозвач и получател на товара е налице превоз за собствена сметка, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 ДР на ЗАвПр. И поради тази причина водачът е следвало да означи неговия вид, като постави с табела с надпис "Превоз за собствена сметка", в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила. Превозът е извършен по път отворен за обществено ползване, при което е следвало да се изпълни това задължение, което не е сторено от М.. От субективна страна, деянието е осъществено по непредпазливост, като водачът е бил длъжен да съзнава възложеното му от закона задължение и е могъл да го изпълни. Според РС-Варна случаят не маловажен , тъй като нарушението е формално и няма законово изискване за наличие на съставомерни общественоопасни последици. Няма смекчаващи отговорността обстоятелства , обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на случая в сравнение с обикновените случаи на подобни деяния.

Безспорен факт е, че превозвачът не е разполагал с лиценз на Общността ,в който да фигурира процесното превозно средство и поради тази причина при проверката водачът не е представил такъв на контролните органи . От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът е длъжен по силата на закона да се увери, че в автомобила е налице лиценз на Общността, при извършване на обществен превоз. Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като същото по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.

М. не е представил при проверката заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва превозът, с минимално определеното от чл. 18, т. 4 от Наредбата съдържание, а именно - заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице,в която да се посочат датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Жалбоподателят като водач на товарен автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, е бил длъжен по време на самия превоз да разполага с определен набор от документи, изчерпателно изброени в чл. 18 от Наредба Н- 8 от 27.06.2008 г., респективно да представи същите при проверка от страна на контролните органи, но не е изпълнил това свое задължение. Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като нарушителят е съзнавал факта, че като водач на товарен автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, има задължение да носи и представи на контролните органи заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва превозът, но въпреки това не е изпълнил същото.

Касационната инстанция счита заявеното оплакване на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон за лишено от основателност. След като се релевира само подобен порок на обжалваното решение, то касационният съд на основание чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН проверява правилното приложение на материалния закон въз основа на установените факти от предходната съдебна инстанция. При тази принципна постановка в конкретния случай е доказано твърдението на наказващия орган , обективирано в издаденото НП за бездействие на водача да представи заповед по чл. 18 от Наредба № Н-8/2008 г., да представи лиценз на Общността, в който фигурира и управляваното от него превозно средство; да постави на предното стъкло на автомобила табела с надпис „Превоз за собствена сметка“.

Представената заповед по чл. 18 от Наредба Н-8/2008 г. при съдебното обжалване не променя обективния факт, че такава заповед водачът не е представил на контролните органи при проверката на 23.11.2023г.

На следващо място, възражението на М. , че превозвачът е подал само два дни преди проверката от контролните органи заявление за промяна на данните в издадения му лиценз на Общността с цел включване на процесното МПС , потвърждава достоверността на описаните в НП, че това превозното средство не е било включено в представения на 23.11.2023г. от водача на контролните органи лиценз .

Заявеното в жалбата, че М. е бил новоназначен служител , незапознат в цялост с правилата за извършване на превоз на товари за собствена сметка , не е валидно правно основание за освобождаване от отговорност, а дава сведение за причината, поради която са извършени вменените адм. нарушения. Дори това да се разглежда като смекчаващо отговорността обстоятелство, то при фиксиран от законодателя размер на всяка едно от наложените на М. административни наказания съдът не може да измени техния размер поради забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно , поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221 ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1163/02.10.2024 г. по АНД № 1434/2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Б. Е. М. от [населено място] , [улица] с [ЕГН] да заплати в полза на областен отдел на Изпълнителна дирекция " Автомобилна администрация " [населено място] сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.