Решение по дело №137/2018 на Районен съд - Тетевен

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

град   ТЕТЕВЕН 05.07.2018 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни 

През две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Йорданка Димитрова

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №137 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №17-0451-000684/09.01.2018 година на Началника на РУП на МВР гр.Я..

            В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че действително е бил спиран за проверка от контролните органи, но това било в границите на населеното място, където не се изисквал винетен стикер. Твърди, че му е било нарушено правото на защита, тъй като не била извършена проверка по направеното от него възражение. Твърди, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

            За РУП на МВР гр.Я., редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.  

            От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-А.Д.А., П.Б.П., Б.С.С.,А.К.Ц., Р.А.Р., Т.Ц.В., съдът приема за установено следното:

На дата 19.12.2017 година свидетелите по делото-П.П. и Т.В.-служители на РУП на МВР гр.Я. били дежурни по график и се намирали на път трети клас №358, 73-ти километър, на разклона за с.Малък Извор, Ловешка област. Около 23,20 часа свидетелите П. и В. спрели за проверка движещия се по посочения път в посока с.Г. автобус „Мерцедес Спринтер 412 Д” с ДК№ ОВ 75 74 ВА. При последвалата проверка контролните органи установили, че МПС е собственост на „Рар-Валенсия“ ЕООД и се управлявало от жалбодателя по делото, както и установили, че жалбодателят се движи с управляваното от него МПС по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Контролните органи извикали своя колега свид.А., който пристигнал на место и установил също извършеното нарушение. На жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДП, затова че управлява посочения автобус като не е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП и не е залепил валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на ПМС, а там имало залепен винетен стикер с изтекъл срок. Жалбодателят подписал и получил препис от акта за нарушение, като в него собственоръчно посочил в графата възражение „не“. Жалбодателят се обадил по телефона на свид.Р., който закупил винетен стикер, явил се на мястото на проверката и едва тогава автобусът продължил движението си. По делото се установява също, че автобусът, управляван от жалбодателя е транспортирал работници, включително и свидетелите С  и Ц  до гр.Ботевград, Софийска област, а вечерта е пътувал от гр.Ботевград до гр.Тетевен, Ловешка област. Установява се също, че именно тези работници са били прехвърлени в друг автобус, за да се приберат в гр.Т.Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер от 1500 лева.

От показанията на свидетелите-А., П. и В. се установява изложената и възприета от съда фактическа обстановка. От показанията на тези свидетели се установява, че същите са били дежурни по график, че вторите двама свидетели са спрели за проверка автобуса, при която жалбодателят е управлявал автобуса, собственост на дружеството като не е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП и не е залепил валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на ПМС при движението си по републиканските пътища. Именно по тази причина свид.А., който е извикан от колегите си е съставил акт за нарушение на жалбодателя, който го подписал без възражения и сам е посочил в акта „не“. Съдът приема за обективни показанията на посочените свидетели, тъй като същите са в логическа последователност, правдоподобни са, непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът приема за обективни и показанията на сочените от жалбодателя свидетели С  и Ц , тъй като от техните показания безспорно се установява, че са пътували с този автобус на работа до гр.Ботевград, Софийска област сутринта, а вечерта са пътували със същия автобус от гр.Ботевград до гр.Тетевен, Ловешка област, както и че са се били забавили, което е наложило друг автобус да ги транспортира до гр.Т.

Съдът приема за частично обективни показанията на свидетеля Р., в частта им, в която твърди, че му се е обадил жалбодателя, за да го уведоми, че е спрян за проверка и че автобуса няма винетен стикер и по тази причина Р. закупил и занесъл на место винетен стикер, за да може автобуса да се придвижи, но не приема неговите показания в частта им, в която твърди, че е било късно и не е могъл да провери в счетоводството на фирмата дали има закупен винетен стикер за автобуса, както и че е разбрал от самия жалбодател, че контролните органи са му прибрали фискалния бон към винетния стикер и не са му го върнали, тъй като такава проверка е могла да бъде извършена в последствие и да бъдат представени писмени доказателства в съдебно заседание от една страна, а от друга свид.Р. твърди обстоятелства, които са му били станали известни от самия жалбодател, който едва след разпита на свид.Р. твърди в съдебно заседание, че му е бил взет фискалния бон към винетния стикер, каквито обстоятелства не е заявил нито във възражението по акта, нито в жалбата против НП. Напротив във възражението самият жалбодател твърди, че „след направената ми проверка се установи, че автомобилът е без винетка“. Нещо повече, в самия акт за нарушение жалбодателят собственоръчно е отразил в графата възражения „не“ т.е., че няма възражения по така съставеният му акт, във възражението до наказващия орган самият жалбодател твърди, че „след направената ми проверка се установи, че автомобилът е без винетка“, свидетелят Р. е закупил вечерта и занесъл винетен стикер, за да може автобусът да се придвижи и едва в съдебно заседание да се твърди, че контролните органи са взели фискалния бон на жалбодателя и не са му го върнали звучи твърде наивно и се опровергава от показанията на свидетелите А., П. и В..

С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение изготвен в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН. Безспорно е установено, че от страна на жалбоподателя е налице извършено нарушение, както правилно е посочено в акта и НП-чл.139 ал.5 от ЗДП, според който движението на определените в Закона за пътищата /ЗП/, пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.2 от ЗП. Безспорен е факта, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя автомобил не е била заплатена дължимата винетна такса. Възраженията посочени в жалбата не могат да бъдат приети за основателни, тъй като безспорно е установено, че жалбодателят като водач на МПС се е движил по път трети клас №358, 73-ти километър, на разклона за с.Малък Извор, Ловешка област в посока с.Г., който е част от Републиканската пътна мрежа и съответно е дължал заплащане на винетна такса за преминаването по него. Освен това, съдът не приема и направеното възражение, че автобусът е бил спрян в населено място, тъй като от приложеното по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че път III-358 е републикански път на територията на Област Ловеч и километър 73 от този път се намира на територията на Община Я., а в друго писмо от същата Агенция е посочено, че този километър 73 не попада в границите на територията на гр.Я..

Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДП движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Видно от съдържанието на цитираната норма, изпълнението на вмененото задължение не се предпоставя от поставянето на обозначителни знаци на пътя в тази връзка. При това положение и предвид факта, че пътищата, включени в републиканската пътна мрежа са обнародвани в Държавен вестник, неотносимо към съставомерността на вмененото нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДП е липсата на нарочен пътен знак, изискващ наличието на заплатена винетна такса. При използването на републиканската пътна мрежа водачът е длъжен да закупи винетка, валидна за съответната категория ППС и за съответния период и валидният винетен стикер следва да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС. Законодателят е вменил това задължение на водача и той следва да носи административно-наказателната отговорност-водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното-чл.179 ал.3 от ЗДП.

Съдът не приема за обективно и направеното възражение, че не е установено превозното средство „Мерцедес Спринтер 412 Д с колко места за превоз на пътници е предназначен, тъй като както в акта, така и в НП е посочено, че не е била заплатена съответната винетна такса К2, а в разпоредбата на чл.10а ал.7 т.2 от ЗП е определена категория 2 пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с 2 (две) оси, както и пътните превозни средства по ал. 6, т. 3, 4 и 5 с 2 (две) оси и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона, каквото е било и управляваното от жалбодателя МПС- предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача.

Съдът не приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства: 1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса. Такава се дължи и за управлението на ППС, с което се осъществява превоз на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача, когато това ППС се движи по републиканските пътища или по техни участъци, за които се дължи заплащане на винетна такса. Разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДП е категорична, че водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба. Следователно законодателят е въвел отговорност именно за водача на ППС при липса на заплатена винетна такса. Деянието, при което е извършено това нарушение не може да бъде характеризирано като маловажно, защото не са налице основания да се приеме за такова. То е с висока степен на обществена опасност-неплащането на винетна такса ощетява фиска на държавата и не позволява пълноценно събиране на планираните суми, които не само влизат в бюджета на Р България, но и част от тях следва да се ползват именно за ремонт, рехабилитация и строене на нови пътища. Още повече, че деянието е с ППС, използвано за превоз на пътници, което извършва ежедневно такива курсове по този маршрут, включващ в себе си и движение по път, за който се дължи винетна такса. Това, че задължението за закупване на винетен стикер е на практика на превозвача, също не може да обоснове маловажност на деянието, по закон отговорността е на водача на ППС-то.

С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.

В този смисъл съдът приема, че в случая са налице безспорни доказателства даващи основание да се приеме, че лицето жалбоподател е извършило установеното нарушение, за което е бил санкциониран.

В случая лицето жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДП. Нарушението по цитирания текст се изразява в това, че съответния нарушител се движи с управляваното от него МПС по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. В конкретния случай именно това нарушение е било констатирано и съответно санкционирано от страна на наказващия орган. То е било установено от полицейските служители, чрез установяване на обстоятелството, че водачът не е имал винетка от съответната за МПС категория. Освен това в самата жалба не се ангажират доказателства същия да е представил квитанция за заплатена винетна такса за деня на установяване на нарушението. Такива доказателства не бяха ангажирани и в хода на съдебното следствие.

Ето защо съдът приема, че правилно и законосъобразно в съответствие със събраните доказателства наказващият орган е приел, че жалбоподателят в нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДП се е движил по републиканската пътна мрежа без да е заплатил дължимата винетна такса. Това деяние представлява административно нарушение и следва да подлежи на санкциониране от административните органи, като правилно и законосъобразно е била ангажирана административно наказателната му отговорност. Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл.179 ал.3 т.2 от ЗДП и на жалбодателя е наложена глоба в размер на 1500 лева, която е съобразена с извършеното нарушение и е в рамките определени от закона.

С оглед изложеното, съдът приема, че НП е законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

 Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0451-000684/09.01.2018 година на Началника на РУП на МВР гр.Я., издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №112222/19.12.2017 година, с което на К.Р.И., ЕГН ********** *** основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: