Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 380/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.В.И., с ЕГН- **********,
с адрес *** в качеството чу на представляващ „***“ ЕООД, ЕИК ***чрез
пълномощника адв. К.У. от ПАК, против Наказателно постановление № 398406-F447871 от 16.01.2019 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.1 във вр. с ал.1 от ЗАДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
нарушение на чл.42 ал.3 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се
свеждат до това, че вмененото нарушение не е било извършено от дружеството,
поради което се иска отмяна на НП.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се явява законовия му представител, но изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, излагайки
аргументирано становище в подкрепа на искането си.
За въззиваемата страна- АНО, редовно призована
не се явява законовия представител, а изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и счита постановлението за
законосъобразно, като иска то да бъде потвърдено, излагайки подробни доводи.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при следната установена и
приета фактология:
На 17.11.2018 г., в 10,10 ч. в обект на учебен център, находящ се в гр. Пазарджик,
на ул. „Цар Освободител“ № 15, стопанисван от „АУЦ Пазарджик“ ЕООД от органи по
приходите на ЦУ на НАП, било установено, че дружеството в качеството си на лице
по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства издадена от
МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е осигурило
съхраняването на паспорта на въведеното в експлоатация и работещо фискално
устройство (ФУ/ЕСФП) тип Expert01-KL с ИН на ФУ DY336879 и ИН
на ФП 36424778 на територията на обекта.
Съгласно чл.42 ал.3 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, лицата по чл.3
от същата с без стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект
паспорт на ФУ/ЕСФП/. Дружеството не осигурило съхраняването на паспорта на
посоченото ФУ с посочен инв. номер и фискална памет. Същото не било представено
на органите по приходи по време на извършената проверка.
Нарушението било открито на 17.11.2018 г. и било документирано с ПИП сер.АА
№ 0376047/ 17.11.2018 г. и не води до отразяване на приходи.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.42
ал.3 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. С оглед на това
на дружеството-нарушител в присъствието на законовия му представител управителя
Г.И. на 25.11.2018 г. бил съставен АУАН, предявен и връчен на управителя в
подпис. В акта последният вписал, че в тридневен срок ще направи възражения
срещу така направените в акта констатации.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу
така съставения АУАН. Въз основа на последния на 1601.2019 г. било издадено
процесното НП, което било връчено на управителя на санкционираното дружество на
05.02.2019 г., видно от разписката към същото. Жалбата против НП била подадена
на 12.02.2019 г. (л.89 от делото) чрез надлежно упълномощен пълномощник от
управителя на наказаното дружество по куриер чрез АНО до РС- Пазарджик, поради
което е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.59
ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
Б.Д., В.М. и С.П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата и
становището на представляващия дружеството-жалбоподател възражения, както и
предвид изложените от процесуалния представител на въззиваемата страна
съображения, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното.
Съдът намира за необходимо да
отбележи първо, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
правомощията им при спазване на законоустановения ред и срокове. В
обстоятелствената част на НП и АУАН обаче нарушението не е било описано пълно и
ясно с посочване на всички съставомерни факти.
АНО е ангажирал отговорността на дружеството
за извършено нарушение на чл.42 ал.3 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Посочената разпоредба разписва, че лицето по чл.3 без стационарен търговски
обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по
чл.14 ал.3 и чл.50 ал.6. Разпоредбата на чл.3 от Наредбата фиксира няколко
групи лица, според това продажба на какви стоки и услуги извършва в или извън
притежавания от него търговски обект. В НП, а и в предхождащия го АУАН е
посочено декларативно, че дружеството е лице по чл.3 от Наредбата. Не става
ясно защо актосъставителят и наказващият орган са приели, че „АУЦ Пазарджик“
ЕООД е лице по чл.3 от Наредбата, най малкото не е посочено в коя от хипотезите
на тази разпоредба попада. На следващо място не става ясно дали посоченият
обект учебен център стопанисван от дружеството е търговски обект. Обстоятелства
в тази насока не са изложени. За това, че се касае за търговски обект на
дружеството, който извършва продажби на услуги чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ (т.е. налице е хипотезата на чл.3 ал.1 от Наредбата) се
установява от приетите по делото писмени доказателства- заверени копия на
фактури, издадени за платени вноски за обучение за придобиване на категория за
водач на МПС (л.62-70 от делото) и частично от свидетелските показания.
Недопустимо е обаче факти- елементи от състава на вмененото нарушение да се
установяват едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Следвало е
същите да залегнат в АУАН при направените от актосъставителя констатации, както
и в словесното описание на нарушението в НП от АНО. Дори посочените писмени
доказателства, макар и събрани по АНП не са посочени от АНО в НП като
доказателства от които се потвърждава вмененото нарушение. Посочено е
единственото писмено доказателство ПИП № 0376047/17.11.2018 г. Вярно е, че в
същия е отразено, че управителят на дружеството декларира, че се предоставят
услуги за обучение и на какви цени, но доказателства за това към протокола не
са представени. Такива са предоставени в по-късен етап и са предадени и
приобщени с протокол за извършена документна проверка № 0376048/26.11.2018 г.,
който обаче видно от НП не е взет предвид от АНО.
На следващо място
в АУАН и в НП е посочено, че изпълнителното деяние на нарушението се изразява
буквално в „не осигуряване съхраняването“ на паспорта на ФУ. Разпоредбата на
чл.42 ал.3 т.2 от Наредбата задължава лицата по чл.3 да съхраняват паспорта на
ФУ в търговския обект. Т.е. нарушението се осъществява чрез бездействия- не
съхраняване на този документ. В този смисъл следва да бъдат изложени факти, от
които да се направи извод, че дружеството не съхранява в обекта този документ.
Такива обаче липсват. Посочено е единствено, че по време на проверката не е
представен паспорта на ФУ. Не са посочени причините за непредставяне. От
разпита на св. П. служител в дружеството става ясно, че паспортът не е бил на
обичайното си място и поради тази причина не е бил открит от управителя и
представен на проверяващите. В Протокола за извършената проверка е посочено, че
паспортът „липсвал“ в обекта. Последното обаче се опроверга от показанията на
св. П.. От тези пък на св. М., участвал в извършената на 17.11.2018 г. проверка
става ясно, че управителят на дружеството е бил в обекта и е търсил паспорта на
ФУ и се обаждал и на техникът, който осъществявал поддръжката на ФУ, за да провери
дали не е при него. Всичко това показва, че паспортът на ФУ не е бил открит по
време на проверката, но пък се установи, че се е намирал в обекта, тоест бил е
съхраняван там. Всичко казано до тук по отношение на изпълнителното деяние на
нарушението показва от една страна, че е посочено некоректно, а от друга че
липсват факти от които да се направи извода, че е налице „несъхраняване“ от
страна на субекта на нарушението.
Не на последно
място липсват обстоятелства за това, че санкционираното дружество е лице с без
стационарен търговски обект, така както изисква нормата на чл.42 ал.3 от
Наредбата. Нещо повече, дори липсва посочване на това обстоятелство в акта и
НП. Единственото посочване е налице в НП при цитирането на разпоредбата на
чл.42 ал.3 т.2 от Наредбата (виж абз.2 от описанието на нарушението в НП). Не
са ангажирани и доказателства в тази насока, най-малко не се сочат такива,
които да обуславят това обстоятелство.
Всичко изложено
до тук сочи, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, които са съществени тъй като водят до нарушаване правото на
санкционираното лице да разбере какво точно адм. обвинение му се повдига и от
там адекватно да упражни правото си на защита, поради което се явяват
съществени и всякога водят до незаконосъобразност на НП, което пък врече
необходимостта от неговата отмяна.
Но дори и
хипотетично да се приеме, че не са налице визираните по-горе нарушения на
процесуалните правила, до съдът намира че е налице и друго основание за отмяна
на НП. това е така, т.к. извършването на адм. нарушение не бе доказано до
изискуемата от закона степен на несъмненост. както се посочи по-горе от
доказателствата се установи, че по време на проверката паспортът на ФУ не е бил
открит от управителя, но той се е намирал в обекта и по-късно е намерен от св. П.,
но след като контролните органи са си тръгнали. Установи се, че ФУ има паспорт
и той се представи в съдебно заседание. Тоест не бе доказано по несъмнен начин,
че паспортът на ФУ не е бил съхраняван в търговския обект.
Не на последно място съдът
намира, че дори и да бъде прието, че обективно нарушението е било извършено от
дружеството-жалбоподател, АНО не е отчел наличието на предпоставките на чл.28
от ЗАНН. Нещо повече дори не е посочил мотиви в НП защо приема, че не са налице
предпоставките за прилагане на посочената норма, а само декларативно е отразил
липсата на такива. При преценката за
маловажност на случая е без значение, че нарушението е формално (както е в
случая), тъй като общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички
видове нарушения, като с оглед конкретните обстоятелства следва да се прецени,
дали деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 112/82 г. ОСНК на ВС и т.8 от ППВС № 3/1982 г.
Видно от самото НП е че е издадено за нарушение, което е извършено за първи
път. По време на проверката от контролните органи е установено, че обектът има
ФУ, което функционира и се издават касови бележки за извършените от него услуги,
с изключение за една от датите, за която е установено, че са извършвани услуги,
но пък са издавани фактури, като са представени всички други изискуеми
документи, като непосредствено след проверката на същата дата е бил намерен и
представен паспорта на ФУ. С оглед на така изброените обстоятелства, които
според съда представляват смекчаващи такива отговорността, при липса на други
констатирани нарушения и при отсъствие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, наказващият орган е следвало да прецени, че настоящият случай се
явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от този вид
и да предупреди нарушителя по реда на чл.28 от ЗАНН и да не налага наказание.
Като не е сторил това, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, което пък е самостоятелно основание за отмяна на НП.
По изложените съображения и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 398406-F447871 от 16.01.2019 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на „***“ ЕООД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № 32, вх.А, ет.4, ап.7,
представлявано от управителя Г.В.И., на основание
чл.185 ал.1 във вр. с ал.1 от ЗАДС за нарушение на чл.42 ал.3 т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: