№ 8299
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110102118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от а, с която срещу Г. Р.
В. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3400 лева, представляваща дължима стойност на липси, установени в
магазин „а“, находящ се в **, съгласно споразумение от 07.06.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.01.2022 г. до
окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че въз основа на трудов договор № 2177/08.04.2021 г.
ответницата е заемала при ищцовото дружество длъжността „продавач-консултант“ в
магазин „а“, находящ се в **. Трудовото правоотношение на ответницата е било
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ – с писмено предизвестие до работодателя,
считано от 04.06.2021 г. При ревизии, извършени на 04.06.2021 г. и 07.06.2021 г., били
установени липси в общ размер на 3407,59 лева, за причиняването на които
ответницата била признала отговорността си. За възстановяване на причинените вреди
на 07.06.2021 г. страните сключили споразумение, по силата на което ответницата се
задължила да плати сумата от 3400 лева в срок до 10.07.2021 г., но плащане не
постъпило. По така изложените съображения ищецът предявява разглеждания иск и
моли за неговото уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,
а в проведеното на 09.04.2025 г. открито съдебно заседание, след допълване на доклада
по делото, ответникът е заявил, че не е заплатил претендираната сума.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
СРС, II ГО, 74-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се
1
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало между
страните по силата на споразумение от 07.06.2021 г., съгласно което за ответницата е
възникнало задължение за плащане на процесната сума в претендирания размер, 2/
ищецът да е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно, е бил
готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/, 3/ настъпила изискуемост на
вземането. Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване на посочените
правнорелевантни обстоятелства носи ищецът по настоящото дело (арг. чл. 154, ал. 1
ГПК). В тежест на ответника, при установяване по делото наличието на горните
предпоставки, е да докаже положителния факт на плащане на процесното вземане.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не
съществува спор относно реализирането на обстоятелствата, включени във
фактическия състав на съдебно предявеното вземане, като същите се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства. От приетото като писмено
доказателство Споразумение от 07.06.2021 г., се установява постигнато между
страните по настоящото дело съгласие, че във връзка с установени липси в магазин
„а“, находящ се на адрес: **, ответникът Гълъгинка Р. В. дължи на ищеца а сумата от
3400 лева, която сума ответникът се е задължил да заплати в срок до 30.07.2021 г. Това
съглашение носи подписа на ответника и не е надлежно оспорено в хода на
настоящото производство от негова страна. По делото нито се твърди от ответника,
нито бяха ангажирани, респ. събрани доказателства за погасяване на процесните
вземения чрез плащане на дължамата, съгласно Споразумение от 07.06.2021 г., сума,
поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на предявения иск.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането
на деловодни разноски разполага единствено ищеца. Последният е поискал
присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 636 лева,
представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. В., ЕГН **********, адрес: в **, да заплати на а, ЕИК ,, седалище
и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3400 лева,
представляваща дължима стойност на липси, установени в магазин „а“, находящ се в
**, съгласно споразумение от 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА Г. Р. В., ЕГН **********, адрес: в **, да заплати на а, ЕИК ,, седалище
и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 636 лева,
представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3